№ 2848
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110145664 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Т***** ЕАД
против Ч. К. К. с ЕГН: ********** искове за установяване по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК на парични задължения, за които по ч.гр.д.№ ****3 г. на СРС, 58-ми
състав е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно:
сумата 514,04 лв., претендирана като стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, *****, аб.№ 2****, ведно
със законна лихва за период от 10.03.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 177,70 - лихва в размер за забава в периода от 15.04.2020 г. до
01.03.2023 г.; 0,15лева - мораторна лихва върху платена главница за дялово
разпределение за период от 31.03.2020 г. до 30.09.2021 г.
От името на ответника исковете се оспорват с възражения, сред които
за погасяване по давност, както и че не е клиент на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3.
1
От представените писмени доказателства следва, че за по-голямата
част от процесния периода, а именно от 01.05.2019 г. до 24.01.2020 г.
(процесният период е до до 29.02.2020 г.) ответникът е бил собственик на ½
ид.част от имота, за който сега се твърди топлоснабдяване. Следва от
представеното удостоверение за наследници, видно от което ответникът е син
и единствен наследник на Йорданка К.а, както и от неоспорения документ на
договор за продажба по реда на НДИ, в който Йорданка К.а е един от двамата
купувачи /наред с Костадин К./, без да има данни за брачна връзка, респ. без да
има основание за извод за възникнала СИО. Правото на собственост върху ½
част се приема за съществувало до 24.01.2020 г., тъй като от тази дата нов
собственик е трето за спора лице по силата на постановление на ЧСИ за
възлагане, а съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК от деня на влизане в
сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права,
които длъжникът е имал върху имота. Липсват данни, от които може да се
направи обосновано заключение, че преди да бъде изнесен на публична
продан имотът е бил във владение на лице, различно от собствениците
/ответникът като наследник на Йорданка К.а, от една страна, и Костадин К.
или неговите наследници, от друга/, поради което и направените в тази връзка
възражения от страна на ответника съдът намира за неоснователни.
Независимо от изложеното съдът намира исковете за неоснователни.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се изяснява, че
задълженията са начислени в хипотеза на неосигурен достъп за отчет на
уредите. Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г.
за топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на
представителите на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили
достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия като
отоплителни тела без уреди, а съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката
това означава, че топлинната енергия за отопление се изчислява, като
инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с
максималния специфичен разход на сградата.
Съгласно т.13.1. 3 от Общите условия, клиентите в СЕС са длъжни да
изберат лице/а от етажната собственост, което да подписва протокол за
неосигурен достъп в датите за отчет от отделни Клиентите в СЕС. Твърди се
от ищеца, че услугата „дялово разпределение“ е била извършвана от него,
поради което във възможностите на ищеца е било да представи Протоколите
за неосигурен достъп – каквито ищецът не е твърдял в исковата молба (и
поради това съдът не е имал задължение да дава указание по чл. 146, ал. 2
ГПК), но се изяснява от заключението на СТЕ , че било имало такива
протоколи без дата. Без да има писмени доказателства за надлежно
удостоверен неосигурен достъп – съставени за целта протоколи или протоколи
2
без достоверна дата, не може да се приеме за убедително доказано, че достъп
за отчет не е бил осигурен от абоната. Заключението на СТЕ, според което
задълженията са начислени в хипотеза на неосигурен достъп, като протоколи
има установени от вещото лице, но тези протоколи са без дата, не може да
обоснове сигурен извод за неосигурен достъп за отчет, при което и с оглед
доказателствената тежест не може да се приеме за доказана хипотезата на чл.
144, ал. 5 от Закона за енергетиката за служебно начисляване на задължения
при максимален разход.
По изложените съображения и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест
на ищеца са сторените от ответника съдебни разноски – 800 лв. адвокатско
възнаграждение. Възражението за прекомерност е неоснователно.
Надвишаването на минималния допустим съгласно Наредба № 2 размер
адвокатско възнаграждение не е достатъчно, за да се приеме, че е налице
прекомерност. Дори при минимална фактическа и правна сложност на спора
страните по договора за защита имат право да уговорят адвокатско
възнаграждение в размер, по-висок от минималния съгласно наредбата, като
обичайното двукратно или трикратно надвишение на минималния размер не
предопределя адвокатското възнаграждение като прекомерно.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т***** ЕАД против Ч. К. К. с ЕГН:
********** искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на парични
задължения: 514,04 лв., претендирани като стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, *****, аб.№ 2****, ведно
със законна лихва за период от 10.03.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 177,70 - лихва в размер за забава в периода от 15.04.2020 г. до
01.03.2023 г.; 0,15лева - мораторна лихва върху платена главница за дялово
разпределение за период от 31.03.2020 г. до 30.09.2021 г. - за които по ч.гр.д.
№ ****3 г. на СРС, 58-ми състав е била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „Т***** ЕАД с ЕИК ********* да заплати на Ч. К. К. с ЕГН:
********** сумата 800 лв. – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4