РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. гр. Хасково, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина Ж.Иванова Гражданско дело №
20225640101683 по описа за 2022 година
С подадената искова молба ищцата Г. Т.Р., от гр.София е предявила в
условията на солидарност срещу ответниците Община Хасково, ЕИК
*********, с адрес гр.Хасково, пл. ****, и ОП „Екопрогрес“, ЕИК
0009039460402, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „*****,
искове с правно основание чл. 49, вр. чл.45 от ЗЗД – за сумите в размер на 8
000 лева – претенция за обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди и 3 421,32 лева – претенция за обезщетение за претърпени
имуществени вреди.
Ищцата твърди, че като гост на град Хасково на 23.09.2021г., около 11.00-
11.30ч., се разхождала на площад „Свобода“ в града, в близост до сцена на
посочения площад, която била изградена от ответната община и била нейна
собственост.Тя видяла деца, които излизали с катми през прохода от южния
край на сцената и решила да премине оттам, за да си закупи и тя катма.
Понеже ищцата била трудно подвижна, също предпочела да ползва
пешеходния проход от лявата/южна страна на сцената, поради неговата
краткост и тъй като заобикалянето на сцената от север щяло да я принуди да
се придвижи през паркинг, по който се движели автомобили. Гледайки
1
напред към прохода и навлизайки от слънчево пространство в прохода,
ищцата закачила именно трудно подвижния си десен крак между тръбата и
настилката. Посочената тръба била на височина почти 10 см. от настилката,
което според нея допринесло за това заклещване. Ищцата загубила
равновесие и бастунът, без който не можела да се придвижва, изхвърчал, при
което политнала към земята, но доколкото според нея това не било очаквано и
не било видно наличието на преграда на пътя й, тя нямала възможност да се
предпази при падането. Поради тази причина срещнала твърдата настилка с
основна точка на съприкосновение лакътя на лявата си ръка и направеният от
нея в последния момент опит за протягане на ръка напред бил неуспешен.
Вследствие на падането изпитала непоносимо силна болка. От заведението до
сцената дошли хора и й помогнали да се изправи, като ищцата посочва, че по
сведение на тези хора и на персонал от заведението, такива инциденти се
случвали често. На мястото на инцидента била повикана линейка, която я
откарала до МБАЛ - Хасково за преглед, защото не можела да се придвижва,
тъй като поради изпитваната от нея болка, със здравата си ръка тя
придържала наранената си ръка и нямала възможност да ползва бастуна, без
който не можела да се предвижва.. Сочи се, че един от помощниците в
инцидента, който дошъл при ищцата, била нейна позната - Т.В., от
гр.Хасково, която също била минала през пешеходния проход от южния край
на сцената и също се била спънала и паднала в друга от поставените
хоризонтално тръби. Ищцата твърди още, че вследствие на падането си
претърпяла следните наранявания: Счупване на лява лакътна кост - счупване
тип Монтеджия, Изкълчване на пръст на лявата ръка, Причинено трайно /над
тридесет дни/ затруднено движение в лявата ръка по смисъла на чл. 129 от НК
- средна телесна повреда. Тя била приета за лечение в „МБАЛ“ АД - Хасково
от датата 23.09.2021г. до 28.09.2021г., като след подготовка била оперирана
на 24.0.2021г. Поставена й била гипсова имобилизация за 40 дни, а конците от
операцията трябвало да се свалят на 14- тия ден, което наложило да пътува от
гр.София до гр.Хасково, както за сваляне на конците, така и на определената
от лекуващия лекар дата за сваляне на гипс и замяна с друга имобилизация до
пълния период от 40 дни. Поради силните болки и липсата на отшумяване на
болките и страданията ищцата била приета за лечение в МБАЛ „Сердика“
ЕООД София за периода от 20.01.2022г. до 25.01.2022г., като към датата на
приема лакътят й бил оточен и силно болезнен, с невъзможност за активни и
2
пасивни движения, пасивните - придружени със силни болки.При този прием
ищцата претърпяла втора операция на лакътя на лявата ръка. В периода от
21...02.2022г.до 28.02.2022г. отново се наложило тя да бъде хоспитализирана
в МБДПЛР „Сердика“ - отново за лечение на претърпяното от нея счупване
на лакътна става. Сочи се още, че вследствие претърпяната от нея травма
била лишена от възможността да изпълнява трудовите си задължения, тъй
като поради трудната си подвижност нямала възможност да ходи на работа и
била в болничен от 23..09.2021г. до 20..05.2022г.. вкл.В периода от
счупването на лакътната става до изтичане на болничния - от 23.09.2021г. до
20.05.2022г. тя изпитвала болки и страдания почти през целия период, не
можела свободно да движи лявата си ръка, което продължавало и към датата
на предявяване на исковата молба. За този период от 8 месеца тя била
хоспитализирана три пъти и претърпяла две оперативни интервенции, а освен
горното, изпитвала болки и страдания и в областта на изкълчения от падането
първи пръст на лява ръка в продължение на около 15 дни. В исковата молба
се поддържа, че поставянето на временни преместваеми обекти или временни
стационарни обекти следвало да бъде съобразено с нормативните изисквания
за безопасност. Доколкото собственик на горепосоченото съоражение бил
ответникът Община Хасково и от материали по медиите и на сайта му ставало
ясно, че било изградено с европейски средства през 2014г. и към датата на
инцидента се предполагало, че същото вече било предоставено за
стопанисване от втория ответник ОП „Екопрогрес“, с настоящия иск се
претендира ангажиране на солидарната отговорност на двамата ответници.
Като основание за ангажиране на отговорността на ответниците в исковата
молба се сочат Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми
обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община
Хасково, Наредба №4 от 01.07.2009г.. за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на
населението, включително за хората с увреждания, и Наредба № 7 от
22.12..2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони. Като собственик на обект „Сцена“ на площад
„Свобода“ гр. Хасково ответната община имала задължението да осъществява
всички действия по издаване на разрешение и контрол по изпълнението на
изграждане на съоражението, да отговаря за обезопасяването на това
съоръжение, както и за безпрепятственото му ползване. В тази връзка,
3
доколкото бил налице пешеходен проход, същият също следвало да отговаря
на условията за безопасно преминаване от страна на граждани. Според
ищцата, по безспорен и несъмнен начин се доказвала липсата на взети мерки
за обезопасяване на преминаването от южния край на сцената, тъй като
липсвало ярко боядисване на хоризонтални метални елементи с цвят, даващ
контраст от настилката, липсвало обезопасяване на тези метални елементи с
цел да се предотврати заклещване на ходило на преминаващи лица, поставяне
на П-образни или други елементи, препятстващи възможността от
заклещване на ходило или елементи, даващи възможност за преминаване на
хора с увреждания. Липсвала и табела, ограничаваща преминаването на
пешеходци. В тази връзка ищцата поддържа наличие на признание от страна
на ответника Община Хасково по нейните възражения, обективирано в
писмо, peг. индекс № 32-01-6+ от 14.03.2022г., с което се признавала
основателността на възражението, че липсва обозначаване с цвят на тези
метални хоризонтални елементи. Посочените нарушения при поддръжката и
стопанисването на процесния обект били относими и по отношение на втория
ответник, доколкото той носел пряката отговорност за експлоатационната
пригодност на съоражението. Вследствие на така посочените неправомерни
действия от страна на ответниците ищцата претърпяла имуществени вреди в
общ размер на 3 421,32 лева, чиито размер беше уточнен от ищцата с
допълнителна молба по делото, след дадени от съда указания за отстраняване
на нередовности. Същите се изразявали в пропуснати ползи, представляващи
разликата между работната заплата на два трудови договора, която
получавала ищцата и изплатените й болнични за периода от 23.09.2021г. до
20.05.2022г. вкл. - в размер на 444.30 лв. и претърпени вреди вследствие на
заплатени от нея разходи в размер на 1480 лв. за заключваща плака за радиус
Фарма си /поставена пластина при първата операция/, за гипсова
имобилизация - ГИПС 10/3.......6 - 120 лв.; за Медицинско удостоверение след
телесна повреда - 60 лв., за незаключващи плаки - компресивни - 1060 лв.;
Изписване от Хасково и две посещения до Хасково за сваляне на конци и
контролен преглед, осъществени с превоз от трето лице, като разходите за
гориво били в размер на общо 185.50 лв. и за закупени лекарства на обща
стойност 71.52 лв. Освен тях, вследствие на двете оперативни интервенции и
следоперативен период, както и поради трайна невъзможност за ползване на
лявата ръка и затруднено движение на ръката от датата на инцидента до
4
момента на предявяване на иска, същата претърпяла и неимуществени вреди в
размер на 8 000 лева. Предвид изложеното, ищцата моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците да й заплатят солидарно сумата от 8
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди - болки и страдания, неудобства и обездвижване на лява ръка, както и
сумата от 3 421,32 лева - обезщетение за претърпени от нея имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените по
делото разноски.
Ответникът Община Хасково оспорва предявените искове както по
основание, така и по размер. Изцяло оспорва изложеното в исковата молба
твърдение за съществуването на пешеходен проход на мястото, откъдето е
преминала ищцата и твърди, че такъв се намирал малко по-на юг - между
масите на заведението и конструкцията на заведението. Сочи, че от
представената като доказателство схема на преместваеми обекти в централна
градска част било видно, че мястото, където настъпил твърдяният инцидент,
било част от конструкцията, която държала сцената като част от
конструктивната й устойчивост, като се поддържа, че за ответника
липсвалото нормативно задължение за осигуряване на пешеходен достъп на
това място и за сигнализиране по някакъв начин на самата
конструкция.Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
причинената на 23.09.2021г. вреда на ищцата и твърдяното бездействие на
ответната община, както и твърдяния в исковата молба механизъм на
настъпване на вредата. Оспорва наличие на причинна връзка и между вредата
и следващите два приема на ищцата в МБДПЛР „Сердика“ - София, както и
извършеното сваляне на старата РСОМ и слагането на нова такава. От
представените епикризи ставало ясно, че се касае за битов инцидент. Оспорва
се както по основание, така и по размер предявения иск за пропуснати ползи,
тъй като на първо място ищцата била в пенсионна възраст и на второ - от
служебна справка в „****“ се установявало, че същата имала сключени
трудови договори, но не за длъжността „счетоводител“, а за „отчетник
счетоводител“. Предвид изложеното, моли съда да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани, както и да му присъди
разноски по делото.
Ответникът ОП „Екопрогрес“ - Хасково взема становище за недопустимост и
5
неоснователност на предявените искове. На първо място сочи, че в исковата
молба липсвали изложени обстоятелства, обуславящи отговорността на този
ответник за стопанисване и обезопасяване на процесния обект, както и че
между двамата ответници липсвало облигационно правоотношение по повод
този обект, което да обоснове тяхна солидарна отговорност.Ето защо,
предявените срещу ответника ОП „Екопрогрес“ Хасково искове се явявали
недопустими. По същество счита предявените искове за неоснователни по
основание и размер. Оспорва твърдението на ищцата за наличие на
пешеходен проход на мястото на инцидента и твърди, че това място всъщност
представлявало част от конструкцията на процесната сцена, за което липсвало
нормативно задължение за осигуряване на пешеходен достъп, както и за
поставяне на сигнализация. Поддържа липсата на причинно-следствена
връзка между полученото от ищцата увреждане и елементите на сцената като
конструкция, включително обезопасяването на този преместваем обект, както
и на останалите елементи от състава на непозволеното увреждане. Оспорва по
основание и размер претендираните от ищцата пропуснати ползи, изразяващи
се в разлика между болнични и възнаграждение, както и наличието на пряка
причинна връзка между увреждането и направените от ищцата разходи в
размер на 2720 лева за издаване на медицинско удостоверение, за гипсова
имобилизация, незаключващи се плаки; за бензин в размер на 185 лева; както
и за закупуване на лекарства в размер на 71,52 лева. Претенцията за
присъждане на неимуществени вреди също се оспорва от втория ответник,
който твърди, че претърпяната от ищцата втора операция в гр.София,
удължения в тази връзка период на лечение, както и продължаващите болки и
страдания, били свързани с качеството на получената от ищцата медицинска
помощ и не били в пряка причинно-следствена връзка с увреждането.
Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че на 23..09..2021г. ищцата Г. Р. е получила
травматични увреждания, вследствие на падане в пространство, попадащо в
обхвата на временно съоръжение - сцена, построена на площад „Свобода“ в
гр.Хасково. Няма спор още, че процесната сцена е построена от Община
Хасково, като съдът счита, че същото съоръжение е собственост именно на
6
ответната община. Този извод се налага от разменената кореспонденция
между Община Хасково и РДНСК Хасково, а именно Писмо № ХС-70-00-
209/09.05.2022г.. и Писмо № 32-01-6 #1/14.03.2022г. По несъмнен начин от
приетите като доказателства две писма на Община Хасково и РДНСК
Хасково съдът установи, че процесното съоръжение представлява
преместваем обект, съгласно чл.56 от ЗУТ и че е изпълнено съобразно
Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и
елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково и се
използва по предназначение.
