О П Р Е Д Е Л Е
Н И
Е
№1372/16.8.2021г.
гр.
Пазарджик,
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VIІI административен състав, в закрито съдебно заседание
в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
като разгледа докладваното от съдия Бабаков
адм. дело № 829 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от АПК
Образувано по жалба на „Нова Стайл“ ЕООД, гр. Пазарджик против Отказ за признаване правото на
ползване на имот, обективиран в писмо с изх. № 70-2303/08.06.2021 г. на
Директора на дирекция „Поземлени отношения и комасация“ на МЗХГ.
След извършена
служебна проверка съдът констатира, че делото не му е подсъдно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 41 ал.3 от Земеделските земи, включени в заявлението за
подпомагане, трябва към 31 май на съответната календарна година да са на
разположение на земеделските стопани съгласно чл.
36, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, което се удостоверява с
правно основание за ползване, регистрирано по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
В тази връзка, разпоредбата на чл. 37б ал.5 от ЗСПЗЗ визира основанията за
ползване на земеделските земи- договори за наем на земеделска земя, сключени
съгл. чл. 4 а и чл. 4 б, също и договори
за аренда, съгласно ЗАЗ, както и
че същите се регистрират от ОСЗ. Практиката на смесените петчленни състави на
ВАС и ВКС по спорове за подсъдност между районни и административни съдилища в
подобни случаи е константна, че отказът за издаване на документ, с който се
признава право на ползване на земеделска земя
е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, но по силата
на § 19, ал. 1 ЗИД на
АПК
спорът за законосъобразността на такъв отказ е родово подсъден на районните
съдилища.
Съгласно
правилото на § 19, ал. 1 ЗИД на
АПК
(ДВ бр. 39/2011 г. ) индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи
и Правилника за прилагането
му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на
земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по
местонахождение на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Касае се за
норма, с която по отношение на обжалването на индивидуални административни
актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за
издаването им е въведено отклонение от общото правило. Водещ елемент при
определянето на съда, компетентен да разглежда тези спорове, е законът,
съобразно който е издаден индивидуалният административен акт, а не видът на
самия акт. Достатъчно е обжалваният акт да е издаден по прилагането на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ /В тази връзка
например решение 9725 от 25.06.2019 на
ВАС по адм. д.1091/2018/. При това положение и доколкото не са касае до някое
от посочените в § 19 от ПЗР на ЗИД на АПК изключения,
съобразно предвиденото в него правило, компетентен да се произнесе по спора е
районният.
Ето защо, делото
следва да бъде изпратена на РС Пазарджик
по подсъдност.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по административно дело № 829 по описа за 2021 година на Административен съд Пазарджик.
ИЗПРАЩА административно
дело № 829 по описа за 2021 година на Административен съд Пазарджик по подсъдност
на РС Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/