Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.12.2013 г. гр.Айтос
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На шести ноември две хиляди и тринадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Таня Спасова
секретар Р.М.
като разгледа докладваното от съдия Спасова
гражданско дело №680 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от М.Р.М., с ЕГН **********,***, срещу Ш.А.М., с
ЕГН ***********,***. В исковата молба ищецът поддържа, че с ответницата са
бивши съпрузи, както и че същата в качеството на съсобственик с 1/2 ид. част е депозирала
искова молба за делба, по която е образувано гр.д. №384/2011 г. по описа на
РС-Айтос, за следното движимо и недвижимо имущество:
1. Селскостопански
обекти, находящи се в землището на с.Ч.м., общ. А., м. «Еклеме»: овчарник с РЗП
247 кв.м., овчарник с РЗП 239 кв.м., овчарник с РЗП 239 кв.м., овчарник с РЗП
318 кв.м., овчарник с РЗП 313 кв.м., овчарник с РЗП 326 кв.м., сграда с друго
предназначение с РЗП 135 кв.м.
2.
Самостоятелен обект в сграда, с административен
адрес гр. Айтос, ул. *** №19, вх.1, представляващ жилище, заемащо целия първи
етаж на сградата, със застроена площ от 82, 92 кв.м., състоящо се от кухня,
трапезария, две спални, баня и тоалетна, при граници на етажа: северозапад,
североизток и югоизток – външен зид, югозапад – калканен зид, отгоре – втори
жилищен етаж, ведно с 1/2 ид. част от таванския етаж, с реално ползване на
северната половина, 1/2 ид. част от приземния етаж, с реално ползване на южната
половина, 1/2 ид. част от общите части на сградата и 1/2 ид. ч. от правото на
строеж върху терена, върху който е посторена сградата, представляващ поземлен
имот с пл. №1373, кв.91 по плана на гр. Айтос, с площ от 266 кв.м., при граници
на поземления имот: улица, поземлени имоти с пл. №1374, 1372, 1366, 1365 в кв.
91 по плана на гр. Айтос, за който имот е отреден УПИ VII -1373 в кв. 91 по плана на гр.
Айтос, с площ на УПИ от 270 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 9 кв.м.,
при граници на УПИ: улица, УПИ VIII-1374, УПИ X-1372, УПИ V-1366, УПИ VI-1365.
3.
Превозни средства: автомобил с марка ВАЗ, модел 2101,
с рег. №***, рама №***; лек автомобил Опел Астра, с рег. №***, рама №***; лек
автомобил Опел Астра, с рег. №***, рама №***; полуремарке с рег. №***, рама ***; влекач,
марка ИФА, модел В50Л, с рег. №***, с рама №8625458; трактор,
марка Болгар, модел ТК 80, с рег. №***; балировачка за сено
4.
370 броя овце, в т.ч. 341 млечни и около 280 – 300 бр.
агнета годишно, родени от м.ноември 2008 г. до м.февруари 2009 г., от м.ноември
2009 г. до м.февруари 2010 г. и от м.ноември 2010 г. до м.февруари 2011 г.
5.
Държавна субсидия от 82 324, 98 лева.