По делото са представени като доказателства Епикризи, Болнични
листове и друга медицинска документация, видно от които е, че е проведено
лечение на ищцата по повод получената травма на 23.09.2021 год.
За пълното изясняване на спора относно получените травматични
увреждания съдът назначи съдебно-медицинска експертиза, чието
заключение възприема като компетентно и безпристрастно дадено.
Назначена бе и изслушано заключение на техническа експертиза,
заключението на която съдът също възприема изцяло. Към същото е
приложен снимков материал. Вещото лице дава заключение, че
хоризонталните тръби, в които се е препънала ищцата, представляват
свързващи елементи от конструкцията на сцената и се намират в обхвата на
сцената. Същите са боядисани с покритие в сиво. Няма данни към процесната
дата да е имало предупредителни или забранителни табели и знаци за
преминаване от там, а към момента сцената е демонтирана. Дава заключение
още, че сцената е била изградена и /монтирана/ на място, предвидено
съгласно приетата от ЕСУТ схема за централната градска част на гр.Хасково,
без наличие на пешеходен проход от южната част на сцената към сградата на
универсалния магазин „*****“ В южната си част е граничела с оградена
озеленена площ и площадно пространство.
Съдът допусна събиране и на гласни доказателства:
От разпита на свид. Н. Т. - очевидка на случилото се, става ясно, че тя е
именно приятелката, която е изчаквала ищцата да се срещне с нея пред
заведението за палачинки, намиращо се зад процесната сцена. Твърди, че
ищцата е тръгнала от посока площад “Свобода“ към нея, като е преминала
през южната част на сцената. Там имало железни тръби, които били
7
прикрепени към самата сцена, т.е. на които стои сцената.Тръбите били в сив
цвят и се сливали с плочките на площада. Нямало табела, която да указва да
не преминават хора. Обяснява, че ищцата гледала насреща и си вървяла,
когато се спънала и паднала, от което падане именно е получила счупване на
лакътя на ръката. Дава показания, че дълго време е страдала от тази травма и
се е наложило продължително лечение.
Свид.Т. М. обяснява, че между сцената и намиращото се до нея
заведение няма пешеходен достъп. Поставените тръби, в които вероятно се е
спънала ищцата, са прикрепени към сцената и колоните на сцената, т.е.
представляват връзка между тези две части. Също заявява, че тези тръби
/обтегачи/ са в метален цвят, както и че никога не се е налагало там да се
поставят предупредителни знаци и табели, тъй като по принцип около сцената
не е предвидено място за преминаване /пътека/. Мястото за преминаване от
площада в посока магазините /магазин „****“/ е между двете заведения,
малко по на юг от сцената, където има и стълби.
При така възприетата фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Институтът на непозволеното увреждане е сложен юридически състав
с елементи - деяние, вреда, противоправност на деянието и причинна връзка.
Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. В настоящия
случай ищцата доказа чрез събраните писмени и гласни доказателства
настъпването в определена степен на вреда, изразяваща се в болки и
страдания от удара, получен при падането в близост до построената сцена на
площад “Свобода“ в гр.Хасково, както и разходи във връзка с лечението й.
Съдът обаче не може да изгради извод за противоправно деяние, допуснато
от ответника Община Хасково или от лице, на което той е възложил работа,
за която той отговаря .Не се събраха доказателства, от които да се направи
извод, че вредата е настъпила в резултат на неспазване на указания или
надлежни правила за извършването на възложената работа, т.е. деяние като
проява на човешка дейност. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно-
обезпечителна и предприятието /общината/ ще отговаря не заради своя вина, а
заради вината - действието или бездействието на свои работници или други
лица, на които е възложил работата. В тази насока съществен елемент е и да
бъде установено, че щетите са причинени именно по повод извършването на
8
възложена работа. От всички събрани доказателства в тази насока съдът
счита, че не може да се направи подобен извод. Напротив, установи се, че
поставената сцена по начина, по който е била закрепена, е в резултат на
човешка дейност, като действията са извършени съгласно всички правила на
закона /ЗУТ и Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми
обекти на градското обзавеждане на територията на Община Хасково/. Не се
доказа към момента още на изграждането да са били допуснати нарушения,
нито такива да са констатирани впоследствие. Установи се, че няма
изисквания процесните метални тръби, в които на практика се е спънала
ищцата, да бъдат боядисвани в ярък цвят или друго сигнално обозначение.
Няма изисквания и за поставяне на преупредителни или забранителни табели
и знаци при изграждането на такъв вид съоръжение. И това е така, защото
мятото, където е искала да премине ищцата, не е пешеходен подход.
Напротив, теренът е неразделна част от самата сцена, тъй като, видно и от
снимковия материал е, че тези тръби свързват самата сцена с изградените
стълбове, т.е. те имат характер на част от конструкцията на самото
съоръжение. От друга страна не се установи и в конкретния момент какво
точно е накарало ищцата да премине в такава близост до сцената, и то през
тези метални тръби. По-точно става ясно, че тя е бързала да съкрати времето
и да стигне по-бързо до чакащата я приятелка /свид. Н. Т./. Дори да се приеме,
че процесните тръби не са боядисани цветно или липсват табели, които да
забраняват преминаването от това място, то съдът не намери и отговор на
въпроса по каква причина ищцата е решила да премине през такова рисково
място, след като тя самата е човек на възраст и се движи с бастун, което
предполага да избере най-безопасния маршрут, независимо дали е разрешено
оттам преминаване или е ограничено. Освен това същата е била пешеходка и
е следвало да се движи по означените за пешеходци места, а не в района на
метално съоръжение, изградено с цел провеждане на градски мероприятия,
каквото се явява сцената. Ето защо, съдът намира, че ищцата не установи
виновно поведение на ответника Община Хасково или негов работник,
комуто е била възложена работата по изграждането на процесната сцена.
В този смисъл, след като не се установява по несъмнен начин
настъпването на вредите да е станало в резултат на деяние като проява на
човешка постъпка, респективно причинната връзка между тях, не може да се
приеме, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.49 вр. с
9
чл..45 от ЗЗД.
Още веднъж следва да бъде посочено, че освен твърденията на ищцата,
че за това място имало множество сигнали до Община Хасково и същата не е
направила необходимото, за да се избегнат подобни инциденти, по делото не
се събраха никакви доказателства в тази насока. Няма нито едно
доказателство за настъпили подобни инциденти на мястото, като е известно,
че в гр.Хасково тази сцена се изгражда всяка година по повод различни
градски и национални празници. Няма доказателства и за твърдението, че и
други лица преминават оттам, тъй като мястото се възприемало като
пешеходен подход. В тази насока е категоричното заключение и на вещото
лице.
С оглед на така приетата фактическа обстановка според съда се налага
извода, че ищцата не проведе пълно и главно доказване на своя иск. Не се
събраха доказателства, които да сочат на виновно поведение от работник или
служител на ответната Община, нито на друга фирма, на която е била
възложена работа, при изпълнението на която да са настъпили вреди. Не се
установи вредата да е причинена от служител или работник и на ответника
ОП „Екопрогрес“ - Хасково, който да не е спазил дадените му указания или
надлежни правила при извършването на възложената работа. Съвсем отделен
е и въпросът, че няма данни по делото Община Хасково да е предоставила
стопанисването или обезопасяването на сцената и подходите към нея на
ответника ОП „Екопрогрес“ – Хасково.
Предвид направения основен извод за неоснователност на предявените
искове, съдът не намира за необходимо да излага мотиви относно наличието
или не на института на солидарната отговорност на двамата ответници.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на
ответниците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски,
платими от ищцата – на ответника Община Хасково разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, а именно – 100
лева, а на ответника ОП „Екопрогрес“ – Хасково разноски в размер на 1050
лева, произтекли от платено възнаграждение за адвокат в размер на 1000 лева
и 50 лева – разноски за вещо лице.
10
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Т. Р., ЕГН **********, от гр.София,
ж.к.“*****, против Община Хасково, ЕИК *********, с адрес гр.Хасково, пл.
„*****, и ОП „Екопрогрес“, ЕИК 0009039460402, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, ул. „******, искове с правно основание чл.49, вр.
чл.45 от ЗЗД – за сумите в размер на 8 000 лева, представляващи претенция за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произходящи от
непозволено увреждане и 3 421,32 лева – претенция за обезщетение за
претърпени имуществени вреди на същото основание, претендирани при
условията на солидарност, като – НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г. Т. Р., ЕГН **********, от гр..София, ж.к..“*******, да заплати
на Община Хасково, ЕИК *********, с адрес гр..Хасково, пл. „*****,
направените по делото разноски в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА Г. Т. Р., ЕГН **********, от гр.София, ж..к..“*******, да заплати
на ОП „Екопрогрес“, ЕИК 0009039460402, със седалище и адрес на
управление гр..Хасково, ул. „******, направените по делото разноски в
размер на 1050 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.
11