Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 420 29.03.2022г. град Бургас
Административен съд – гр.Бургас, трети състав, на петнадесети
март две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Чавдар Димитров
при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело номер 2726 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във вр. с
чл.215 от ЗУТ.
Образувано е по жалбата на К.А.А., чрез адв. Х. БАК
против заповед № РД - 16 - 1778/10.11.2021г. на Кмета на община Поморие, с
която е наредено, в 30-дневен срок от уведомяване на адресатите за заповедта,
същите да предприемат необходимите действия за „премахването“ на преместваем
обект, поставен в нарушение на нормативноустановения ред в поземлен имот с
идентификатор 57491.21.241 по КККР на община Поморие, находящ се в месността
Палеокастро, земеделска земя с начин на трайно ползване - нива с площ от 1316кв.м.
представляващ Метален навес.
Заповедта е издадена на основание чл.57а от ЗУТ. Иска
се нейната отмяна.
Ответната страна,
кмет на Община Поморие, чрез процесуален представител, адв. А., оспорва жалбата
и излага доводи за нейната неоснователност. Ангажира доказателства, извън
приложените към административната преписка. Иска присъждане на разноски.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Основанието за
обжалване на индивидуалните административни актове, издавани по реда на ЗУТ се
съдържа в чл.215, ал.1 от същия нормативен акт. Съгласно изречение първо от
посочената разпоредба, индивидуалните административни актове по този закон
(ЗУТ), отказите за издаването им и административните актове, с които те са
отменени или оставени в сила, с изключение на тези по чл.216, ал.1 ЗУТ , могат да се обжалват
пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот.
Преклузивният
срок, в рамките на който горепосочените актове подлежат на обжалване, е посочен
в разпоредбата на чл.215, ал.4, предл.първо, съгласно което - жалбите и
протестите се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в
14-дневен срок от съобщаването му.
С оглед
посочените правни норми, съдът констатира, че процесната заповед с № РД - 16 -
1778/10.11.2021г. на кмета на Община Поморие (л.7) е издадена с правно
основание – чл.57а, ал.3 от ЗУТ, поради което подлежи на обжалване по посочения
ред. Същата е съобщена лично на жалбоподателя на 18.11.2021г.
Жалбата срещу
заповедта е регистрирана в деловодството на общината на 01.12.2021г., поради
което съдът приема, че срокът по чл.215, ал.4 ЗУТ е спазен. Същата е подадена
чрез административния орган от надлежна страна – адресат на акта. Жалбата е и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
По фактите:
От събраните по
делото доказателства и приложената преписка се установява, че след посещение на
длъжностни лица от отдел „Контрол по строителството“ при Община Поморие на 20.10.2021г.
в описания в заповедта поземлен имот, частна собственост – с предназначение
нива и идентификатор № 57491.21.241, било констатирано съоръжение, посочено
като метален навес, преценено като преместваем обект. При проверката намясто не
е присъствал жалбоподателя в качеството му на съсобственик на нивата и
собственик на съоръжението. За установеното бил съставен Констативен акт
№28/20.10.2021г., който бил връчен на жалбоподателя на 02.11.2021г. (л.11). За съоръжението не било представено разрешение
за поставяне от главния архитект на Община Поморие. В 3-дневния срок от
уведомяване на К.А.А. постъпило възражение №94К-266-11/05.11.2021г. , с което
жалбоподателят изразил несъгласие с констатациите на длъжностните лица за
наличие на предпоставките на чл56 и сл. ЗУТ.
Въз основа на
Констативния акт, събраните писмени доказателства за правото на собственост на
имота, върху който е било разположено съоръжението, както и възражението бил
постановен оспорвания в настоящото производство административен акт - Заповед №
РД - 16 - 1778/10.11.2021г. на Кмета на община Поморие, с която е постановил
премахването от страна на жалбоподателя на преместваемия обект, поставен в
нарушение на нормативноустройствения ред в поземления имот с идентификатор
57491.21.242 по КККР на Община Поморие, представляващ метален навес, описан
като изграден от „демонтируема конструкция“ с площ приблизително 180,00 кв. м.
и изпълнен метален покрив. В оспорената заповед било посочено , че навесът е
изграден по начин и с материали, които „обуславят характера му на преместваем
обект, който би могъл да бъде преместен, респ. премахнат чрез демонтаж,
посредством простото му отделяне от терена, при което да не се извърши
разрушаване или засягане на целостта му.“
В мотивната част
на оспорения акт се сочи, че обектът е монтиран без разрешение за поставяне и е
осъществена хипотезата на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, която се явява правно
основание за постановяване на оспорената заповед.
В жалбата, с
която е поставено началото на настоящото съдебно производство, оспорващите
релевират доводи за незаконосъобразност на заповедта поради нарушение на
материалния закон за издаването й.
При извършената
служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалваната заповед,
настоящият съдебен състав констатира, че същата е произнесена от компетентен
орган, в обема на правомощията му в качеството му на кмет на Община Поморие на
основание чл.57а, ал.3 ЗУТ, в законоустановената форма.
При издаването й
са спазени специалните административнопроизводствени правила, регламентирани в
чл.57а, ал.2 от ЗУТ. Началото на процедурата е поставено със съставяне на
констативен акт от компетентни длъжностни лица /видно от длъжностите, които
заемат/ „старши експерт и специалист контрол по строителствот”/,. Актът е
надлежно връчен на жалбоподателя.
Относно
съответствието на оспорения акт с приложимите материалноправни разпоредби,
съдът намира следното:
Оспорваната
заповед е издадена в съответствие с материалноправната норма на чл.57а от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 и ал.2 от ЗУТ „Върху поземлени имоти могат
да се поставят:
1. преместваеми
увеселителни обекти;
2. преместваеми
обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности;
3. преместваеми
обекти за временно обитаване при бедствия;
4. преместваеми
обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната
Поставянето е
законосъобразно, когато е издадено разрешение и въз основа на схема и проектна
документация, одобрена от главния архитект на общината.
Според §5, т.80
от ЗУТ "Преместваем обект" е
обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата
инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята
индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото
или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
В конкретния
случай, предвид наличието на спор за преместваемия характер на съоръжението,
съдът е назначил, изслушал и приел съдебно-техническа експертиза. Според
заключението на вещото лице обектът притежава някои от характеристиките на
преместваемите обекти, но не всички кумулативно. Посочил е, че обектът е с
търговско предназначение и че при евентуалното му преместване не би се изменил
начина на ползване на земята. Като несъответсващо на характеристиките на
преместваемите обекти е посочено обстоятелството, че е невъзможно обектът да
бъде преместен без нарушаване на неговата цялост след отделянето му от терена.
Посочила е че същият разполага с всички характеристики на един строеж по
смисъла на §5, т.38 ЗУТ, а именно обектът разполага с конкретно функционално
предназначение, местоположение и идентификатор, като е реализиран след
извършване на строителномонтажни работи както следва: строителни - извършване
на изкоп за фундаменти и монтажни -
монтаж на фундаменти, монтаж на метална кострукция, на ограждащи стени и покрив
от поцинкована ламарина, тенекеджийски работи за отводняване.
При разпита на
вещото лице в проведеното на 15.03.2022г. открито съдебно заседание от него се
сочи, че конструкцията на строежа стъпва на бетонови фундаменти в земята.
Обектът в цялост не е преместваем, той е сглобяем, като може да се пренесат
частите му на друго място.
Според чл.57а,
ал.1 от ЗУТ тези обекти се премахват, когато са поставени без одобрена схема,
когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата
и/или в противоречие с издаденото разрешение, или са поставени без правно
основание или правното основание за одобряване на схемата и/или за издаване на
разрешението за поставяне е отпаднало, или не отговарят на правилата и
нормативите за устройство на територията, или не отговарят на изискванията по
чл. 169, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 и ал. 3, т. 1, или представляват реклама,
забранена със закон, или срокът на схемата и/или на разрешението за поставяне е
изтекъл, или обектът е захранен с вода и не е включен в уличната канализация
или не е изградена локална система за съхранение на отпадните води, или не
отговарят на други изисквания, определени с нормативен акт.
Според правилото на чл.11, вр. чл.13 от НАРЕДБА 6 ЗА РЕДА И УСЛОВИЯТА ЗА
ПОСТАВЯНЕ НА ПРЕМЕСТВАЕМИ
ОБЕКТИ ЗА ТЪРГОВСКИ И ДРУГИ ОБСЛУЖВАЩИ ДЕЙНОСТИ, РЕКЛАМНИ, ИНФОРМАЦИОННИ И
МОНУМЕНТАЛНО-ДЕКОРАТИВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ГРАДСКОТО ОБЗАВЕЖДАНЕ И ЗА
РЕКЛАМНАТА ДЕЙНОСТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ПОМОРИЕ Разрешението
за поставяне на преместваеми обекти за търговия и др. обслужващи дейности на
закрито върху терени държавна, общинска
и частна собственост се издава от Кмета
на общината или упълномощено от него лице
при представяне на посочените в самата наредба документи, като когато молителят е собственик на имота, за срок не по-дълъг от 10
години.
От анализа на
цитираните норми следва извода, че правомощието на кмета на общината или на
упълномощено от него длъжностно лице да постанови заповед за премахване на
преместваем обект по чл.57а от ЗУТ е свързано с наличието на две кумулативно
дадени предпоставки: наличие на преместваем обект, който е поставен върху имот
– държавна, общинска или частна собственост и при условията на алтернативност 1.
липса на разрешение за поставяне или 2. поставяне в противоречие с издаденото
разрешение.
В конкретния
казус спорен е характера на обекта като преместваем.
В тази връзка е
била назначена посочената експертиза с цел установяване на съществени за
производството обстоятелства.
Съгласно чл.142,
ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му, а съгласно ал.2 установяването на нови
факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания.
Обжалваната
заповед е издадена на 10.11.2021г. и спрямо нея са приложими разпоредбите на
ЗУТ, редакция ДВ бр.21 от 12.03.2021г., в сила от 12.03.2021г.;
В тази връзка
следва да бъде посочено, че съдебният състав възприема фактическите
установявания и изводите, извършени от вещото лице. Правилно същото при
преценка наличието на всички характеристики, посочени в разпоредбата на §5, т.80
ЗУТ, е отчело като съществен недостатък на тезата за преместваемия характер на
обекта - липсата на възможност за преместването му без нарушаване на неговата
цялост. Употребата в редакцията на разпоредбата на §5, т.80 ЗУТ относима към
спорния предмет на технически термини като „отделяне от повърхността“,
„преместване в пространството“, „без загуба на конструктивна цялост“,
„поставяне“ и др. насочва съдебния състав към извод, че техническата възможност
за цялостно преместване на обекта е съществена характеристика на всеки
преместваем обект, която в конкретния казус не е налична. Сглобяемия характер
на обекта сам по себе си не прави същия преместваем и най ярък пример за това
са популярните сглобяеми къщи и др. видове сгради, чиято конструкция макар да
позволява както монтираме, така и демонтиране и преместване в пространството,
изисква снабдяване с разрешение за строеж предвид характеристиките на обекта,
които го приобщават към тези на строежите.
Видно от
описанието на обекта в заключението на вещото лице, процесния обект е строеж по
смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, като притежава характеристиките на строеж
пета категория в хипотезата на чл.137, т.5, б.“а“ или „б“ ЗУТ - сгради и
съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв. или производствени сгради, инсталации,
съоръжения, прилежаща инфраструктура и други с капацитет до 50 работни места и
съоръженията към тях. За реализирането на същия се изисква одобряване на
инвестиционен проект и разрешение за строеж, а премахването му е в
компетентността на същия орган но по реда на чл.225а, вр. чл.225 ЗУТ. Това
обстоятелство води съдебния състав до извод за допуснато съществено процесуално
нарушение, неотстранимо в настоящата фаза на административното производство и
нарушило правото на защита на жалбоподателя. С провеждането на производство
различно от относимото е нарушена и материалната норма на чл.225а ЗУТ, която се
явява единствено основание за премахване на незаконните строежи. Направените
изводи обосновават необходимостта от отмяна на оспорения административен акт
поради неговата материална незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК когато
съдът отмени оспорения административен акт страната, която го е оспорила има право
на раноски, което води до извод за основателност претенцията за разноски,
предявена от процесуалния представител на жалбоподателя.
Предвид
изложеното, оспорената заповед, като незаконосъобразна, следва да бъде
отменена, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата
на К.А.А. Заповед № РД - 16 - 1778/10.11.2021г. на Кмета на община Поморие, с
която е наредено, в 30-дневен срок от уведомяване на адресатите за заповедта,
същите да предприемат необходимите действия за „премахването“ на преместваем
обект, поставен в нарушение на нормативноустановения ред в поземлен имот с
идентификатор 57491.21.241 по КККР на община Поморие, находящ се в месността
Палеокастро, земеделска земя с начин на трайно ползване - нива с площ от
1316кв.м. представляващ Метален навес.
ОСЪЖДА Община
Поморие да заплати на К.А.А. направените съдебно-деловодни разноски в размер на
910,00 (деветстотин и десет) лева, представкяващи заплатено възнаграждение и
държавна такса.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: