Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият окръжен съд, в открито
заседание на първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
при
секретаря Веселина Василева, като разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВА т.д. №
43 по описа на съда за
Производство
с правно основание чл.430 ал.1 от ТЗ вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
Съдът е сезиран с искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /предишно наименование „Българска пощенска банка" АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" №260,представлявано от П.Д. и Д. Ш. - изпълнителни директори и членове на Управителния съвет, действащо чрез пълномощника си С.З. - адвокат от САК, със съдебен адрес:*** e-mail: **************@******.***: тел.: ***, против Ш.М.С., ЕГН **********,***, с посочена цена: 55 000 лева – главница, 86,40 лева - нотариални такси, законна лихва върху претендираната главница от постъпването на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането и правно основание: чл. 430, ал. 1 и ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Посочват, че съгласно Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL31200 от 11.12.2007 г. "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (предишно наименование „Българска пощенска банка" АД) в качеството на кредитор е отпуснала на Ш.М.С., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, кредитен лимит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 23 000 евро, с краен срок на погасяване съгласно чл. 5, ал. 1 от договора - 348 месеца. Твърди се, че в изпълнение на чл. 5 от Договора, страните са подписали приложение към договора (озаглавено „Приложение № 1 към за кредит за покупка на недвижим имот HL31200 от 11.12.2007 г."), с което удостоверили, че датата на откриване на заемната сметка е 12.12.2007 г., и че към датата на усвояване на кредита размера на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове е в размер на 39 044, 00 CHF, съгласно банково бордеро № 3212344 от 12.12.2007 г.
Излага, че във връзка с предоставения кредит
ответникът предоставил обезпечение (първа по ред ипотека) в полза на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 196,
том XV, per. №15247,
дело № 2261 от
Сочи,
че разглеждани като съвкупност от писмени доказателства горепосочените Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL31200 от 11.12.2007 г., Приложение № 1
към за кредит за покупка на недвижим имот HL31200 от
11.12.2007 г., банково бордеро № 3212344 от 12.12.2007 г., нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека, по несъмнен начин доказват факта, че между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /предишно наименование „Българска пощенска
банка"АД/, от една страна, и Ш.М.С., ЕГН **********, от друга страна, е
възникнало облигационно отношение, основано на Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL31200 от
11.12.2007 г., по което банката е отпуснала на ответника кредитен лимит в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 23 000 евро.
Излага, че впоследствие страните предоговорили
условията по договора за кредит с Допълнително споразумение от 24.03.2009 г.,
Допълнително споразумение от 26.04.2010 г., Допълнително споразумение от 29.
10.
Твърди,
че на основание чл. 24, ал. 1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL31200 от
11.12.2007 г. страните по взаимно съгласие са предоставили на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от
него на дружества или институции от групата на Eurobank EFG Group, включително
на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД. Сочи, че на 09.01.2008 r. с
Договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД в качеството си на цедент прехвърлило на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ" АД с ЕИК *********, в качеството му на цесионер, всички свои
вземания срещу ответника, произтичащи от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL31200
от 11.12.2007 г.
Изтъква, че впоследствие с Договор за цесия за
прехвърляне на вземания по договор за кредит от 23.12.2016 г., БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ" АД в качеството си на цедент прехвърлило обратно на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД в качеството му на цесионер всички вземания срещу ответника,
произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL31200 от
11.12.2007 г.
Сочи, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал.
3 и 4 от ЗЗД и при условията на чл. 24, ал. 1 от договора за кредит ответникът
е уведомен за цесиите чрез уведомление за прехвърляне на вземане, връчено чрез
нотариус Вяра Иванова, вписан в НК под per. номер 707, с район на действие PC -
Луковит.
Счита,
че с двата договора за цесия се установява, че въпреки първоначалното цедиране
на вземанията на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД в полза на трето лице, вследствие
на извършена обратна цесия понастоящем ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД отново
е титуляр на всички вземания срещу Ш.М.С., ЕГН **********, произтичащи от
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL31200
от 11.12.2007 г.
Изтъква, че по силата на чл. 4 от Допълнително
споразумение от 24.03.2009 г., чл. 4 от Допълнително споразумение от 26.04.2010
г., чл. 4, ал. 1 от Допълнително споразумение от 29. 10.2010г., чл. 4, ал. 1 от
Допълнително споразумение от 30.05.2011 г, чл. 4, ал. 2 от Допълнително
споразумение от 28.06.2012 г., чл. 4, ал. 2 от Допълнително споразумение от
17.04.2013 г. главницата по кредита е преоформена, като всички дължими от
кредитополучателя плащания във връзка с кредита, в т.ч. просрочените главница, лихви
и такси по договора били служебно преоформени от банката чрез натрупването им
към редовната усвоена и непогасена част от главница по първоначално
предоставения кредит и като резултат от това преоформяне размерът на усвоената
по кредита главница нараснала на сума в общ размер на 44 023,31 CHF.
Като доказателства за преоформяне на главницата по
кредита представя: бордеро от 24.01.2009 г. за усвояване на главница в размер
на 531, 90 CHF, бордеро от 15.03.2010 г. за усвояване на главница в
размер на 1087, 79 CHF; бордеро от 26.04.2010 г. за усвояване на главница в
размер на 368, 59 CHF, бордеро от 27.10.2010 г. за усвояване на главница в
размер на 100,10 CHF; бордеро от 29.10.2010 г. за усвояване на главница в
размер на 399,75 CHF; бордеро от 12.05.2011 г. за усвояване на главница в
размер на 108, 35 CHF; бордеро от 30.05.2011 г. за усвояване на главница в
размер на 174,57 CHF; бордеро от 12.12.2011 г. за усвояване на главница в
размер на 150,36 CHF; бордеро от 30.12.2011 г. за усвояване на главница в
размер на 454, 61 CHF; бордеро от 12.06.2012 г. за усвояване на главница в
размер на 159,92 CHF; бордеро от 28.06.2012 г. за усвояване на главница в
размер на 484, 42 CHF; бордеро от 10.01.2013 г. за усвояване на главница в
размер на 248, 63 CHF; бордеро от 17.04.2013 г. за усвояване на главница в
размер на 1060, 69 CHF; бордеро от 11.11.2013 г. за усвояване на главница в
размер на 200,42 CHF.
Твърди,
че с извършеното преструктуриране се формира едно ново по размер задължение,
което е допълнително за кредитополучателя и е свързано с неизпълнение на
договореното. Излага, че е налице постигнато съгласие между страните за новия
размер на дълга, който, след като е преструктуриран, се дължи от
кредитополучателя.
Сочи, че с Допълнително споразумение от 30.05.2018 г.
страните се съгласили да променят валутата на предоставения на
кредитополучателя кредит от швейцарски франкове на лев и на датата на
превалутиране - 30.05.2018 г. и съобразявайки обменния курс на швейцарски франк
към лев към дата 30.05.2018 г., размерът на кредита стана 71 408,61 лв.
Твърди, че съгласно чл. 18, ал. 1 от Договора за
кредит при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при
неизпълнение на което и да е задължение по договора за кредит, банката може да
направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Сочи, че след
извършена справка в счетоводната система на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД се
установило, че е налице трайно просрочие на дължими месечни вноски по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL31200 от 11.12.2007 г. поради
непогасяване на 4 вноски за главница, считано от 02.07.2018 г., и формирани
просрочия към датата на изготвяне на уведомлението на предсрочна изискуемост в
размер на 1038, 68 лв. Твърди, че поради
това банката упражнила своето потестативно право по чл. 18, ал. 1 от договора
за кредит и обяви кредита за предсрочно и изцяло изискуем, за което ответникът
е уведомен с уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
връчено чрез нотариус Вяра Иванова, вписан в НК под per. Номер
707, с район на действие PC -Луковит. Предсрочната
изискуемост на кредита настъпи на 09.11.2018 г., след достигане на
волеизявлението на банката до длъжника.
С настоящата искова молба ищецът „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД предявява частичен иск за част от вземането за главница по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL31200 от 11.12.2007 г., като
претендира сума за главница в размер на 55 000 лева, представляваща част от общо дължимата главница,
възлизаща в общ размер на 70 661, 11 лв., както и разноските за нотариални такси
в размер на 86, 40 лева,
ведно със законната лихва от постъпване на настоящата искова молба в съда до
окончателното изплащане на вземането.
За
точния размер на неиздължените главница, възнаградителна лихва, мораторна
лихва, такси, заплатени застрахователни премии и нотариални такси по договора
за банков кредит прилага справка по чл. 366 ГПК. От нея е видно какъв е
размерът на усвоения кредит след превалутирането на кредита, каква част от
дълга е погасена след превалутирането на кредита и какъв е размерът на
дължимите и неизплатени от ответника главница, възнаградителна лихва, мораторна
лихва, такси, обезщетения за платени застрахователни премии и нотариални такси
по договора.
За доказателствена пълнота на настоящата исковата
молба прилага извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България" АД,
от което е видно каква сума е усвоена от кредитополучателя преди
превалутирането на кредита, каква част от дълга е погасена преди преоформянето
на главницата и преди превалутирането на кредита, каква част от дълга е
погасена след преоформянето на главницата и преди превалутирането на кредита,
както и каква част от дълга е усвоена и погасена след превалутирането на
кредита на 30.05.2018 г.
С
оглед на обстоятелството, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и предвид
липсата на доброволно плащане на дължимите суми от страна на ответника, твърди,
че за „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД възникнал правен интерес от предявяване на
настоящия осъдителен иск.
Моли да бъде постановено решение, с което бъде
осъдена Ш.М.С., ЕГН ********** да
заплати на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /предишно наименование „Българска
пощенска банка" АД/ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260, представлявано от П.Д.
и Д. Ш., следните суми: сумата от 55 000 лева, представляваща част от общо
дължимата главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL31200 от
11.12.2007 г, възлизаща на 70 661, 11 лв., ведно със законната лихва върху
претендиралата главница от постъпване на настоящата искова молба в съда до
окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноските за
нотариални такси в размер на 86,40 лева.
Моли да им бъдат присъдени и направените в настоящия
исков процес съдебни и деловодни разноски, от които 2 203, 45 лв. /две хиляди
двеста и три лева и четиридесет и пет стотинки/ - внесена държавна такса и 2
619,11 лв. /две хиляди шестстотин и деветнадесет лева и единадесет стотинки/ -
заплатено адвокатско възнаграждение. Направени са доказателствени искания.
В срока по чл.367,
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Ш.М.С., ЕГН **********,
с адрес ***, в който посочва, че предявеният иск е допустим по силата на договор
за кредит за покупко -продажба на недвижими имот HL31200/ 11.12.2019 г.
Счита, че искът е и частично основателен по следните мотиви и съображения:
Отпуснатият кредит е обезпечен с ипотека върху закупеният недвижими имот
подробно описан в исковата молба. Първоначално кредитът е отпуснат в швейцарски
франкове, с равностойност на евро. В самото начало задължението на банката е
изплащано, но впоследствие кредитът е изкупен от "БЪЛГГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ" АД на 09.01.2008 г с договор за цесия . Твърденията на банката
се основават на чл. 24 , ал 1 от Договор за кредит на недвижим имот от
11.12.2007 г и , че страните по взаимно съгласие са предоставили според горния
текст от договора на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ "АД, с право едностранно да
прехвърли вземанията си произтичащи от него на дружеството или институцията от
групата на Erobank EFG Grup. Твърди, че съгласно
вписаният състав чл. 24, ал 1 от същият договор не отговаря на действителния
състав от договора и въпреки така описаните обстоятелства в исковата молба води
до опорочаване на едностранното съгласие за прехвърляне на кредита .
Твърди, че независимо от всички тези факти и
обстоятелства банката има задължение във всеки един момент каквито и да са
настъпили промени да уведоми кредитополучателя .
Счита, че действията, които са извършени във
времето от страна на банката и впоследствие на сключваните допълнителни
споразумения с превалутирането на кредита води до вреди които кредитополучателя
търпи във времето .
Сочи, че връщането от новия кредитор на всички вземания на стария
кредитор, въпреки приложената доброволна покана чрез нотариуса, същата не е
получена надлежно от самият кредитополучател предадена е на дъщерята на
кредитополучателя, според приложените доказателства към исковата молба , която
не е предадена, защото същата е заминала в чужбина и всъщност
кредитополучателят реално не се е запознала с тези промени. Изтъква, че от
друга страна въпреки многократните й съкращаване от работа, промените в курса
на получения кредит впоследствие превалутиране и ред други неуведомявания на
банката своевременно е довело до тези неуредици.
Излага, че предвид горните обстоятелства, въпреки обявеният предсрочно
изискуем кредит, продължила да издължава кредита си, макар и със закъснения.
Сочи, че й е известно, че няма закрила, че това й е единствено жилище, сега е
на редовна работа, мъжът й също и желае да продължи изплащането на кредита, в
противен случай е в безизходица от така стеклите се обстоятелства с нея и
нейното семейство.
Моли, да й бъде дадена възможност да продължи и
банката да предложи условия, за да изплаща жилището си, като дъщеря й също ще
помогне, тъй като в момента отглежда едно дете и си е намерила работа в
Германия, счита, че ще се справи да влезе в режим на издължаване на
задълженията си към банката.
Ищецът „Юробанк България“ АД не изпраща представител в съдебното заседание, като в писмена молба от процесуален представител по пълномощие, прави изявление, че не са могли да постигнат споразумение с ответника, поддържа на исковете и се моли за тяхното уважаване, както и за присъждане на разноските по делото.
Ответницата Ш.М.С.
взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по
пълномощие адв. С., който оспорва исковете по наведените срещу тях възражения,
моли за отхвърлянето им.
От събраните по
делото доказателства: Справка по чл.
366 ГПК и извлечение от счетоводните книги на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД,
установяващи дълга по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL31200 от 11.12.2007 г. - в оригинал;
Банково бордеро № 3212344 от 12.12.2007 г., доказващо, че на 12.12.2007 г. по
процесния договор за банков кредит от ответника е усвоена сума в размер на 39
044, 00 CHF; Бордеро
от 24.01.2009 г. за усвояване на главница в размер на 531,90 CHF,
бордеро от 15.03.2010
г. за усвояване на главница в размер на 1087, 79 CHF;
бордеро от 26.04.2010
г. за усвояване на главница в размер на 368, 59 CHF,
бордеро от 27.10.2010
г. за усвояване на главница в размер на 100,10 CHF;
бордеро от 29.10.2010
г. за усвояване на главница в размер на 399,75 CHF;
бордеро от 12.05.2011
г. за усвояване на главница в размер на 108, 35 CHF;
бордеро от 30.05.2011 г. за усвояване на главница в
размер на 174,57 CHF; бордеро
от 12.12.2010 г. за усвояване на главница в размер на 150,36 CHF;
бордеро от 30.12.2011
г. за усвояване на главница в размер на 454, 61 CHF;
бордеро от 12.06.2012
г. за усвояване на главница в размер на 159,92 CHF;
бордеро от 28.06.2012
г. за усвояване на главница в размер на 484, 42 CHF;
бордеро от 10.01.2013
г. за усвояване на главница в размер на 248, 63 CHF;
бордеро от 17.04.2013
г. за усвояване на главница в размер на 1060, 69 CHF;
бордеро от 11.11.2013
г. за усвояване на главница в размер на 200,42 CHF; Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL31200 от 11.12.2007 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение от
24.03.2009 г., Допълнително споразумение от 26.04.2010 г. допълнително
споразумение от 29. 10.
Съдът установи служебно и след справка
в Търговския регистър по партидата на ищеца „Юробанк България“ АД, че е обявена
на 11.01.2013 г. промяна в наименованието на ищеца от „Юробанк и ЕФ ДЖИ
България“ в „Юробанк България“.
От договор за покупка
на недвижим имот № HL 31200/11.12.2007 г. се установява, че между „ЮРОБАНК И ЕФ
ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД (кредитор) и Ш.М.С. ***(кредитополучател) е постигнато
съгласие, по силата, на което кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски
франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 23 000 евро, по
курс”купува” за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 4 600 евро
по курс”купува” за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита за покупка на следния недвижим имот, а именно:ап. №27 находящ се в
гр.Плевен ж.к.”Сторгозия” ул.”Тотлебен” №29 на 5 етаж състоящ се от две стаи,
кухня-бокс, баня с клозет с общо застроена площ 36,11 кв.м, както и 0,7683%
ид.части от общите части на сградата и общите помещения и от отстъпеното право
на строеж; равностойността в швейцарски франкове на 18 400 евро по курс”купува”
за швейцарски франк към евро на банката
в деня на усвояване на кредита за други разплащания, а кредитополучателят се
задължава да върне предоставените суми, заедно с дължимите лихви в сроковете и
при условията на договора. В чл.2 т.1 е договорено, че разрешеният кредит се
усвоява по блокирана банкова сметка ***еля С. и се ползва от нея при условията
на ал.3 и 4. Съгласно чл.2 ал.3
усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал.1 по сметката на
кредитополучателя по ал.1 се превалутира служебно от банката в евро по
търговски курс „купува” на банката за съответната валута в деня на усвояването,
като кредитополучателят упълномощава банката служебно да извършва горните действия
служебно. Съгласно чл.5 от договора крайният срок за погасяване/издължаване/ на
кредита, включително дължимите лихви е 348 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита, като датата на усвояване на кредита се удостоверява, чрез
подписване на приложението по чл.1 ал.3 от договора, приложено на л.38 от
делото-приложение №1, съгласно което датата на усвояване на кредита е
12.12.2007 г. В чл.6 от договора страните
са постигнали съгласие кредитополучателят да погасява кредита на месечни
вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска, съгласно
погасителен план/приложение №2/ към договора представляващ неразделна част от
него, а в ал.2 е уточнено, че погасяването на кредита се извършва във валутата,
в която същият е разрешен и усвоен-швейцарски франкове. Представено по делото е
и банково бордеро №3212344/12.12.2007 г, на л.17 от делото, от което съдът
констатира, че на тази дата е усвоена сумата 39 044,00 швейцарски франка. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Договора за кредит
при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на
което и да е задължение по договора за кредит, банката може да направи кредита
изцяло или частично предсрочно изискуем.
Страните са се договорили в чл. 27, ал. 1 от Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL31200 от 11.12.2007 г, че „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД има право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи
от него на дружества или институции от групата на Eurobank EFG Group, включително
на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД, като банката се е задължила в случай на
прехвърляне да уведоми кредитополучателя за новия кредитор, като прехвърлянето
ще има действие спрямо кредитополучателя при уведомяването му от страна на
банката. Представен е по делото с дата 09.01.2008 г. Договор
за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит, съгласно който
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД в качеството си на цедент прехвърля на „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД с ЕИК *********, в качеството му на цесионер, всички
свои вземания срещу ответника, произтичащи от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL31200
от 11.12.2007 г. л.71 от делото. Като в приложението на л.74 т.1666 фигурира и
вземането спрямо Ш.М.С. по процесния договор. Подписан е и анекс към договора
от 7.08.2018 г., с който се поправя допуснатата техническа грешка досежно номер
и дата на договора за кредит, като същият се чете HL31200/11.12.2007
г. Впоследствие страните са предоговорили условията по договора за кредит с
Допълнително споразумение от 24.03.2009 г., Допълнително споразумение от
26.04.2010 г., Допълнително споразумение от 29. 10.
Представени по делото като доказателства за
преоформяне на главницата по кредита са: бордеро от 24.01.2009 г. за усвояване
на главница в размер на 531, 90 CHF, бордеро от 15.03.2010 г. за
усвояване на главница в размер на 1087, 79 CHF; бордеро от 26.04.2010 г. за
усвояване на главница в размер на 368, 59 CHF, бордеро от 27.10.2010 г. за
усвояване на главница в размер на 100,10 CHF; бордеро от 29.10.2010 г. за
усвояване на главница в размер на 399,75 CHF; бордеро от 12.05.2011 г. за
усвояване на главница в размер на 108, 35 CHF; бордеро от 30.05.2011 г. за
усвояване на главница в размер на 174,57 CHF; бордеро от 12.12.2011 г. за
усвояване на главница в размер на 150,36 CHF; бордеро от 30.12.2011 г. за
усвояване на главница в размер на 454, 61 CHF; бордеро от 12.06.2012 г. за
усвояване на главница в размер на 159,92 CHF; бордеро от 28.06.2012 г. за
усвояване на главница в размер на 484, 42 CHF; бордеро от 10.01.2013 г. за
усвояване на главница в размер на 248, 63 CHF; бордеро от 17.04.2013 г. за
усвояване на главница в размер на 1060, 69 CHF; бордеро от 11.11.2013 г. за
усвояване на главница в размер на 200,42 CHF.
Приложен е Договор за цесия за прехвърляне на
вземания по договор за кредит от 23.12.2016 г., съгласно който БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ" АД в качеството си на цедент прехвърля обратно на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД в качеството му на цесионер всички вземания срещу ответника,
произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL31200/11.12.2007
г, които фигурират в приложение №10 т.2 към договора л.86 от делото. Подписано
е и ново допълнително споразумение от 30.05.2018 г., съгласно което страните се
съгласили да променят валутата на предоставения на кредитополучателя кредит от
швейцарски франкове на лев и на датата на превалутиране - 30.05.2018 г. и
съобразявайки обменния курс на швейцарски франк към лев към дата 30.05.2018 г.,
размерът на кредита става 71 408,61 лв.
Представено е по делото уведомление за прехвърляне на
вземане, извършено от страна на „Юробанк България” АД и Бългериън Ритейл Сървисиз”АД,
връчено чрез нотариус Вяра Иванова, вписан в НК под peг. номер
707, с район на действие PC – Луковит на ответницата
посредством дъщеря й на 8.11.2018 г. В него се излагат твърдения за извършените
две цесии от дата 9.01.2008 г. и от дата 23.12.2016 г. и се уведомява
ответницата, че е прекратила плащанията,
произтичащи от договор за кредит за покупка на недвижим имот изменен с
допълнителни споразумения, като поради непогасяване на формираните просрочия в
размер общо на 1038,68 лв. и неизпълнение на условията на договора за кредит,
банката е обявила същия за изцяло предсрочно изискуем, преди крайния срок на
погасяване, като към 10.10.2018 г. задължението по договора за кредит е в общ
размер на 71 483,61 лв, от които главница 71 408,61 лв. и такси 75 лв.
С настоящата искова молба ищецът „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД предявява частичен иск за част от вземането за главница по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL31200 от
11.12.2007 г., като претендира сума за главница в размер на 55 000 лева,
представляваща част от общо дължимата главница, възлизаща в общ размер на 70
661, 11 лв., както и разноските за нотариални такси в размер на 86, 40 лева,
ведно със законната лихва от постъпване на настоящата искова молба в съда до
окончателното изплащане на вземането.
За
точния размер на неиздължените главница, възнаградителна лихва, мораторна
лихва, такси, заплатени застрахователни премии и нотариални такси по договора
за банков кредит прилага справка по чл. 366 ГПК. От нея е видно какъв е
размерът на усвоения кредит след превалутирането на кредита, каква част от
дълга е погасена след превалутирането на кредита и какъв е размерът на
дължимите и неизплатени от ответника главница, възнаградителна лихва, мораторна
лихва, такси, обезщетения за платени застрахователни премии и нотариални такси
по договора.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът приема като компетентно изготвена
и безпристрастна се установява, че разрешеният кредит за покупка на недвижим
имот в швейцарски франкове в размер на равностойността на същите на 23 000
евро по курс купува за швейцарски франкове е усвоен на 12.12.2007 г. като заемната сметка на титуляра
е задължена с 39 044 ш.франкове и заверена разплащателната му сметка с
левовата им равностойност от 45 863,82 лв. Вещото лице е посочило, че във
втори вариант- на база левовата равностойност на швейцарските франкове към
момента на сключване на договора, сумата
е 44 984,09 лв. Според вещото лице съпоставяйки двата варианта става ясно,
че към този момент по-благоприятният вариант за длъжника е предоставената
кредитна линия от 23 000 лв. в швейцарски франкове, а не в български
левове. От заключението става ясно, че вследствие на подписаните допълнителни
споразумения с „Бългериън ритейл сървисиз”
е въведен облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на
кредитора, като най-често кредитополучателят се е задължавал да внася
еднократно по кредита суми, с които банката служебно е погасявала съществуващо
просрочие. Вещото лице посочва, че когато внесената сума е недостатъчна да
покрие наличното просрочие, разликата е преоформяна чрез натрупване към
редовната главница и по този начин към първоначално усвоения кредит от
39 044 швейцарски франкове са натрупани още 5 530,10 швейцарски
франкове с левова равностойност 8 246,55 лв. или общо усвоен кредит
44 574,10 швейцарски франкове с левова равностойност 54 110,37 лв. От
заключението се установява, че с извършената на 9.01.2008 г. цесия ищецът е
прехвърлил на цесионера задължение в общ размер 39 104,34 ш.фр. с левова
равностойност 46 039,89 лв. в т.ч. главница 39 067,55 ш.фр. с левова
равностойност 45996,57 лв. и начислена лихва 36,79 ш.ф. с левова равностойност
43,42 лв. вещото лице е установило, че с извършената втора цесия на 23.12.2016
г. „Бългерийн ритейл сървисиз” АД е прехвърлил обратно на банката ищец
задължение в размер на 56 533,11 ш.фр. с левова равностойност
103 075,69 лв. в т.ч. главница 43 703,26 ш.фр. с левова равностойност
79 683,28 лв. и начислени лихви, такси и застраховки в размер на
12 829,85 ш.ф. с левова равностойност 23 392,41 лв. Вещото лице е
проследило счетоводните записвания и изчисления относно превалутирането, като
ги е отразило в заключението таблично на л.2,3 и 4. Експертът е установил, че
към датата на допълнителното споразумение от 30.05.2018 г. общото задължение на
ответницата е 63 355,53 ш.ф. с левова равностойност 108528,02 лв., като на
основание чл.7 от същото, задължението е намалено със сума в размер на
37 119,41 лв. или съгласно чл.1.3 се определя на 71 408,61 лв. която
сума е усвоена на 30.05.218 г.. Според вещото лице дължимата сума за главница е
в размер на 70 661,11 лв, /усвоен кредит 71 408,61 лв. издължена сума
747,50 лв./ Вещото лице е посочило, че нотариалните такси за връчване на
нот.покани към ответницата са в размер на 86,40 лв.. Вещото лице е заключило,
че организацията на счетоводството и документирането на стопанските операции на
банката-ищец са в съответствие със ЗСч, и свързаните с него нормативни
документи, както и ОУ, при които банката предоставя кредити на лица и дружество,
осъществяващи стопанска дейност и за други потребителски нужди.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са
осъдителни искове с правно основание чл.430 от ТЗ вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД за присъждане на суми по вземания за част от главница
в размер на 55 000 лв. от общо дължима 70 661,11 лв. и разноските за нотариални
такси в размер на сумата 86,40 лв, произтичащи от договорно основание - договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31200/11.12.2007 г.
и споразуменията към него. Ответницата оспорва
факта, че цитираният в исковата молба чл.24 от договора не се отнася до
възможността за цесия, което действително е така, но в договора съществува
такава договорка и това е чл.27 ал.1.
Съдът счита, че се касае за допусната от ищеца техническа грешка при изписване
на цифрата, но това не се отразява до действителността на тази клауза от
договора. Ответницата оспорва и факта, че тя не е била уведомена за цесиите,
тъй като нейната дъщеря не й е предала уведомлението, получено на 8.11.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл.46 ал.4 от ГПК с получаването на съобщението от
другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. Освен това с
факта на подписването на предходните споразумения, първо с единия, а след това и
с другия цесионер съдът намира, че ответницата е била уведомена на тези две
цесии, тъй като в тези споразумения се цитира договора за кредит от 11.12.2007
г. Ето защо съдът приема, че договорите за цесия са
породили своето действие, ответницата е била уведомена за тях. Съдът приема, че
тя е била уведомена и за обявяване от страна на банката за предсрочната
изискуемост, след като са настъпили предпоставките за това-не е платила 4
погасителни вноски за главница и на основание чл.18 ал.1 от Договора банката е упражнила
правото си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем.
Договорът за кредит за покупка на недвижим имот от 11.12.2007, според съда е валидна сделка,
която е породила своето действие, след като на ответницата фактически е
предоставена сумата от 23 000 евро, представляваща равностойността на 39 044
ш.ф. по курс купува за швейцарски фракове към еврото. Останалите споразуменията
към него, обаче са нищожни на основание чл.26 ал.1 пред.1 от ЗЗД поради
противоречие със закона. Според настоящата инстанция нищожност на сделка може
да бъде установена и служебно от съда в рамките на разглеждан спор и най-вече,
когато са нарушени императивни норми от публичен интерес. В този случай той е
длъжен да прогласи нищожността. На първо място съдът съобразява актуалната
съдебна практика на ВКС по чл.290 от ГПК, постановена по идентичен казус с
настоящия-осъдителен иск, с правно основание чл.430 от ТЗ, предявен от „Юробанк
България” АД против физически лица-кредитополучатели по сключен договор за кредит. С решението е отговорено
на въпроса: уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за
преструктуриране на кредитно задължение по Наредба №9/3.04.2008 г. за оценка и
класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на задължения за
лихви и такси към размера на редовната главница представлява ли анатоцизъм по
смисъла на чл.10 ал.3 от ЗЗД. Прието е, че допълнителни споразумения към
договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява
анатоцизъм по смисъла на чл.10 ал.3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка
между търговци на основание чл.294 ал.1 от ТЗ. При това положение се налага
изводът, че процесните допълнителни споразумения към договора за кредит,
включително и последното от 30.05.2018 г., с което задълженията са
превалутирани от швейцарски франка в български лева са нищожни, като сключени в
противоречие на закона, тъй като установените в тях клаузи водят до анатоцизъм.
Освен това съгласно разпоредбата на чл.366 от ЗЗД сключената спогодба върху
непозволен договор е нищожна, дори ако страните са се спогодили относно
неговата нищожност. В този случай, след като нищожните клаузи могат да бъдат
заменени от повелителни норми за закона, приложение намират първоначално
договорените клаузи в договора за кредит от 11.12.2007 г,. съгласно
разпоредбата на чл.26 ал.4 от ЗЗД. След анализ на уговорките относно предмета
на договора чл.1 ал.1 чл.2 ал.1 и ал.4 се налага извод, че кредитът реално е
отпуснат в евро, като паричната единица на сметката швейцарски франка служи
само за изчисленията и се ползва виртуално. Размерът на договорения кредит като
конкретна сума е определен в чл.1 от договора-23 000 евро. Независимо, че в
чл.2 ал.1 от договора е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове,
достъп до сметката кредитополучателя няма, тъй като тя е блокирана.
Швейцарските франкове от тази блокирана сметка служебно се превалутират от
банката в евро преди усвояването им и реалното усвояване на кредита от ответницата
става именно в евро. След като последващите допълнителни споразумения към
първоначалния договор за кредит са нищожни в частите досежно преоформяне на
задълженията на ответницата чрез натрупване към редовната главница на просрочените задължения за лихва,
включително и последното от 30.05.2018 г, с което едновременно с преоформянето
е договорено и превалутиране в български лева на задължението, то основателен и
доказан би бил искът само за настъпилата предсрочна изискуемост по отношение на
главницата, представляваща равностойността в швейцарски франкове на 23 000
евро. В случая обаче ищецът претендира
заплащане на част от главницата в размер на 55 000 лв, от общо
дължимата 70 661,11 лв. Съгласно задължителните разяснение в ТР
№4/29.04.2015 г. на ВКС по т.д.№4/14 г. на ОСГТК съдът не може да присъди
левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, освен в
изрично предвидените от закона случаи.
Изрично е посочено, че този въпрос се отнася само до случаите, при които
плащането в чуждестранна валута се дължи въз основа на договор, какъвто е и
настоящият казус. В този смисъл искът за заплащане на част от главницата в
размер на 55 000 лв, от общо дължимата 70 661,11 лв. по договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 31200/11.12.2007 г. и споразуменията
към него се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Предявен е и втори иск за заплащане
на сумата от 86,40 лв, представляваща нот.такса. Съгласно заключението на
вещото лице, тази такса е реално заплатена от ищеца, но според представените по
делото доказателства, тя касае връчване на ответницата наред с уведомлението за
двете настъпили цесии и на предсрочната изискуемост на кредита. Следователно не
са налице условията на чл.10 от договора за кредит и тази претенция също следва
да бъде отхвърлена. Прехвърлянето на вземането от ищеца на друг кредитор и
обратно не е настъпило по волята на ответницата и тя не следва да дължи нотариалната
такса, заплатена от ищеца за уведомяването й. Съдържащото се в същото уведомление
и такова, за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, не променя този извод
на съда, доколкото ищецът е бил длъжен на основание чл.99 от ЗЗД да уведоми
длъжника за цесията и този разход не е сторен по вина на ответницата, а зависи
изцяло от волята на цедента.
При този изход на делото разноски не следва да се
присъждат в полза на ответницата, тъй като няма направено такова искане нито в
отговора на исковата молба нито в съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 представлявано от П.Д. и Д. Ш. - изпълнителни директори и членове на Управителния съвет, действащо чрез пълномощника си С.З. - адвокат от САК, със съдебен адрес:***, против Ш.М.С., ЕГН **********,*** искове с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на следните суми, дължими по договор за ипотечен кредит за покупка на недвижим имот № HL 31200/11.12.2007 г. и допълнителните споразумения към него: 55 000 лв. – представляваща част от вземане за главница в общ размер на 70661,11 лв. ведно със законната лихва върху главницата от 30.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и иск за заплащане на сторените разноски за нотариални такси в размер на сумата 86,40 лв.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от
връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: