Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260034 21.09.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на деветнадесети август две хиляди и двадесета година в открито
заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№420 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки
районен съд №356 от 11.03.2020г. постановено по гр.д.№3470/2019г. по описа на
същия съд, е отхвърлен като неоснователен предявения от Х.Х.З., с ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника си – адвокат Л.И.К. от ПАК, със съдебен адрес:***,
офис 13, против „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.С.,
ж.к.“Л.-3“, ул.“М.П.“ бл.386, Секция-Б, иск с правно основание, чл.439 ал.1 от ГПК – с искане да се установи със сила на присъдено нещо, че ищцата Х.Х.З., с
ЕГН **********, не дължи вземания, които са прехвърлени на ответника „К.И.И.
БГ“ ЕАД, ЕИК ********* с договор за цесия от 15.05.2015г., а именно следните
суми: сумата от 3914,50 лева, представляваща неплатена главница по договор за
потребителски паричен кредит PLUS-01217950/17.06.2008г., ведно с мораторна
лихва в размер на 787,59 лева, считано от 19.09.2008г. до 11.01.12011г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2011г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 194,04 лв. разноски по делото, поради изтекла
погасителна давност, за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.03.2011г.
от РС-Пазарджик по ч.гр.дело №108/2011г., въз основа на който е образувано
изпълнително дело №20168850400708 по описа на ЧСИ-Г.С., рег.№885, с район на
действие ОС-Пазарджик. Със същото решение е осъдена Х.Х.З., с ЕГН **********, с
адрес: ***, с пълномощник – адвокат Л.И.К. от ПАК, със съдебен адрес:***, офис
13, да заплати на „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.С.,
ж.к.“Л.-3“, ул.“М.П.“ бл.386, Секция-Б, разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Решението се обжалва изцяло
с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, с вх.№6161 от
25.03.2020г. от ищцата Х.Х.З. *** чрез
пълномощника си адв. Л.К. *** с доводи за порочност като неправилно, немотивирано и необосновано,
макар и при изяснена фактическа
обстановка, но при неправилно
приложен материален закон.Коментира се действието във времето по
отношение на Постановление на Пленума на ВС №3 от 1980г. и на Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. извършено от първоинстанционния
съд и режима на погасителната давност в изпълнителното производство,приравнен
според съда със статута на исковото производство за установяване на вземането,
съгласно чл.115 ал.1,буква“ж“ във връзка с чл.116 буква“в“ и чл.117 от ЗЗД като
се поддържа, че в случая погасителна давност не
е текла от образуването на изпълнителното
производство по изп.д.№411/2011г. от 06.10.2011г. до прекратяването му по перемция на
06.10.2013г.; че след
26.06.2015г./постановяването на ТР №2 по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК/, институтът
на погасителната давност е преуреден, като принципът е, че погасителната
давност поначало не спира да тече освен при поискано от взискателя или
извършено от съдебния изпълнител конкретно изпълнително действие,
представляващо конкретен изпълнителен способ и поискано изпълнително действие,
представляващо част от конкретен изпълнителен способ; като при бездействие на кредитора в рамките на 2години, в които
ако не посочи изпълнителен способ, изпълнението се прекратява по перемция; че
при общо бездействие на взискателя дори да са образувани последователно няколко
изпълнителни дела за едно и също вземане, след поредната перемция, но без поискани
или извършени каквито и да било изпълнителни действия, след изтичането на срок
от 3г. по чл.111 от ЗЗД, се погасяват вземанията за наем, лихви и други
периодични плащания “буква „в“/, обезщетения и неустойки от неизпълнен договор
/б.“б“/, а след изтичането на 5г. срок се погасяват всички останали вземания,
за които не е предвиден друг срок. Като необоснованост на обжалвания съдебен
акт жалбоподателят изтъква, че съдът не е отчел
липсата на поискани и извършвани изпълнителни действия по изп.д.№411/2011г., годни и валидни да
прекъснат давността, както и поискани,предприети и извършени или
неизвършени(неуспешни) принудителни изпълнителни действия с отразяване на
причините поради които тези действия не са извършени, като в рамките на
висящността на изпълнителния процес с начало от 06.10.2011г. до 07.06.2017г.
/когато е наложен запор на банковата сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк“/
няма извършено никакво изпълнително действие, нито започван способ за
принудително изпълнение с предприемане
на отделни изпълнителни действия, включени в съдържанието на този способ; че е
последвало ново образуване на
изпълнителното производство пред ЧСИ Г.С. с район на действие Окръжен съд
Пазарджик.Коментира се приложението на чл.110 от ЗЗД като поддържа, че срокът
следва да се отчита от момента когато вземането стане изискуемо/чл.114 ал.1 от ЗЗД/, а когато вземането е установено със съдебно решение срокът е винаги пет
години от момента на влизане в сила на съдебното решение, съгласно чл.117 ал.2
от ЗЗД; че в случая вземането не е
установено със съдебно решение, а за него е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, която се е стабилизирала поради неподадено в срок възражение по
чл.414 от ГПК от длъжника и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист; че заповедта
за изпълнение не се ползва със сила на присъдено нещо/СПН/, подобно на
съдебните решения, а има само изпълнителна сила и с влизането си в сила тя
придобива характеристиката на изпълнително основание, но че с нея не се
разрешава спор между страните и вземанията не се установяват със СПН; че производството по чл.410 и следващите от ГПК
има за цел да се разреши принудителното
изпълнение, а не да се разрешат спорове относно права; че в това производство
се признават от съда права само въз основа на твърдения на заявителя; че извод,
основан на ограничена проверка по чл.411 от ГПК не може да се ползва със СПН като счита, че в случая не
може да се прилага по аналогия чл.117 ал.2 от ЗЗД по отношение заповедта за изпълнение.
Коментира се действието на Постановление №3/1980г. и действието на
погасителната давност, прекъсването й, кога започва да тече нова давност и
защо; че според новите постановки съгласно ТР №2 по ТД №2/2013г. давността в
изпълнителното производство е уредена без
да са възпроизведени правилата за спиране и отпадане на ефекта на
прекъсването в исковия процес и че тези правила са неприложими при прекъсване
на давността с предприемане на действия
по принудителното изпълнение доколкото няма спиране на давността нито отпадане
на ефекта на прекъсването; че в изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно; че прекратяването на изпълнителното производство по перемция
настъпва по силата на закона като съдебният изпълнител /СИ/ може само да я
прогласи.Коментират се и постановките на ТР №47 от 01.04.1965г. по
гр.д.№23/1965г. на ОСГК досежно момента на прекратяване на изпълнението-с
осъществяване на фактите, предвидени в хипотезиса на чл.433 ал.1 т.8 ГПК(чл.330
ал.1 ,буква“д“ от ГПК отм.) Изводите които посочва жалбоподателят са, че законодателят прави разлика между
настъпването на погасителната давност по чл.110 и следващите от ЗЗД с института
на перемцията, като сроковете текат успоредно, а не последователно и че срокът
по перемцията тече само при висящ изпълнителен процес; че основанията за
началото на 5г. срок така и на двугодишния срок са едни и същи-бездействие от
страна на кредитора /взискателя/, и когато
съдебният изпълнител/СИ/ следва служебно да предприема принудителни изпълнителни способи
по движението на изпълнението; че прекратяването на изпълнението по право по
перемция води до задължение на СИ да прекрати изпълнението и да не извършва
никакви изпълнителни действия; че ако /перемцията/ е настъпила в рамките на 5г.
срок, взискателят може да инициира ново изпълнително производство, без да се
прекъсва 5г. давностен срок до момента на поискано и предприето от СИ конкретно изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ за принудително събиране на вземането, като с
предприемането му се прекъсва общата 5г.
давност както и двугодишната по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Твърди се, че в
случая паричното вземане на ответника „К.И.И.
БГ“ ЕАД е погасено с изтичане на 5г. погасителна давност по чл.110 от ЗЗД
най-рано на 28.03.2016г., отчитано от датата на издаване на изпълнителния
лист-28.03.2011г., доколкото през процесния период освен образуване на
изпълнително дело №411/2011г. по описа на ДСИ при РС-Пазарджик, няма други
данни, които да удостоверят поискани от взискателя и предприети дори служебно изпълнителни
способи или отделни изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен
способ, които да прекъсват давността, в хипотезата на ч.116, буква „в“ от ЗЗД-с
предприемане на действия за принудително
изпълнение; че вземането на частния правоприемник „К.И.И. БГ“ ЕАД е погасено по
давност и вземането продължава да е погасено по давност и към момента на
иницииране на ИД №20168850400708 по описа на ЧСИ Г.С., тъй като поне в рамките
на петгодишен период от време назад от датата на издаване на изпълнителния лист
-28.03.2011г. няма извършвани принудителни изпълнителни действия, прекъсващи
давността, което според въззивника е достатъчно за да бъде уважена исковата му
претенция; че за да се поддържа висящността на изпълнителния процес взискателят
трябва да внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ и да иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.Коментира се съдебна практика, приемаща, че искането на взискателя за предприемане на
определено изпълнително действие прекъсва давността, само ако това изпълнително
действие е било предприето от съдебния изпълнител и че ако това не е направено
поради това, че взискателят не е внесъл
разноските за извършването му или поради
бездействие на СИ, давността няма да се
прекъсне, защото взискателят е този който трябва да поиска повтаряне на
изпълнителното действие или пристъпване към нов изпълнителен способ. На това
основание се извежда и извода, че обратното би означавало давността за
вземането никога да не изтече, въпреки бездействието на взискателя.Коментира се
решение на ВКС на РБ №451 от 29.03.2016г. по гр.д.№2306/2015г., ІV г.о. в
хипотеза на бездействие на СИ и на взискателя като основание за изтичане на
давностния срок и на срока за перемция. Коментира се, че последното прекъсване на давността по чл.116,
б.“б“ от ЗЗД е на 28.03.2011г. с
издаването на изпълнителен лист и е изтекла на 28.03.2016г. Като неправилен се определя
извода на районния съд, че до постановяване на ТР №2 по ТД №2/2013г. на ОСГТК
погасителна давност по време на изпълнителния процес не е текла поради обявено за загубило сила Постановление
№3/1980г. на ПВС. Оспорват се постановките на решение №170 от 17.09.2018г. на
ВКС по гр.д.№2382 /2017г., ІV г.о., като същото се квалифицира като обслужващо
едната страна по изпълнението.
Коментиран е и правния въпрос по който е допуснато до касация въззивното решение,
кои тълкувателни норми имат обратно действие и кои действие само за напред,
каква е разликата между прекратен и приключил
изпълнителен процес; че процесното решение влиза в пряка колизия с функцията на
ВКС за уеднаквяване на съдебната практика; сочи се противоречива съдебна
практика, че не е отчитан въпроса дали изпълнителните дела са прекратени по
право и за последиците от това прекратяване; съществуването на института на
перемция и при действието на ППВС №3/1980г. и заличаването на последиците от
прекратяването с обратна сила. Поддържа,
че това решение влиза в колизия със
задължителна практика, постановена преди изменението на чл.290 ал.3 от ГПК
от ДВ бр.86 от 27.10.2017г. както преди,
така и след постановяване на ТР №2 от
26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК , постановила обратен резултат по този
правен проблем. Коментиран е използвания
в ТР термин “ Обявява за изгубило
сила Постановление №3/1980г.“ в посока, че същото е загубило сила в
минало време, преди това да бъде обявено от ВКС като се коментират мотивите към
т.10 на ТР 2/2015г. и се навежда извода, че преди действието на Конституцията
на РБ /КРБ/ от 1991г. изпълнителният
процес е бил аналогичен на исковия поради задължението на органа по
изпълнението служебно да движи производството, върху което разбиране встъпва и
ППВС №3/1980г., като предвид премахването на служебното начало с КРБ от 1991г.,
следва да се счита загубило сила към датата на приемане на Конституцията от
1991г. поради противоречие с основния закон, а не към датата на постановеното
ТР №2/2015г. по ТД№2/2013г. Последният развит довод в тази връзка е в посока,
че от прекратените изпълнителни дела , а не приключили, на основание процесното
ППВС №3/1980г. следва съществена последица, изразяваща се в заличаването на
последиците от образуването на делото с обратна сила, като се прави аналогия
между последиците при прекратен исков процес /заличаване на процесуалното отношение с обратна сила, ликвидиращо и последиците от висящото дело, като прекъсване и спиране на давността/
и настъпването на същите последици в изпълнителното производство,като се
позовава на разпоредбата на чл.433 ал.4 от ГПК относно кои последици и за кои
лица се запазват, като по аргумент на противното непосоченото изрично не се запазвало; че според
съдържанието на разпоредбата прекъсването /спирането на погасителната давност
не е включено като запазваща се
последица от прекратеното
изпълнително дело, поради което
прекратяването на дадено изпълнително дело елиминира процесуалната
връзка между участниците в него и заличава с обратна сила настъпилите последици, който аргумент според въззивника е
относим и при действието на отменения чл.330 ал.1 буква “д“ от ГПК /отм./,
действал по време на приемането на ППВС №3/1980г. С това жалбоподателят
аргументира довода си, че мотивите на цитираното решение на ВКС №170 от 17.09.
2018г. по дело №2382/2017г. ІV г.о., са
неотносими в хипотезата на прекратен
изпълнителен процес. Предвид изложените пороци на първоинстанционното решение
жалбоподателят моли да се отмени изцяло обжалваното решение. Претендира
разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна
“К.И.И. БГ“ ЕАД, в който жалбата се оспорва по същество като
неоснователна.Оспорва се изцяло становището на жалбоподателя, развито в жалбата
относно обратното действие на тълкувателните актове , ППВС и ТР , и че
последното важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, че от този
момент нормата има съдържанието, което в последствие е посочено в
тълкувателните актове за разлика от така наречените последващи тълкувателни
актове/ППВС и ТР/, с които по налагащи се причини и промени се постановява
изоставяне на вече дадено тълкуване и възприемане на ново такова, по едни и
същи непроменени действащи норми, че
тези вторите тълкувателни актове
се състоят от две части, като с първата се дава новото тълкуване на
правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващ тълкувателен
акт и тази втора част поражда действие от момента на постановяване на новото
ТР. Коментират се мотивите на постановеното решение № 170 по гр.д.№2382/2017г., ІV г.о. на ВКС и се
посочва, че обратното действие на ТР, се
предвижда по изключение, съгласно чл.14 от ЗНА;че това разрешение се прилага от тази дата и само по отношение
на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези,които
са приключили преди това,че ако се възприеме тезата на жалбоподателя би се
стигнало до извод, че давността ще се счита за изтекла със задна дата преди
момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с
него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент ППВС. Цитира се и съдебна практика
на ЕСПЧ по приложението на чл.6, пар.1 от КЗПЧОС, че при аналогични
хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС отменящи стари ППВС/ППВС №4/1964г./
и придаващи различно задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се
придаде обратно действие на новия тълкувателен акт означава да се наруши
правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в посочената разпоредба
от Конвенцията. Предвид изложеното се
поддържа, че в конкретния правен спор и
съгласно действащото ППВС №3/18.11.1980г.
давността е прекъсната за първи път с образуваното изпълнително дело
№411/2011г. по описа на ДСИ при РС-Пазарджик и докато изпълнителното дело е
било действащо, същата е спряла да тече, независимо дали са извършвани или не изпълнителни действия; че след прекратяване на изпълнителното дело
давността е започнала отново да тече, но отново е била прекъсната с образуване
на ИД №708/2016г. по описа на ЧСИ Г.С. и с предприетите от него изпълнителни
действия, когато вече е обявено и се прилага ТР №2 от 26.06.2015г. по
тълк.д.№2/2013г. на ВКС; че погасителната давност е прекъсвана многократно от
предприетите по инициатива на взискателя
и от съдебния изпълнител /СИ/ изпълнителни действия поради което
общия давностен срок за процесното
вземане не е изтекъл и претенциите на длъжника-ищец Х.З. се явяват изцяло
неоснователни. Моли да се потвърди
изцяло обжалваното първоинстанционно решение.
Няма ангажирани
доказателства от страните по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд
при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната
жалба на ищеца Х.Х.З., както и доводите развити в отговора на насрещната по
спора страна, и за да се произнесе взе в предвид следното.
Предявен е иск с правно
основание в чл.439 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.
В исковата си молба против
ответника „К.И.И. БГ“ ЕАД, с ЕИК-*********, с адрес на управление в гр.С., п.к.1336,
Ж.К.“Л.-3“ ,ул.“М.П.“ бл.386, секция –Б, ищцата
Х.Х.З. , с ЕГН-**********,*** чрез
адвокат Л.И.К. от ПАК, със съдебен адрес ***, офис -13, твърди ,че срещу
нея има заведено изпълнително дело №201688550400708 по описа на ЧСИ –Г.С.,
рег.№885, с район на действие Окръжен
съд-Пазарджик, за заплащане на парично задължение ведно със законната
лихва,разноски по делото, юрисконсултско
възнаграждение, обезщетение за забава в размер на законната лихва,
неолихвяеми суми и разноски по
изпълнението, възлизащо към 16.08.2016г. в общ размер на 8344.80лв в полза на
взискателя „К.И.И. БГ“ ЕАД, с посочени
ЕИК и адрес на управление. Ищцата възразява по реда на чл.439 от ГПК срещу предприетото принудително изпълнение, като на първо място
посочва, че е налице новонастъпило обстоятелство-изтичане на предвидената в
чл.110 от ЗЗД петгодишна давност по
отношение на вземането на ответника като
факт настъпил след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Коментира се новия ГПК ,в сила от 01.03.2008г. според който
заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила. От
фактическа страна ищцата сочи, че по инициирано от ответника заповедно производство
с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и
образувано по него от РС-Пазарджик ч.гр.д.№108/2011г. е издадена заповед за
изпълнение №55 от 14.01.2011г. на парично задължение и изпълнителен лист от
28.03.2011г. в полза на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК-*********,
седалище и адрес на управление в гр.С., ж.к.“М.-4“,бизнес парк „С.“, сгр.14, съгласно
който изпълнителен титул длъжникът Х.Х.З.,
е осъдена да заплати на дружеството 3914.50лв главница; 787.59лв мораторна
лихва за периода от 19.09.2008г. до 11.01.2011г., законна лихва от 11.01.2011г.
до изплащане на вземането и 194.04лв разноски по частното гражданско дело;че по
молба на кредитора на 06.10.2011г. е образувано изпълнително дело №411/2011г.
по описа на СИС-ДСИ при РС-Пазарджик, въз основа на изпълнителния лист от
28.03.2011г., издаден в проведеното
заповедно производство/ч.гр.д.№108/ 2011г./. Твърди се, че по образуваното
изпълнително производство, до длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение без яснота дали е връчена или е отказано да бъде
получена/удостоверение с изх.№10023 от 12.09.2018г. на СИС-Пазарджик. По същото
ИД с молба вх.№1473 от 20.08.2015г. е постъпило искане за конституиране на
настоящото ответно дружество, като с постановление на ДСИ от 28.10.2015г.
изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, влязло в
законна сила на 18.03.2016г. Твърди се, че последващото изпълнително дело/ИД/
№20168850400708 по описа на ЧСИ Г.С., е
образувано на 21.06.2016г. със същия изпълнителен лист,като с молбата за
образуване на делото е поискано насрочване на дата за опис на движими вещи, в
дома на длъжника Х.З.; изпратена е до него Покана за доброволно изпълнение
/изх.№6489 от 28.06.2016г./ с насрочен в същата опис на вещи за дата
01.09.2016г., като поканата е получена по пощата лично от длъжника на 20.07.2016г.; че по ИД е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Роузи Плантс“ ЕООД със запорно съобщение
№8332 от 16.08.2016г. получено от работодателя на 30.08.2016г. без да е получен
отговор на същото от адресата; че на 14.03.2017г. е поискано от взискателя
извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника,който е насрочен от ЧСИ
за дата-29.05.2017г. от 13.00ч. при невръчена на длъжника покана за принудително
изпълнение /непотърсена/; че на
16.05.2017г. „К.И.И.
БГ“ ЕАД, е подал молба за справка в регистъра на БНБ на името на длъжника за
наличие на банкови сметки и налагане на запор, като е наложен запор върху
банкови сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД чрез запорно съобщение с
изх.№5783 от 07.06.2017г., като запорът е наложен, но няма достатъчно авоари по
сметката/отговор на банката, вх.№8777 от 16.06.2017г./;че на 25.06.2018г. е
постъпила нова молба от взискателя за насрочване на дата за опис, оценка и
публична продан на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се на домашния му адрес,като описът е насрочен
за 30.08.2018г. с Покана за принудително изпълнение /ППИ/ получена от майката
на длъжника Елена Тренкова.Твърди ищецът, че има правен интерес да установи
недължимостта на съществуващите в полза на кредитора вземания, доколкото
последният се е снабдил с изпълнителен лист и може във всеки момент да инициира ново
изпълнително производство срещу длъжника,чиято правна сфера е накърнена само
въз основа на съществуващия в полза на
кредитора изпълнителен титул. Заявява, че предявява иска и в качеството си на
потребител по смисъла на чл.113 от ГПК във връзка с §13 т.1 от ДР на ЗЗП с
изрично волеизявление за подсъдност на
делото на РС-Пазарджик-местна подсъдност по постоянния адрес на потребителя,
доколкото е страна по договори за ипотечен
кредит, потребителски кредит и овърдрафт-като потребител на банкови услуги при
дерогиране на общата местна подсъдност по чл.108 ал.1 от ГПК при упражняването
от ищеца на право на избор на местна подсъдност по чл.113 от ГПК. Коментира се
разпоредбата на чл.508 ал.1 от ГПК за съобщено до третото лице-работодател на
длъжника запорно съобщение и признато от последния за получаването му на
30.08.2016г. както и задължението му в 3-дневен срок от връчването да признае
за основателно вземането,върху което се
налага запор или не и готово ли е да плати,дали има претенции от други лица
върху същото вземане,като това задължение не е било изпълнено от работодателя и
ЧСИ е можел да го глоби. Твърди се, че запорът върху вземане обезпечава изпълнението,
като запазва принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява
погасяването на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжник и задължение
на третото лице да пази запорираните суми/чл.507 ал.3 от ГПК/.Коментира се и
разпоредбата на чл.450 ал.3 и чл.507 от ГПК за момента, в който запорът се
счита наложен-от деня на връчване на запорното съобщение на третото задължено
лице, придобиващо от този момент качеството на пазач на сумите;че третото лице
може да възрази срещу запора единствено поради отсъствието на материално
право-вземане, което длъжникът има спрямо него.Сочат се и неблагоприятните
последици за работодателя досежно възникнала субсидиарна отговорност спрямо
взискателя за непреведени удръжки-чл.512 ал.4 от ГПК.В тази връзка се коментира,
че поради проявено бездействие от страна на третото лице-работодател на длъжника
да изпълни задълженията си вменени му от ЧСИ и е бездействал, с което не е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.Цитира се т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС във
връзка с прекратяване на изпълнителното производство по перемция, настъпваща по
силата на закона и възможността за прогласяване настъпването й с постановление
на съдебния изпълнител, който акт има констативен характер;че прекратяването на
производството става по право, като новата давност за вземането започва да тече
от последното по време валидно изпълнително
действие; че при прекратяване на изпълнителното производство всички
предприети от него изпълнителни действия се обезсилват по право,освен тези от
които трети лица са придобили права;че давността по чл.116, б.“в“ от ЗЗД се прекъсва
с предприемането на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, с
неизчерпателно посочване на изпълнителните действия прекъсващи давността и тези
които не я прекъсват. В контекста на казаното ищецът и съгласно издадено
удостоверение от ДСИ при РС-Пазарджик с изх.№10023 от 12.09.2018г. поддържа, че срещу длъжника Х.З. по ИД№ 411/2011г.
няма извършвани-осъществявани
изпълнителни действия и поради това правилно и законосъобразно е неговото прекратяване
и архивиране; че издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е влязла в
законна сила и срещу нея няма подадено възражение в срока по чл.414 ГПК, че
изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя на 06.10.2011г. и са
извършвани справки за имущественото състояние, трудовата ангажираност и адресна
регистрация на длъжника и му е връчена ПДИ и не са поискани и не са извършвани
–предприети изпълнителни действия, годни и валидни да прекъснат давността; че в
случая вземанията не са установени със съдебно решение, а за тях е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,която не се ползва със сила на присъдено
нещо, подобно на съдебните решения, а само с изпълнителна сила; че тя придобива
характеристика на изпълнително основание, но че с нея не се разрешава спор
между страните и вземанията не се
установяват със сила на присъдено нещо;че производството по чл.410 от ГПК има за цел да разреши принудителното изпълнение, а не спорове относно
граждански права; че съдът признава права в това производство не въз основа на
проверка на фактическия състав, а само въз основа на твърдения на
заявителя,като тази проверка не се ползва със сила на присъдено нещо; че
издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание
и подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
не прекъсва давността. Коментирана е приложимостта на давността по чл.117 ал.2
от ЗЗД или е приложима давността за
самото вземане, и за вземанията за лихви по чл.111 б.“в“ от ЗЗД,както и нормата
на чл.117 ал.2 от ЗЗД, регламентираща размера на новата давност от 5г. във
всички случаи, когато вземането е установено
със съдебно решение; че заповедта за изпълнение замества съдебното решение като
изпълнително основание,като оспорването й
чрез възражение от длъжника води до проверка дали вземането съществува, извършвано
в общия исков процес; че при влизането в
заповедта в сила, се получава ефект, близък до силата на присъдено нещо, тъй
като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по чл.424
от ГПК; че стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя
влиза в законна сила за разлика от несъдебните
изпълнителни основания по чл.237 от ГПК(отм.). Позовавайки се на т.14 от
цитираното ТР уреждащо заповедното производство
като част от изпълнителния процес, се
навежда извода, че подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
не прекъсва давността, че тя се прекъсва с предявяване на иск по чл.422 ал.1 от ГПК за съществуването на вземането, имащ обратно действие само при спазен срок
по чл.415 ал.1 от ГПК; че при непредявен иск или предявен след изтичането на
срока по чл.415 ал.1 от ГПК давността не се счита прекъсната със заявлението,
като неподаването на възражение създава презумпция, че вземането е безспорно, заповедта
влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист. Поддържа, че е
налице новонастъпил юридически факт - изтекла погасителна давност, считано от
датата на издаване на изпълнителния лист на 28.03.2011г.,в продължение на 5г.
до 28.03.2016г.;че вземането на взискателя се е погасило по давност тъй като от
този момент е започнала да тече погасителната давност върху вземането-чл.114
ал.1 от ЗЗД и че към момента на депозиране на молбата за образуване на ново ИД
при ЧСИ –Г.С., в която са поискани извършване на изпълнителни действия,то
давностният срок вече е изтекъл, а изтеклата давност не може да бъде
прекъсвана; че взискателят не е предприел
действия за принудително изпълнение по чл.116, б.“в“ от ЗЗД поради което не е настъпил
материално-правния ефект на последиците, с които законът свързва прекъсването на давността.Посочено е още,
че при прекратено по право принудително
изпълнение, всички предприети изпълнителни действия по него се считат
обезсилени, така и че те не са прекъснали давността, дори да са били от вида на
посочените в чл.116, б.“в“ от ЗЗД. Коментирана е доказателствената сила на
издадени от ДСИ и от ЧСИ удостоверения, представляващи официален документ с изложените в тях релевантни факти и обстоятелства, свързани с
изпълнителното производство и се ползват с доказателствена сила. Коментират се
и мотивите към т.10 от ТР 2/2013г. на
ОСГТК за случаите на прекратяване на принудителното изпълнение относно служебно
вдигане на наложените възбрани и запори; обезсилване по право на всички други
предприети изпълнителни действия, с изключение на изпълнителните действия
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на което третите лица са
придобили права,както и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания.Навежда се извода, че като обезсилени по право, тези изпълнителни
действия губят с обратна сила своето
процесуално и материално значение.Цитира се съдебна практика –решение
№285 от 06.10.2015г. по гр.д.№1953/2015г., ІV г.о. на ВКС на РБ, че обезсилването на изпълнителните действия независимо от това
какво е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, е с обратна сила и те не се считат да са произвели
правно действие, така както се счита за
непостановен обезсиленият съдебен акт при което предприетите по него изпълнителни действия не са
прекъснали погасителната давност по смисъла на чл.116, б.“в“ от ЗЗД; че тези
действия се обезсилват по право с
прекратяването на принудителното изпълнение
и не могат да имат нито процесуални нито материално-правни последици.Според
ищеца основно значение за преценката дали предприетите изпълнителни действия в
рамките на изпълнителния способ въобще са прекъсвали погасителната давност по
чл.116, буква“ в“ от ЗЗД, е задължителното условие за тяхната валидност; че ако
изпълнителното производство е прекратено поради перемция на основание чл.433
ал.1 т.8 от ГПК, то това условие няма да е изпълнено и нито едно от
предприетите изпълнителни действия по
прекратеното изпълнително производство няма да е валидно поради обезсилването
им по право с обратна сила, тоест предприетите изпълнителни действия няма да са
произвели процесуални и материални
последици относно погасителната давност между взискателя и длъжника.
Поддържа, че прекратяването на изпълнителното дело води както до недопустимост
да се извършват последващи изпълнителни
действия, така и до отпадане с обратна сила на извършените до този момент изпълнителни
действия, освен ако е предвидено друго-чл.433 ал.3 от ГПК. Твърди, че за да се
поддържа висящността на изпълнителния процес взискателят трябва да внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ и да иска прилагането на нови
изпълнителни способи, като ако по една или друга причина това не е сторено -
взискателят не е внесъл разноските за
извършването му или поради бездействие на съдебния изпълнител, давността няма
да се прекъсне, защото взискателят е този, който трябва да поиска повтаряне на
изпълнителното действие или пристъпване към нов изпълнителен способ. В тази
връзка се цитира и съдебна практика -решение №451 от 29.03.2016г. по гр.д.№2306/2015г.
на ВКС, ІV г.о. Предвид изложеното се поддържа, че съдът е длъжен да зачете, че
новата 5г. погасителна давност за
вземането на взискателя срещу длъжника
по делото е започнала да тече от 28.03.2011г., когато е издаден изпълнителния лист и е изтекла на
28.03.2016г.Твърди се, че с изтичането на петгодишния период от време по
издаването на ИЛ, тъй като не са извършвани валидни изпълнителни
действия,правото на вземане за главница е
погасено на основание чл.117 ал.2 във връзка с чл.110 от ЗЗД, както и
последиците при погасяване на главното задължение по чл.119 от ЗЗД за
погасяването и на акцесорните задължения за обезщетение за забава върху
главницата и заплащане на извършените разноски във връзка с предприетите от
кредитора действия по присъждане на вземането, поради което поддържа ,че по
образуваното ИД №20168850400708 по описа на ЧСИ Г.С., вземанията на взискателя
са изцяло погасени по давност, което представлява възражение, обективирано в
предявения отрицателен установителен иск, и се касае за материално-правен въпрос, разрешаван по исков
ред в гражданското производство. Моли ищецът, да се установи със сила на присъдено
нещо,че длъжникът Х.Х.З. с посочен адрес и ЕГН, не дължи парично задължение-главница,
просрочена лихва,такси и разноски на „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК-*********, тъй като
правото на взискателя да иска принудително
изпълнение на вземането си е погасено по давност, с присъждане в полза
на ищцата, на разноските в производството -за държавна такса и адвокатско
възнаграждение от 500лв. С допълнителна молба
от 16.09.2019г. вх.№21660 петитумът е конкретизиран от ищцата по следния
начин-да се установи със сила на присъдено нещо, че не дължи вземания,
прехвърлени на „К.И.И. БГ“ ЕАД с договор за цесия от 15.05.2015г. за следните
суми-сумата от 3914.50лв представляваща неплатена главница по договор за
потребителски паричен кредит от PLUS-01217950-17.06.2008г.
сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********/с предишно
наименование „Джет Файненс Интернешънъл“ АД/, ведно с мораторна лихва от
787.59лв, считано от 19.09.2008г. до
11.01.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.01.2011г. до изплащане на вземането, както и
194.04лв разноски по делото, поради изтекла погасителна давност, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 28.03.2011г. от РС-Пазарджик по
ч.гр.д.№ 108/2011г. предвид влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №55 от 14.01.2011г. по ч.гр.д.№108/2011г., въз основа на който е образувано
ИД №201668850400708 по описа на ЧСИ –Г.С., рег.№885,с район на действие
ОС-Пазарджик.
В срока по чл.131 от ГПК,
изтекъл на 09.11.2019г., е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден
от ответното дружество и взискател по изпълнението, с вх.№26122 от
07.11.2019г., в който се излагат доводи, че предявеният иск е процесуално
допустим, но по същество изцяло неоснователен.Коментира се пропускът на ищеца
да посочи, че с цитираното тълкувателно решение на ВКС от 26.06.2015г. се
отменя като загубило сила ППВС №3 от 18.11.1980г., с което е постановено, че образуваното
изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече.Като съществен правен въпрос ответникът сочи, кой
тълкувателен акт следва да се приложи в случая, и дали цитираното ТР има
обратно действие или следва да се прилага цитираното ППВС №3 от 1980г.,като в
тази връзка се цитира решение №170 постановено по реда на чл.290 от ГПК
постановено по гр.д.№2382//2017г., ІV г.о. на ВКС.Цитират се част от мотивите
на съдебния акт според които тълкувателното решение /ТР/, с което се
обявява за загубило сила предшестващ тълкувателен акт, поражда действие от момента
на постановяване на новото ТР, поради което от този момент предшестващият
тълкувателен акт престава да се прилага; че
ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са
от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпване на
последиците, като обратното би означавало да се предаде обратно действие на
новото ТР, което се предвижда само по изключение, съгласно чл.14 от ЗНА.
Ответникът се позовава на ППВС №3 от 18.11.1980г. указващо, че образуването на изпълнително производство
прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не
тече, че едва от 26.06.2015г. с ТР №2 от 26.06.2015г. е дадено различно
разрешение на давността, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече
нова давност.Посочва се още, че според мотивите на съдебното решение №170,
постановената с т.10 от ТР №2/26.06.2015г. отмяна на ППВС №3 от 18.11.1980г.
поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т.10 от ТР №2
от 26.06.2015г. постановено по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, разрешение се
прилага от тази дата и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези
които са приключили преди това. Според ответника ако се приеме, че при
образуван изпълнителен процес преди постановяване на ТР №2 от 26.06.2015г.
постановено по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност тече, то би
се стигнало до това, че давността ще се счита
изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното
решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело до
несъобразяване с действащото към онзи момент ППВС.Правният извод който прави ответното
дружество е, че от образуването на ИД №411/2011г. по описа на ДСИ при
РС-Пазарджик на 06.10.2011г. до 26.06.2015г. намира приложение ППВС №3 от
18.11. 1980г. и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма
извършени изпълнителни действия; че началният момент от който започва да тече
погасителната давност е 26.06.2015г.-постановяване на посоченото ТР, като се
навежда извода, че датата на която вземането се погасява по давност би била
26.06.2020г. и че след 26.06.2015г. са извършени множество изпълнителни действия, прекъсващи погасителния
давностен срок. Твърди се, че на 21.06.2016г. частният правоприемник на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с универсален правоприемник „БПН Париба Пърсънъл
Файненс С.А“,клон България, а именно „К.И.И.
БГ“ ЕАД, е подал молба до ЧСИ Г.С. за образуване на изпълнително дело въз
основа на изпълнителен лист от 28.03.2011г., издаден по ч.гр.д.№108/2011г. по
описа на РС-Пазарджик, като с молбата е
поискано от взискателя насрочване на дата за извършване на опис на движими вещи
в дома на длъжника, както и на основание чл.18 от ЗЧСИ е възложено на ЧСИ да се
извършат всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното
производство; че до длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно
изпълнение, с изх.№6489 от 28.06.2016г., с която покана е насрочен и опис на
движимите вещи, находящи се в дома на длъжника на 01.09.2016г. от
13.00ч., и която покана е получена лично от длъжника Х.З.; че на 16.08.2016г. е
изпратено от ЧСИ запорно съобщение до установения работодател на длъжника
„Роузи Плантс“ЕООД, непроизвело необходимия ефект поради поведение на работодателя-неподал
отговор до ЧСИ и неналожил запор. Счита ответното дружество, че това
обстоятелство не осуетява действието на
запорното съобщение и че същото е прекъснало давността доколкото изискванията на чл.508 и чл.512 от ГПК са в
тежест на работодателя, доколкото според мотивите по т.10 от ТР №2/2013г. искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото СИ е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудителното изпълнение и
че в случая е налице както отправено искане за извършване на такова изпълнително действие така и
уважаването и предприемането му от
съдебния изпълнител.Твърди се, че 5г. давностен
срок е бил прекъснат за пореден път с насрочения за 29.05.2017г. от 13.00ч.
опис на движими вещи, находящи се в дома
на длъжника; че взискателят и ЧСИ не са бездействали, като чрез запорно
съобщение с изх.№5783 от 07.06.2017г. е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника/ищец разкрити в „Уникредит Булбанк“ АД, а на 30.08.2018г. от 12.30ч. с
призовка за принудително изпълнение отново е насрочена дата за опис,оценка и
публична продан на движимите вещи на длъжника, като освен това са извършени по
изпълнителното дело множество справки с
оглед проучване на имущественото състояние на длъжника, с което се навежда
извода, че взискателят не се е дезинтересирал от своето вземане.Твърди още, че
предприемането на действия за принудително изпълнение представляват самите
искания/процесуални искания / на кредитора, отправени до компетентния орган за
извършването им, като този орган може да извърши или да не извърши изпълнителните
действия; че прекъсването на давността е
свързано не с извършването на изпълнителни действия от органа по изпълнението,
а с искането на кредитора за извършването им, защото санкцията на давността не
е за органа, водещ производството, а за кредитора. Затова счита, че давностният
срок е прекъснат с молбата за образуване на изпълнителното дело от
21.06.2016г., в която е направено искане за извършване на опис на движими
вещи,като от тогава е започнала да тече нова погасителна давност. И че за прекъсването на давността не е необходимо
предприетото изпълнително действие от съдебния изпълнител в рамките на
изпълнителния способ да е успешно, за да се счита давността за прекъсната, а е
от значение дали са извършени действия от страна на кредитора, с които показва
своята активност при защита на вземането си и
че е заинтересован от събирането на вземането си, като това следвало и
от разпоредбата на чл.116 б.“в“ от ЗЗД в която е използвана думата „предприемане“ на изпълнителни действия,
а не „извършване“ или друга
формулировка. Коментират се мотиви от същото ТР в посока, че при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно-с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ и че
искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
СИ е длъжен да го приложи.Предвид на изложеното ответника по иска счита за
необосновани твърденията на ищеца за изтекла
погасителна давност предвид предприетите по инициатива на взискателя и ЧСИ
изпълнителни действия чрез които погасителната давност се прекъсва многократно
при което общият давностен срок за процесното вземане не е
изтекъл и претенциите на ищцата се явяват неоснователни.Коментира се и съдебна
практика на районни съдилища за преодоляване на схващането, че заповедта за изпълнение няма сила на съдебно
решение и че поради факта на нейното неоспорване от длъжника в срока по чл.414
ал.1 от ГПК прави вземането по заповедта за безспорно и по аргумент на чл.424
от ГПК тя се ползва със сила на присъдено нещо /решение №231773 от 06.10.2017г.
по гр.д.№22342/2017г. на СРС/ и затова приложимата относно вземането е 5г.
погасителна давност, която в случая не е изтекла. Моли да се отхвърли изцяло
предявения иск с присъждане на разноските в производството.
Пазарджишкият окръжен съд за
да се произнесе взе в предвид следното:
Въз основа на подадено
заявление по чл.410 от ГПК от заявителя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление в гр.С. ж.к.“М. 4“, Бизнеспарк С., сгр.14,представляван от Л.Л.П. и
образувано ч.гр.д.№108/2011г. , Пазарджишкият районен съд е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №55 от 14.01.2011г. с което е
разпоредено длъжникът Х.Х.З., ЕГН-********** ***, да заплати на посочения
заявител и кредитор на вземането „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, сумата от
3914.50лв за погасяване на задължение по договор за потребителски
паричен кредит, ведно със сумата от
787.59лв-мораторна лихва от 19.09.2008г. до 11.01.2011г. и законна лихва от
11.01.2011г. до изплащане на вземането и
още 194.04лв разноски по делото,като вземането произтича от погасяване на задължение по договор за
потребителски паричен кредит от 17.06.2008г. Заповедта е връчена лично на
длъжника Х.З. на 28.12.2011г., срещу същата не е подадено възражение по чл.414
от ГПК, поради което е влязла в законна сила
и е издаден изпълнителен лист на 28.03.2011г. в полза на кредитора „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Установява
се, че на 11.08.2011г. по искане на
взискателя „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е образувано срещу длъжника Х.Х.З.
изпълнително производство за принудително събиране на паричните вземания
посочени в този изпълнителен лист, /молбата е подадена на 04.08.2011г., а
постановлението за образуване на ДСИ при РС-Пазарджик е от 11.08.2011г., под номер ИД №20115220400411/. Поискано
е от взискателя след проверка от ДСИ на притежаваното от длъжника имущество да
се започне принудително изпълнение срещу него по реда на глава Четиридесет и
трета от ГПК.Конкретен изпълнителен способ от взискателя не е посочен, но като
приложение се сочи внесена такса по налагане
на запор върху трудово възнаграждение.На длъжника е връчена лично покана за
доброволно изпълнение на 29.11.2011г. с копия от издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист и му е определен двуседмичен срок за доброволно
изпълнение на задължението си, като
срокът е изтекъл на дата 13.12.2019г.-вторник присъствен ден. До 20.08.2015г.
няма поискани от взискателя и предприети от ДСИ изпълнителни действия. На
20.08.2015г. е поискано от „К.И.И. БГ“ ЕАД в качеството си на цесионер по дълга
на Х.З., прехвърлен с договор за цесия от 15.05.2015г. сключен между него и цедента
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, да
бъде конституиран като взискател, като с постановление на ДСИ от 07.10.2015г. цесионерът е конституиран като взискател по
делото. С постановление от 28.10.2015г.
ДСИ е прекратил производството по изпълнително дело № 411/2011г. на основание
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и с мотиви „..взискателят повече от 2 години не е
поискал изпълнителни действия спрямо длъжника“. Постановлението не е обжалвано,
като с молба от 24.02.2016г. взискателят –цесионер е поискал да му бъде върнат
издадения изпълнителния лист, същият е върнат с разпореждане на ДСИ от
01.03.2016г. и е върнат фактически на същата дата. Въз основа на същия изпълнителен лист и
постъпила молба за образуване на ИД от 15.06.2016г. с вх.№51059, от Частен съдебен изпълнител Г.С., рег. № 885, с район на действие
ОС-Пазарджик, на 28.06.2016г. е
образувано изпълнително дело
№20168850400708 по описа на същия ЧСИ.В молбата за образуване на изпълнителното
дело взискателят изрично е посочил способ за принудително събиране на вземането
си –насрочване на дата за извършване на опис на движими вещи, находящи се в
дома на длъжника; възлагане от взискателя на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ
извършване на всички необходими действия
за нормалния ход на изпълнителното производство, размера на задължението към момента на извършване на цесията и
разноските по изпълнението както и превеждане на сумите по нарочно посочена
сметка. С постановление на ЧСИ №1893 от
28.06.2016г. е образувано изпълнителното
производство под посочения номер, посочен е размера на дълга плюс
разноските и таксите и разноските по ТТРЗЧСИ. Изпратена е покана за
доброволно изпълнение до длъжника/макар, че такава не е следвало да се изпраща,
доколкото по предходното образувано изпълнително дело за същото вземане такъв
срок е даден от страна на ДСИ, но длъжникът не е изпълнил задължението си в
този срок/, като в ПДИ е посочено, че при непогасяване на задължението в срока
за доброволно изпълнение, ще бъде извършен опис на движимите вещи , находящи се
в дома на длъжника на дата 01.06.2016г. ПДИ не е връчена на длъжника. С
постановление от 16.08.2016г. ЧСИ е наложил запор върху вземане, представляващо
трудово възнаграждение или върху друго, каквото и да е възнаграждение за труд,
което длъжника Х.З. получава от
работодателя си „Роузи Плантс“ ЕООД,
ЕИК-********* с адрес с.Лозен, местност „Азмъка“
парцел 015-052-оранжерии. Запорното съобщение е получено от длъжника З. на
15.09.2016г./л.39/ , а от работодателя
на длъжника е получено на дата 30.08.2016г., но няма данни третото задължено
лице да е изпълнило задълженията си по чл.508 и чл.512 от ГПК да уведоми
съдебния изпълнител за обстоятелствата по чл.508 ал.1 от ГПК-признава ли за
основателно вземането върху което се налага запорът и готово ли е да го плати;има
ли претенции от други лица върху същото вземане; наложен ли е запор и по други
изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции, превежда ли суми
по банковата сметка на длъжника банката, в която е открита сметката както
и размера на сумата, като и няма изрично
заявено оспорване от третото лице на своето задължение, което означава, че
запорът е произвел своето правно действие. Поискано е от страна на взискателя с
молба вх.№ 43094 от 09.03. 2017г. да бъде извършен опис на движими вещи /л.41
от изп.д./ в дома на длъжника като е насрочен от ЧСИ опис за дата 29.05.2017г.,
за което е изпратена ППИ до длъжника на 20.03.2017г., но същата не е доставена
поради отсъствие на адресата. Поискано е от взискателя с молба от 15.05.2017г.
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, които той има, като с
постановление №1576 от 07.06.2017г. на
ЧСИ е наложен запор върху банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД, като
запорното съобщение е връчено на банката на 13.08.2017г./л.558/, и е изпратено
и на длъжника , но неполучено. С молба
от 18.06.2018г. изх.№ І-12311 взискателя е поискал насрочването на дата за
опис, оценка и публична продан на движими вещи,собственост на длъжника на
неговия домашен адрес, като такъв е насрочен за дата 30.08.2018г. с ППИ,
връчена на майката на длъжника на 06.08.2012г./л.63/.Опис не е извършен от ЧСИ
нито е съставен протокол за причините поради които това не е сторено. С молба
от 18.07.2019г. вх.№10363 длъжникът по изпълнението чрез ЧСИ информира
кредитора-взискател за предявен иск по
чл.439 ал.1 и ал.2 от ГПК.
Обжалваното решение валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен
съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност по
предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за длъжника
да установи несъществуването на вземането на взискателя поради погасяването му
по давност изтекла в полза на длъжника.
Разгледана по същество
исковата претенция е изцяло основателна.
В тази връзка въззивният съд
напълно споделя мотивите на Пазарджишкия районен съд постановени към обжалваното
решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
В допълнение на изложеното
от първоинстанционния съд и предвид доводите развити във въззивната жалба на
ищцата Х. З., въззивният съд намира за необходимо да допълни и следното:
Погасителната давност като
правен институт е позната на съвременното българското гражданско право още с
влизането в сила на Закона за задълженията и договорите от 1950г./ обн.ДВ
бр.275 от 22.11.1950г./-чл.110-чл.120/ като разпоредбите по чл.110, чл.114
ал.1-ал.3,чл.155, чл.116, чл.117 ал.1 ,чл.118 и чл.119 не са променяни до
момента. ФилоС.та на която се подчинява погасителната давност е ясна и
недвусмислено прокламирана и същата не се нуждае от тълкуване. Началният момент
от който започва да тече погасителната давност е ясен и определяем-започва да
тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо или след отправена покана когато вземането става изискуемо от
деня, в който задължението е възникнало,
а при непозволено увреждане-от откриване на дееца и така нататък. Общият
петгодишен срок на погасителната давност е предвиден за всички случаи, за които законът не предвижда друг срок/чл.111 от ЗЗД -3г.
срок за три групи вземания/, като в чл.118 от ЗЗД е предвидено,че при изпълнение на задължението от длъжника
след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, дори да
не е знаел в момента на плащането, че давността е изтекла. Предвидено е в
чл.117 ал.2 от ЗЗД, че когато вземането
е установено със съдебно решение, срокът за новата давност е винаги 5години. Интересни
и относими към предмета на делото са два правни института-института на
прекъсване на погасителната давност, в хипотезата на предприемане на действия
за принудително изпълнение /чл.116 ,буква“в“/ и начало на течение на новата
давност от прекъсването на давността и
прекъсване на давността с предявяване на иск или възражение или искане
за отпочване на помирително производство.
От данните по делото е видно, че
между цедента по договора за цесия сключен с настоящия кредитор и цесионер по
вземането „ К.И.И.
БГ“ ЕАД, а именно „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника Х. З. е бил сключен договор за потребителски паричен
кредит PLUS-*********
от 17.06.2008г., с краен срок за плащане
на последна месечна погасителна вноска на 18.12.2009г. или от тази дата е
настъпила изискуемостта на цялото парично вземане. Заповедното производство
/ч.гр.д.№108/2011г. по описа на РС-Пазарджик/ за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е инициирано от кредитора „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД на 11.01.2011г., издадена е
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №55 от
14.01.2011г., а поради липса на постъпило възражение по чл.414 от ГПК, е
издаден в полза на заявителя и изпълнителен лист от 28.03.2011г. за вземането
си по издадената заповед за изпълнение. Първото
изпълнително дело №411/2011г./20115220400411/ е образувано на
11.08.2011г. или след една година, седем
месеца и 24дни от изтичането
срока на действие на договора за кредит. Разпоредбата на чл.116 буква“в“ от ЗЗД
е категорична-давността се прекъсва с предприеме на действия за принудително
изпълнение и поради факта на образуваното изпълнително дело, давността се прекъсва. Постановеното в тази
връзка и действащо от 18.11.1980г
Постановление на Пленума на Върховния
съд №3 еднозначно и категорично е
прогласило, че с образуване на изпълнителното дело се прекъсва погасителната давност,независимо дали по
изпълнителното дело са поискани, предприети и извършени изпълнителни действия
за принудително изпълнение. По предходния ГПК ,както и в настоящия процесуален
закон, като един от способите за прекратяване на изпълнението е института на
перемцията, според който изпълнението се прекратява ако в продължение на
2години взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия. По време
на действие на стария ГПК, по отношение последиците от прекратяването на изпълнението
по перемция е постановено Тълкувателно
решение № 47 от 1.IV.1965 г. по гр. д. № 23/65 г., ОСГК, според което с настъпване на някое от
основанията, посочени в чл. 330, ал. 1, б.
"а" до б. "е" ГПК/включително и по перемция/ ,
принудителното изпълнение се прекратява по силата на закона и от този момент
отпадат наложените възбрани и описи, от който момент се прекратява действието
им независимо от това, дали са вдигнати или не. Посочено е още, че основанията за прекратяване на принудителното изпълнение
са посочени в чл. 330, ал. 1, букви
"а" до "е" от ГПК отм. Тези основания се групират,
както следва: погасяване на изпълняваното право, отмяна или обезсилване на
изпълнителното основание и изпълнителния лист, оттегляне на искането за
изпълнение и когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години. С настъпването на някое от тези основания
изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона. Наистина в чл. 330, ал. 2 ГПК(отм) е предвидено
съдебният изпълнител да издаде постановление за прекратяване на изпълнението,
но това постановление не прекратява същото, а установява, че по силата на
закона то вече е прекратено. Следователно постановлението не е условие за
прекратяване на принудителното изпълнение. Щом с настъпване на фактите,
предвидени в чл. 330, ал. 1 ГПК отм.,
настъпва по право прекратяването на принудителното изпълнение, то наложените
възбрани и запори отпадат от този момент, от който момент се прекратява
действието им независимо от това, дали са вдигнати, или не,тоест по въпроса за
правните последици от настъпването на прекратяването на изпълнението, в
частност по перемция, е създадена задължителна съдебна практика според която изрично не се предвижда прекратяването
на изпълнението да се свързва с обезсилване по право на всички предприети по
него изпълнителни действия ,с изключение на изпълнителните действия,изграждащи
тези изпълнителни способи, от извършването на което трети лица да са придобили
права и редовността на извършените от трети задължени лиза плащания. Тези
правни положения са били задължителни до момента на постановяване на
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г. на
ОСГТК, според което прекратяването на
изпълнителното производство по перемция
настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител с постановлението си
само може да прогласи настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните
правнорелевантни факти; че в изпълнителното производство за събиране на парични
вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица; че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица; че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл.
426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл.
426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК;че ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната
давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но
ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането,
признанието прекъсва давността съгласно чл.
116, б. "а" ЗЗД;
че при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ; че
искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение;
Съпоставена правната уредба на двата правни института
погасителната давност в изпълнителния процес при действието на ППВС №3/1980 и
правните последици от прекратяване на изпълнението по перемция съгласно Тълкувателно
решение № 47 от 1.IV.1965 г. по гр.
д. № 23/65 г., ОСГК от една страна и
постановеното на 26.06.2016г. ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС при
действието на новия ГПК е налице съществена отлика относно правните последици
при действието на погасителната давност и последиците от прекратяване на изпълнението.
По отношение на ТР №47 от 1965г. и ППВС №3/1980г. се налага извода, че за
прекъсването на давността е достатъчно да бъде образувано изпълнително
производство, като при прекратяване на изпълнението по перемция, същото
настъпва с акт на съдебния изпълнител като правните последици са свързани
единствено, че от този момент отпадат наложените възбрани и описи, от който
момент се прекратява действието им независимо от това, дали са вдигнати или не,
като извършените до момента изпълнителни действия запазват силата си и
не се обезсилват. Този режим е действащ до 26.06.2015г. когато влиза в
действие новото ТР №2/2013г. според което давността в изпълнителния процес се
прекъсва многократно и с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, тоест, за да се прекъсне
давността не е достатъчно да има образуван изпълнителен процес, а взискателят
следва да поиска прилагането на конкретен изпълнителен способ от СИ за принудително събиране на
вземането си,тоест акцентира се на активното поведение на взискателя. От друга
страна по нов начин е разрешен и въпроса за правните последици от
прекратяването на изпълнението, а именно, че съдебният
изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други
предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан),
както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Както се
посочи по отношение обезсилването по право на изпълнителните действия при
прекратяване на изпълнението не е било предвидено като изрична правна последица
при действието на ТР №47 от 01.04.1965гг по гр.д.№23/1965г. на ОСГК. Това ТР не
е отменено изрично с новото ТР от 2015г. Освен това с отмененото със същото
ТР ППВС от 1980г. няма изрично
придадено обратно действие на новото ТР от 2015г. по отношение прекратяване на
погасителната давност и правните последици от перемцията. Обстоятелството, че
нормативната уредба предвижда по изключение обратно действие на съответен акт
за което следва да бъдат изложени и конкретни мотиви и правни съображения предполага
обратното действие да бъде изрично посочено като изключение от общото правило,
както и считано от кой момент влиза в действие новата правна уредба. В случая с
ТР №2/2013г. няма изрично предвидено обратно действие нито изложени мотиви в
такава връзка и правна обосновка за това, поради което същото няма как да се
прилага примерно от 1980г. за напред от една страна и да обхваща всички
заварени до момента производства като преурежда със задна дата правоотношенията
между страните по изпълнението поради факта, че се касае в случая за
преуреждане на вече първоначално уреден по задължителен начин правен институт
от 1965г. и от 1980г.-погасителната давност в изпълнителния процес и правните
последици от прекратяването на изпълнението, за разлика от хипотезите при които
примерно дадени правни институти изобщо не са били предмет на тълкувателна или
друг вид уредба до момента, като във втория случай, логично е уредените за първи път правни институти с
това ТР да се прилагат по начина по който това е установено в съответния
тълкувателен акт и което да има значение от самото начало на действие на този
институт. В този смисъл настоящия въззивен състав напълно споделя мотивите и правните изводи на касационния съд изложени
в решение №170 от 17.09.2018г.
постановено по гр.д.№2382/2017г. на ВКС на РБ , ІV г.о, досежно правната диференциация на действие на правните
институти за които за първи път се
извършва тълкуване и прилагането
им в сравнение с тези институти за които е налице извършено предходно
задължително тълкуване въз основа на което тези институти са прилагани до
момента и последвалото ново задължително тълкуване,което да се прилага от
момента на постановяване на новия тълкувателен акт и то считано занапред и без
да му е придадено изрично обратно действие.
Неоснователни са доводите развити във
въззивната жалба.
Налице
е превратно и несъответно на закона и на установената съдебна практика
тълкуване на правните норми и действието на правните институти във времето по
начин, водещ до неравновесие в правата и задълженията на страните в съдебното
изпълнение като се дава приоритет на бездействието на длъжника да не изпълнява
задължението си да плати, установено по съответния предвиден за това процесуален
ред за сметка на безусловна активна
позиция и поведение на взискателя непрекъснато и постоянно да иска изпълнение.
Фактът, че взискателят следва безусловно непрекъснато да иска изпълнение за да се прекъсва многократно давността
е за сметка на длъжника, който може и в нарушение на процесуалните си задължения
изобщо да не изпълнява задължението си към взискателя без това да е свързано с
някакви неизгодни правни последици за него. Както се посочи към момента на
образуване на първото изпълнително дело погасителната давност на вземането на взискателя
не е настъпила. По време на висящността на изпълнението пред ДСИ не е текла погасителна давност по силата на
закона. С настъпилата перемция не са обезсилени изпълнителните действия
доколкото тези правни последици до 26.06.2915г. не са настъпили по силата на
действалото ТР №47 от 1965г. След образуване на новото ИД пред ЧСИ Г.С.
на 21.06.2016г. погасителната давност отново е спряла да тече, считано на
същата дата в резултат на отправено искане от взискателя до ЧСИ за извършване на
изпълнителни действия-опис на движими вещи,запор върху трудово възнаграждение,
запор върху банкови сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД; ежегодно подновени
искания за извършване на опис на движими вещи, като последното поискано
изпълнително действие –опис на движими вещи е от дата 25.06.2018г. поискано от
взискателя и насрочен опис за 30.08.2018г., тоест не е налице изтекла
погасителна давност нито е настъпило по право прекратяване на изпълнението по
перемция по време на висящността на производството по изпълнението пред ЧСИ. Доводът в исковата молба, че погасителната давност от 5г. е настъпила като е започнала да тече от
28.03.2011г.- датата на издаването на изпълнителния лист и е изтекла на
28.03.2016г. е несъстоятелен тъй като по това време е налице висящ изпълнителен
процес пред ДСИ-РС-Пазарджик, през който период погасителна давност не е текла,
а след прекратяване на изпълнението с
постановление на ДСИ / постановено на 28.10.2015г. , влязло в сила на
18.03.2016г./ и последвало връщане на изпълнителния лист на взискателя, както и
с образуване на новото изпълнително дело пред ЧСИ от страна на взискателя са
поискани и предприемани от ЧСИ ежегодно различни изпълнителни действия посочени
по-горе поради което няма настъпила перемция нито погасяване на вземането по
давност
Предвид изложеното обжалваното решение ще
следва да се потвърди изцяло.Не са налице пороци на същото визирани във въззивната
жалба.
Водим от
горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №356 от
11.03.2020г. постановено по гр.д.№3470/2019г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховния касационен съд на Р България.
Председател: Членове: 1. 2.