С решение №89 от 14.06.2012 г. по
горецитираното дело първоинстанционният съд е прекратил като недопустимо производството по предявения иск от М.Р.М., с ЕГН **********,***,
срещу Ш.А.М., с ЕГН **********,***, за липса на съвместен принос на
ответницата в придобиването на следното имущество: паричната субсидия от 82
324, 98 лева; 280 – 300 броя
агнета годишно, родени през периодите от м.ноември 2008 г. до м.февруари 2009
г., м.ноември 2009 г. до м.февруари 2010 г., от м.ноември 2010 г. до м.февруари
2011 г.; отхвърлил е като неоснователна претенцията за следното имущество:
овчарник с РЗП 247 кв.м., овчарник с РЗП 239 кв.м., овчарник с РЗП 239 кв.м.,
овчарник с РЗП 318 кв.м., овчарник с РЗП 313 кв.м., овчарник с РЗП 326 кв.м.,
сграда с друго предназначение с РЗП 135 кв.м.; самостоятелен
обект в сграда, с административен адрес гр. Айтос, ул. *** №19, вх.1,
представляващ жилище, заемащо целия първи етаж на сградата, със застроена площ
от 82, 92 кв.м., състоящо се от кухня, трапезария, две спални, баня и тоалетна,
при граници на етажа: северозапад, североизток и югоизток – външен зид,
югозапад – калканен зид, отгоре – втори жилищен етаж, ведно с 1/2 ид. част от
таванския етаж, с реално ползване на северната половина, 1/2 ид. част от
приземния етаж, с реално ползване на южната половина, 1/2 ид. част от общите
части на сградата и 1/2 ид. ч. от правото на строеж върху терена, върху който е
построена сградата, представляващ поземлен имот с пл. №1373, кв.91 по плана на
гр. Айтос, с площ от 266 кв.м., при граници на поземления имот: улица,
поземлени имоти с пл. №1374, 1372, 1366, 1365 в кв. 91 по плана на гр. Айтос,
за който имот е отреден УПИ VII -1373 в кв. 91 по плана на гр. Айтос, с площ на УПИ
от 270 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 9 кв.м., при граници на УПИ:
улица, УПИ
VIII-1374, УПИ X-1372, УПИ V-1366, УПИ VI-1365; уважил е претенцията, като е признал за установено, че липсва
съвместен принос на ответницата в придобиването на следното
имущество: лек автомобил,
представляващ Опел Астра, с рег. №89 46 ВХ, рама №*** и 370 броя овце, в т.ч. 341 млечни овце;
С решение №II-165 от 20.02.2013 г. въззивният съд е отменил
решението в прекратителната му част, касаеща установяването на липсата на
принос на ответницата в придобиването на родените агнета през периода м.ноември
2008 г. до м.февруари 2009 г. и делото е
върнато на АРС за произнасяне по същество.
Като съобрази предмета на настоящото
производството, от фактическа и правна страна съдът намира следното:
Страните са
бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен с акт №2/11.09.19999 г. на общ.
А., е прекратен с решение №R-1101 от 05.08.2009 г. на РС-Бургас, постановено по
приложеното гр.д. №1645/2009 г., влязло в законна сила на 19.09.2009 г.
Не се спори по
обстоятелството, че фактическата раздяла между съпрузите е настъпила преди прекратяването
на брака – през м.март 2009 г., когато ответницата и децата напуснали семейното
жилище. За времето, през
което съществувал брака на страните, ответницата не е работила по трудов
договор, но се занимавала с отглеждането на общите деца, а след закупуване на
овцевъдното стопанство, помагала на съпруга си в него, като ежедневно полагала
грижи за животните /свидетелите Ю. Р. и Р. М./.
Не се спори, а видно от приложените
регистрационни карти на земеделски производител за 2007 г., 2008 г., 2009 г.
/л.12, 13, 14/, ищецът е регистриран като такъв, считано от 06.02.2007 г. Понастоящем
продължава да упражнява дейността, за което е подал анкетна карта от 20.07.2011
г. с приложен към нея анкетен формуляр вх. №Кс 9 от 20.07.2011 г. /л.14 -
л.41/. Дейността му включва както „растениевъдство“, така и „животновъдство“,
последното осъществявано за 2011 г. с общо 1 190 овце, от които 520 са млечни
овце. От представените данъчни декларации за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. се
установява, че ищецът и през трите години е декларирал суми, получени като
субсидии, както и приходи от продукция /мляко, вълна, агнета/, получена от
упражняваната от него животновъдна дейност, свързана с отглеждане на овце.
От приложеното удостоверение на
Областна дирекция „Земеделие“ – Бургас /л.75/ се установява, че ответницата също
е била регистрирана като земеделски производител за две поредни години - 2007
г. и 2008 г. и се е занимавала със животновъдство. Съобразно анкетната карта за
2007 г. /л.137/ дейността е осъществявала в с. Ч.м. с 10 броя овце майки и 10
броя кокошки носачки, а съобразно анкетната карта за 2008 г. /л.109/ - в
гр.Айтос с 10 броя кокошки носачки и 1 брой коне, т.е. към този момент
ответницата вече не е притежавала овце и няма данни от събраните доказателства
да е придобивала такива през следващите години.
По делото са разпитани свид. Ю. Р., дъщеря
на страните, и свид. Р. М., брат на ответницата, които сочат, че ответницата не
е работила по трудов договор за времето, през което съществувал брака на
страните, но се занимавала с отглеждането на общите деца, а след закупуване на
овцевъдното стопанство, помагала на съпруга си в него, като ежедневно полагала
грижи за животните.
Предявеният иск е с правно основание
по чл.21, ал.4 от СК - отрицателен установителен за липса на съвместен принос
на ответницата, като претенцията е висяща в частта, касаеща придобиването
на родените агнета през периода м.ноември 2008 г. до м.февруари 2009 г. Претенцията е
допустима, тъй като от събраните данни става ясно, че агнетата са придобити
през период, през който бракът на страните все още е съществувал. В тази връзка
са задължителните указания на БОС в отменителната част на постановеното
въззивно решение. Видно от декларацията на ищеца за 2009 г., подадена на
30.04.2010 г., същият е декларирал доходи от продажба на 300 броя агнета в
размер на 18 000 лева. В декларацията за 2008 г. изобщо няма декларирана
продукция „агнета“. Поради това съдът приема, че именно продадените агнета,
декларирани като прираст за 2009 г., са предмет на иска. Не е спорно, че
агнетата, описани в исковата молба, са били прираст от осъществяваната
животновъдна дейност, както и не е спорно, че бившите съпрузи са се разпоредили
с тях по време на брака /изявления на процесуалните представители, обективирани
в протокол от съдебно заседание от 17.04.2012 г. и писмена защита, представена
при новото разглеждане на делото от процесуалните представители на ищеца/. Това
обстоятелство съответства на анализа на данните, вписани в декларацията на
ищеца за 2009 г. Обосновава се извод, че тези агнета са придобита по време на
брака продукция от селскостопанската дейност на ищеца, от чиято продажба впоследствие
е реализиран доход под формата парични средства. Следователно тези вещи не са
част от съпружеската имуществена общност нито към момента на прекратяване на
брака между страните, нито към момента на предявяване на иска за липса на
принос на ответницата в тяхното придобиване. Това е достатъчно основание
претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна – искът по чл.21, ал.4 от СК се
предявява за вещи, които се включват в съпружеската имуществена общност и
съществуват като такива, а вещите, за които се спори в настоящото производство,
не са част от имуществото, притежавано от съпрузите нито към момента на
прекратяване на брака, нито към момента на предявяване на иска, тъй като същите
са се разпоредили с тях по време на брака. Към релевантния момент вещите вече са
били продадени от страните и не са съществували като част от съпружеската
имуществена общност, а придобитите срещу тях парични средства не могат да бъдат
предмет на иск за липса на съвместен принос, независимо от източника си. Аргумент в тази връзка е все още актуалното решение №324/1970 г., в което
ВС приема, че парите материализират едно вземане към БНБ, съответно право да
бъдат приемани като задължително платежно средство с определена стойност - това
право не е вещно и затова не може да бъде включено в имуществената общност,
която включва вещни права.
В заключение, доколкото въз основа на данните,
събрани по делото, може да се обоснове извод, че агнетата като вещи не
съществуват като част от съпружеската имуществена общност към момента на
прекратяване на брака, съответно към момента на предявяване на иска, то липсва годен
обект, по отношение на който да се установява липсата на принос от страна на
ответницата, поради което предявеният отрицателен установителен иск следва да
се отхвърли като неоснователен.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.Р.М.,
с ЕГН **********,***, срещу Ш.А.М., с ЕГН **********,***, с който се иска да се
признае за установено по отношение на ответницата, че липсва съвместен принос
на последната в придобиването на 280 – 300 броя агнета годишно, родени през
периодите от м.ноември 2008 г. до м.февруари 2009 г.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от
връчването му.
Районен съдия: