РЕШЕНИЕ
№ 140
гр.Плевен, 11.03. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, V –ти състав, в открито
съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
административно дело №1140 по описа на
Административен съд-Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.107,
ал.2 от Закон за автомобилните превози във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс.
Образувано е по жалба от Д.С.И. с ЕГН **********,***, чрез адв. С.К.-Д.
***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №РД-14-2778/18.11.2020 год. на Директора на
РД“АА“-Плевен, с която спрямо жалбоподателя са приложени принудителни
административни мерки : 1. по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1 от
ЗАП-спиране от движение за срок от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на предна
табела с рег.номер и отнемане на свидетелството за регистрация, до отстраняване
на нарушението, но за не повече от 12 месеца; 2. по чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАП-временно
отнемане на СУМПС на водача до отстраняване на нарушението , но за не повече от
12 месеца. Заповедта е била обжалвана по
административен ред пред Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, който е отхвърлил жалбата , като е постановил
Решение №РД-14-2778/3/22.12.2020 год.
В
жалбата се навеждат доводи, че оспорената заповед е неправилна и
незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон. Твърди, че принудителните
административни мерки са наложени за максимално предвидения в закона срок,
който не съответства на тежестта на нарушението и на личните характеристични
данни за нарушителя. Сочи, че жалбоподателят е на 79 години, няма предишни
нарушения, заедно със съпругата си живеят сами
в с.Еница, общ.Кнежа , като и двамата са с множество заболявания. С
отнемането на СУМПС и свалянето на регистрационните табели на автомобила за
срок от 12 месеца, същите са поставени в пълна невъзможност да реагират при
възникване на здравословен проблем. Счита още, че налагането на ПАМ за
предвидения в закона максимален срок, не е съобразено и с обявеното в страната
извънредно положение, във връзка с разпространение на коронавирусната
инфекция. Сочи, че жалбоподателят и съпругата му предвид възрастта им са от
най-уязвимата група, като при евентуално заразяване с вируса бързата
реакция е
изключително важна и животоспасяваща, като се вземе предвид нередовния
обществен транспорт в селата, зимния период. В този смисъл счита, че не са
изложени мотиви защо ПАМ е приложена за максималния предвиден срок, с което е
допуснато нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Счита, че ПАМ са и
непропорционални на засегнатите права и свободи на И.. В заключение моли съда
да отмени обжалваната заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв.Д. *** с надлежно пълномощно на л.10 от делото, която поддържа жалбата на
заявените в нея основания. Сочи, че при издаване на обжалваната заповед са
допуснати редица съществени административно производствени нарушения. Твърди,
че сведенията от лицата, които са били пътници в автомобила, не са иззети по
реда, визиран в чл. 44 от АПК съгласно, който същите е следвало да бъдат иззети
от административния орган, като след изземването им, административният орган е
следвало да посочи длъжността си и да се подпише на сведението. В конкретният
случай от административната преписка се установява според жалбоподателя, че въпросните
сведения са дадени не пред административния орган, каквото е изискването на чл.
44 от АПК, а пред полицията. Това според пълномощника на жалбоподателя ги
опорочава като доказателствено средство и същите не могат да бъдат ползвани
като доказателствено средство. Счита още, че в сведението, дадено от Николай
Емилов Петров, за който се твърди, че е подал сигнала, липсва изцяло подпис на
полицая или съответно на административния орган, който е снел обяснението. Това
само по себе си също счита за съществено нарушение. Сочи още, че на лицата,
които са били разпитани, не им е било разяснено, че същите могат да бъдат
разпитани като свидетели в настоящото
производство по оспорване на акта. Това счита за нарушение на чл. 44, ал. 4 от АПК, което само по себе си е достатъчно основание заповедта да бъде отменена. В
този смисъл е и решение № 4178/11.04.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 11216/2015г. Счита още, че в заповедта липсват мотиви ПАМ да се приложат
за максимално предвидения в закона срок. Действайки по този начин,
административният орган не е спазил изискването за форма. Сочи, че
жалбоподателят и съпругата му са възрастни хора. Той е на 79 години с множество
заболявания, живеят в отдалечено село, където градският транспорт е нередовен,
а съпругата му е с 95% намалена трудоспособност, т.е. тя е неподвижна. Няма
възможност да отиде на лекар, няма възможност да се погрижи за здравето си. Моли
съда да отмени оспорената заповед или да намали срока, за който ПАМ са наложени. Претендира
разноските, направени в производството.
Ответникът по жалбата- Директорът на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Плевен в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.
Административният съд, пети състав, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от материалите по делото, на
10.09.2020 год. в РУ-Кнежа е получен сигнал, че на автогарата в гр.Кнежа,
„Фолксваген голф“-син на цвят с рег.№*****, превозва незаконни пътници. По
повод подадения сигнал служители на РУ-Кнежа са извършили проверка, при която
са установили, че автомобилът е паркиран без водач и пътници. От снетото сведение
от сигналоподателя станало ясно, че мъж, който
управлява „Фолксваген голф“ с рег.№******, извършва нерегламентирани
таксиметрови услуги, от спирката на с.Еница всеки ден превозва хора до
гр.Кнежа, като за услугата му се заплаща сума в размер на 2 лева на човек в
едната посока. Автомобилът по-късно е спрян от служители на РУ-Кнежа на изхода
на гр.Кнежа посока с.Еница. Установен е
водачът - Д.С.И., както и пътници в автомобила –Б. М. М., Й. Д. М. и Н. К. Н..
Тези обстоятелства са отразени в съставената и приложена на л.31 от делото
Справка от РУ-Кнежа, в която е посочено още, че водачът в снето сведение също е
потвърдил, че срещу заплащане вози хора от с.Еница, а пътниците са потвърдили,
че за превоза са заплатили сумата от 4 лева на човек в двете посоки. Направено
е предложение материалите по преписката да се изпратят на РП-Плевен, ТО-Кнежа,
по компетентност.
Изготвена е и Докладна записка на
л.32 от делото.
На л.34-л.38 от делото са приложени снетите сведения
от жалбоподателя, сигналоподателя и още три лица.
Видно от писмо на л.29 от делото, образуваната в РУ-Кнежа преписка по подадения
сигнал, е изпратена на РП-Плевен, ТО-Кнежа.
РП-Плевен, ТО-Кнежа е установила от материалите по
преписката, че И. превозва пътници с
лекия си автомобил „Фолксваген“ с рег.№*****, като е осъществявал
нерегламентиран превоз на пътници срещу заплащане, без МПС да е включено в
списък към Удостоверения за регистрация за таксиметров превоз, като и че И. не
е регистриран като търговец за превоз на пътници срещу заплащане. Изготвено е
Постановление №7411/26.10.2020 год. от прокурор в РП, в което е направена
констатация, че нерегламентираната таксиметрова дейност не е криминализирана по НК, касае се за административно
нарушение на ЗАП, като компетентността за образуване и приключване на административнонаказателно производство е на директора на
РДАА-Плевен. На това основание материалите по преписката са изпратени по компетентност на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“.
След постъпване на материалите по преписката в
РДАА-Плевен, е съставен АУАН серия А-2019 №278589/18.11.2020 год. за нарушение
на чл.6, ал.1 от ЗАП затова, че на 10.09.2020 год. на изхода на гр.Кнежа за
с.Еница, И. като водач на л.а. „Фолксваген Джета“ с рег.№******* извършва
обществен превоз на пътници - три лица, по маршрута с.Еница-гр.Кнежа, без
лиценз за обществен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници. АУАН е връчен на И. на 18.11.2020
год., за което се е подписал собственоръчно.
Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №РД-14-2778/18.11.2020 год. на Директора на РД“АА“-Плевен, с която спрямо
жалбоподателя са приложени принудителни административни мерки :
1. по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1 от
ЗАП-спиране от движение за срок от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на предна
табела с рег.номер и отнемане на свидетелството за регистрация, до отстраняване
на нарушението, но за не повече от 12 месеца;
2. по чл.106а,
ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАП-временно отнемане на СУМПС на водача до отстраняване на
нарушението , но за не повече от 12 месеца.
На 2.12.2020 год., в регламентирания в АПК 14-дневен
срок, считано от датата на издаване на заповедта в случая, И. е подал жалба
против заповедта за прилагане на ПАМ до Директора на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“-л.42.
По жалбата е постановено Решение №РД-14-2778/3/22.12.2020 год. от Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което жалбата е
отхвърлена. Изложени са следните съображения: Заповед № РД-14-2778/18.11.2020
г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация - Плевен“ е издадена
от компетентен орган, в законоустановената форма, при
спазване на админисгративнопроизводствените правила
за неговото издаване и при правилно приложение на материалния закон.
Принудителната административна мярка по чл. 106а, ал.
1, точка 1 от Закона за автомобилните превози цели да се преустанови
неправомерното извършване на обществен превоз на пътници. За да гарантира
ефективността на забраната, законодателят е насочил принудителното действие на
мярката към средството, с което е извършено нарушението - моторно превозно
средство. С оглед на това, приложената принудителна административна мярка
рефлектира пряко и непосредствено върху правната сфера на собственика на
автомобила, тъй като именно той се лишава от правото на свободно ползване на
собствеността си през следващите 12 месеца. В случая е безспорно установено, че
моторното превозно средство - лек автомобил марка „Фолксфаген
Джета“ е per. № *******, категория Ml е собственост на Д.С.И., което обуславя
извода, че само той има правен интерес от оспорването на Заповедта в точка 1.
В разпоредбата на чл. 106а от Закона за автомобилните
превози са регламентирани конкретни принудителни административни мерки (ПАМ),
насочени към преустановяване извършването на административни нарушения.
Съгласно чл. 106а, ал. 7 от Закона за автомобилните
превози - табелите с регистрационните номера и документите, удостоверяващи
регистрацията на моторното превозно средство, се връщат след отстраняване на
нарушението или изтичането на срока по ал.1, т.1 и заплащане на наложената с
наказателното постановление глоба, послужили като основание за издаване на
заповед за прилагане на ПАМ по чл.107, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози.
В този смисъл решаващият орган е счел за изпълнени
изискванията на чл. 59, ал. 2 от Административнопроцесуалния
кодекс и чл. 107, ал. 1 от Закона за автомобилните превози за издаване на
мотивирана заповед за прилагане на ПАМ.
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка според решаващият орган е съобразена с материалните и процесуални правила
при издаването, издадена е с цел да предупреди и превъзпита нарушителите, да се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите граждани за строго
спазване на установения правен ред, както и за правилната оценка на обществената
опасност на административните нарушения. Чрез предприемане на действия по
компетентност и прилагане на принудителни административни мерки се съдейства в
борбата с административните нарушения, което води до увеличаване на доверието
на гражданите в институциите.
Няма данни за датата на връчване на горното решение на
жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предвид по-краткия срок между датата на постановяване
на постановеното при административен контрол решение - 22.12.2020 год. и датата
на подаване на жалбата в съда - 30.12.2020 год., последната се явява подадена в
срок, от надлежна страна-имаща право и интерес да оспори неблагоприятен за нея
административен акт, пред компетентния съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящия състав на
съда намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с
изискванията на чл.107 от ЗАП, съгласно
който принудителните административни мерки
по чл. 106 и
106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от
него длъжностни лица. Процесната заповед е издадена от Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Плевен, който е оправомощен
да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАП с приложената
на л.41 от делото Заповед №РД-01-43/23.01.2020 год. на Изпълнителния директор
на ИААА.
При постановяването на заповедта са спазени
изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт. Изрично е
посочено както правното основание за налагане на принудителната административна
мярка - чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква "а"
и ал.2,т.1 , както и чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАП, така и фактическото
основание за издаването на заповедта. В заповедта подробно е описан словесно
констатираният от контролните органи на полицията нерегламентиран превоз на пътници. Фактическата обстановка е описана освен чрез
възпроизвеждане на нарушените правила от акта за нарушение, но и чрез изрично позоваване
в същата на съставения акт серия А 2019
№278589/18.11.2020 год. и постановление №7411/26.10.2020 год. на РП-Плевен. Последното
е допустимо с оглед обезпечаване спазване изискването за мотивиране на акта, с
оглед Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК. Както заповедта, така
и АУАН са надлежно връчени на
жалбоподателя. Посочването на правно релевантните за наличието на хипотезата на
чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква "а"
и ал.2,т.1 , както и чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАП обстоятелства, са
необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава правото на
органа да упражни предоставеното му от закона правомощие и се осигурява
възможност на адресата на акта да защити правата си. Изпълнено е както общото
изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, така и
специалното такова по чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП за постановяване на
мотивиран административен акт.
Съдът не споделя развитите в жалбата доводи за
допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви относно
продължителността на срока на наложената ПАМ. В разпоредбата на чл.106а, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗАП е указано, че за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: временно спиране от движение на моторно
превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца,
а в чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАвтП
е указано, че за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство,
без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или
не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на
Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Видно от така цитираните правни норми, срокът, за който се налагат ПАМ, е
определен под условие – до отстраняване на нарушението, но за не повече от дванадесет
месеца. Видно от текста на оспорената заповед, административния орган е
приложил относимата правна норма, като срока на ПАМ е
дословно идентичен с правната норма - до отстраняване на нарушението, но за не
повече от дванадесет месеца. Така определения от административния орган срок на
действие на ПАМ по никакъв начин не може да се определи като максимално
допустимия такъв, доколкото в заповедта, в съответствие с правната
регламентация е посочено, че действието на ПАМ е до отстраняване на нарушението,
т.е. до настъпването на условието, с което се свързва краят на срока , за който
е приложена мярката. Посочването, че действието на ПАМ е за не повече от 12
месеца от своя страна означава, че ако нарушението не бъде отстранено в рамките
на 12 месеца, то това е максималният срок, за който ще действа ПАМ, не може да
продължи повече от тези 12 месеца. Поради
това съдът намира възражението за липса на мотиви, относно срока за
продължителността на ПАМ за неоснователно.
Неоснователно е и възражението за допуснато съществено
процесуално нарушение в административното производство, свързано със събирането
на доказателства за вмененото на И. нарушение. Пълномощникът на жалбоподателя
твърди, че сведенията от лицата, които са били пътници в автомобила, не са
иззети по реда, визиран в чл. 44 от АПК съгласно, който, сведенията се дават
писмено и се подписват от лицата, които
са ги дали, и се приподписват от административния
орган или от определен от него служител, като административният орган разяснява
на лицата, дали сведенията, че при
оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели.
Видно е, че към административната преписка са приобщени 5 броя сведения на л.34
до л.38 от делото. Сведението, дадено от Н. Е. П. на л.34 няма как да е приподписано от длъжностно лице или административен орган,
защото в него П. е обяснил и възпроизвел подадения от него сигнал по телефона,
с който е сезирал контролните органи за извършвания от жалбоподателя
нерегламентиран превоз на пътници, т.е. това сведение има характера на сигнал.
Останалите 4 броя сведения, са депозирани от тримата пътници в автомобила в
деня на проверката –Б. М., Й. М. и Н. Н., както и от самия жалбоподател. Видно
е от всички тези приложени на л.35-л.38 от делото сведения, че те са подписани
както от лицата, дали сведенията, така и от длъжностно лице, снело сведенията,
което се е подписало саморъчно . Вярно е, че това длъжностно лице не е от
администрацията на административния орган, постановил оспорената заповед, а от
състава на РУ-Кнежа, в рамките на извършена полицейска проверка за .установяване
на действителните факти от значение за отговорността на жалбоподателя. С това е
изпълнено изискването на чл.44, ал.2, изречение второ от АПК сведенията да
бъдат подписани от лицата, които са ги дали и от съответно длъжностно лице.
Няма данни административният орган, по-късно, при произнасянето си с оспорената
заповед въз основа на тези доказателства, дали е разяснил на същите тези лица,
дали писмени сведения, че те могат да бъдат разпитани като свидетели пред съда, но дори да се приеме, че това не е
сторено, съдът намира, че същото не съставлява съществено процесуално
нарушение, обосноваващо отмяна на заповедта само на това основание. Защото не
са налице други доказателства, опровергаващи дадените сведения от една страна,
от друга, налице са други безспорни доказателства, потвърждаващи дадените
сведения, които ще бъдат коментирани при обсъждане на материалната
законосъобразност на оспорената заповед. Следва да се има предвид и правилото,
установено в чл.171, ал.1, изречение последно от АПК, че разпитът на лицата,
дали сведения в хода на проведеното административно производство, е само правна
възможност, която съдът преценява, ако намери необходимост да изслуша лицата
непосредствено. В случая обаче сведенията, дадени и от тримата пътници в
автомобила на процесния ден, са абсолютно еднозначни, непротиворечиви помежду
си и на останалите доказателства и нищо не налага тези свидетели да бъдат
разпитани отново и пред съда. Поради това и неразясняването, или по-точно
липсата на доказателства дали им е била разяснена възможността да бъдат
разпитани пред съда, не съставлява съществено процесуално нарушение.
Заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона, поради следните
съображения:
По смисъла на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвП,
за преустановяване на административните нарушения по този
закон се прилагат изрично предвидените в него ПАМ, поради което те
са от вида на преустановяващите. Именно такава е и мярката по чл. 106а, ал. 1,
т. 1, изразяваща се във " временно спиране от движение на моторно превозно
средство до отстраняване на нарушението на водач и по чл. 106а, ал. 1, т. 4 от ЗАвП
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
отстраняване на нарушението, който извършва обществен превоз на пътници или
товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,
или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година. За прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, и т. 1 и т. 4 от ЗАвтП е необходимо да е осъществено
административно нарушение - извършване на обществен превоз на пътници или
товари с пътно превозно средство, без за него да има издадено заверено копие от
лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози,
обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава
лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или
товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на
"Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на
таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този
закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България. Регистърът съдържа: №
на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление
на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или
удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления,
списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността.
По делото не се оспорва обстоятелството, че процесното
МПС не притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на
Република България, лиценз на Общността за извършване на международен превоз на
пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници.
За нарушение на изискването за извършване на обществен
превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено
налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а от ЗАвП.
Легална дефиниция на понятието "обществен
превоз" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАП и представлява
превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага,
който се извършва с моторно превозно средство
Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се
извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена
сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАП, който представлява
превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен
единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван
със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от
водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, когато този превоз не е основна дейност за него.
Установява се от абсолютно всички събрани в съдебното
производство, неоспорени и необорени от страните писмени доказателства, че
жалбоподателят е извършил превоз на трима пътника от с.Еница до гр.Кнежа на 10.09.2020 год. и че между водача на .автомобила-настоящият
жалбоподател, и пътниците е договорено заплащане на цената на превоза и е
извършено плащане за превоза и в двете посоки. В предоставените от тримата
пътували с жалбоподателя на 10.09.2020 год. пътници се съдържа сведение, че
процесния ден за превоза от с.Еница до гр.Кнежа и обратно всеки е заплатил на И.
по 4 лева. Сведенията, дадени от тримата пътници, са еднозначни,
непротиворечиви, дадени от лица-очевидци, присъствали и възприели
непосредствено фактите във връзка с превоза и заплатената за него цена, те са
участници своего рода в самото деяние. Дори да не се зачете доказателствената
стойност на писмените сведения от Б. М., Й. М. и Н. Н. поради липсата на данни,
че им е разяснена възможността да бъдат разпитани в съдебното производство като
свидетели, следва да се има предвид, че съобщените от тях данни, че И. е
извършил него ден превоз срещу заплащане, се потвърждава и от сведенията,
дадени от самия жалбоподател на л.35 от делото. Самият И. се е подписал
собственоръчно, че на 10.09.2020 год. е превозил Н., Й. и Б. до гр.Кнежа срещу
сумата от 2 лева на човек в едната посока. Жалбоподателят е посочил още, че
това не е еднократен акт, а че и друг път е возил хора от с.Еница до гр.Кнежа и
обратно. Дадените от самия жалбоподател сведения са подписани от него и от
длъжностното лице, което ги е снело. В този случай не се е налагало разясняване
на жалбоподателя на възможността да свидетелства пред съда и в този смисъл с
неразясняването на тази възможност не е допуснато нарушение, защото няма как
жалбоподателят да съвместява в съдебното производство две качества- и на
страна, и на свидетел. Направеното от жалбоподателя признание на този неблагоприятен за него факт-че
е извършвал превоз без лиценз срещу заплащане, съставлява на общо основание
годно доказателствено средство по смисъла на чл.39 вр.
чл. 45 от АПК, вр с чл.чл.171,
ал.1, изречение първо от АПК. То доказва по безспорен начин фактите, станали
основание за прилагане на процесните ПАМ.
Доказателства, установяващи безспорно изнесеното в сведенията на тримата
пътници, съставляват още справката и докладната записка, изготвени от
полицейски орган от РУ-Кнежа, приложени на л.31 и л.32 от делото, в които са
изнесени данни за извършения от И. нерегламентиран превоз на пътници срещу
заплащане. Тези справка и докладна записка съставляват официални свидетелстващи
документи, които се ползват с материална доказателствена сила за отразените в
тях факти по извършване на нерегламентиран превоз срещу заплащане. Те не са
оспорени и не са оборени с надлежни доказателствени средства и съставляват още
едно доказателство за достоверността на изнесените в оспорената заповед
фактически обстоятелства.
Трайно в съдебната практика е прието, че анализът на § 1, т. 1 и т. 2, във вр. с т. 4, б. "б" от ДР на ЗАП налага
извод, че основната предпоставка, по която се различават "общественият
превоз" и "превозът за собствена сметка" е възмездният характер
на дейността. Когато се извършва без заплащане, с нетърговска или нестопанска
цел, превозът на пътници е такъв за собствена сметка. За да бъде установено
нарушение на разпоредбите на ЗАП за извършване на обществен превоз на пътници,
административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже,
че е извършено плащане, или има уговорка за извършване на плащане на услугата
превоз. Последното обстоятелство безспорно е установено и доказано в рамките на
проведените административно и съдебно
производства. Административният орган е изградил извода си за извършване на
обществен превоз на пътници срещу заплащане, при наличие на годни
доказателства, събрани по предвидения в закона ред. Ето защо съдът приема за безспорно
доказано изложеното в процесната заповед, че жалбоподателят е осъществил
обществен превоз на пътници по смисъла на § 1 от ДР на ЗАП с посочения автомобил.
При така очертаната законова регламентация,
необходимата материалноправна предпоставка за
прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗАП е доказана- безспорно е
установено, че соченият като извършител на превоза е осъществявал дейност срещу
заплащане, независимо от това дали тази дейност
има инцидентен характер или не, поради което се явява обоснован и
доказан извода на административния орган, че са налице основаният за налагане
на преустановителната ПАМ, посочена в чл. 106а, ал. 1, т. 1 и т. 4"б" от ЗАП "... извършва
обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има
издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е
включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година". Още повече с
издадената заповед за ПАМ в т. 1, вече е постигната целта - преустановяване на
административното нарушение.
Спазена е и преследваната от закона цел. ПАМ са
инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на
определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Те имат
превантивен характер, като тяхното предназначение е да се осуети възможността
на дееца да извърши други подобни нарушения и да се предотвратят
неблагоприятните последици от това. Именно, с оглед непосредствената цел за
ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване на обществения интерес, е наложена и процесната ПАМ, която има
ограничено по време действие само до отстраняване на нарушението , но за не
повече от 12 месеца. В случая и предвид, че срокът на мярката е определен в
зависимост от настъпването на определено прекратително
условие, както беше посочено, е без правно значение възрастта на дееца,
здравословното му състояние и други фактори. В случая се касае за автомобилен
превоз на пътници, което е дейност с повишен риск за живота и здравето на
хората. Следва да се има предвид, че подателят на сигнала Н. Е. П., като
причина за подаване на сигнала за извършвания от И. превоз на пътници срещу
заплащане, е посочил в даденото от него сведение на л.34, че се е обадил на
тел.112, именно защото е чул, че водачът /има предвид жалбоподателя/ “заспива
на волана и е опасен да превозва хора“. В този смисъл напредналата възраст на
жалбоподателя-79 години, на каквато възраст по приницип
вниманието и концентрацията на всеки един човек са по- занижени в сравнение с
тези на хората от по-младата активна възраст, е друг фактор, който способства
за формиране на извод, че водещото в конкретния случай е именно целта на
закона- превоза на пътници, което е дейност с повишен риск за живота и здравето
на хората, да се извършва само от лицензирани превозвачи. Това е наложило
законодателят да установи специални изисквания, гарантиращи определено ниво на
професионална компетентност и благонадеждност на водачите, техническа
изправност и пригодност на моторното превозно средство. Значимостта на
ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира, е обусловила
подробна регламентация на национално и на европейско ниво. В тази връзка
законодателят в чл. 6, ал. 1 от ЗАП императивно е посочил, че тези превози могат
да се извършват само от превозвачи, които притежават лиценз или удостоверение
за регистрация. Затова и извършването на която и да е от формите на
регламентираната и контролирана дейност от ЗАП без надлежно разрешение, лиценз
или регистрация, е въздигнато в административно нарушение от една страна, и от
друга е факт, обуславящ налагането на ПАМ.
Ето защо жалбата
срещу оспорената заповед следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.И. с ЕГН **********,***, чрез
адв. С.К.-Д. ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-2778/18.11.2020 год. на
Директора на РД“АА“-Плевен, с която
спрямо жалбоподателя са приложени
принудителни административни мерки : 1. по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2,
т.1 от ЗАП-спиране от движение за срок от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на
предна табела с рег.номер и отнемане на свидетелството за регистрация, до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца; 2. по чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАП-временно
отнемане на СУМПС на водача до отстраняване на нарушението , но за не повече от
12 месеца, потвърдена с Решение №РД-14-2778/3/22.12.2020 год. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14 -/четиринадесет/
дневен срок от съобщението до страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: