Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………
гр. Русе, 10.06.2013 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският
районен съд, СЕДМИ наказателен състав в публично заседание на девети май през
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:
Мирослав Йорданов
при секретаря Н.Т.,
и в присъствието на
прокурора: ….………….,
като разгледа докладваното
от съдията НАХ Дело № 634 / 2013 год. по описа на съда, за да се произнесе
съобрази следното :
Производството е по
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
„ДИТРА” ООД обжалва
наказателно постановление № РД–09-1 / 08.02.2013г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по лозата и виното, с което на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, чл. 68 и чл. 79 от Закона за виното и спиртните напитки (Обн. ДВ, бр. 86
от 01.10.1999г.) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 30
000 лева за нарушение на чл. 7 от Наредбата за разрешените енологични практики
и обработки и контрола по тяхното извършане във вр. с чл. 26, ал. 1 от Закона
за виното и спиртните напитки (Обн. ДВ, бр. 86 от 01.10.1999г.).
Жалбоподателят излага
доводи за неправилност на наказателното постановление в жалбата си. Редовно
призован, явява се управителя на дружеството, заедно с процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание двамата поддържат жалбата и излагат аргументите
си в тази насока.
За ответникът,
редовно призован, изпраща свой процесуален представител в съдебно заседание, който
прави искане пред съда да потвърди обжалваното наказателно постановление и да
отхвърли жалбата.
Русенската районна
прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 22.03.2012 г. в Изпълнителната
агенция по лозата и виното – София постъпило електронно писмо, че на 22.03.2012
г. екип на Федералната служба за изследвания в Майнц, Германия, е посетил обект
“Български хранителни стоки”, с управител Т. И.. При проверката били иззети
четири проби от вина, едно от които “Пастирско червено трапезно вино”, 750 мл.,
с партиден № L 2110332.
След направените изследвания и получените резултати по различни показатели в
обобщение се установило, че продуктът е направен с добавяне на вода, чужд за
виното алкохол, глицерин и други “продукти”, измежду тях една нищожна част
гроздова мъст. За посоченото вино немските контролни органи представили копие
от фактура с № ********** / 04.02.2012 г., според която доставчик на виното бил
„Дитра” ООД, а получател неговият управител Т. И., като физическо лице. По този
повод служители на ИАЛВ-гр. София извършили проверка на склад за хранителни
стоки на „Дитра” ООД, находящ се в гр. Русе, ул. „Братя Миладинови” № 4, с
управител Т. И.. Срещу дружеството бил съставен АУАН ТЗ – 14 – 38 / 13.12.2012
г. за това, че на 04.02.2012 г. е продало на Иброва фалшиво вино, на което не
били спазени изискванията на чл.7 от Наредбата за разрешените енологични
практики и обработки и контрола по тяхното извършане във вр. с чл. 26, ал. 1 от
Закона за виното и спиртните напитки (Обн. ДВ, бр. 86 от 01.10.1999г.).
Впоследствие, въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Тази фактическа
обстановка, съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото
производство гласни и писмени доказателства.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по
същество същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Наказателното
постановление се явява материално незаконосъобразно, тъй като нарушението за
което е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател не е доказано по
несъмнен начин.
При
извършената от служителите на Изпълнителна агенция по лозата и виното – София
проверка, в склада на “ДИТРА”ООД, въз основа на изпратените от Федералната
служба за изследвания в Майнц, Германия, документи относно резултата от
извършеното изследване на проба от вино, “Пастирско червено трапезно вино”, 750
мл., партиден № L 2110332 и фактура с № ********** / 04.02.2012 г., според
която доставчик на виното бил „Дитра” ООД, а получател неговия управител Т. И.,
като физическо лице, проверяващите приели, че дружеството е продало на И.
фалшиво вино. В същото време не са предприети никакви действия за ангажиране на
доказателства, че продаденото вино по фактура № ********** / 04.02.2012 г. е
именно това, което е било предмет на изследване. В случая доказателства в тази
насока по делото не са налице. Описаното във фактурата вино съвпада с изследваното
единствено по име и съдържание в литри. Това обаче не е достатъчно да се
приеме, че е едно и също вино. Извежда се извода, че не е установено по
несъмнен начин, че посоченото във фактурата вино е именно това, което е било
предмет на изследване от страна немските власти. Евентуалното затруднение, което проверяващите са изпитвали поради
недостатъчното идентификационни признаци на стоката, начина й на документиране,
счетоводно оформяне и други подобни е ирелевантно, тъй като процедурата по
установяване на административните нарушения и налагане на административни
наказания е санкционна. Изложеното дава основание да се
приеме, че извода на наказващият орган е необоснован. В негова тежест е да
докаже твърденията си, подкрепени с доказателства, по такъв начин, че да
изключва каквото й да било съмнение относно наличието на съществените елементи
от състава на нарушението. Недопустимо е административнонаказателната
отговорност да се ангажира въз основа на предположения.
Дори
и да се приеме, че продаденото вино с цитираната фактура е именно това, което е
изследвано от немските контролни органи, наказателното постановление отново
остава необосновано, тъй като наказващият орган, въобще не е извършил експертен
анализ на иззетата проба. Това е било задължително след като на жалбоподателя е
вменено като нарушение, продажбата на фалшиво вино, поради несъответствие с
изискванията на чл.7 от Наредбата за разрешените енологични практики и
обработки и контрола по тяхното извършване, а в извършеното експертно
изследване от чуждите органи не са посочени отклонения от показателите предвидени
в тази разпоредба.
Нещо
повече, тук е и моментът да се спомене, че наказващият орган не е посочил
изследваното вино, по кои именно показатели от разпоредбата на чл.7 от
Наредбата не отговаря. Този порок е в разрез с изискванията на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН и е съществен, тъй като води до неяснота в повдигнатото срещу
жалбоподателя обвинение за административно нарушение и по този начин ограничава
правото му на защита, а освен това затруднява и съдебният контрол в
производството по обжалване на наказателното постановление.
С оглед изложеното
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да се отмени.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № РД – 09
- 1 / 08.02.2013г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата
и виното.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - гр.
Русе.
Районен съдия: