Р Е Ш
Е Н И Е
№ 527/31.07.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на осми юли две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1382
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковa молба от „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД с правно основание чл. 213, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ отм./, вр. с чл. 50 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу С.Х.С..
Ищецът твърди, че на 27.02.2013 г. около 18:43
часа, в с.
Долно Брястово, общ. Минерални бани, обл. Хасково, водачът Ф.Ю.Али, управлявайки лек
автомобил, марка и модел „Шкода Октавия", с peг. № *****, собственост на
Община Крумовград, на 150 метра преди разклона за с. Горно Брястово, блъснал
движещото се по пътното платно домашно животно /бик/ с ушна марка № 846517,
собственост на Д.РД., което по време на инцидента било безпризорно оставено от
страна на водача си - ответникът С.Х.С.. По този начин ответникът станал причина за
настъпване на ПТП, вследствие на което Ф. Ю. А. напуснал платното за движение, навлязъл в намиращия се отдясно частен имот и
загинал, а на лекия автомобил били причинени значителни материални щети. За настъпилото ПТП бил
съставен Протокол за ПТП № 1330569/27.02.2013 г. от Г.А.Г.- мл. Автоконтрольор в Сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР - Хасково и била констатирана вината на
ответника за него. По случая било образувано ДП № 191/2013 г. по описа на РУП Хасково, а впоследствие било
заведено НОХД № 981/2013 г. по описа на Районен съд - Хасково, което приключило
със споразумение, с което С.Х.С. се признал за виновен в това, че на 27.02.2013
г., в с. Долно Брястово, обл. Хасково, като пастир не
упражнил надзор върху домашно животно - бик /чл. 106 от ЗДвП „водачите на ...
животни или стада трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не
създават пречки и опасности за движението и да не ги оставят без надзор в
обхвата на пътя" и чл. 144 от ППЗДвП „Водачите на животни и стада са
длъжни: 1. /да ... Водят животните в най-дясната част на пътното платно, т. 4
да не превеждат животните през пътя, ако това застрашава безопасността на
движението и ал. 2 - през нощта водачът на стадото е длъжен да сигнализира
стадото отзад, откъм страна на движението със запален фенер"/ и с това
причинил по непредпазливост смъртта на Ф. Ю. А.. Към датата на процесното ПТП за увредения автомобил имало валидна
застраховка „КАСКО+", обективирана в застрахователна полица №
440112081000213 от 27.11.2012 г., която била със срок на действие от 15.12.2012
г. до
14.12.2013 г.,
сключена с ищеца. След като бил уведомен от собственика на автомобила за настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят образувал преписка по щета №
44012611302678, в която повредите били констатирани с опис-заключение по щета № 44012611302678 от
22.04.2013 г., както и с Калкулация по щета № 44012611302678 от „ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД. На 10.03.2014 г. с преводно нареждане същото заплатил на собственика на увредения автомобил - Община Крумовград
сумата от 6 479,69 лева - обезщетение по процесната щета. Поддържа се, че на
основание чл. 213 КЗ /отм./ с изплащане на застрахователното обезщетение на
застрахования, застрахователят встъпил в правата на застрахованото лице и имал право да иска от
причинителя на вредата пълното възстановяване на изплатената сума. Ищцовото дружество
изпратило до ответника две регресни покани - с изх. № 92-4801/22.07.2014 г., получена на 25.07.2014 г., и с изх.
№ 92-4801/06.04.2015 г., получена на 14.04.2015 г., с които му предоставяло
15-дневен срок за възстановяване на сумата в размер на 6 494,69 лева,
от които 6 479,69 лева - стойността на щетата и 15 лева - направени от
„ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД ликвидационни разходи, но С.Х.С. не предприел
каквито и да било действия за заплащане дори на част от задължението си. Сочи се и че той дължал и сумата от 1 972,89 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано за периода от 04.03.2016 г. до 04.03.2019 г. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди
ответникът да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.
Ответникът твърди, че одобреното споразумение по НОХД № 981/2013 г. по описа на Районен съд - Хасково не било задължително за гражданския съд по въпроса
за вината за
причинените щети на автомобила и че било налице пълно
причиняване на вредата от страна на водача на автомобила Ф.Ю.А.. Видно от данните по
делото, същият управлявал автомобила след употреба на алкохол - 0,13 промила, а и според заключението
на автотехническата експертиза причина за възникването на произшествието било „навлизане на лекия
автомобил в насрещната лента за движение, без водачът му да е имал
пълна видимост към нея за извършване на маневра изпреварване на движещия се
пред него товарен автомобил",
т.е. бил нарушил чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Освен това водачът управлявал автомобила
със скорост при удара 76,07 км/ч, при положение че се
намирал в рамките на населеното място, където скоростта
била
ограничена на 50 км/ч, т.е. той бил нарушил чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Ето защо се счита, че вредите настъпили изключително по вина на водача на автомобила, вследствие на
противоправното му поведение при управлението на автомобила и допуснатите от
него множество нарушения на правилата за движение. Поддържа се и че размерът на обезщетението бил неоснователно завишен, тъй като платената сума
надвишавала
необходимата за отстраняване на щетите по автомобила.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:
С протоколно Определение №
121 от 19.11.2013 г. по НОХД № 981/2013 г. по описа на РС – Хасково е одобрено постигнатото споразумение
между РП – Хасково и защитника на ответника, по силата на което С.Х.С. е признат за виновен в това, че на 27.02.2013 г., в с. Долно Брястово, обл. Хасково, като пастир не упражнил надзор върху домашно животно - бик
/чл. 106 от ЗДвП „водачите на ... животни или стада трябва непрекъснато да
направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за движението
и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя" и чл. 144 от ППЗДвП
„Водачите на животни и стада са длъжни: 1. /да ... Водят животните в
най-дясната част на пътното платно, т. 4 да не превеждат животните през пътя,
ако това застрашава безопасността на движението и ал. 2 - през нощта водачът на
стадото е длъжен да сигнализира стадото отзад, откъм страна на движението със
запален фенер"/ и с това причинил по непредпазливост смъртта на Ф.Ю.А. – престъпление по чл. 122, ал. 1 НК.
От застрахователна полица № 440112081000213/27.11.2012
г. се установява, че по отношение на лек автомобил марка
„Шкода“, модел
„Октавия",
с peг. № **** е била сключена застраховка „Каско+"
между „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД и собственика му Община Крумовград, с валидност от 15.12.2012 г. до 14.12.2013 г.
С уведомление за щета от 22.04.2013 г. Община Крумовград е уведомила ищцовото дружество за описаното в исковата молба ПТП.
По делото са представени и Свидетелство за управление на МПС на водача на увредения автомобил; Свидетелство за регистрация Част I № ********* относно
собствеността върху същия автомобил; Удостоверение за неговата техническа изправност; 2 бр.
опис-заключения по щета № 44012611302678
от 22.04.2013 г. и калкулация по щета № 44012611302678
от 11.02.2014 г., в които са описани щетите по автомобила и стойността на ремонта му;
Ликвидационен акт по същата щета, с който е одобрено да се
изплати обезщетение в размер на 6 479,69 лв. на Община Крумовград и което е направено с платежно нареждане на 10.03.2014 г.
С регресни покани изх. № 92-4801/22.07.2014 г. и № 92-4801/06.04.2015 г., получени от ответника на 25.07.2014 г. и на 14.04.2015 г., съгласно представените известия за доставяне, ищецът го е поканил да му възстанови по посочена банкова сметка *** на 6 479,69 лв. и ликвидационни разходи в размер на 15,00 лв.
Според справка за изчисляване на законна лихва
върху сумата от 6 479,69 лв. за
периода от 04.03.2016 г. до 04.03.2019 г., същата възлиза на 1 972,89 лв.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че непосредствено преди удара с животното /бик/ лекият автомобил марка "Шкода", модел "Октавия" с peг. № ****** се е движил със скорост около 70 км/ч, а участъкът, в който е настъпило ПТП, се е намирал в с. Долно Брястово, общ. Минерални бани, обл. Хасково, т.е. в населено място, респ. водачът се е движил със скорост по-голяма от пределно допустимата по закон скорост на движение. При така създадената ситуация водачът не е имал техническа възможност да предотврати ПТП, тъй като опасната зона за спиране при движение с максимално разрешената за населено място скорост /50 км/ч/ е по-голяма. Вещото лице сочи и че причините за възникване на процесното ПТП от техническа гледна точка са: навлизане на лекия автомобил в насрещната лента за движение без водачът му да е имал достатъчна видимост към нея за извършване на маневра "изпреварване" на движещият се пред него товарен автомобил и движението на животното /бика/ по средата на пътното платно, както и че платеното обезщетение отговаря на сумата, необходима за поправка на повредите по процесния автомобил.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 50 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете се явяват изцяло основателни, поради следните съображения:
Съгласно чл. 213 ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
В настоящия случай не се спори, а и от представените застрахователна полица № 440112081000213/27.11.2012 г. и платежно нареждане от 10.03.2014 г. се установява, че към датата на процесното ПТП увреденият лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия", с peг. № ***** е бил застрахован в ищцовото дружество и че след него последното е изплатило на собственика застрахователно обезщетение в размер на 6 479,69 лв. При това положение следва да се приеме, че е налице валидно основание за суброгиране на „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД в правата на увредения.
На следващо място, от съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства, както и от приетото заключение на съдебно-автотехническата експертиза се установява по категоричен начин, че е осъществен описаният в исковата молба деликт. В тази връзка е уместно да се отбележи, че съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила присъда и има задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца – чл. 300 ГПК. В този смисъл, неоснователно е възражението на ответника, че представеното споразумение не следвало да бъде съобразено от настоящия съд по отношение на вината за причинените щети на автомобила.
Във връзка с вида и размера на причинените вреди от ищеца са представени 2 бр. опис-заключения по щета № 44012611302678 от 22.04.2013 г. и калкулация по щета № 44012611302678 от 11.02.2014 г., които са частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател факти, но тяхното осъществяване в случая следва да се приеме за установено по несъмнен начин с оглед кредитираното заключение на съдебно-автотехническата експертиза, както и поради липса на други доказателства, които да ги опровергават. Следва да се вземе предвид и че при изчисляване размера на обезщетението не трябва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този смисъл са Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК и имащи характер на задължителна съдебна практика съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
Възражението на ответника за причиняване на процесните вреди от страна на водача на автомобила поради допуснатите от него множество нарушения на
правилата за движение не може да бъде
споделено. Вярно е, че от материалите по НОХД № 981/2013 г. по описа на РС – Хасково е видно, че Ф.Ю.А. е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохола в кръвта от 0,13 промила, но на водачите на ППС е забранено да ги управляват с концентрация над 0,5 на хиляда - чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Действително е установено и че се е движил със скорост, по-голяма от пределно допустимата по закон, както и че е навлезнал с лекия автомобил в
насрещната лента за движение, без да е имал достатъчна видимост към нея за извършване на маневра
"изпреварване" на движещият се пред него товарен автомобил. Само по себе си това му
поведение е противоправно, доколкото
с него са нарушени сочените в отговора на исковата молба правила за движение по
пътищата, но по делото не се установи, че то е било елемент от
причинно-следствената верига, довела до настъпване на процесното ПТП. А след
като настъпването на последното се дължи единствено и само на виновното противоправно
поведение на ответника, който като пастир не упражнил надзор върху домашното животно - бик, дали
водачът на лекия автомобил е нарушил чл. 21, ал. 1 и чл. 42, ал. 1,
т. 2 ЗДвП е без правно значение. В
тази връзка следва да се съобрази кредитираното от съда и неоспорено от
страните заключение на съдебно-автотехническата
експертиза, според което и при разрешената
скорост от 50 км/ч водачът не би имал техническа
възможност да предотврати ПТП, поради
което превишаването на скоростта от негова страна не е причина за настъпването
му. От друга
страна е безспорно установено, че ответникът не е
изпълнил вменените му задължения по чл. 106 ЗДвП и по чл. 144 от ППЗДвП, а водачът на лекия автомобил не е бил
задължен да се съобрази с предприетото от него противоправно
поведение. Ето защо съдът приема, че процесните вреди не са
причинени от Ф.Ю.А..
Предвид изложеното съдът счита, че в случая са
налице всички изискуеми от закона предпоставки за реализиране на регресната
отговорност на ответника спрямо ищеца, поради което предявеният главен иск по
чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 50 ЗЗД се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение от деня на забавата. Когато
няма определен ден за изпълнение, той изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора – чл. 84, ал. 2 от с.з. Вземането по регресния иск произтича от
закона и възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на
третото увредено лице, но не е предвидена конкретна дата за това. Ето защо, за
да настъпят последиците на забавата, не е достатъчно само да се извърши плащане.
В този смисъл са Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Решение
№ 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и Решение № 29/07.05.2009 г. по т.
д. № 535/2008 г. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В настоящия случай ответникът
е получил първата покана от ищеца за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение на 25.07.2014 г., поради което С.Х.С. е
изпаднал в забава след изтичане на
дадения 15- дневен срок за доброволно изпълнение. Ето
защо, вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи от този момент до датата,
предшестваща подаването на исковата
молба – 04.03.2019 г. /доколкото от 05.03.2019 г. се дължи поисканата
законна лихва като правоувеличаваща последица от основателността на предявения главен иск/, но с оглед принципа за
диспозитивното начало в гражданския процес, следва да се присъди от сочения от ищеца начален момент - 04.03.2016 г. Размерът на
акцесорната
претенция,
определен от съда съгласно чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпна в интернет
компютърна програма за изчисляване на законна лихва, върху главницата за посочения релевантен период възлиза на претендирания такъв от 1 972,89 лв.
По тези съображения съдът намира,
че искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
С оглед изхода на делото и изричното искане
на ищеца за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия
следва да се присъдят такива, а именно сумата от 1 241,27 лв., съобразно ангажираните
доказателства за извършването им и представените списъци по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Х.С., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, на основание
чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, вр. с чл. 50 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на „ДЗИ - Общо
застраховане" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" №
89Б, съдебен адрес:***, Адвокатско дружество
„Марински и Николова“, сумите от 6 479,69 лв.,
представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +" със
застрахователна полица № 440112081000213 от 27.11.2012 г., по щета № 44012611302678 относно причинени при ПТП на 27.02.2013 г. в
с. Долно Брястово, общ. Минерални бани, обл. Хасково, имуществени вреди на лек
автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия", с peг. № ****, управляван от Ф.Ю.А. и собственост на Община
Крумовград, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.03.2019 г. до окончателното й изплащане, както и 1 972,89 лв. - обезщетение
за забава върху нея от 04.03.2016 г. до 04.03.2019 г.
ОСЪЖДА С.Х.С., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" № 89Б, съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Марински и Николова“, сумата от 1 241,27 лв., представляваща направени разноски по делото.
Посочената от ищцата банкова сметка, ***, е IBAN: ***; BIC: ***; Банка: „ОББ" АД; Титуляр: „ДЗИ-Общо Застраховане" ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:М.Б.