Разпореждане по дело №1158/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1951
Дата: 4 август 2021 г.
Съдия: Елена Атанасова Янакиева
Дело: 20217050701158
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                                                /           2021г.            

 

Административен съд-гр.Варна, XXXIV състав, в закрито съдебно заседание на четвърти август, през две хиляди  двадесет и първа година, в състав:                                                            

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

    

като разгледа адм.д.№ 1158/2021г. по описа на ВАдС , за да се произнесе взе предвид следното:            

Производството е по реда на чл.213а ал.1 от АПК.

С Определение №1702/08.07.2021г. е прекратено производството по адм.д.№ 1158/2021г. Постъпилата срещу него частна касационна жалба е оставена без движение с Разпореждане № 9250/14.07.2021г. Последното е връчено на касатора на посочения от него ел.адрес на 15.07.2021г.

Постъпило е ел.писмо вх.№ 10694/15.07.2021г., към което е приложена молба, в която е направено изявление, че е „ в отговор на Разпореждане № 9250/14.07.2021г.“, в която Н.Н. заявява, че няма да заплати дължимата държавна такса в размер от 30лв., адвокат няма да приподпише частната жалба и няма да представя други доказателства и заявява допълнително обстоятелства във връзка с указанията на съда.

 

Като съобрази гореизложената фактическа установеност, по основателността на молбата за предоставяне на правна помощ, съдът приема следното:

Съдът констатира, че не са изпълнени указанията, дадени с Разпореждане № 9250/14.07.2021г. във връзка с необходимостта от представяне на доказателства , обосноваващи искането за предоставяне на правна помощ.

Съобразно чл.23 ал.3 ЗПП, по административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът, съответно председателят на НБПП, прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът, съответно председателят на НБПП, формира преценката си, като взема предвид:

1. доходите на лицето или на неговото семейство;

2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;

3. семейното положение;

4. здравословното състояние;

5. трудовата заетост;

6. възрастта;

7. други обстоятелства.

 

 Анализът на гореизложената регламентация обуславя извод, че към искането си молителят следва да представи и доказателства за наличието на обстоятелствата, които са от значение за пораждане на правото на правна помощ и които са визирани в разпоредбата на чл. 23, ал. 3 ЗПрП: доходите на лицето или неговото семейство, имущественото състояние, установено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и др.

В конкретния случай, въпреки дадените указания за обосноваване на основателността на искането чрез посочването и доказването с предвидените в ЗПрП доказателствени средства обстоятелства, молителят не е представил доказателства за нито едно от останалите предвидени в чл. 23, ал. 3 ЗПрП обстоятелства. Молителят не е установил наличието на правото му по чл. 95 ГПК с нито едно от последващите заявления, отправени до съда. Освен декларацията, Н. е представил справка от НАП за трудови договори, от която се установява, че последният сключен с него трудов договор е прекратен на 09.08.2018г. Не е представил доказателства, от които се установява, че му е отпусната социална помощ в размер от 75лв., както твърди в декларацията, нито каквито и да е други доказателства, установяващи твърденията в декларацията.

Извън тези доводи, съдът съобрази, че в представената молба за предоставяне на правна помощ, Н. не е уточнил какво е здравословното му състояние, съобр. разпоредбата на чл.23 ал.3 т.4 ЗПП, доколкото това установяване също е една от предпоставките, които съдът е длъжен да вземе предвид при произнасянето си по този ред. В молбата срещу здравословно състояние е написал: „ активна трудоспособна възраст“, което не съставлява изпълнение на изискването. Очевидно е, че възрастта му  е такава и не това деклариране е необходимо.

 Поради изложеното, по делото на са налице данни, които да обуславят наличието на фактическия състав по чл. 95 ГПК, вр. чл. 21  т.3  и чл. 23 ЗПрП, за пораждането на правото на правна помощ и искането за предоставянето й следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Мотивиран от гореизложените доводи, съдът                                                                                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :                                                                               ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, формулирано от Н.Н. в молба, приложена към ел.писмо вх.№ 10387/08.07.2021г. за предоставяне на правна помощ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО   подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховен административен съд в седемдневен срок от връчване на съобщението.                                         Делото да се докладва след влизане в сила на това определение или след извършена проверка на законсъобразността му от касационната инстанция, за произнасяне по движението на частната касационна жалба.  

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: