Р Е Ш Е Н И Е
№ V-39 23.01.2020г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, второ гражданско отделение, пети въззивен
състав
На осми април две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 493 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №1 от 2.01.2018г. постановено по гр.д.№228
по описа за 2016г. на Районен съд гр.Царево са отхвърлени следните искове,
предявени от Б.П. *** против А.Н.П. и Б.А.П.- Г., двамата от гр.София:
1.
Иск с правно
основание чл.26, ал.1, изр.1 ЗЗД- за прогласяване нищожност на договор за
дарение, сключен с нотариален акт №88, т.2, дело №252 от 2006г. на нотариус
Д.Чалъков с район на действие РС- Царево, с който на ответника П. са били
прехвърлени 800 кв.м. идеални части от земеделски имот- нива за строителство, с
площ от 2680 кв.м., четвърта категория, находяща се в землището на гр.Ахтопол,
обл.Бургаска, общ.Царево, м.“Коросята“, съставляваща имот №107501 по картата на
землището на гр.Ахтопол, при граници/ съседи: имот №107504; имот №107411; имот
№107570; имот №107561, с кадастрален идентификатор на целия имот 00878.107.501;
2.
Иск с правно
основание чл.108 ЗС за установяване по отношение на ответницата П.-Г., че
ищецът е собственик на 800 кв.м. идеални части от земеделски имот- нива за
строителство, с площ от 2680 кв.м., четвърта категория, находяща се в землището
на гр.Ахтопол, обл.Бургаска, общ.Царево, м.“Коросята“, съставляваща имот
№107501 по картата на землището на гр.Ахтопол, при граници/ съседи: имот
№107504; имот №107411; имот №107570; имот №107561, с кадастрален идентификатор
на целия имот 00878.107.501 и за осъждането на ответницата да предаде на ищеца
владението върху описания по-горе недвижим имот.
Ищецът е осъден да заплати на ответниците деловодни
разноски в размер на 2600 лв., или по 1300 лв. за всеки от тях.
Недоволен от решението е останал ищецът Б.П., който
чрез пълномощника си адв.Николай Николов, го е обжалвал изцяло. Изложени са
оплаквания, че решението е недопустимо, а при условията на евентуалност-
неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са доводи, че
вторият докладчик по делото не вникнал в
предмета му, а подходил повърхностно и незадълбочено. В доклада по делото не
били отразени значителния брой основания за нищожност и възраженията на
страните, не била надлежно разпределена доказателствената им тежест. Обемът от
събрания доказателствен материал, съотнесен към всяко от твърденията за
нищожност на дарението и в последствие на замяната, не бил надлежно обсъден от
съдебният състав, което довело до порочност на съдебния акт и неправилни
заключения на съдебния състав. Неправилен бил извода на съда за това на коя
дата е депозирана исковата молба в съда, който бил относим към извода за
приложимите в случая давностни срокове. Сочи се, че същата била подадена по
пощата на 7.07.2016г. Затова счита, че в тази му част решението противоречи на
материалния закон и давностните срокове не следва да се считат изтекли, още
повече, че за прогласяване на нищожност няма давност. На следващо място се
сочи, че съдът се отклонил от първоначално дадената с доклада правна
квалификация на исковете и едва с решението преквалифицирал иска като такъв с
правно основание чл.32, ал.2 ЗЗД. Така били нарушени изискванията на чл.146,
ал.1 ГПК, понеже в доклада твърденията на въззивника не били квалифицирани като
искане за унищожаване на сделката, нито била разпределена доказателствената
тежест във връзка с унищожаване на дарението или на замяната. Съдът пропуснал
да въведе в доклада си твърдението за привидност на дарението, да го
квалифицира и да разпредели доказателствената тежест по него. Липсвали каквито
и да било мотиви на РС- Царево относно това основание за нищожност на
дарението, базирано на твърдения на въззивника, че дарението било извършено с
оглед договорки между страните, че ответникът ще осигури бъдеща помощ на ищеца
за спасяване на бунгалата му от вземането им от трето лице, както и с оглед
размяна на пари и материали срещу прехвърлянето на имота. Това обуславяло
според въззивника и нищожност на дарението по чл.226, ал.3 ЗЗД. На следващо
място са изложени оплаквания, че районният съд не дал указания на страните за
обстоятелствата и връзките между фактите, за които страните не са посочили
доказателства, в резултат на което делото останало неизяснено от фактическа и
правна страна. Липсвало ясно разпределение
на доказателствената тежест по въпроса дали описаната в нотариалния акт скица е
тази, изискуема по чл.7, ал.4 ЗСПЗЗ или била скицата по решението за
възстановяване на собствеността. В нарушение на закона съдът не приел и не
обсъдил в решението си представената от въззивника справка от началника на ОЗС,
че не е издавана скица по чл.7, ал.4 ЗСПЗЗ за процесния имот и процесната
сделка. Не били обсъдени и показанията на свидетелката С.П., която била пряк
свидетел на притесненията и поведението на Б.П. към датата на сделката, а
показанията ѝ били последователни, точни и непротиворечиви. Същите според
въззивника разкриват както противоречието със закона и добрите нрави, липсата
на дарствено намерение у дарителя, липсата на надлежен мотив за извършване на
дарението и неговата привидност. Единственият мотив бил да се заобиколят
останалите съсобственици и с оглед получените обещания за помощ от ответника и
материално стимулиране на дарителя. Неправилно била възприета и интерпретирана
съдебно-психиатричната експертиза, която не била съпоставена с показанията на
съпругата на въззивника, които разкривали симптоматиката на заболяването му в
деня на сделката. При съмнение и с оглед служебните си компетенции съдът бил
длъжен да назначи допълнителна СПЕ с оглед данните от свидетелските показания
ако счете, че не разполага със специални знания, за да ги съобрази с оглед
болестната картина описана в СПЕ. Превратно и в нарушение на закона било
интерпретирано и доказателството „Проект за разпределение на реалното
ползване“, изготвено от геодезист Найден Киров, което не било подписано от
въззивника и не го обвързвало. Съдът обаче неправилно му придал качеството на
решение на съсобствениците, макар върху проекта да липсвали техни подписи. Така
неправилно бил издирен и приложен закона, като било прието, че е налице решение
на съсобствениците по чл.32 ЗС, което заключение било неправилно и не почивало
на доказателствения материал по делото. Следващото оплакване касае липсата на
мотиви по иска за прогласяване на нищожност на дарението поради това, че
мотивът за сключването му противоречи на закона или добрите нрави. По-нататък
се сочат нарушения на материалния закон- неправилно приложение на чл.7 ЗСПЗЗ,
представляващ според въззивника императивна правна норма, поради което същият
намира, че липсата на скица по ал.4 от цитираната норма води до нищожност на
дарението. Неправилно било и заключението на съда, че не е налице заобикаляне
на закона- чл.7 ЗСПЗЗ, като според въззивника чрез дарението била постигната
забранена от закона цел- ответниците да придобият 800 кв.м. от земеделски имот
въпреки забраната за раздробяване на земеделските имоти. Установено било, че
ответниците завладели и самоволно оградили пространство от почти 800 кв.м. По
нататък въззивникът излага оплаквания, че съдът не е изложил мотиви по другото
заявено основание за нищожност, а именно- противоречие на договора за дарение с
добрите нрави, както и че не е обсъдил събраните в тази връзка доказателства.
Развити са подробни съображения. Във връзка с оплакванията, касаещи разноските
се сочи, че липсват доказателства за изплащане на присъдените суми от всеки от
ответниците. Изтъква, че било направено и евентуално възражение за
прекомерност, а освен това било налице и основание за освобождаване на ищеца от
разноски по чл.83, ал.2 ГПК, понеже ищецът бил освободен от заплащането на
държавни такси и разходи за експертизи. Моли обжалвания съдебен акт да бъде
отменен, а вместо него се постанови нов, с който иска за прогласяване
нищожността на дарението на посочените в исковата молба основания бъде уважен.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Ангажира доказателства.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от
страна на въззиваемите, представлявани от адв.Даниела Зарева. Същите намират
жалбата за изцяло неоснователна, поради което молят да бъде отхвърлена, а
обжалваното решение- потвърдено. Сочат, че в жалбата са описани допуснати от
районния съд нарушения, които обаче не са толкова съществени, че да обосноват
отмяна на решението. Според тях по същество решението е правилно, а претенциите
на ищеца за прогласяване нищожността на договора са неоснователни. Затова, след
като установил, че договорът за дарение не страда от твърдените от ищеца пороци
и е породил вещно- прехвърлително действие, районният съд правилно отхвърлил и
ревандикационния иск против въззиваемата П.- Г.. Изтъква се, че с подадената
жалба се цели преодоляване на процесуалното бездействие на ищеца, който едва с
нея въвеждал факти и ангажирал доказателства в подкрепа на претенциите си,
което според въззиваемите е недопустимо. Позовавайки се на разпоредбата на
чл.266, ал.1 ГПК въззиваемите възразяват да бъдат приети писмените
доказателства /и по-конкретно извлеченията от банковата сметка на ищеца/, както
и на допускането на допълнителни задачи към СПЕ, като се сочи, че те изобщо не
са били правени пред първата инстанция. Акцентира се и на това, че
доказателствените искания са недопустими и поради липса на предпоставките на
чл.266, ал.2 и 3 ГПК, както и поради липсата на твърдения във въззивната жалба
за допуснати процесуални нарушения от районния съд във връзка с тяхното
събиране. На следващо място в отговора са изложени подробни съображения по
съществото на спора. Според въззиваемите не са доказани при условията на пълно
и главно доказване твърденията в исковата молба за нищожност на договора за
дарение. В случай, че се приеме обратното, въззиваемата П.- Г. поддържа
възражението си за изтекла в нейна полза придобивна давност, включително чрез
трети лица. Владението на въззиваемата било необезпокоявано до предявяването на
исковата молба вх.№3499/12.07.2016г. Предвид собствеността на въззиваемата
спрямо процесния имот искът по чл.108 ЗС следвало да бъде отхвърлен.
