О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                           

                                   гр.София, 28.06.2023 год.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ- В състав, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:                                                       

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                               Мл.с-я: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

                                  

като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 1135 по описа за  2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

           

          Производството е по чл.258-273 от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на С.А.К. и А.Д.П., подадена чрез пълномощника им адв.Е.Д.  срещу решение № 249914 от 21.10.2019 год., постановено по гр.дело № 59245/ 2018 год. по описа на СРС, І Г.О., 27 състав, с което е признато за установено  по предявения положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС, срещу С.А.К., ЕГН: **********,*** и А.Д.П., ЕГН: **********,***, че Л.М.Р., ЕГН: **********,***, и Л.П.С., ЕГН: **********,***, са собственици на недвижим имот с идентификатор № 68134.403.247.3.4, представляващ ГАРАЖ № 4, находящ се в гр.София, район „Оборище“, ул.“******, с площ 18.00 кв.м., намиращ се в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.403.247, със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 68134.403.247.3.5, 68134.403.247.3.3., и е отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти придобити по давност № 62, том 2, рег.№ 9529, дело № 202/2016г., на нотариус В.М., рег.№ 074 в регистъра на Нотариалната камара, с район на  действие - Софийски районен съд, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 58468/21.09.2016 г., както и са осъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК, С.А.К., ЕГН: **********,*** и А.Д.П., ЕГН: **********,***, да заплатят на Л.М.Р., ЕГН: **********,***, и Л.П.С., ЕГН: **********,***, разноски по делото в размер на 1584,04 лв.

         След служебна проверка по делото, съдът констатира, че с обжалваното решение, СРС, 27 състав е отменил изцяло на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти придобити по давност № 62, том 2, рег.№ 9529, дело № 202/2016г., на нотариус В.М., рег.№ 074 в регистъра на Нотариалната камара, с район на  действие - Софийски районен съд, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 58468/21.09.2016 г., а не само в частта относно процесния недвижим имот, за който е уважен предявения положителен установителен иск за собственост. С процесният констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти придобити по давност от ответниците С.А.К. и А.Д.П., ответниците по иска се легитимират като собственици и на други недвижими имоти, освен на процесния недвижим имот. Настоящият въззивен състав приема, че в хипотеза, при която съдът е уважил предявен положителен установителен иск за собственост само за някои от имотите, посочени в констативния нотариален акт, с който ответниците по иска се легитимират като собственици и само тези имоти е посочил в диспозитива по предявения положителен установителен иск, но като последица от това служебно е отменил изцяло констативния нотариален акт, с който ответниците по иска се легитимират като собственици и на други недвижими имоти наред с процесните, е налице очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл.247 от ГПК. Такъв е и процесния случай, в който съдът е уважил  предявения положителен установителен иск за собственост по отношение на процесния недвижим имот/ гараж № 4/ и само този имот е посочен в диспозитива по предявения положителен установителен иск, но като последица от това служебно е отменил изцяло констативния нотариален акт, с който ответниците по иска се легитимират като собственици и на други недвижими имоти/ още 11 недвижими имота/ наред с процесния имот. Т.е. в случая е налице очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл.247 ГПК.

           С констативен нотариален акт се установява принадлежността на правото на собственост върху недвижими имоти и всяко трето лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, или оспорва правата на ползващото се с този акт лице, може по исков ред да установи съществуването на удостовереното с нотариалния акт право за всички или само за част от имотите, посочени в нотариалния акт и с постановяването на съдебното решение, което със сила на присъдено нещо отрича правата на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият констативен нотариален акт следва да бъде отменен по реда на чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт следователно е винаги последица от постановяването на съдебното решение, с което се отричат правата на титуляра на акта и като такава последица може да засегне констативния нотариален акт само до онзи обем от права, който е отречен със сила на присъдено нещо с диспозитива на решението по предявения установителен иск. Излагайки съображения, че констативният нотариален акт следва да бъде отменен по реда на чл.537, ал.2 ГПК, съдът формира воля за неговата отмяна само в онази част и само за онези имоти, които са включени в спорния предмет по предявения установителен иск. След като съдът е формирал воля за принадлежността на правото на собственост само за част от имотите по акта и само за тези имоти се е произнесъл с диспозитив, отричайки правата на ползващите се от констативния нотариален акт лица, отмяната на акта над този обем права не съответства на действителната воля на съда/ в този смисъл е решение № 53/07.06.2017 г. по гр.дело № 3577/2016 г. на ВКС, І г.о./.

           В процесния случай, след като в мотивите на обжалваното решение, касаещи предявения положителен установителен иск, съдът е изложил съображения за принадлежността на правото на собственост само по отношение на включения в спорния предмет недвижим имот с идентификатор № 68134.403.247.3.4, представляващ ГАРАЖ № 4, находящ се в гр.София, район „Оборище“, ул.“******, с площ 18.00 кв.м., намиращ се в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.403.247,  и само за този имот е постановил диспозитив, с който е приел за установено, че ищците са собственици именно на този недвижим имот, следва да се приеме, че по ясен и категоричен начин е изразена действителна воля съдът да се произнесе по спора само за този недвижим имот/ гараж № 4/. Излагайки съображения, че приложение следва да намери и предвидената в чл.537, ал.2 ГПК последица без да излага допълнителни съображения за необходимостта констативният нотариален акт да бъде отменен изцяло, съдът е изразил в достатъчна степен ясно и волята си за обема права, за които констативният нотариален акт следва да бъде отменен, а именно само за този недвижим имот, предмет на исковия процес, но не и за останалите недвижими имоти, за които са признати права на ответниците със същия констативен нотариален акт. Съдът приема, че подобно несъответствие може да бъде отстранено единствено по реда на чл.247 ГПК. Както беше отбелязано по-горе, подобно несъответствие представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК и доколкото в процесуалния закон не е предвидено друго, то може и следва да бъде отстранена по този ред.

         С оглед на изложените съображения въззивният съд приема, че образуваното пред СГС производство, като преждевременно образувано следва да бъде прекратено, като делото се върне обратно на СРС, 27 състав, за поправка на очевидна фактическа грешка в решението на съда, констатирана от настоящия съдебен състав. Едва след влизане в сила на решението на съда за поправка на очевидна фактическа грешка, на СГС следва да се изпрати за разглеждане подадената въззивна жалба срещу решението от 21.10.2019 год.

         Така мотивиран, съдът, след като взе предвид изложеното, и на основание чл.253 от ГПК,

        

                                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

         ОТМЕНЯВА на основание чл.253 от ГПК определение, постановено в публично съдебно заседание на 05.10.2022 год. по в.гр.дело № 1135/2020 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-В състав,  с което е даден ход по същество на делото.

         ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 1135/2020 г. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав.

         ВРЪЩА делото на СРС,  І Г.О., 27 с-в за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в обжалваното решение, съгласно мотивите на настоящето определение. 

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

        

         

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

              

 

                                                                                ЧЛЕНОВЕ :1./

 

                                                                                                  

                                                                                                     2./