Решение по дело №307/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по жалба от С. И. П., [ЕГН], с адрес гр. С., [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0804-000173/27.05.2025 г. по чл. 171 т. 2 б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която е разпоредено временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността, с отнемане на СРМПС № .................. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че автомобилът е закупен с червени задни пътепоказателни светлини и така е бил представен на първоначалния технически преглед при неговата регистрация в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен. Заявява още, че конкретните параметри на неизправността на МПС са детайлно описани в Наредба № 32/16.12.2011 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в чл. 10 от ППЗДвП, където детайлно са изброени възможните технически проблеми на автомобилите, но там липсвали конкретни правила относно цвета на пътепоказателите. Предписанията в Правило № 48 на ИКЕ на ООН не били залегнали в националното законодателство или в друг европейски закон. Не ставало ясно как автомобилът е преминавал годишни технически прегледи и никой не е установявал „техническа неизправност“ на автомобила. Моли съда да отмени приложената принудителна административна мярка.

В с.з. оспорващата, редовно и своевременно призована, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. Ел. П. от АК – С., която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Твърди, че неизправността е незначителна според Наредба № 32/16.12.2011 г. Претендира разноски.

В с.з. административният орган Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 27.05.2025 г. младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен съставил срещу С. Х. Г. като водач на ППС – лек автомобил марка Мерцедес Ц 300 4 Матик с рег. № [рег. номер] Акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 3815713. Съгласно описаната в акта фактическа обстановка, на 27.05.2025 г. около 13:56 ч. Г. управлява посоченото превозно средство в гр. Сливен със значителна техническа неизправност – с изменен цвят на задни пътепоказателни светлини, които светят с червена светлина, а по т. 5.15 от правило номер 48 на ИКЕ на ООН светлината е в автомобилножълт цвят, което е значително несъответствие. Така описаното в акта било квалифицирано като административно нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП – управление на МПС със значителна техническа неизправност.

На 27.05.2025 г. Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0804-000173, с която по отношение на собственика на процесното МПС С. И. П. разпоредил временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността, с отнемане на СРМПС № ..............

Заповедта била връчена на С. П. на 28.05.2025 г. Жалбата срещу същата е подадена до настоящия съд на 03.06.2025 г.

Към доказателствата по делото като част от административната преписка са приобщени Заявление за първоначална регистрация на процесния автомобил от 10.11.2021 г., Протокол за преглед за техническа изправност на ППС № 210804005861 и документи за придобиване собствеността върху автомобила.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен персонална, териториална и материална компетентност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната заповед като валиден акт. Освен валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните и съдържанието на оспорената заповед, същата се преценява от настоящата съдебна инстанция и като законосъобразна – постановена в съответствие с материалния закон и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

Оспорената заповед е издадена с правно основание чл. 171 т. 2 б. „а“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, закононарушение и неговите вредни последици. Визираната в чл. 171 т. 2 б. „а“ от ЗДвП мярка на административна принуда е временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение. От доказателствата се установява по безспорен начин, че задните пътепоказателни светлини (мигачи) на процесния автомобил са в червена светлина, поради което не съответстват на нормативните изисквания. Както правилно е приел ответният орган, в Правило № 48 на Икономическата комисия за Европа на ООН, което е част от Единни предписания относно одобряването на превозни средства по отношение монтирането на устройства за осветяване и светлинна сигнализация, приложимо за превозни средства от категории М и N, в т. 5.15 е нормирано изискване цветът на пътепоказателната светлина, излъчвана от съответното светлинно устройство да е автомобилножълт. Съдът не споделя твърдението на оспорващата страна, че в националното законодателство не са регламентирани конкретни правила относно цвета на пътепоказателите. На първо място, налице е императивна норма в ЗДвП – чл. 139 ал. 1 т. 1, която въвежда задължение за водачите да управляват по пътищата само технически изправни пътни превозни средства. Съгласно чл. 101 ал. 4 от ЗДвП, неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1, а именно - Наредба № Н- 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Както в Закона за движение по пътищата, така и в Наредба №Н- 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства се съдържа легално определение на значителна техническа неизправност. Съгласно дадената в § 6 т. 72 от ДР на ЗДвП легална дефиниция, "значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по- значителни несъответствия, а съгласно чл. 37 ал. 3 от цитираната Наредба, значителни са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство. Значителни неизправности са и несъответствия между данните за регистрационния номер и/или идентификационния номер на превозното средство от свидетелството за регистрация и представеното за преглед ППС. Според чл. 37 ал. 1 от Наредба № Н- 32 от 16.12.2011 г., за всеки елемент, който се проверява, в приложение № 5 се съдържа минимален списък на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност. Видно от Приложение № 5 на Наредбата, част 4.4. "Пътепоказатели и аварийни светлини“ са описани възможните неизправности и нивото на тяхната тежест (оценка на неизправностите), като в т. 4.4.3 неизправност: „Лампата, излъчваният цвят, позицията, яркостта и маркировката не са в съответствие с изискванията“, квалифицирано в съответната графа като „значителна неизправност“. При тази нормативна уредба и изискването от цитираното по-горе Правило № 48 на ИКЕ на ООН за автомобилножълт цвят на пътепоказателната светлина, съдът приема, че правилно в процесната заповед е приложен материалния закон.

Изискването за форма на индивидуален административен акт, каквато безспорно е процесната заповед за прилагане на ПАМ, е регламентирана в чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, според която императивна норма, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Мотивите следва да сочат какви точно фактически констатации е формирал административният орган при издаване на акта и въз основа на какви доказателства. В цитираната по – горе и приложена от органа разпоредба на чл. 171 т. 2 б. „а“ от ЗДвП законодателят е предвидил и времеви период за прилагане на процесната мярка – до отстраняване на неизправността, като в случая мярката е приложена точно според указаното в нормата. В този смисъл липсва допуснато от ответния орган нарушение на въведения в АПК принцип за съразмерност.

На следващо място, според нормираното от законодателя в приложената разпоредба на чл. 171 т. 2 б. „а“ от ЗДвП, издателят на заповедта действа в условията на обвързана компетентност и няма право на свободна преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. Възприетите от органа фактически основания за постановяване на атакуваната заповед са потвърдени и от приложения АУАН, но не се и спорят от жалбоподателя. Следователно, при наличие на въведения с нормата юридически факт, компетентният административен орган е нормативно обвързан със задължението да постанови акт от вида на процесната заповед.

На следващо място, съдът намира, че оспореният акт е издаден и в съответствие с целта на закона. Същата е ясно очертана в чл. 1 ал. 2 от ЗДвП, а именно: опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. В контекста на така очертаната цел на закона следва да се отбележи, че управлението на превозно средство от неправоспособен водач, какъвто е настоящият случай създава потенциален риск за живота и здравето на неограничен кръг от лица - участници в пътното движение. Това нормативно разрешение, създаващо гаранции за защитата на описания значим обществен интерес обосновава напълно въведената в закона мярка на административна принуда, обективирана в чл. 171 т. 2 б. „а“ от ЗДвП като временно спиране от движение на пътно превозно средство за определен времеви период. Наличието на потенциална опасност от засягане на основни човешки права, каквото е правото на живот е напълно противопоставимо на друго такова право, а именно - правото на лична собственост, чието засягане може да е в допустими от закона граници. В синхрон с този принцип, въведен и в ЕКПЧ е и цитираната норма от националното законодателство, според която прилагането на принудителна административна мярка от категорията на процесната регламентира действията на компетентния орган в условията на обвързана компетентност. Задължението на държавата да охранява обществения интерес се явява разумен аргумент за законосъобразното използване на предвидената ПАМ по временно спиране от движение на МПС – собственост на трето лице.

В настоящия случай е установено по безспорен начин, че процесният автомобил е с пътепоказателни светлини, които излъчват цвят, несъответен и несъобразен с нормативните изисквания и съставляващ „значителна техническа неизправност, според относимите и приложими правни норми. Тази констатация е извършена и обективирана в съставен от контролни органи на МВР, действащи в рамките на своята материална компетентност акта за установяване на административно нарушение, който съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП има формална доказателствена сила. Съгласно тази норма, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, компрометиращи доказателствената стойност на акта, като не е представено годно писмено доказателство, удостоверяващо съответствие на цвета на пътепоказателните светлини с нормативните изисквания. Предвид това, актът, като редовно съставен от външна страна, следва да се приеме като годно средство за доказване на описаните в същия обстоятелства.

При тези безспорни фактически установявания, компетентният административен орган е бил длъжен да приложи закона в посочената му приложима форма, като на неговата свободна преценка е нормативно предоставено правомощие единствено по определяне срока на мярката. В оспорената заповед последната е определена около законовия минимум, което налага извода за материална законосъобразност и целенасоченост по закон на оспорения административен акт.

Оспорената заповед е надлежно мотивирана, като в същата са посочени изчерпателно както фактическото, така и правно основание за нейното издаване. При посочените по – горе съображения, необосновано се явява твърдението на оспорващия в насока, че с процесната заповед е разширен предметния обхват на мярката. Напротив – същата е съобразена в пълна степен с относимата и приложена от органа разпоредба и постановена при доказаност на деянието от фактическа страна. Да се приеме доводът на жалбоподателя, че с процесната ПАМ се засягат права и законни интереси на третото лице – собственик в по – голяма степен от необходимата за целта на издаване на акта, би означавало да се игнорира напълно законодателната воля, ясно изразена в относимата и приложена разпоредба на чл. 171 т. 2 б. „а“ от ЗДвП.

При горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспорената принудителна административна мярка е приложена при спазване на изискванията за компетентност и форма, надлежно е мотивирана, а при издаване на заповедта са спазени материалноправните основания и всички съществени административнопроизводствени правила. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0804-000173/27.05.2025 г. по чл. 171 т. 2 б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен е законосъобразна, а подадената срещу същата жалба – неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, неоснователна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на разноски в производството.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. И. П., [ЕГН], с адрес гр. С., [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0804-000173/27.05.2025 г. по чл. 171 т. 2 б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която е разпоредено временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността, с отнемане на СРМПС № ..............

 

Решението не подлежи на обжалване.