Номер 307830.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 30.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100502196 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 50464/27.07.2020г. на Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, с адм. адрес гр. София, п.к. 1309,
ул. „Пиротска“ № 171 А, чрез ст. юрисконсулт Силвия Петрова, адрес за съобщения и
призоваване гр. Варна, бул. „Сливница“ № 159, срещу решение № 3103 от 14.07.2020г.,
постановено по гр.дело № 18336/2019г. на Варненския районен съд, 47-ми състав, с което
въззивникът е осъден да заплати на Г. В. М. , ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Острата
чешма“ № 14, сумата от 1556.73 лева /хиляда петстотин петдесет и шест лева и
седемдесет и три стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд – 239 часа, за периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г., получен в резултат
на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 06.11.2019 г., до окончателното й
изплащане, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Въззивникът намира за неправилен извода на първоинстанционния
съд за непълнота в правната уредба, регламентираща преизчисляването на положен нощен
труд към дневен, както и определения от него коефициент за превръщане, като излага
подробни доводи в тази насока. Моли за отмяна на решението и за присъждане на
направените разноски пред въззивната инстанция.
Във въззивната жалба е отправено и искане за спиране на производството по делото
до приключване на тълкувателно дело № 1/2020г. по ипса на ВКС. Съгласно чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело,
решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Практическото
значение на посоченото основание е да се спре обусловеното дело, за да се изчака
формиране на сила на пресъдено нещо относно спорното право, предмет на обуславящото
дело. По тълкувателните дела върховните съдилища постановяват задължителна
тълкувателна норма относно приложението на правни норми, по които е налице
противоречива съдебна практика. Посоченото тълкувателно дело не касае конкретно
правоотношение, поради което няма обуславящо за спора значение, по смисъла на чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК /в този смисъл и ТР № № 8/07.05.2014г., постановено по тълк. дело №
8/2013г. на ОСГТК на ВКС/. По изложениео съображения, настоящият съдебенсъстав
намира, че не са налице основания за спиране на производството по делото, поради което
1
искането следва да бъде оставено без уважение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата.
Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на
процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се
свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на
доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на
доказателствената тежест.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 50464/27.07.2020г. на
Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, с адм. адрес гр.
София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, чрез ст. юрисконсулт Силвия Петрова, адрес за
съобщения и призоваване гр. Варна, бул. „Сливница“ № 159, срещу решение № 3103 от
14.07.2020г., постановено по гр.дело № 18336/2019г. на Варненския районен съд, 47-ми
състав, с което въззивникът е осъден да заплати на Г. В. М. , ЕГН **********, от гр. Варна,
ул. „Острата чешма“ № 14, сумата от 1556.73 лева /хиляда петстотин петдесет и шест лева
и седемдесет и три стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд – 239 часа, за периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г., получен в резултат
на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 06.11.2019 г., до окончателното й
изплащане, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за спиране на производството
по делото.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2196/2020г. на ВОС за 27.10.2020г.
от 13,30ч., за която дата и час да се призоват страните, за която дата и час да се призоват
страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3