Р Е Ш Е Н И Е
№ II-21 16.04.2018 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното си заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ГАЛЯ
БЕЛЕВА
При секретаря……………Ст.Вълкова…….като разгледа
докладваното от съдията Темелкова гражданско дело № 220 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по постъпилите въззивни жалби от К.М.М. ,чрез процесуален представител
-адв.Димитър Орманов и от К.Г.М.
,чрез процесуален представител –адв.Радостина
Овчарова против решение № 1888/21.11.2017г по гр.д.№1591/2017г на Бургаския
районен съд, с което е допусната съдебна
делба между страните на следния недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда ,с идентификатор 07079.602.265.1.139, представляващ
апартамент в к/с“С.“,бл.*, вх.*, ет.*,ап.*, с площ 60,89кв.м., ведно с
прилежащото избено помещение №17, при квоти: 2000/13 500ид.ч. за К.М. и
11500/13 500 ид.ч. за К.М..
По жалбата на ищеца К.М.М. :
Жалбата е постъпила в съда на 13.12.2017г,с
препоръчано писмо RPS880000OZ8O
G.От представените в съдебно
заседание писмени доказателства се установява,че жалбата е изпратена с
посоченото писмо на дата 11.12.2017г, т.е. в рамките на срока за въззивно
обжалване по чл.259 ГПК. Твърди се, че атакуваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон и постановено при
нарушение на процесуалните правила, като и необосновано. Въззивникът-ищец
счита, че изводите на съда са
необосновани, липсва анализ на доказателствата по делото.Счита,че по делото не
е установено реално дарение от страна на бащата на ответницата –липсват
доказателства/особено писмени/ в подкрепа на
тезата за такова дарение на пари,
лично на ответницата или на жилище, особено при продажба по реда на ЗУЖВГМЖСВ. Липсват
изявления в нотариалния акт за дадени в дарение суми от бащата на ответницата
за покупката на апартамента. Въпросният нотариален акт не е оспорен, а той е
официален документ с обвързваща доказателствена сила. Анализът на свидетелските
показания също не сочи на извод, че са дарени
пари лично на ответницата, както и не става ясно дали свидетелите имат
предвид ответницата или ищеца.Твърди се наличие на съществено
процесуално нарушение-чл.164 ГПК, тъй като са допуснати свидетелски показания за установяване на
получени суми над 5000лв, въпреки противопоставянето на ищцовата страна.Освен това всички
свидетелски показания са дадени от роднини, които според въззивника са
заинтересовани от изхода от делото и с
оглед на това не може да се приеме за безспорно установено казаното от
тях.Твърди се и друго процесуално нарушение –чл.176,ал.1 ГПК, съдът е задал
въпроси на ответницата директно ,без да ги съобщи на другата страна ,за да може
да вземе становище,а процесуалният представител не е наясно с факти, случили се
през 1998година. В нот.акт е посочена цена в левове ,а не в долари, както
твърди свидетеля В.. Въззивникът-ищец счита също,че е налице противоречие между
свидетелските показания и твърденията в отговора на исковата молба, което съдът
не е съзрял,а освен това самите показания са взаимно противоречиви.Оспорено е
,че сумата 6053520лв са личен принос на
ответницата, тъй като се касае за пари ,изплатени след изслушване на
сделката.Като необоснован е оспорен и изводът на съда ,че бащата на ответницата
е закупил 3000 долара ,но доказателства за този факт не са събрани.Въззивникът-ищец
твърди също ,че няма доказателства за
частична трансформация, тъй като и
двамата съпрузи са вписани като купувачи
и сумата е платена напълно и в брой от тях в деня на сделката,а освен
това ответницата не е работила към момента на сделката.Твърди се противоречие с
ТР № 5/2014г на ОСГК на ВКС.Излагат се твърдения за наличие на противоречие между изложените от свидетелката
Й. факти и ноторно известни такива относно
момента на фалитите на банки през 1996г. Анализирани са и други
противоречия в показанията на свидетелите П. и В..Като оплакване е въведено и
необсъждането на свидетелските показания на свидетелка, водена от
ищеца-вероятно се има предвид свидетелката М..Моли да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго ,с което жалбата да бъде уважена-
претендира допускане на делба при равни квоти, съобразно направеното уточнение
в съдебно заседание. Моли да се присъдят и направените разноски.
По въззивната
жалба на К.М.:
В нея се твърди ,че обжалваното решение е недопустимо
,в частта ,в която съдът се произнесъл
по претенция за частична трансформация
на лични средства на ищеца ,каквато не е
била предявена.Исковата молба съдържа твърдения за придобиване на апартамента в
режим на СИО при равни квоти.Ако това не се възприеме от съда, въззивницата
–ответница твърди,че се касае за недопустимо изменение на иска ,въвеждане на
ново основание ,което не е заявено по надлежния ред.
Оспорено като неправилно е решението ,в частта,в която
е прието ,че е налице частична
трансформация на лични средства на ответницата, а не претендираната от нея
пълна трансформация ,водеща до отхвърляне на иска за делба, поради липса на
съсобственост.Дори да се приеме,че е налице частична трансформация, то квотата
на ответницата е по-голяма,т.е. оспорено е решението и в частта ,в която са
определени квотите в съсобствеността на страните.Твърди се ,че по делото е
безспорно установено даването като дарение на средства от бащата на ответницата
в размер на 11 800 долара, лично на нея, за закупуването на апартамента. Твърди
се също ,че дори да има принос от страна
на ищеца ,той е незначителен, с оглед на това ,че сумата от 2000 долара е шест
пъти по-малка от дадената от ответницата, като е налице позоваване на
разпоредбата на чл.21,ал.2 СК/отм/.Според въззивницата-ответница сумата от 2000
долара, дадена от майката на ищеца е предоставена на семейството и поради това не е налице
трансформация на лични средства, при което квотите би следвало да са : 1000/13500
ид.ч –за ищеца и 12500/13500ид.ч. за ответницата. Освен това, според
въззивницата-ответница, съдът неправилно
е приел,че сумата, дарена от бащата
на ответницата е 11500 долара, при
наличие на доказателства по делото ,че
размерът на дарената сумата е 11800 долара ,което също би следвало да се отрази
на квотите в съсобствеността.Моли
атакуваното решение да бъде обезсилено и върнато за ново разглеждане от
районния съд, а ако бъде прието за допустимо – да бъде отменено и постановено
друго,с което искът за делба да бъде
отхвърлен, поради наличие на пълна
трансформация на лични средства на ответницата.Евентуално ,ако се приеме
частична трансформация на лични средства, да се допусне делбата при квоти:
1000/13500 ид.ч. за ищеца и 12500/13500ид.ч. за ответницата.Моли за присъждане
на разноски.
Искът е за делба
,във фазата по допускането й-чл.341 и сл ГПК.
С атакуваното
решение районният съд е приел,че процесният апартамент е придобит по време на брака между страните ,за сумата
13 500 щ.д.Приел е също ,че и двете страни твърдят трансформация на лични
средства при придобиване на имота,поради
което в тежест на всяка от страните е да
установи твърденията си ,като обори презумпцията за липса на принос на другия
съпруг. След анализ на свидетелските показания съдът е стигнал до
извод, че процесното жилище не е
придобито в режим на СИО ,сумата 11500 щ.д. е дарена на съпругата от нейния
баща ,а сумата 2000 щ.д. е дарена на съпруга от неговата майка.Делбата е
допусната при квоти : 2000/13500 ид.ч. –за
съпруга и 11500/13500 щ.д.
–за съпругата.
Във въззивната жалба на ответницата К.М. е направено възражение за
недопустимост на атакуваното решение – съдът се е произнесъл по претенция за частична трансформация на лични средства, каквато ищецът не е поддържал - в исковата молба се претендира
делба при равни квоти.Счита също ,че е въведено ново основание, незаявено по надлежния ред и
недопустимо изменение на исковата претенция.Съдът намира възражението за
недопустимост на атакуваното решение за неоснователно.Съобразно разпоредбата на
чл.270, ал.3 ГПК решението е недопустимо,
когато е разгледан непредявен иск – в случая е предявен иск за делба на
имот, придобит по време на брака между страните и съдът се е произнесъл по този
иск.Липсват предявени и от двете страни
искове за признаване на частична/пълна трансформация на лични средства
–в съответствие със закона е направено
такова възражение в отговора на исковата молба от ответницата,като се иска
отхвърляне на иска за делба или допускането й в при квоти, съобразно
установената частична трансформация на лични средства.В първото по делото заседание, преди доклада на съда, ищецът ,във
връзка с въведените твърдения от ответницата в отговора на исковата молба, също
е въвел твърдения за трансформация на лични средства. Не е налице и недопустимо изменение на иска за делба- основанието е съсобственост
между страните на придобит по време на брака недвижим имот.Във връзка с въведеното и от
ищеца твърдение за частична
трансформация, съдът се е произнесъл в мотивите си и съответно това се отразило
на квотите, при които е допусната
делбата. Поради това съдът намира,че постановеното решение,предмет на въззивно
обжалване е валидно и допустимо.
Искът е предявен от
ищеца К. М.за делба на имот, за който се твърди ,че е придобит по време на
брака на страните.Бракът е сключен на 05.08.1989г и прекратен с решение по
гр.д.№3943/2015г на Бургаския районен съд, влязло в сила на 09.12.2015г.Апартаментът,
предмет на делото за делба е придобит по време на брака, чрез покупко-продажба по реда на ЗУЖВГМЖСВ,
на 21.10.1998г, на името на двамата съпрузи , при посочена цена в нотариалния
акт №20,том І, н.д.№26/1998г
18 000 000лв /неденоминирани/.
Ищецът претендира делбата да се допусне при равни квоти.В отговора на исковата молба е
направено възражение за пълна трансформация на лични средства на
ответницата, получени като дарение от баща й в размер на 11760 щ.д.,както и
сумата 6 0 53 520 неденоминирани лв ,получени като компенсация по реда на
ЗУЖВГМЖСВ.Също в отговора на исковата молба се прави евентуално възражение за
наличие на частична трансформация на
лични средства –посочени са същите суми ,като
се иска съдът да се произнесе дали придобиването не е отчасти резултат на лично
имущество и каква точно част.В уточняваща молба пред въззивния съд се твърди,че
ако се приеме цена на имота от 13 500 щ.д. ,то тогава следва да се признае
частична трансформация на сумата 11800 щ.д.,а остатъкът до пълния размер на
цената да се приеме за средства –СИО. Твърдението в отговора е, че цената е
18 000 000лв, колкото е посочено в нотариалния акт за
покупко-продажба.При така посочената цена и съобразно курса на долара към лева
към датата на придобиване на имота ,стойността на апартамента е 11 020 щ.д.В първото
по делото заседание ответницата е заявила ,че действителната цена, платена по
сделката е 13 500 щ.д. Не е спорно между
страните и от представените
удостоверения от комисията по чл.8,ал.2 от ЗУПГМЖСВ се установява, че и
двамата съпрузи са ползвали парична компенсация по ЗУЖВГМЖСВ- ответницата
в размер на 6 053 520 неденоминирани лв и ищеца
– в размер на 3 088 440 неденоминирани лв, които са изплатени след
изслушване на сделката и заплащане на цената
на продавача. Няма спор между двамата също така, че цената е била изплатена в долари- в този
смисъл са твърденията за трансформация на лични средства и на двете страни.В
първото по делото заседание, преди доклада на съда, ищецът е въвел твърдения,че
неговата майка също е дала средства за закупуване на жилището- 2000 щ.д. и 3 149
192 неденом.лв, както и сумата 4406,27лв-от лихвоточки.Твърди също, че и двете семейства са дали пари за
закупуване на жилището.В подкрепа на своите твърдения за пълна/евентуално
частична/ трансформация ответницата е представила писмено споразумение за дадена в заем сума от 2500 щ.д. от Ц. П.на
бащата на ответницата Г. В., неоспорено от ищеца и касова разписка и мемориален
ордер на л.46 от делото.Последното доказателство е изключено от районния съд,
поради непредставяне на оригинала на
документа, като представеното копие
също не е заверено от страната. Разпитани са и трима свидетели. От
показанията на свид.Й. се установява,че
през м.октомври 1998г бащата на ответницата е поискал от семейството на
свидетелката сумата 2500щ.д. в заем за
закупуване на апартамент на дъщеря си, а
впоследствие е поискал и получил още 2500щ.д., пак със същата цел. Свидетелката П. от своя страна установява, че баща й Ц. П.е
дал в заем на бащата на ответницата сумата 2500 щ.д. през есента на 1998г, за
да помогне на дъщеря си да закупи апартамента.По делото е разпитан като
свидетел и бащата на ответницата Г. В.. Той свидетелства,че при закупуването на
апартамента е взел в заем общо 5000 щ.д. от семейство Й.
и 2500щ.д. от Ц. П., а освен това е имал още около 1300 щ.д. в къщи и е закупил
още 3000щ.д. с пари,взети на заем от негов приятел.Твърди ,че цялата цена на жилището е платена от него с
посочените средства.Също така заявява
,че на сделката е присъствала и
майката на ищеца и е настояла и той да бъде вписан в нотариалния акт
,тъй като също е дал пари.По делото е разпитана като свидетелка и майката на
ищеца- В. М., която свидетелства, че е
дала 2000щ.д. на продавача, както и
сумата от 4000лв/неденом./ –от жилищноспестовния влог, прехвърлен на ищеца. Свидетелката установява, че е имала в ДСК влог , който
е бил около 3 000 000лв/неденом./ и с тези пари е закупила 2000
щ.д.Свидетелката изрично заявява,че други пари не са давали за апартамента,а
ремонтът е правен от тях.Показанията на тази свидетелка кореспондират с
писмените доказателства ,представени от ищеца- платежно нареждане от
12.10.1998г за прехвърляне от сметката на свидетелката в ДСК на сумата 31919200
лв и касова разписка и мемориален ордер за закупени 2000 щатски долара на датата на покупката на
апартамента - 21.10.1998година. Поради това
съдът кредитира нейните показания
като достоверни.От показанията на свид.М. е видно,че ищецът й е споделил ,че
при покупката на жилището и двете семейства /родители на съпрузите/ са дали
пари по равно.Свидетелката заявява,че всичко това й е известно от самия ищец.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното:
Съобразно т.4 от ТР № 5/29.12.2014г по т.д.№5/2013г
ОСГТК на ВКС,в случаите на придобиване
на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се
установява пълна и частична трансформация на лично имущество ,на осн.чл.23,ал.1
и ал.2 от СК, с което е преодоляна противоречивата практика на съдилищата по този въпрос.Това означава ,че е допустимо в производството по
делба на жилище ,бивша СИО ,придобито с покупко-продажба на името на
двамата съпрузи, да се направи
възражение от ответната страна за наличие на пълна или частична
трансформация,както е сторила ответницата в отговора на исковата молба-
възраженията по т.7 от въззивната жалба на ищеца за противоречие на решението
на съда с посоченото тълкувателно решение
са неоснователни.За заварените бракове по смисъла на пар.4 от ПЗР на СК
от 2009г ,какъвто е бракът на страните по делото, се прилага законовият режим
на съпружеска имуществена общност, щом съпрузите не са уредили взаимоотношенията
си с брачен договор или не са избрали режим на разделност, какъвто е настоящия
случай. И новият СК предвижда възникване
на СИО при възмездно придобиване по време на брака в резултат на съвместен
принос, който се предполага до доказване на противното –чл.21,ал.3във вр.с ал.1 СК. Когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака ,но със средства ,придобити
по дарение ,наследство или друго лично
имущество по смисъла на чл.22 СК ,приносът е изключен и е основание на пълна
или частична трансформация ,съгласно чл.23 СК.За преценката дали един имот е
придобит в СИО е важен моментът на
придобиване и произходът на средствата, вложени при закупуването му.В тежест на оспорващите оборимата презумпция на СК за съвместен
принос страни е да установят: придобивната стойност на имота,
размерът на вложените средства, които имат личен, според смисъла на чл.22 СК,
произход и са еквивалентни на придобивната стойност на имота и влагането на тези средства при придобиването на имота.
По отношение на изплатените
като компенсация по реда на ЗУПГМЖСВ суми ,няма спор между страните ,че тези средства са получени след сделката и не са били използвани за
заплащане на стойността на апартамента.От друга страна и ответницата в отговора
на исковата молба, и ищецът в първото по делото заседание се позовават на използвани лични средства, при закупуване на имота,придобити по
реда на този закон. Независимо от това, в постоянната практика на ВКС, изразена
в решение №109/10.10.2016г по гр.д.№740/2016г
и решение №132/18.12.2015г по гр.д.№2560/2015г , е прието, че е налице
влагане на лични средства на единия съпруг при придобиване на жилище от
свободния пазар по реда на ЗУПГМЖСВ по време на брака, когато продажната цена
на имота е заплатена към момента на сключването на договора за покупко-продажба
в брой, а левовата компенсация от Националния компенсационен жилищен фонд е
платена след сключването на договора. Този извод е обоснован с целта на
ЗУПГМЖСВ да се предостави възможност на вложителите, които не са усвоили
натрупаните по партидите им лихвочисла за финансово компенсиране при
придобиване на жилища, извън случаите на продажба на държавни, общински и
ведомствени жилища, като по този начин, при невъзможност на държавата да
осигури жилища на всички дългогодишни вложители при облекчени условия,
последните да могат да придобият имот за задоволяване на жилищните им нужди и
едновременно с това да усвоят спестяваните именно за тази цел суми. Левовата
компенсация за набраната по влога сума и лихвочислата върху нея се превежда на
вложителя след придобиването на собствеността, настъпващо в момента на
сключването на договора за продажба, което е обусловено от това, че
праводателят е трето лице, което не е страна по договора за жилищно-спестовния
влог. Преценката за произхода на средствата, вложени в придобиването, следва да
се прави и с оглед наличието на жилищно-спестовен влог и на отношения с
компенсационния жилищен фонд по изплащане на левовата компенсация, които не
могат да бъдат игнорирани и по отношение на притежаващи такъв влог лица законът
да бъде прилаган различно спрямо лицата, притежаващи друг вид влогове, от които
сумата директно би могла да се преведе по сметка на продавача на имота. Именно
еднаквото прилагане на закона спрямо всички вложители е в основата на извода,
че и левовата компенсация по ЗУПГМЖСВ след покупката на имота следва да се
приеме за влагане на лично имущество от страна на този съпруг, притежавал
жилищно-спестовен влог до размера на набраните преди брака средства.
По настоящото дело е
налице позоваване на трансформация на средствата, получени от компенсацията
по ЗУПГМЖСВ, като лични средства и от ответницата в отговора на исковата
молба, и от ищеца ,в първото по делото заседание преди доклада на съда , при условията на
чл.143,ал.2 ГПК. Във въззивната жалба на
ищеца също има позоваване на сумите, получени по реда на ЗУПГМЖСВ.Няма
спор между страните,че става дума за
средства, набрани преди сключване на брака
по жилищноспестовните им влогове. Поради това
следва да се приеме, че при
покупката на жилището са вложени лични средства в размер на 6 053 520 неденоминирани лв от страна на
ответницата и в размер на 3 088 440 неденоминирани лв-от страна на ищеца.
По отношение на
действителната цена, на която е придобит имота- в първото по делото
заседание ищцата е заявила ,че действителната платена цена, е 13 500 щ.д.Ответникът не спори ,че
цената е платена в долари ,но не е налице
признание по отношение на твърдението за симулативност
на цената, посочена в нотариалния акт,нито този факт е бил обявен от съда за
безспорен и ненуждаещ се от доказване. Във въззивната жалба на ищеца е оспорено
приетото от районния съд по отношение на цената на жилището/т.4 от жалбата/.При
положение,че по делото липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на
твърдението ,че цената е симулативна и с оглед на това ,че спорът е между
страни по сделката, твърдението, че имотът е придобит на цена от
13 500 щ.д. е недоказано. Поради това съдът приема,че цената ,платена за имота е
18 000 000 неден.лв.
По въведеното в първото
по делото заседание твърдение от ищеца за вложени средства ,дарени от майка му
за закупуване на жилището в размер на
2000 щ.д./с левова равностойност 3 266 800 неденом.лв/ съдът намира
следното : от показанията на майката, разпитана като свидетелка се установява,
че сумата от 3 266 800лв, изтеглена от ДКС и прехвърлена в Булбанк, е
послужила за закупуването на 2000 щ.д. и те са вложени в закупуването на
жилището.При наличието на признание на ответницата,че за закупуването на
жилището са вложени въпросните 2000
щ.д., дадени от майката на ищеца, следва да се отговори на въпроса дали тези
пари са дарени на семейството ,а не
лично на ищеца, както се твърди от ответницата. Това твърдение е
недоказано. По въпроса на кого е дарена
една парична сума, съобразно постоянната практика на ВКС ,следва да бъде
отчетено между кои лица е бил сключен
договора за дарение : ако е сключен между единия съпруг и неговите
родители ,т.е. е изразено съгласие само този съпруг да бъде надарен ,респ. само
той е изразил воля да приеме дарението ,не може да се приеме ,че по силата на
този договор подареното придобива и другия съпруг ,който не е страна по договора
за дарение по смисъла на чл.22,ал.1 СК.Ако договорът за дарение е сключен с двамата съпрузи, тоест,
ако е изразена воля за надаряване на семейството, то дарената сума е СИО и не
може да бъде основание за приемане на трансформация на лични средства при
придобиване на семейното жилище.Също така се приема,че ако другият съпруг твърди ,че е подарено и нему, то тежестта да
установи това е негова.В случая
ответницата твърди ,че сумата от 2000 щ.д. е дадена от майката на ищеца
и е отишла да заплащане на цената на апартамента ,но твърди ,че е дарение на
цялото семейство и поради това е СИО .Липсват обаче каквито и да е твърдения за факти ,от които
да се направи такъв извод.Единственото съображение ,което се изтъква от ответницата е ,че щом ищецът претендира делба
при равни квоти и не претендира трансформация ,то очевидно признава ,че
средствата ,дадени от майка му са били дарени на семейството.Както бе посочено
по-горе , в първото по делото заседание ищецът въвежда твърдение, че
посочените от него суми са му дадени от майка му , а от показанията на
свид. В. може да се направи извод именно в този смисъл – ищецът е вписан в
нот.акт, именно защото и той е дал пари. Неоснователно е и твърдението ,че
сумата 2000 щ.д.,дарена на ищеца от неговата майка е незначителна.Тази сума
възлиза на около 18% от стойността на апартамента и не може да се възприеме
като незначителна, като в случая е без
всякакво правно значение дали
тази сума може послужи като мотив за закупуване на апартамента ,както се сочи
във въззивната жалба на ответницата.
Що се отнася до твърдението за пълна трансформация на средства, направено от ответницата-че стойността на жилището е
изплатена с изцяло дарени на нея средства от баща й, с оглед изложеното по-горе,
то е недоказано.При наличие на
доказателства за лични средства ,дарени на ищеца от неговата майка ,а също така
и за средства, получени от него по реда на ЗУПГМЖСВ ,то не би могло да се
приеме ,че е налице пълна трансформация на лични средства на ответницата при
придобиване на апартамента. Доказано е нейното твърдение за частична трансформация на средства.Действително,
от свидетелските показания може да установи
събрана сума в значителен размер
от страна на бащата на ответницата- 11800
щ.д./при твърдение от нейна страна в отговора на исковата молба за 11760
долара/ ,за да се закупи апартамента, предмет на делбата.С оглед изложените
по-горе обстоятелства обаче не се доказа по безспорен и категоричен начин
всички суми да са били вложени в
закупуването на жилището – при наличие на изплатени средства за двамата съпрузи
по реда на ЗУПГМЖСВ и доказателство за дадени 2000 щ.д. от майката на ищеца,
остатъкът, необходим за заплащане на
цената от 18 000000 лв в размер
на 3423 щ.д. /5 591 240 неден.лв/ е бил
даден от бащата, като дарение на неговата дъщеря. За да се признае трансформация следва да се установи при
условията на пълно доказване, освен всичко останало, и че средствата, които не са общи на съпрузите, са отишли конкретно за придобиване на имота-в този смисъл е и оспорването на
приетото от районния съд в т.9 от въззивната жалба на ищеца.До този извод съдът стига на база анализа на всички събрани
гласни и писмени доказателства и съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, с оглед
възможната заинтересованост на свидетеля
В., който единствен от свидетелите,
разпитани по делото, завява,че е дарил средства в размер на 11 800 щ.д. на
ответницата и те са отишли за закупуване на делбения имот.Останалите
свидетели установяват ,че са дали на
заем парични суми в различен размер на
свид.В. с тази цел ,но от показанията им не може да се установи категорично, че
тези средства са били вложени именно при
покупката на апартамента. При
придобиването на жилището ищецът е участвал с извънсемейни средства в размер на 6 355 240
неденом.лева ,а ответницата с извънсемейни средства в размер на 11 644 760
неденом.лв. При това делбата на
жилището следва да се допусне при квоти :за ищеца – 35,3069% и
за ответницата - 64,6931%.
По отношение на останалите изложени във въззивната жалба на
ищеца възражения ,настоящата инстанция
намира следното: анализът на събраните доказателства, вкл. и свид.показания
установява основателността на твърденията на ответницата за наличие на частична
трансформация на лични средства в размера, приет от настоящата инстанция .Фактът
,че цената е записана в нотариалния акт в български лева не променя
този извод, още повече ,че и двете страни
твърдят ,че цената е платена в долари/самият ищец завява,че майка му е
дарила 2000 долара за закупуване на жилището/. Не го променя и фактът ,че в нотариалния акт не е записано,че сумата е дарена от бащата или че
апартаментът е дарен от него, тъй като такава сделка-дарение на недвижим имот
не се твърди да е извършена. Другото възражение,направено и в първа инстанция е за
недопустимост на свидетелските показания за установяване на дарение на стойност
над 5000лв.Изричната разпоредба на чл.164,ал.1т.3 ГПК позволява да се установят
такива сделки между роднини по права линия и със свидетелски показания.
Практиката на ВКС приема също,че забраната за установяване на сделки над 5000лв
важи само между страните по делото и за сделки между тях, така че в случая
установяването на договори за заем между
бащата на ответницата/разпитан като свидетел/ и трети лица е допустимо и със
свидетелски показания. Без значение е ,че ответницата не е работила към момента
на сделката-такова възражение не е направено пред районния съд, а освен това то
е без правно значение ,тъй като се твърди дарение на парични средства от страна
на баща й.Що се отнася до твърдените от ищеца противоречия в показанията на
свид.Й. с ноторно известни според
него факти,дори да има противоречие ,то
е несъществено и не се отразява тяхната достоверност ,а и обяснимо с оглед на
големия период от време ,изминал от момента ,за които се свидетелства. Възраженията
във въззивната жалба на ответницата относно наличието на пълна трансформация на лични средства са
разгледани в мотивите на настоящото
решение.
С оглед на всичко
изложено по-горе съдът намира,че
решението следва да се отмени в частта ,в която имотът е допуснат до делба при квоти : 2000/13500
ид.ч. за ищеца и 11500/13500 ид.ч. за ответницата и да се допусне до делба при
квоти: 35,3069 % ид.ч. за ищеца и 64,6931
% за ответницата.Във въззивната жалба на ответницата се съдържа искане за
отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на
иска за делба поради липса на
съсобственост по отношение на имота.С оглед на изложените по-горе мотиви,
решението за допускане до делба на процесния имот следва да се потвърди.
Мотивиран от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1888/21.11.2017г по гр.д.№1591/2017г на Бургаския районен съд, в частта , в
която е допусната делба на следния недвижим имот:самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.602.265.1.139, представляващ апартамент в к/с“С.“,бл.*,
вх.*, ет.*,ап.*, с площ 60,89кв.м., ведно с прилежащото избено помещение №17 и
0,69% ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху
терена, между съделителите К.М.М. и К.Г.М..
ОТМЕНЯ решение № 1888/21.11.2017г по
гр.д.№1591/2017г на Бургаския районен съд, с
което правата в съсобствеността на допуснатия до делба недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.602.265.1.139, представляващ
апартамент в к/с“С.“,бл.*, вх.*, ет.*,ап.*, с площ 60,89кв.м., ведно с
прилежащото избено помещение №17 и 0,69%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, са определени
както следва : за К.М.М. – 2000/13500 ид.ч. и за К.Г.М. – 11500/13500
ид.ч. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ
правата в съсобствеността на поземлен имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.602.265.1.139, представляващ апартамент в к/с“С.“,бл.*,
вх.*, ет.*,ап.*, с площ 60,89кв.м., ведно с прилежащото избено помещение №17 и
0,69% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена,
както следва:
- за К.М.М. – 35,3069% ид.ч. и за К.Г.М. -
64,6931% ид.ч.
Решението може да се обжалва пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: