№ 2213
гр. Варна , 23.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501357 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М.К. Димова срещу решение
№ 260903 от 15.03.2021 г., постановено по гражданско дело № 786 по описа за 2020 г. на Х състав
на Районен съд – Варна, с което упражняването на родителските права по отношение на детето
.................. е предоставено на бащата М. В. М., определено е местоживеене на детето при бащата на
адрес в ..................; определен е режим на личен контакт на детето н с майката М. К. Д.; последната
е осъдена да заплаща в полза на детето издръжка в размер на 165лв. месечно, считано от
09.03.20202г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Сочи се, че съдът не е обсъдил и анализирал всестранно и в тяхната цялост и
връзка всички събрани по делото доказателства. В нарушение на процесуалните правила, съдът не
е допуснал своевременно отправени искания за събиране на допустими и относими към предмета
на спора доказателства, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Излагат
се доводи, че решението не е мотивирано въз основа на събраните доказателства и закона, а на
абстрактни съждения, като не е отчетено при обсъждане и кредитиране на заключенията по
допуснатите СППЕ, компетентността на вещите лица по двете експертизи, логическа обосновка на
изводите на експертите и наличието на противоречия в заключението по повторната експертиза.
Необосновано не е кредитирано заключението на СППЕ, което е обосновано и изготвено от вещи
лица, притежаващи нужната компетентност и опит. В жалбата се излагат твърдения, че
поведението на бащата, което цели да препятства връзката на детето с майка му и да му се
внушава, че трябва да я замени с друга жена не е в интерес на детето и неговото развитие. Твърди
се също, че с решение на ВОС . № 521/11.03.2021г., по в.гр.д. № 203/2021г. е прието, че срещу
детето н и майка му М.К. е извършено домашно насилие от страна на М.М., изразяващо се в
осуетяване на режима на лични отношения на детето с майката. Жалбоподателката твърди, че след
като детето се е преместило при бащата през есента на 2019г., той е започнал да проявява
отчуждаващо поведение спрямо майката и да отправя обвинения, че тя е лоша майка, негативна и
не може да се справи с детето. От м. октомври 2019г., когато е завел детето в новия си дом М.В., не
е уведомил майката в продължение на три месеца къде се намира домът, в който отглежда детето и
по този начин препятствал контактите й с детето. Излага, че събраните по делото доказателства не
установяват лошо отношение на майката към детето, както и проблеми в отношенията или
конфликт между тях до преместването на детето при бащата. Твърди, че бащата преднамерено
въздейства емоционално върху детето, като го притиска да спре да се вижда с майката и осуетява
изпълнението на определения РЛО. Счита, че като е предоставил упражняването на родителските
права по отношение на детето на бащата, който ограничава контактите на детето с майката, съдът
не е съобразил и защитил интереса на детето да общува с майката пълноценно. По изложените
1
съображения моли решението да се отмени като се постанови ново решение, с което
упражняването на родителските права по отношение на детето н се предостави на майката, при
която да се определи и неговото местоживеене; да се определи режим на личен контакт на детето с
бащата, последният бъде осъден да заплаща издръжка в полза на детето в минимален размер. Моли
за постановяване на мерки за преодоляване на родителското отчуждение като се определи
супервизиран от специалист режим на лични отношения на детето с бащата в присъствие на
социален работник в продължение на 1 година и постепенно възстановяване на РЛО с бащата до
постигане на РЛО всеки уикенд през седмица и 30 дни през лятото и редуване на празнуването на
коледни и новогодишни празници, пролетна ваканция при бащата и майката. В условие на
евентуалност моли да се определи супервизиран РЛО на детето с майката, който да не може да
бъде саботиран от страна на бащата.
С въззивната жалба е представено копие от съдебно решение № 521/11.03.2021г.,
постановено по в.гр.д.№203/2021г. по описа на ВОС, което въззивницата моли да бъде прието като
доказателство по делото. Отправено е искане по преценка на съда да се допусне повторна СППЕ с
вещи лица детски клиничен психолог и детски психиатър, която да установи налице ли са
индикатори в поведението на детето н за родителско отчуждение по отношение на майка му, какво
е актуалното психо-емоционално състояние на детето, има ли причини в поведението на майката
М.Д., за които тя да носи отговорност и които да са довели до нежелание на детето да се вижда с
майка си, каква е прогнозата за развитие на детето при запазване на настоящото положение на
отношенията му с майката; ако е налице родителско отчуждение, какви са подходящите мерки за
преодоляването му.
Отправено е и искане за допускане на гласни доказателства за установяване на
обстоятелството, че определения от първоинстонционния съд режим на лични отношения не се
изпълнява и през времето, след издадената заповед за защита по ЗЗДН.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва и се изразява становище за потвърждаване на решението, постановено от ВРС. Счита, че
решението на ВРС е правилно и законосъобразно, като постановено въз основа на събраните
доказателства и осигурява в пълна степен най добрия интерес на детето. Съдът се е съобразил със
заявеното от детето предпочитание да живее при баща си и при задълбочена преценка на
доказателствата по делото. Не оспорва, че е постановено решение, с което са определени мерки за
защита по ЗЗДН, във връзка с осъществено от страна на бащата насилие спрямо детето и майката,
но твърди, че производството по това дело е било инциирано от М. К. Д. с цел да се принуди съда
да й предостави упражняването на родителските права спрямо детето и за сплашване на бащата,
срещу когото са подадени многобройно жалби и сигнали от страна на М.Д. до различни
институции.
Отправя искане да се приемат като доказателства по делото представените с отговора:
сигнал вх. №3251, подаден от М.М. до Инспекторат към ВСС с който се заявяват съмнения
относно безпристрастността на съдиите от съдебния състав, разгледал в.гр.д. № 203/2021г. по
описа на ВОС; заверено копие от докладна записка № 436р-25910/10.08.2020г. от мл. Инспектор
Петко Ташев, протокол от с.з. по гр.д. № 9381/2020г. по описа на ВРС, проведено на 26.11.2020г.,
съдържащ разпит на свидетеля Ташев.
С отговора на жалбата въззиваемият е отправил искане за отвод на целия съдебен състав –
граждански отделение на ВОС, като счита, че са налице основанието на чл.22,ал.1,т.6 ГПК.
Посочва се, че процесуален представител на въззивницата е адвокат, който в годините назад за
продължително време е бил съдия в Окръжен съд Варна и Апелативен съд Варна и е бил в тясно
сътрудничество с действащи към момента съдии във ВОС и тези отношения са се запазил, поради
което същите могат да окажат влияние на безпристрастността на съда. Излага се също, че
доколкото партньорът на жалбоподателката също работи във ВОС, както и, че въззиваемият е
подал сигнал за извършване на проверка до инспектората при ВСС по повод постановено от състав
на ВОС решение, също е налице основание на чл.22, ал.1, т.6 ГПК.
М.Д. е депозирала и частна жалба срещу постановеното по делото на 20.04.2021г.,
определение, с което е оставена без уважение, подадената от нея молба за изменение на
постановеното по делото решение, в частта относно разноските, като се приеме, че разноски в
2
производството не се дължат, поради характера му на спорна съдебна администрация.
С писмен отговор, насрещната страна е изразила становище за неоснователност на частната
жалба.
Преди да се произнесе по допустимостта на въззивната жалба и частната жалба, както и по
направените от страните доказателствени искания, съдът счита, че следва да се произнесе по
направеното искане за отвод. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките
на чл.22, ал.1 ГПК за искания отвод- членовете на състава нито са заинтересувани от изхода на
делото, нито се намират в особени отношения със страните по делото или с техните процесуални
представители, което да поражда съмнения за безпристрастност при постановяване на съдебния
акт. Фактите, че към минал момент, процесуален представител на страна по делото е бил съдия във
ВОС и ВАпС, и че страна по делото е подала сигнал до Инспекторат при ВСС срещу съдии от
състава на ВОС, които са се произнасяли със съдебен акт по други съдебни производство между
същите страни, не биха могли да се приемат и да се тълкуват като обстоятелство, които навеждат
на основателно съмнение за пристрастност на съдиите от съдебния състав. Не са налице основания
по чл.22, ал.1, т.6 ГПК и доколкото макар, че посоченото от страните лице Венелин Владимиров
да е служител при Окръжен съд Варна, същият не е страна по спора и не е субект на спорното в
настоящото производство правоотношение.
Предвид изложеното, възражението за отвод е неоснователно, тъй като не са налице
обстоятелствата, които пораждат основателно съмнение в безпристрастността на настоящият
съдебен състав.
Съдебният състав на въззивния съд, като взе пред вид относимостта, допустимостта,
необходимостта и новостта на исканите доказателствени средства, както и след като
съобрази разпоредбата на член 266 от ГПК, намира следното:
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато
законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово
задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на
правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими
доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна
норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това,
когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането
на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във
въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално
нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на
първоинстанционното решение.
Спорът пред въззивната инстанция е досежно определяне местоживеене и упражняване на
родителски права, режима на лични отношения и издръжка за детето, тоест съдът следва да
съобрази интересите на детето.
Доколкото във въззивната жалба се твърдят новонастъпили обстоятелства – налагане на
мерки за защита по реда на ЗЗДН спрямо детето и майката, неосъществяването на контактите на
детето с майката съгласно определения от ВРС с определение за постановяване на привременни
мерки режим на лични отношения на детето с майката, то следва да бъдат допуснати за приемане
писмените доказателства, приложени към въззивната жалба, както и да се допуснат гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел, при условията на довеждане за установяване на
твърденията, че РЛО на детето с майката не се изпълнява и след издаването на заповед за защита
по ЗЗДН. Също така следва да се задължат страните да представят данни относно местоработата
си, работния си график, както и размера на получаваното трудово възнаграждение. Исканията за
приемане като доказателства по делото на представени с отговора на въззивната жалба копия от
протокол от съдебно заседание и докладна записка следва да се оставят без уважение, тъй като със
3
същите се цели установяване на обстоятелства, които са неотносими към предмета на настоящия
спор и съдържат гласни доказателства, събрани по съответния ред по друго съдебно производство
и са недопустими в настоящото.Докладната записка е представена и приета по
първоинстанционното дело, поради което не следва да се приема отново като доказателство в
настоящото въззивно производство. Като неоснователно следва да се остави без уважение
искането на въззивницата за допускане на повторна /трета/ СППЕ с поставените в жалбата задачи.
В производство пред ВРС са приети заключения на две проведени СППЕ, със задачи, идентични
на поставените в жалбата, като вещите лица са отговорили компетентно на всички поставени
въпроси, а и не се твърдят новонастъпили обстоятелства, в частност промяна в състоянието и
отношението на детето към родителите.
Настоящият състав на съда намира, че следва да бъде изготвен социален доклад от ДСП –
Варна, доколкото се твърдят настъпили нови обстоятелства. Социалният доклад следва да съдържа
констатации къде и при какви условия се отглежда детето н, какви са отношенията му с
родителите, освен бащата други лица полагат ли грижи за него; осъществява ли се определения от
първоинстанционния съд режим на лични отношения на детето с майката, като отговор на тези
въпроси следва да бъде даден след посещение в дома, където се отглежда детето и беседи с
родителите.
На основание чл.59, ал.9 СК М. К. Д. и М.В. Ахмедали следва да бъдат задължени да се
явят лично за изслушване в съдебно заседание.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 267, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс,
настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА да бъде прието като доказателство решение №521/11.03.2021г., постановено по
гр.д. №203/2021г., по описа на ВОС.
Дава възможност на М. К. Д. да се ползва от показанията на един свидетел при условията
на довеждане в съдебно заседание за установяване на обстоятелствата спазвали се определения
РЛО на детето н с неговата майка в периода след издаване на заповед за налагане на мерки по
ЗЗДН по гр.д. № 203/2021г. по описа на ВОС.
ЗАДЪЛЖАВА М. К. Д. и М.В. Ахмедали да представят данни относно местоработата си,
работен график и размер на трудово възнаграждение.
ЗАДЪЛЖАВА М. К. Д. и М.В. Ахмедали да се явят лично в съдебно заседание за
изслушване.
ВЪЗЛАГА на ДСП Варна да изготви и представи по делото социален доклад, който
следва да съдържа констатации къде и при какви условия се отглежда детето н, какви са
отношенията му с родителите; освен бащата други лица полагат ли грижи за него; осъществява ли
се определения от първоинстанционния съд режим на лични отношения на детето с майката, като
отговор на тези въпроси следва да бъде даден след посещение в дома, където се отглежда детето и
беседи с родителите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата за допускане на СППЕ, с
поставените във въззивната жалба задачи.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззиваемия за приемане като доказателства на
представените с отговора на жалбата копие от съдебен протокол от съдебно заседание по докладна
записка № 436р-25910/10.08.2020г. от мл. Инспектор Петко Ташев, протокол от с.з. по гр.д. №
9381/2020г. по описа на ВРС, проведено на 26.11.2020г., съдържащ разпит на свидетеля Ташев
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.07. 2020 година от
10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5