Въззиваемите намират решението за правилно и в частта за разноските, като са
изложени подробни доводи. Молят за присъждане на разноски за въззивната
инстанция. Във връзка с уточнените от страна на въззивника фактически твърдения,
на които се основава иска, въззиваемите са представили и молят да се приеме удостоверение
изх.№********** от 3.07.2006г., издадено от Общинска администрация, Местни
данъци и такси, Община Царево.
По допустимостта на производството въззивният съд
намира следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима. Отговорът е подаден
в законния срок от надлежно упълномощен за това адвокат.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
твърденията на страните и събраните по делото доказателства, въз основа на
приложимите разпоредби на закона приема за установено следното:
Първоинстанционното производство е
образувано по искова молба на въззивника Б.П. против въззиваемите А.П. и Б.П.- Г..
На
първо място е предявен иск срещу
двамата ответници за прогласяване нищожност на договора за дарение, сключен с нотариален акт
№64, т.VII, дело №1507 от 10.07.2006г. на нотариус Димитър Чалъков с район на действие РС-Царево,
с който ищецът е дарил на първия от ответниците 800 кв.м. ид.ч. от земеделски
имот- „нива за строит.“ с площ на имота 2680 кв.м., четвърта категория,
находяща се в землището на гр.Ахтопол, общ.Царево, м.“Коросята“, съставляваща
имот №107501 по картата на землището на гр.Ахтопол, при описани в нотариалния
акт граници.
Твърди се, че ищецът е въведен във
владение на имота на 7.07.2006г. Към тази дата притежавал други съседни имоти
/лично и в съсобственост/, придобити по наследство и по реда на ЗСПЗЗ, като
извършвал с тях възмездни сделки. Към датата на сключването на процесния
договор за дарение- 10.07.2006г. ответникът не бил познато на ищеца лице, нито
лице, на което има намерение да дарява имущество. У ищеца липсвало дарствено
намерение, а мотивът на дарението противоречал на закона добрите нрави.
Ответникът се възползвал от ситуацията и от факта, че ищецът изпадал в чести
депресивни съС.ия в процесния период, като под ръководството на първия ответник
и в противоречие с императивните изисквания на закона, както и за избягване на
задължителните законови текстове, по настояване на ответника сделката била
обективирана в процесното дарение, оформено по недопустим от закона начин.
Нотариусът не индивидуализирал ясно
предмета на сделката, не изследвал цялостно правата на собственост, липсвало
удостоверение за наследници и скица за сделката, от които би могло да се
установи, че имота е съсобствен, а не само на ищеца. Незаконната цел на
сделката се разкривала дори от порочния нотариален акт- да се придобие 800
кв.м. реална част от имота и да се заобиколят изискванията за разпореждане със
съсобствени имоти и земеделски земи. Установявайки, че ищецът имал права върху
дарената част от имота, през 2012г. ответникът я прехвърлил на дъщеря си-
ответницата Г.. Актът за прехвърляне от 2012г. също бил нищожен, тъй като също
нарушавал, а евентуално- заобикалял императивните изискванията на закона, като
страните знаели за пороците на дарението и че не са собственици. Наясно били,
че имотът е съсобствен и напрактика непрехвърляем, поради императивните
законови забрани. Сочи се, че процесният договор за дарение е нищожен на
няколко, съединени при условията на евентуалност основания: противоречие със
закона, евентуално- заобикаляне на закона; поради противоречие с добрите нрави,
невъзможен предмет, при липса на дарствено намерение и съгласие за дарение и
поради привидност на дарението. Развити са подробни съображения.
Вторият
предявен иск е срещу ответницата П.- Г., с предмет установяване правото на
собственост на ищеца върху процесния имот, описан в исковата молба и осъждането
ѝ да предаде на ищеца владението му, тъй като го владее и ползва без
годно правно основание.
В законния срок ответниците,
представлявани от адв.З. са оспорили исковата молба като нередовна, а исковете-
като недопустими и неоснователни. Досежно нередовността са развити съображения,
че не е определена правилно цената на предявените искове и не е внесена
дължимата държавна такса, а освен това- че са заявени всички възможни основания
за нищожност на процесното дарение, при условията на евентуалност, което прави
неясен петитума на исковата молба и затруднявало упражняването на правото на
защита на ответниците. Оспорена е представителната власт на адвоката на ищеца,
оспорена е активната процесуална легитимация на ищеца като единствен собственик
на процесния имот. Посочено е, че част от въведените основания за прогласяване
нищожност на дарението всъщност са такива за неговата унищожаемост, поради което
считат, че искът е предявен след изтичането на установените в чл.32 и чл.33 от ЗЗД преклузивни тригодишни срокове. Изтекли били и сроковете по чл.227 от ЗЗД
за предявяване на иск за отмяна на дарението. Затова намира, че производството
срещу ответницата е недопустимо, тъй като същата придобила права върху имота
преди образуването на производството по гр.д.№228/2016г. по описа на РС-
Царево. Затова моли делото да бъде прекратено.
По същество не се оспорва сключването на
процесния договор за дарение на 10.07.2006г. Оспорват се обаче твърденията на
ищеца, че той и ответника били непознати лица. Оспорва се също, че ответникът
сам е изградил съществуващата в имота ограда, като вместо това се твърди, че
това е било сторено по инициатива на ищеца и от ангажирани от него лица, без
противопоставяне от ищеца или трети лица, докато ответникът само закупил
строителния материал.
Намира за неоснователни доводите за
нищожност на дарението, като според него тези основания не са налице. Изложени
са подробни съображения. Предвид неоснователността на иска за нищожност на
дарението, намират за неоснователен и ревандикационния иск срещу ответницата.
Направено е при условията на евентуалност /ако се счете, че ответницата е
придобила имота от несобственик/ възражение за изтекла в полза на ответницата Б.П.-
Г. придобивна давност, образувана като сбор от периодите на владение,
осъществявано от нейния баща /първия ответник/ от 10.07.2006г. до 2012г. и този
на осъществявано от нея владение след договора от 2012г. до предявяването на
иска. Заявява се, че ответницата е придобила процесния имот на оригинерно
основание- тъй като го е владяла необезпокоявано до уведомяването ѝ за
образуваното съдебно производство. Съответно- намира това обстоятелство за
следващо основание , на което иска по чл.108 ЗС следва да бъде отхвърлен.
С определение №10 от 18.01.2017г.
/л.79-80/, първоначалният докладчик по делото в РС-Царево е приел, че съдът е
сезиран при условията на евентуалност със седем обективно съединени иска за
обявяване нищожност на правна сделка /процесното дарение/, при следната
поредност:
-
поради
противоречие със закона- основание по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД;
-
поради
заобикаляне на закона- основание по чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД; поради накърняване
на добрите нрави- основание по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД;
-
поради
невъзможност на предмета- основание по чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД;
-
поради липса на
съгласие- основание по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД;
-
поради
противоречие на мотивите, поради които е направено дарението със закона и
добрите нрави- основание по чл.226, ал.2, пр.1 и 2 ЗЗД.
В съответствие с цитирана практика на
ВКС е посочено, че претенциите следва да се разгледат в условията на
евентуалност в поредността, която произтича от естеството на въведените от
ищеца пороци. Освен това е посочено, че поредността на основанията за нищожност
е определена в разпоредбите на чл.26 ЗЗД и чл.226 от ЗЗД, като първото по ред
основание изключва по естеството си всички следващи. При евентуално съединяване
съдът служебно преценява поредността, в която да разгледа исковете, без да е
обвързан от искането на ищеца. В
мотивите на определението е разпределена доказателствената тежест между
страните.
Докладът по чл.146 ГПК е извършен в с.з.
на 24.02.2017г., съобразно гореописаното определение.
Районният съд е приел представените от
страните писмени доказателства, разпитал е свидетели, приел е
съдебно-психиатрична и съдебно-техническа експертизи.
С обжалваното решение решаващият състав
на районния съд е разгледал и отхвърлил на първо място иска по чл.108 ЗС, а
след него и иска за прогласяване на нищожност на договора за дарение, като в
диспозитива на решението е посочено, че вторият иск е по чл.26, ал.1, изр.1 ЗЗД.
От фактическа и правна
страна районният съд е приел за безспорно, че
ищецът е бил собственик на земеделски имот, възстановен с решение на Общинска служба „Земеделие и гори“
гр.Царево на наследниците на Коста П.П., с което било възстановено правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, върху
недвижим имот- „Нива за строит.“ от два декара шестстотин и осемдесет кв.м., четвърта категория, находяща се в
землището на гр.Ахтопол, м.“Коросята“ имот № 107501 по картата на землището,
при конкретно посочени граници. На 10.07.2006г. в гр.Царево, между ищеца Б.П. и
първия ответник А.П., бил сключен договор за
дарение на недвижим имот, по силата на който П. дарил на П. свой
собствен недвижим имот: 800 кв.м. идеални части от гореописания имот. Договорът бил обективиран в нотариален акт № 88, том ІІ, рег.№1817, дело № 252/2006г. на нотариус Димитър
Чалъков, рег.№492 по регистъра на Нотариалната Камара. В нотариалният
акт подробно били описани представените
писмени доказателства при изповядването
на сделката, включително и по т.5- Скица №Ф00611 от 17.05.2006г. на имота,
издадена от ОС „ЗГ“ гр.Царево. По делото
било представено заверено копие от Проект за разпределение на реалното ползване на Поземлен Имот -00878.107.501
в местността „Коросята“, гр.Ахтопол изработен от техник-геодезист на лицензираната
фирма, поддържаща кадастъра и заверен от Поземлена Комисия /към настоящия
момент Общинска Служба „ЗГ”-Царево/, от който било видно , че нивата с площ от 2680 кв.м. била разпределена, както следва:
Част 1 с площ – 800 кв.м. реално щяла да
се ползва от първия ответник – А.П. с
ЕГН, Част 2 - с площ от 983 кв.м. реално
щяла да се ползва от С. С. и Иван П. и Част
3- с площ от 897 кв.м. реално щяла да се ползва от ищеца Б.П.. Районният съд е
приел, че след като по отношение на
процесната земеделска земя било постановено възстановяване собствеността- на
наследниците на Коста П., включително и
на ищеца Б.П., на тях им било признато право на реституиране в съществуващи /възстановими
/стари реални граници, както и
определени категорията-четвърта и размерът на земята, подлежаща на
възстановяване, посочен и имот, индивидуализиран с граници като конкретен обект
на собственост, съобразно одобрения план за
земеразделяне и поради това била налице реституирана собственост. Затова,
при наличие на съсобственост върху същия
земеделски имот съсобствениците, като титуляри са уредили доброволно спора
чрез отреждане за всеки един от тях на
площи за реално ползване на основание чл. 32, ал.2 от ЗС, което било допустимо
и законосъобразно. Затова е счел за неоснователно становището на процесуалния
представител на ищеца, а вместо това е приел, че в случая не било допуснато
заобикаляне на закона, респ. изискванията на чл. 7 от ЗСПЗЗ, поради което е
счел разпореждането, извършено с нот.акт №88, т.ІІ, рег.№1817, дело № 252/2006г. на нотариус с рег.№492 на НК на РБ за законосъобразно. Това дарение било осъществено по начина, описан
в нотариалния акт и било прочетено от нотариуса,
което давало
основание на съда да приеме, че сделката, сключена с нотариален акт №88, т.ІІ,
рег.№1817, дело № 252 по описа за 2006г. на нотариус с рег.№ 492 на НК с район на действие
РС-Царево е законосъобразна. С едната част
от волеизявлението от страна както на ищеца, така и от страна на надарения ответник,
дадени пред нотариус, се изявявало
желание за сключване на сделка и
в тази им част същите отговаряли на всички изисквания на действителната сделка, а с другата част на
волеизявлението, касаеща разпореждане с процесната земеделска земя от дарителя.
Двете части на волеизявленията на
дарителя и надарения образували едно цяло. Впоследствие,
на 01.11.2012г. с нот.акт № 156, т.ІІ,
рег.№ 3253, дело №311/2006г. за замяна
на недвижими имоти, на нотариус Маруся Маркова, вписана в регистъра на НК на
РБ с рег.№063, с район на действие Пернишки районен съд, първият ответник А.П. прехвърлил
на своята дъщеря- ответницата Б.П.- Г. процесната земеделска земя, а в замяна тя му прехвърлила
свой собствен недвижим имот, находящ се в землището на с.Дивотино, общ.Перник.
Районният съд е приел, че към момента на сключване на процесния
договор за дарение ищецът е бил собственик на процесната земеделска земя,
към момента на завеждане на иска- 12.07.2016г. процесната земеделска
земя се намирала във владение или държане на ответницата, която я държала на годно основание, поради което е приел, че
не са налице изискуемите от закона
кумулативни предпоставки, за да бъде уважен искът с правно основание чл. 108 от ЗС, а именно: 1. ищецът
да е собственик на вещта-предмет на иска; 2. вещта да се намира във владение
или държане на ответника; 3. ответникът да владее или държи вещта без
основание. Затова е счел, че искът с правно основание чл. 108 от ЗС е неоснователен.
В нотариалния акт за дарение била посочена точната
дата, на която била извършена сделката, респ. бил подписан от страните по нея. Датата
била от значение, тъй като от този момент
настъпвал прехвърлителния ефект по договора, към този момент и се
преценявала дееспособността на лицата, изразената от тях воля, компетентността
на нотариуса, дееспособността на свидетелите. В подкрепа на твърденията си
за нищожност на сделката, сключена с нот.акт № 88, дело
№252/2006г. на нотариус с рег.№492 на Нотариалната Камара, с район на действие
РС-Царево, ищецът представил заверени
копия от медицински документи /изброени/, както и ангажирал гласни
доказателства- Светлозара С.- Паскова, с които се домогвал да докаже, че към момента на сключване на процесната сделка
за дарение не бил в съС.ие и не могъл да разбира и ръководи постъпките си. Вещото лице д-р В.С. със
заключението си от 06.07.2017г. доказвал,
че ищецът страда от „Биполярно афективно разстройство. Ремисия“. Доказвал още,
че не са постъпили данни, че по време на извършване на дарението- 10.07.2006г. Б.П.
е бил в болестно съС.ие, което да му пречи „да формира самостоятелно воля за
извършване на разпоредителни сделки, като осъзнавал изцяло характера и
значението на извършваното от него“. Вещо лице доказвало, че по време на
депресивния епизод, в зависимост от неговата тежест, външният вид издавал в
различна степен вътрешното съС.ие на болния. Съдът възприел заключението на
вещото лице като безпристрастно и неоспорено от страните по делото, като е
посочил, че нямало основания да се съмнява в неговата компетентност. Затова е приел,
че към момента на сключване на сделката ищецът бил изцяло дееспособен, както и че при сключване на
сделката съзнателно и разумно формирал и изразил волята си пред нотариус
за нейното сключване, като съзнавал
значението и последиците от правните си действия. Районният съд не е кредитирал
показанията на разпитаните по делото
свидетели- А.К.и Р.П., тъй като е счел, че са заинтересовани по смисъла на чл. 172 от ГПК. Районният съд е
счел още, че в случая не е налице несъзнавано несъответствие между
действително извършените действия от
дарителя
и надарения с подписания от тях договор за дарение, тъй като не били налице неверни представи за конкретните обстоятелства
по сделката, както и за правните последици от извършването ѝ. Затова е приел, че на това основание предявеният иск с
правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, поради липса на дарствено намерение,
противоречие със закона или заобикаляне на закона, е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По-долу в мотивите си Районният съд е изложил
съображения, че погасяването правото на иск
поради давност е отрицателна процесуална предпоставка за съществуване правото
на иск, при което съдът следвало да провери възражението на страната въз основа на конкретните
обстоятелства по делото и да се произнесе с решението си по неговата основателност. Констатирал е, че дарението е сключено на 10.07.2006г., а искът за прогласяването
му за нищожно е приет за разглеждане от съда
на 12.07.2016г., или след 11 години, към който период от време било погасено
правото да се иска унищожението на сделката. Върху ищеца била доказателствената тежест да установи по-късното откриване на грешката в предмета на
договора, т. е. след неговото сключване, но от данните по делото било видно, че дарението било осъществено по начина, по
който сделката била описана в
нотариалния акт и била прочетена от
нотариуса. Следователно, не било налице несъзнавано несъответствие между действително
извършените действия от дарителя и подписания от него договор за дарение, тъй като не били налице неверни представи за конкретните обстоятелства
по сделката, а до правните последици от извършването й. Съдебният състав е приел, че следва да се съобрази с
давностния срок по чл. 32, ал.2 от ЗЗД. Изложил е съображения, че тълкуването
на нормата води до извод, че целта на законодателя била максимално ограничаване
възможността за атакуване на сделките във времево отношение, както и гарантиране
сигурността на гражданския оборот чрез стриктно ограничаване право на кръга от лица, легитимирани да искат унищожаване.
Предвидената възможност на ищеца, сключил процесната сделка за дарение, в съС.ие на невъзможност да разбира действията си, не въвеждала нов давностен срок за атакуване
на сделката. Доколкото в случая била налице хипотезата на чл. 32, ал.2 от ЗЗД,
то предвидения в закона тригодишен
давностен срок за атакуване на дарението започнал да тече от деня на
сключването на договора, т.е. 10.07.2006г. Конститутивният иск за унищожаване
на дарението бил заведен на 12.07.2016г. или след 11 години, т.е. след
изтичането на срока, който по отношение
на ищеца изтекъл на 10.07.2009г. Затова районният съд е приел, че този иск е погасен по давност, което обуславяло
неговата неоснователност.
В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК въззивната
инстанция намира, че обжалваното решение
е валидно- постановено е от законен състав на съда, в предписаната от
закона форма. Съдебният акт не е напълно неразбираем, поради което не може да
се приеме, че липсва решение. Както мотивите, така и диспозитива на решението
са ясни- исковете по чл.108 ЗС и за нищожност на договора за дарение са
неоснователни, поради което са отхвърлени.
По
допустимостта на решението Бургаският окръжен съд приема следното.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба, че с
решението си районният съд ги е изненадал, като се е отклонил от първоначално
дадената правна квалификация с доклада и е разгледал искова претенция с правна
квалификация, съотносима към чл.32, ал.2 ЗЗД, както и предвид противоречивите
твърдения на ищеца в исковата молба, с протоколно определение от 8.05.2018г.
въззивният съд е оставил без движение исковата молба, като на ищеца са дадени
указания да уточни твърденията си съобразно заявените основания за нищожност.
В дадения срок, с молба вх.№7010/16.05.2018г. /л.49 от
делото на БОС/ ищецът, чрез пълномощника си изрично е заявил, че не е въвеждал
и не поддържа основания за унищожаемост на дарението, а единствено такива,
свързани с неговата нищожност.
По евентуалния
иск за нищожност на дарението поради противоречие със закона се уточнява, че сделката е изповядана в противоречие с
изискванията на чл.7 от ЗСПЗЗ. Извършено било разпореждане с реална част от
земеделска земя, която не съответствала на изискванията на закона във връзка с
чл.72 от ЗН. Не била налице задължителната скица по чл.7, ал.4 ЗСПЗЗ, каквато
скица не била издавана за процесната земя, видно от справката от ОС„З“.
Дарението противоречало на изискванията за индивидуализация на прехвърляемото
право. Допуснато било смесване между понятията за реална част и идеални части
от недвижим имот, като бил използван изразът „800 кв.м. идеални части“, без да
се посочи от колко на брой идеални части на прехвърлителя се взема величината.
Въведеното двусмислие било в противоречие с изискванията за ясна
индивидуализация на предмета на сделката и прехвърляемите права, като този
предмет не бил определен, нито определяем, понеже не били посочени
притежаваните от прехвърлителя идеални части, а били налице и други съсобственици
на имота.
По иска за
нищожност на дарението поради заобикаляне изискванията на закона се уточнява, че били заобиколени изискванията на чл.7 от ЗСПЗЗ;
при тълкуване на текстовете се разкривало действителното намерение на страните-
да се разпореди дарителя и да се придобие от дарения 800 кв.м. от земеделска
земя. Чрез последващите фактически действия на ответника- ограждане именно на
800 кв.м. от имота и осъществяване на владение точно върху тази част от имота
се завършвал фактическия състав на заобикаляне изискванията на закона за
раздробяване на земеделските имоти части, по-малки от предвидените в чл.72 ЗН.
Законът бил заобиколен и с това, че била използвана скицата към решението за
възстановяване на собствеността, без да е представена скица по чл.7, ал.4 от
ЗСПЗЗ за изповядване на дарението. Така ответникът целил да избегне намесата на
останалите съсобственици.
По евентуалния
иск за нищожност на дарението поради нарушение на добрите нрави се уточнява, че дарението било извършено с цел да се възпрепятства
намесата на останалите съсобственици и възможността им да изкупят правата на
праводателя преди той да ги отчужди в полза на първия ответник. Първоначално
следвало да се извърши продажба, но след като ответникът установил, че има и
други съсобственици, предложил сделката да се обективира формално като дарение.
Първият нотариус, към който страните се обърнали, за да изповяда сделката
отказал с мотив, че ищецът щял да бъде измамен. На следващо място се твърди, че
дарението било извършено при условията на интензивни обещания от страна на
първия ответник, че ще осъществи пълно съдействие и помощ за уреждане на
съществувалите имуществени проблеми с бунгалата, находящи се в съседния имот,
собственост на ищеца. Мотивът за разпореждането във формата на дарение бил
както получаването на пари и вещи по време на самото дарение, така и очакване
бъдещо съдействие от първия ответник за уреждане на имуществените отношения по
повод бунгалата на ищеца, разположени в съседния имот. Освен това дарението
било извършено при условията на ултиматум, че ответникът ще изостави ищеца и
няма да окаже съдействие за разрешаването на неговите имуществени проблеми, ако
не му прехвърли процесния имот. Според въззивника тези обстоятелства влизат в
противоречие с изискванията за добросъвестност в отношенията между дарител и
дарен, равенство на страните в гражданското правоотношение, както и в
противоречие със забраната за неоснователно разместване на имущество и забрана
на неоснователното забогатяване.
По евентуалния
иск за нищожност на дарението поради липса на съгласие и намерение за дарение
се сочи, че липсвало съгласие за
дарение и изначално липсвало дарствено намерение. В случая изобщо липсвала воля
на дарителя за дарение на процесния имот на ответника. В периода на
дарението и по време на извършването му
дарителят бил в явно дълбоко депресивно съС.ие, което препятствало формирането
на годно волеизявление, необходимо за формирането на договора за дарение.
Затова договорът за дарение бил нищожен поради липса на съгласие. Ищецът бил притеснен
от бъдещето си и че ще загуби имуществото си, изпитвал чувство на безизходица и
малоценност, видимо се притеснявал, че ще бъдат отнети бунгалата му, както и че
първият ответник ще оттегли обещаната за него подкрепа, ако не се осъществи
прехвърлянето на собствеността и ще го изостави сам да се справя със
ситуацията. Бил изпаднал в явна паника, че ще изгуби имуществото си и че не
може сам да се справи с проблемите си, като тази паническа атака била
подхранена от поведението на ответника, който искал срещу бъдещите си услуги и
съдействие незабавно прехвърляне на собственост в съседния имот. В момента на
сключване на сделката ищецът бил изключително подтиснат и търсел начин как да
спаси имуществото си. Здравословното и по-конкретно- психическото му съС.ие, не
позволявали да формира валидно разпоредително разпореждане. Явно било, че
ищецът се безпокоял, че ще изгуби бунгалата си, а ответникът най-безцеремонно
се възползвал от това му съС.ие, като добре възприемал, че ищецът е податлив на
влиянието му, заради психическото си съС.ие.
По евентуалния
иск за нищожност на дарението поради привидност на дарението се уточнява, че същото прикривало разпореждане с реална част от
имота, която не отговаряла на изисквания на чл.7 от ЗСПЗЗ във връзка с чл.72 от ЗН. Прикривало и ненаименован договор, по силата на който дареният следвало да
даде пари- около 4000 лв. и да предаде вещи за ползване в бунгалата- ел.уреди,
машини, скари, фритюрници, както и да окаже бъдещо съдействие на дарителя за
уреждане на имуществените му проблеми с бунгалата. Прикритата сделка не била
оформена в изискуемата от закона форма за прехвърляне на собствеността върху
земеделската земя, поради което и тя била нищожна.
По евентуалния
иск за нищожност на дарението поради противоречие на дарението и единствения
мотив, с който е направено, със закона и добрите нрави се сочи следното: Мотивите на страните да оформят сделката като
дарение са били: да се избегне намесата на останалите съсобственици и
предлагането за изкупуване на имота първа на тях /за двамата/; за ответника- да
придобие собственост върху имота възползвайки се от затрудненото материално
положение на и моментното психическо съС.ие на ищеца и при предварително
знание, че няма да изпълни обещанията си за съдействие за уреждане на
имуществените проблеми на дарителя; за дарителя- виждал е единствената
възможност да съхрани имуществото си и стопанисването на бунгалата в съседния
имот; съхраняването на отношението на дарения към себе си и към собствените си
проблеми и преодоляване намесата на останалите съсобственици, които вероятно
щели да възпрепятстват сделка с лицето, което обещавало съдействие за
разрешаване на имуществените проблеми с бунгалата в съседния имот. Липсвало
дарственото намерение, а явяването на страните пред нотариуса било, за да се
постигне като краен резултат взаимна имуществена облага.
Въз основа на изложените от ищеца фактически твърдения
/след конкретизацията им пред въззивната инстанция/ въззивният съд намира, че с
исковата молба са предявени два главни иска:
1.
Главен иск за обявяване нищожност на процесния договор
за дарение поради противоречие със закона- основание по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД,
а останалите основания за нищожност са предявени при условията на евентуалност:
-
заобикаляне на
закона- основание по чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД;
-
накърняване на
добрите нрави- основание по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД;
-
невъзможност на
предмета- основание по чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД;
-
привидност на
договора- основание по чл.26, ал.2, предл.последно от ЗЗД.
-
поради
противоречие на мотивите, поради които е направено дарението със закона и
добрите нрави- основание по чл.226, ал.2, пр.1 и 2 ЗЗД.
Другият поддържан от ищеца евентуален
иск- за нищожност на договора за дарение поради липса на съгласие /с основание
по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД/ настоящият въззивен състав квалифицира като такъв по
чл.31, ал.1 ЗЗД. Това е така, понеже в исковата молба не се съдържат твърдения,
че поради психичното си заболяване ищецът изначално не е в съС.ие да формира
воля за извършване на правни сделки, както и да разбира свойството и значението
на постъпките си, а вместо това се сочи, че същият е бил в това съС.ие към
момента на сключване на договора.
С допълнителна молба /л.72 от делото на БОС/
въззивникът, чрез пълномощника си адв.Николов, /въпреки указанията на въззивната
инстанция в определението от с.з. на 25.09.2018г., че изложените от него
твърденията за липса на съгласие за сключване на договора за дарение са в
противоречие с петитума на иска за установяване нищожност на договора за
дарение, както и въпреки указанията за привеждането на петитума в съответствие
с твърденията/, е заявил, че претендира прогласяване нищожността на договора за
дарение от 10.07.2006г. Като последица от това неизпълнение на указанията на
съда, законът в чл.101, ал.3 от ГПК предвижда процесуалното действие /т.е.
предявяването на иска/ да се смята за неизвършено. Въззивникът е бил
предупреден за прилагането на тези последици с протоколното определение, с
което исковата молба е била оставена без движение /с.з. на 25.09.2018г./ .
2.
Главен иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен
срещу втората ответница /предявен при условията на обективно съединяване с иска
за нищожност/.
При анализ на диспозитива на обжалвания съдебен акт е
видно, че освен по иска с правно основание чл.108 ЗС районният съд се е произнесъл и по иск за нищожност на договора за
дарение, като най-общо е посочено, че е отхвърлен иск с правно основание чл.26,
ал.1, изр.1 от ЗЗД. В тази разпоредба обаче са включени три различни
състава на нищожност на договорите- поради противоречие със закона, поради
заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави /за които пороци се
съдържат твърдения в исковата молба, които са различни от тези за липса на
съгласие/. Основанието за нищожност „липса на съгласие“ се съдържа в чл.26,
ал.2 от ЗЗД. От изложеното следва извод, че районният съд не се е произнесъл по
иска за нищожност на договора поради липса на съгласие в диспозитива на
съдебния акт /както и по исковете по чл.26, ал.2, пр.1 и по чл.226, ал.2,
предл.1 и 2 ЗЗД/. При това положение /поради липса на решение/ е невъзможно
въззивната инстанция да приложи последиците на чл.101, ал.3 от ГПК,
респективно- да обезсили решението на БРС в частта, касаеща иска за нищожност
на договора за дарение поради липса на съгласие, както и да прекрати производството
по този иск.
Предвид горното, въззивната инстанция намира, че обжалваното
решение е допустимо.
По
правилността на решението:
Неоснователно е оплакването на въззивника, че
решаващият състав на районния съд не е отразил надлежно в доклада по делото
многобройните основания за нищожност на договора за дарение и възраженията на
страните и не била надлежно разпределена доказателствената тежест между
страните. Проекто-докладът е извършен от първоначалния докладчик по делото
/определение №10 от 18.01.2017г. на ЦРС- л.79/, като същият съдържа както
изложение на твърденията и възраженията на страните, така и разпределение на
доказателствената тежест по всеки от предявените искове /главни и евентуални/. По-късно,
в първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 24.02.2017г.
/л.108/ съдът е докладвал делото съобразно изготвения проекто-доклад. Страните
не са възразили против доклада.
Вярно е, че районният съд не е докладвал като
евентуално предявен иск този за нищожност на договора за дарение на основание
чл.26, ал.2, предл.последно от ГПК /поради привидност на договора/. Причина за
това е, че досежно това твърдение, съдържащо се на л.3 , абзац 3 от исковата
молба, не са изложени конкретни доводи, които го обосновават. Едва след като
исковата молба е оставена без движение от въззивната инстанция и на въззивника
са дадени указания да конкретизира твърденията си по повод това основание за
нищожност, става ясно, че такива са били изложени на л.5, абзац 6 /ответникът е
предложил услуги по превоз на материали, както и парични средства, срещу
прехвърлянето на имота чрез дарение/, но досежно твърденията за липса на
дарствено намерение и съгласие за извършването на дарението. Ето защо, на
основание чл.266, ал.3 ГПК въззивната инстанция прие приложените към въззивната
жалба писмени доказателства.
Основателни са оплакванията във въззивната жалба, че
решаващият състав на първоинстанционния съд не е обсъдил всички фактически
твърдения, изложени в исковата молба и не се е произнесъл по всички заявени
основания за нищожност на договора за дарение. Тези съществени процесуални
нарушения обаче следва да бъдат отстранени от въззивната инстанция. Действително,
първоинстанционният съд е отхвърлил иска за нищожност без да е разгледал в
мотивите си, а за част от основанията и в диспозитива на решението си, всички
въведени от ищеца при условията на евентуалност основания за нищожност. По
мнение на настоящият съдебен състав няма пречка тези „пропуснати“ от ЦРС
основания за нищожност да бъдат обсъдени от въззивната инстанция доколкото
същите могат да се квалифицират и като възражения на ищеца за нищожност на
договора за дарение, доколкото оспорването на действителността на договора за
дарение, а оттам и на договора за замяна са въведени като фактически твърдения
по повод иска по чл.108 ЗС и съдът следва да вземе становище по всички
твърдения на ищеца, касаещи валидността на договора за дарение, от който
произтичат правата на праводателя на ответницата по ревандикационния иск.
От фактическа страна по делото се установява следното.
Безспорно е, че на 10.07.2006г. въззивника Б.П. и въззиваемия
А.П. за сключили договор за дарение на 800 кв.м. идеални части от земеделски
имот- нива за строителство, с площ от 2680 кв.м., четвърта категория, находяща
се в землището на гр.Ахтопол, обл.Бургаска, общ.Царево, м.“Коросята“,
съставляваща имот №107501 по картата на землището на гр.Ахтопол, при граници/
съседи: имот №107504; имот №107411; имот №107570; имот №107561, който имот бил
образуван от бивш земеделски имот- нива с площ от 4000 кв.м., находяща се в
землището на гр.Ахтопол, м.“Коросиата“, съставляваща имот пл.№107370.
Не се спори, че имота- нива за строителство, с площ от
2680 кв.м., четвърта категория, находяща се в землището на гр.Ахтопол,
обл.Бургаска, общ.Царево, м.“Коросята“, съставляваща имот №107501 по картата на
землището на гр.Ахтопол е идентична с ПИ с идентификатор 00878.107.501 /същото
се установява и от скицата на л.43, в която имота е с площ 2679 кв.м./.
Сделката е обективирана в нотариален акт №88, т.II, рег.№1817, дело №252 по описа за 2006г. на нотариус
Чалъков, с р-н на действие РС-Царево /л.12/.
В т.I от нотариалния
акт е отразено изявление на дарителя Б.П., че дарява на А.П. процесния имот,
както и насрещно изявление на П., че е съгласен и приема с благодарност
направеното дарение на имота. В нотариалния акт не се съдържат уговорки за
условия, тежести или задължения на А.П., поети спрямо Б.П. при сключването на
договора за дарение. В нотариалният акт е посочено също, че при съставянето на
нотариалния акт са представени 9 бр. документи, установяващи правото на
собственост и изпълнението на особените изисквания на закона, между които в т.5
е записано „Скица №Ф00611/17.05.2006г., издадена от ОСЗГ гр.Царево“.
Нотариалният акт, обективиращ договора за дарение,
представлява официален документ, който има обвързваща съда доказателствена сила
относно фактите, обхванати от
удостоверителното изявление на нотариуса: датата и мястото на съставянето на
акта, самоличността на лицата и направените от тях изявления /не и верността
им/, както и за другите действия, извършени пред и от нотариуса- прочитане на
акта на страните, одобряването и
подписването от последните. Доказателствената сила на нотариалният акт се
разпростира и върху изявлението на нотариуса, че са представени посочените в нотариалния акт документи. В
този смисъл- виж решение №231 по гр.д.№6604/14г. на IVг.о. на ВКС и решение №198 по гр.д.№5252/14г. на IVг.о. на ВКС.
От изложеното следва, че нотариалният акт за дарение
удостоверява сключването на договор за дарение на идеални части от земеделския
имот, описан в него, между въззивника и въззиваемия П., както и че пред
нотариуса е била представена скица №Ф00611/17.05.2006г., издадена от ОСЗГ
гр.Царево.
Несъстоятелно е твърдението на ищеца, че в нотариалния
акт не са ясно индивидуализирани прехвърлените права. Видно е, че са
прехвърлени 800/2680 кв.м. ид.ч. от имота, възстановен на въззивника в
съществуващи /възстановими/стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ, съгласно
приложените от ищеца решение №14.30 от 11.05.2006г. на ОС „ЗГ“-Царево, вписано
в СВп при РС-Царево на 10.07.2006г. и протокол за въвод във владение №4647
/л.14/. Липсва правна норма, която да забранява/ не допуска индивидуализацията
на прехвърлените права по този начин. След като в нотариалния акт е отразено,
че се продават 800 кв.м. ид.ч. от имота, това означава, че въззивникът се е
разпоредил в полза на въззиваемия П. с идеална, а не с реална част от имот
№107501 по картата на землището на гр.Ахтопол, както неправилно смята
въззивника. Т.е. не е налице нарушение на императивната разпоредба на чл.7,
ал.1 ЗСПЗЗ във връзка с чл.72 от ЗН.
Недоказано е оспорването от страна на въззивника по
отношение на удостоверителното изявление на нотариуса, че приложената пред
последния скица удостоверява изпълнението на изискванията на закона и
по-конкретно това на чл.7, ал.4 от ЗСПЗЗ. Представеното в тази връзка
удостоверение от ОС“З“ Приморско- Царево /л.20/, че по преписка А-4 на
наследниците на Коста П. Костов няма данни за издавана скица по чл.7, ал.4 от
ЗСПЗЗ за ПИ с идентификатор 00878.107.501 с площ 800 кв.м.идеални части,
находящ се в землището на гр.Ахтопол, не подкрепя становището на въззивника, че
скица по чл.7, ал.4 ЗСПЗЗ за процесния имот не е била издавана, респективно-
представена пред нотариуса при сключването на процесния договор за дарение.
Видно от обстоятелствената част на заключението на в.л.Кехайова по допуснатата
СТЕ /л.285-т.IVл.4.3 от констативната част/
Общинската служба не разполага с архивната преписка, както и със скици и схеми.
Следователно удостоверителното изявление от ОСЗ- Царево несъмнено е в смисъл,
че няма данни да е издавана скица, а не че изобщо не е издавана скица по чл.7,
ал.4 ЗСПЗЗ.
Невярно е твърдението на ищеца, че за имота / имот
№107501/ към 2006г. е имало и други съсобственици. Липсват ясни и конкретни
твърдения на ищеца в тази насока- как е възникнала съсобствеността, между кои
лица. Не са представени и доказателства които да подкрепят тази теза, още
повече, че съсобствеността с лицата С. и П., посочени като такива в скицата от
СГКК- гр.Бургас на л.43, както и в справката от Службата по вписванията /л.19,
първи запис/ е възникнала след сключването на процесния договор от 2006г. Извършена
е поправка на Решение №14.30 от 11.05.2006г. на ОС „ЗГ“-Царево, с което са били
допълнени като собственици на които е реституиран имота и лицата С. С. и И.М.П.,
като от скицата на л.44 е видно, че това е станало с решение по чл.14, ал.6 от
ЗСПЗЗ №3.1А от 4.10.2010г.
Следователно, искат за нищожност на договора за
дарение поради противоречие със закона е неоснователен и следва да се отхвърли.
Понеже районният съд е достигнал до същия краен извод,
решението му по този иск следва да бъде потвърдено.
На второ място следва да се разгледа евентуалния иск
за нищожност на дарението поради
заобикаляне на закона.
Не е налице
и това основание за нищожност на договора.
След като с нотариалния акт за дарение през 2006г. са
прехвърлени идеални, а не реални части от процесната нива, то не е налице
заобикаляне на чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ във връзка с чл.72 ЗН и дарението не е нищожно
на това основание.
В тази връзка следва да се посочи, че валидността на
договорите се преценява към датата на сключването им, поради което ирелевантни
са доводите за това, че впоследствие имота е бил ограден от въззивника и
фактически се ползвали 800 кв.м. реални части от него.
Видно от скицата на л.14, както и от заключението на
СТЕ Кехайова, имотът- нива за строителство, с площ от 2680 кв.м., четвърта
категория, находяща се в землището на гр.Ахтопол, обл.Бургаска, общ.Царево,
м.“Коросята“, съставляваща имот №107501 по картата на землището на
гр.Ахтопол, идентична с ПИ с
идентификатор 00878.107.501 /с площ 2679 кв.м./ не е претърпял изменения, включително на предназначението /земеделска
земя, начин на трайно ползване- нива (угар, орница)/, от
сключването на договора за дарение в сочения от въззивника смисъл- че бил
раздробен на по-малки имоти, които не отговаряли на изискванията на закона.
Съгласно заключението на СТЕ- т.V.5.1 и т.5.2
оградената към момента част от ПИ с
идентификатор 00878.107.501 е в северозападната част на имота, с лице към
асфалтовия път, като същата е с площ 749 кв.м., отразена с химикал на скицата,
представляваща Приложение №1 към експертизата /л.293/. Вещото лице е посочило,
че по данни на адв.З. тази оградена част се ползва от ответниците. Въпреки
това, обстоятелството, че ответницата, която се легитимира като собственик на процесния имот с
нотариален акт за замяна от 2012г., фактически ползва реална част от имота, не
означава, че оградената част представлява отделен, самостоятелен обект на
собственост, неотговарящ на изискванията на чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ във връзка с чл.72
от ЗН. В заключение- с процесното дарение не е осъществено заобикаляне на
закона, тъй като с него не е постигнат забранен от закона резултат.
Несъстоятелно е и твърдението, че законът бил
заобиколен, като била използвана скицата към решението за възстановяване на
правото на собственост, а не нарочна скица по чл.7, ал.4 ЗСПЗЗ, като така били
избегнати останалите съсобственици. Отново следва да се подчертае, че
доказателства, които да подкрепят това твърдение на въззивника по делото не са
представени.
Освен това следва да се посочи, че с ТР № 5 от
28.11.2012г. по т.д.№5/12г. на ОСГК, по задължителен за съдилищата начин се
прие, че дори след дарение на идеални части от имот, прехвърлителят /дарителя/
впоследствие да е продал останалата притежавана част от него на правоприемника
/дарения/, без да е предложил тази част за изкупуване на останалите
съсобственици, отново не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗС,
което да обуславя заобикаляне на закона по чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД.
С оглед изложеното, евентуалният иск за нищожност на
договора за дарение поради заобикаляне на закона се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Тъй като районният съд е достигнал до същия краен
извод, то решението му по иска по чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД следва да бъде
потвърдено.
Следва да бъде разгледано следващото евентуално
възражение за нищожност на договора за
дарение- противоречие с добрите нрави.
Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми,
които съществуват като общи принципи и или произтичат от тях и са критерии за
оценка на сделките. Съдът преценява кога престациите на страните са
нееквивалентни до степен, предизвикваща нищожност на сделката. Значителната
нееквивалентност на престациите е един от критериите, определен от съдебната
практика за нищожност на сделките. Това обаче се отнася само за възмездните сделки
/например договора за продажба/. Договорът за дарение по дефиниция е безвъзмезден
и едностранен договор, тъй като за дарения не възникват насрещни задължения към
дарителя. По тази причина според настоящият съдебен състав принципа за
нееквивалентност на престациите, респективно- за неоснователно обогатяване на
дарения за сметка на дарителя, е неприложим като основание за нищожност на
договора за дарение поради противоречие с добрите нрави. Освен това, самите
твърдения на въззивника, че сделката прикрива всъщност продажба, в съчетание с
ненаименован договор за услуги, изключват основателността на тезата му, че
дарението противоречи на добрите нрави понеже е постигнато неоснователно
обогатяване на въззиваемите.
Доводите, че дарението според въззивника било
извършено с цел да се възпрепятства намесата на останалите съсобственици и
възможността им да поискат да изкупят правата на праводателя преди той да ги
отчужди в полза на първия ответник /не става ясно как биха могли да го сторят/,
поради което вместо към продажба, страните се насочили към сключване на
формален договор за дарение, освен че не са доказани, също и не обосновават
извод за противоречие на договора за дарение с добрите нрави по смисъла на
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Възмездното разпореждане с част от съсобствен имот
/ако се допусне че имотът е бил съсобствен към 2006г., което не е установено по
делото, тъй като съсобственост не се доказва със свидетелски показания, в
частност тези на св.С./ в полза на трето за съсобствеността лице, без да са
представени доказателства за спазване изискванията на чл.33, ал.1 ЗС, не
противоречи нито на императивна норма на закона, нито на морала. За защита на
своите права съсобствениците /такива в случая не са установени към 2006г.,
когато е сключено процесното дарение/ разполагат с правото по чл.33, ал.2 ЗС,
но това не прави само по себе си евентуално извършеното възмездно разпореждане
нищожно поради противоречие със закона или с морала.
Следващата група твърдения на въззивника, а именно- че
очакванията му вследствие интензивните обещания на въззивника, че ще осъществи
пълно съдействие и помощ за уреждане на съществуващите имуществени проблеми с
бунгалата /признание на което се съдържа в защитната теза на въззиваемите, че
те са изпълнили обещанието си за съдействие, макар и изразена по повод
твърдението, че преди договора за дарение страните не са се познавали/, както и
че ще получи пари и вещи срещу дарения имот, също не водят до извод за
нищожност на дарението поради противоречие с добрите нрави. Дарение, сключено
при очакване/ респективно мотив дарителят да получи вещи и пари срещу
прехвърляне на собствеността чрез договор за дарение, както и срещу обещанието
за съдействие при уреждане на имуществени спорове с трети лица не представлява нарушение на закона, нито на
морала. Дали подобна сделка е симулативна и прикрива продажба или друг,
ненаименован договор / или комбинация между тях, е предмет на иска за нищожност
по чл.26, ал.2, предл.последно от ЗЗД, който ще бъде разгледан по-надолу в
изложението.
Понеже въззивникът се е позовал на идентични
фактически твърдения при обосноваването на исковете си по чл.26, ал.1, предл.1
и предл.3 от ЗЗД /по-конкретно избягване намесата на останалите съсобственици в
сделката, / с тези за нищожност на основание чл.226, ал.3, предл.2 ЗЗД- /когато
единственият мотив, поради който е направено дарението, е противен на закона
или на добрите нрави/, въззивната инстанция препраща към изложеното досежно
исковете по чл.26, ал.1, предл.1 и 3 ЗЗД, за да не се налага същите да бъдат
преповтаряни, като намира, че тези мотиви не противоречат на закона и добрите
нрави, а въззивникът, който носи доказателствената тежест по тези искове не
установява обратното. В тази връзка е достатъчно да се отбележи, че съдът не
кредитира показанията на свидетелите що се отнася до взаимоотношенията между
страните и мотивите им за сключване на сделката, включително тези на съпругата
на въззивника. Самата свидетелка С. признава, че е сключила брак с въззивника
едва през 2009г., като не уточнява откога по-рано са заживели с него, поради
което не може да се направи обоснован извод, че същата има преки и
непосредствени впечатления за преддоговорните отношения на страните през 2006г.
и преди това, а не споделя единствено разказаното ѝ впоследствие от въззивника.
Това обстоятелство е от съществено значение, доколкото валидността на договора,
респективно- мотивите за сключването му се установяват към датата, на сключване
на договора- 10.07.2006г., като настъпилите впоследствие промени са
ирелевантни. От показанията на останалите двама свидетели не могат да се
извлекат релевантни факти относно мотивите за сключване на дарението, освен за
това, че въззивникът и въззиваемия П. са се познавали една или две години преди сключването на
дарението през 2006г. във връзка със спортни лагери, организирани в имота на
въззивника, на които треньори са били ответницата П.- Г. и нейния съпруг Мартин
и които са били посещавани от двамата свидетели /водени от въззиваемите/. Т.е.
техните показания /както и данните от приетата съдебно-психиатрична експертиза,
че въззивникът споделил пред експерта, че се познава с въззиваемия от 2002г.,
сближили се през 2003г. и го възприемал като свой баща, разчитал на неговата
помощ и добро отношение- л.253, последен абзац/ опровергават твърдението на въззивника
ищеца, че страните са се запознали непосредствено преди сключването на договора
за дарение, което само по себе си изключвало дарственото намерение.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав
намира за неоснователни евентуално предявените искове за нищожност на договора
за дарение на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. с чл.226, ал.3, предл.2
от ЗЗД, поради което същите следва да бъдат отхвърлени. Тъй като крайният извод
по тези искове на двете инстанции съвпада, решението на първоинстанционния съд
и в тази му част следва да бъде потвърдено.
Неоснователно
е и евентуалното възражение за нищожност на договора за дарение поради
невъзможен предмет. Както и по-горе в
изложението се спомена, доколкото въззивникът е прехвърлил конкретно определени
идеални части от имота- нива с площ 2680 кв.м., а именно 800/2680 кв.м. ид.ч. /което
се установява от нотариалния акт/, не отговаря на истината твърдението на
въззивника, че дареният имот, както и прехвърлените права не могат да бъдат
индивидуализирани, поради което предмета на договора бил неопределен и
неопределяем, а сделката била в нарушение на чл.7 ЗСПЗЗ. Невъзможността на
предмета може да е правна или фактическа и трябва да съществува към момента на
сключването на договора. В случая са дарени идеални части от право на
собственост върху земеделска земя, каквато сделка е допустима от закона и не е
налице невъзможност на предмета по смисъла на чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД.
Неоснователно
е и възражението за нищожност на договора на основание по чл.26, ал.2,
предл.последно от ЗЗД- поради привидност на договора за дарение.
От конкретизацията на иска, извършена
пред въззивната инстанция следва, че въззивникът се позовава на относителна
симулация, понеже твърди, че дарението не е безвъзмездно, а прикрива възмездна
сделка. Задължението на въззиваемия било да прехвърли на въззивника пари и
други вещи, както и да му съдейства да уреди имуществените си отношения във
връзка с друг имот. Макар да е изложено във връзка с друго основание за
нищожност на договора за дарение /това за липса на съгласие/, въззивната
инстанция намира, че тук следва да се разгледа и твърдението на ищеца за липса
на дарствено намерение при сключването на договора.
Безспорно е в правната доктрина, че
дарението се характеризира с особеното намерение за облагодетелстване на
дарения за сметка на дарителя. Последният сключва договора с намерение да
извърши акт на щедрост спрямо дарения. В случая въззивникът твърди, че не е
имал такова намерение.
За установяване на твърденията си
ищецът е ангажирал показанията на съпругата на въззивника пред първата
инстанция, както и писмени доказателства пред въззивната. Свидетелката С.
заявява, че първоначално намерението на страните е било да сключат договор за
продажба, но тъй като първият нотариус отказал да изповяда сделката поради
това, че имало и други съсобственици, въззиваемият оказал психически натиск
върху въззивника да оформят договора като дарение. Освен това в деня на
дарението ищецът получил сумата от 4000 лв., а преди това получил машини, скари
и друга техника. Съдът не кредитира тези показания, понеже както по-горе в
изложението вече се посочи, липсват обективни данни, че през 2006г. тази
свидетелка е живяла на съпружески начала с въззивника и е имала непосредствени
впечатления за отношенията му с въззиваемия. По-съществено в случая е това, че
свидетелски показания за установяване твърдяната симулация са недопустими,
предвид забраната на чл.164, ал.1, т.1, т.5 и т.6 ГПК и липсата на съгласие на
въззиваемите да бъдат допуснати такива
показания /напротив- в случая е налице противопоставяне/. Липсва обратно писмо,
което да разкрива твърдяната симулация /че съгласието за дарение е привидно/,
както и начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК, което
принципно може да е предпоставка за преодоляване на забраната по чл.164, ал.1 ГПК за установяване на обстоятелствата, за които се изисква писмен акт.
Представеното пред въззивната инстанция
извлечение от сметката на въззивника в Банка ДСК АД за процесния период- л.13 и
14 от делото на БОС, не представлява начало на писмено доказателство, което да
прави допустими показанията на св.С.. От него се установява единствено, че на
12.06.2006г. въззиваемият А.П. е превел по сметката на въззивника сумата от 200
лв. без да е посочено основанието за това. Относно сумата от 4000 лв. /сочена
от въззивника и св.С. като получена от въззивника при сключването на договора/
от това извлечение се установява, че същата е изтеглена от въззивника на
10.07.2006г. от спестовния му влог.
Ето защо твърденията за това, че
договорът за дарение е привиден и прикрива възмездна сделка /ненаименован
договор за прехвърляне на собствеността срещу пари и услуги/ са недоказани, респективно- основаното на тях
възражение за нищожност е неоснователно.
Само за пълнота на изложението следва
да се посочи, че дори да се приеме за установено /а не е/, че процесния договор
за дарение е симулативен и прикрива друг договор, в случая- продажба на идеални
части от земеделска земя срещу задължението на въззиваемия да плати сумата от
4000 лв. и да извърши услуги в полза на въззивника за уреждане на имуществените
му отношения с трето лице по отношение на бунгала, находящи се в съседен имот
на въззивника, то прикритата сделка- продажбата не е нищожна поради липса на
форма, както счита въззивника. Доколкото договора за дарение е сключен в
предвидената нотариална форма, но и евентуално прикритата с него продажба
очевидно е сключена във форманта на нотариален акт, който е форма за нейната действителност.
Следователно и да се приеме, че договорът за дарение прикрива продажба, не биха
били налице претендираните от въззивника последици, а именно, че с
прогласяването на договора да дарение за привиден, ще се приеме, че въззивникът
не е прехвърлил правото си на собственост върху процесните идеални части от
земята в патримониума на въззиваемия.
Недоказани останаха и твърденията на
въззивника, че договора за дарение е сключен при липса на съгласие, поради
особеното съС.ие в което се е намирал при сключването на договора.
По делото са приети първоначално и
допълнително заключение на допуснатата
съдебно-психиатрична експертиза, изпълнена по делегация от в.л. д-р С.. Основното
заключение е изготвено преди разпита на свидетелите, поради което се основава
на писмените доказателства, представени от въззивника във връзка със
заболяването му- пет броя епикризи /едната от които етапна/, издадени в периода
от 2009-2014г., протокол за ТЕЛК- психични заболявания, както и експертно
решение на ТЕЛК от 27.10.2014г. /л.23-29 от делото на РС/, както и на данните,
предоставени от въззивника при освидетелстването му от експерта. От него е
видно, че въззивникът П. страда от „Биполярно афективно разстройство. Ремисия.“
. При изготвянето на основното заключение експертът е достигнал до извод, че на
съответния етап липсват данни по времето на извършването на дарението на
10.07.2006г. въззивникът да е бил в болестно съС.ие, което да му пречи да
формира свободно воля за извършване на разпоредителни сделки, като осъзнава
изцяло характера и значението на извършваното от него. Подробно, в
заключителната част на експертизата /втори абзац/ експертът е посочил какви
биха могли да бъдат външните признаци, издаващи вътрешното съС.ие на болния- по
правило той би бил психомоторно подтиснат, забавен, волево неактивен, с тъжен
лицеизраз, забавен мисловен процес и говор, хипотоничен глас, с разстроено
активно внимание, болестно потиснати интелектуално-паметови функции. Възможно е
да има и разстройство в съдържанието на мисленето- чувство за малоценност,
безперспективност, вина пред близките, нежелание за живот и мисли за
самоубийство, а в по-тежки случаи може да има и различни налудности в
депресивен стил.
Във връзка с допуснатото процесуално
нарушение от районният съд, който е отказал за допусне допълнителна експертиза,
която да допълни заключението с оглед последвалия разпит на свидетелите по
делото, въззивната инстанция е допуснала такава, със задача да бъдат обсъдени
показанията на св.С..
Основателно е възражението на
въззивника, че при изготвянето на допълнителното заключение експертът е излязъл
извън предмета на задачата, като е обсъдил и показанията на останалите двама
свидетели. Това обаче не води до извод, че заключението не следва да бъде
кредитирано, нито е основание за допускане на повторна или тричленна
експертиза, понеже е достатъчно да се изключат изводите на вещото лице,
направени въз основа на показанията на останалите свидетели. Ескпертът е
изпълнил поставената му задача, като е обсъдил задълбочено показанията на св.С..
Изрично е посочил, че според нея през 2006г. въззивникът не бил в добро съС.ие,
бил изпаднал в паника, тъй като имал проблеми. Точно тогава били върнали
имотите и трето лице щяло да влезе в имота, в който били бунгалата. Нямал желание
да извършва самата сделка, но обстоятелствата го наложили. След отказа на
първия нотариус да извърши продажба, тъй като не били повикани и другите
съсобственици, Б. потърсил и района другия нотариус, срещнал се с него и така
си записали среща. Експертът е посочил още, че тези показания са твърде общи и
неинформативни и не описват никаква депресивна симптоматика. Изпадането в
паника е обяснено от експерта с това, че става въпрос за психологически
разбираема реакция на реални житейски обстоятелства, като същевременно е
проявил активност, потърсил е втори нотариус, провеждал е разговори и преговори
с ответника и нотариуса. Това е дало основание на експерта да заключи, че по
делото няма данни към 10.07.2006г. ответникът да е бил в болестно съС.ие, което
да му пречи да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Показанията на св.С. /С.П./ не описват психотично разстройство
на въззивника към датата на сделката.
Въззивната инстанция кредитира основното
и допълнителното заключение на вещото лице, тъй като същото е обективно и
пълно- обсъдени са всички относими писмени и гласни доказателства, а изводите
на експерта съответстват на данните по делото. Очевидно е /дори за неексперт/,
че показанията на св.С. не съдържат данни поведението на въззивника при
сключването на договора за дарение да се е отличавало с признаци, съответстващи
на обичайните за лице в болестно съС.ие и депресивен епизод, посочени от
експерта в основното заключение. Самият въззивник също не е посочил такива при
освидетелстването му от експерта.
Ето защо съдът намира, че при
сключването на процесния договор за дарение ищецът е могъл да разбира и да
ръководи действията си. Т.е. същият е бил в съС.ие да формира правно валидна воля.
Затова договорът за дарение не е сключен при липса на съгласие, респективно-
нищожен, както неправилно счита въззивната страна. По същата причина договорът
за дарение не е и унищожаем на основание чл.31, ал.1 ЗЗД /каквато е правилната
правна квалификация на твърденията на ищеца според въззивната инстанция/. За пълнота- дори да се приеме обратното- че
въззивникът, поради особеното си здравословно съС.ие към датата на сключване на
договора за дарение не е бил в съС.ие да разбира или да ръководи действията си,
то искът му по чл.31, ал.1 ЗЗД отново би бил неоснователен, понеже е предявен
след изтичането на предвидения в чл.32, ал.2 от ЗЗД срок за унищожаване на
дарението.
Само за пълнота, във връзка с
оплакванията в жалбата следва да се посочи, че неправилно районният съд е
приложил нормата на чл.32, ал.2 ЗЗД, макар да е квалифицирал всички предявени
от въззивника при условията на евентуалност основания за недействителност на
договора за дарение като такива за нищожност, както и неправилно е посочил, че
срокът е започнал да тече от приемането за разглеждане на исковата молба от
съда, като е посочил, че това е датата, на която исковата молба е постъпила в
съда, вместо да съобрази разпоредбата на чл.62, ал.2 от ГПК и обстоятелството,
че исковата молба е подадена по пощата, видно от клеймото плика /л.30 от делото
на РС/- 07.07.2016г. Това обаче не води до различни правни изводи, тъй като
приетата от въззивната инстанция правна квалификация на иска е различна, а
самият иск въззивният съд намира за неоснователен по други съображения /не по
давност/.
В обобщение следва да се посочи, че
договорът за дарение от 10.07.2006г., сключен между Б.П. и А.П. е валиден и е
произвел предвиденото в закона действие, като процесните 800/2680 кв.м. ид.ч.
от имота са станали собственост на въззивника. С тази сделка въззивникът е
изгубил правото на собственост върху процесните идеални части от земята и към
предявяването на иска не е техен собственик. Изложеното е достатъчно, за да се
приеме, че иска за установяване правото му на собственост върху тези идеални
части от земята, както и за предаване владението върху тях е неоснователен.
Отделно от това следва да се посочи, че втората
въззиваема- Б.П.- Г. е придобила с валиден договор за замяна от 2012г. /л.72 от
делото на РС/ правото на собственост върху тези идеални части от баща си-
въззивника А.П., поради което владее процесния имот / процесните 800/2680 кв.м.
ид.ч. от ПИ с идентификатор
00878.107.501 по КККР на гр.Ахтопол/ на правно основание.
Не са налице сочените от въззивника основания за
нищожност на договора за замяна /като мотивите да този извод са идентични с
мотивите, изложени по отношение на договора за дарение и не следва да се
преповтарят, още повече, че самият въззивник не ги е развил/.
Ето защо и ревандикационният иск с правно основание
чл.108 ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като е достигнал до същия
правен извод, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат
разноски. На въззиваемите следва да се присъдят разноските за въззивното
производство- 1100 лв., съобразно приложените доказателства за действителното
им заплащане. Неоснователно е възражението на въззивника за прекомерност на
разноските. По делото са предявени множество искове, извършени са множество
процесуални действия и са проведени множество заседания, поради което
заплатените пред първата и въззивната инстанция хонорари на адв.З. съответстват
на правната и фактическа сложност на делото. Неоснователно е и оплакването, че
след като освободен от заплащането на такси и разноски за производството
въззивникът не следва да репарира платените разноски от въззивниците. В закона
не е предвидена подобна хипотеза.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1 от 2.01.2018г. по гр.д.№228
по описа за 2016г. на РС- Царево.
ОСЪЖДА Б.П.П. ЕГН:********** ***, да заплати на А.Н.П. ЕГН:********** *** и Б.А.П.- Г. ЕГН: ********** сумата от общо 1100 лв. (хиляда и сто лева), представляваща разноски /адвокатско възнаграждение/ за въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б.П. за присъждане на деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.