Решение по дело №818/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1199
Дата: 25 септември 2020 г. (в сила от 24 февруари 2021 г.)
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20207040700818
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  1199

град Бургас, 25.09.2020 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, трети състав, на двадесет и шести август през две хиляди и двадесета година, в заседание проведено при закрити врата, в състав:

 

                                                                  СЪДИЯ: Чавдар Димитров

при секретаря Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело № 818 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.96 ЗДАНС във  вр. чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба, подадена от И.Е.Ч. *** против Заповед рег. № З-925/15.04.2020г., издадена от председател на Държавна агенция „Национална сигурност“,  с която на осн. чл.92, ал.1, вр. чл.90, ал.1, т.4 и чл.88, ал.2, т.4 от ЗДАНС , във вр. с чл.110д, ал.1, т.11 от ППЗДАНС, на Ч. е било наложено дисциплинарно наказание „понижаване в ранг“- от специален агент ІІ степен в  главен агент І степен, за срок от 1 (една) година, считано от датата на връчване на заповедта.

Жалбоподателят иска отмяна на акта. Твърди, че е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Правят се доводи за нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че деянието, за което е бил санкциониран е описано по два различни начина - като „подписване“ на пътната книжка и като „съзнателно вписване на неверни данни“, които смислово се различават, доколкото полагането на личен подпис не би могло да се приеме за  вписването на неверни данни, още повече, че според установената в ТДНС Бургас практика пътната книжка била попълвана от самия водач, след което била поднасяна за подпис на директора на ТДНС. Оспорва сочените от дисциплинарнонаказващия орган обстоятелства, че е допуснал и несвоевременно попълване на пътната книжка. Изразява несъгласие с отразеното в наказващата го заповед, че е изпълнявал функциите на директор, като счита, че е замествал същия. Счита, че липсва умисъл в действията му от субективна страна или, че по-точно полгането на подпис на процесните места в книжката е изцяло в изпълнение на вътрешните правила и служебните актове, които според изразеното му мнение създават предпоставки за преценка на поведението му като нарушение. Навежда се довод за това, че е бил санкциониран за повече от едно нарушение или че е налице вътрешно противоречие между правната квалификация на извършеното, което води до неяснота на дисциплинарното обвинение и прави защитата му невъзможна. Обяснява за липсата на настъпили вредни последици от деянието му, като счита, че вида и размера на наказанието не съответстват на вида и размера на соченото нарушение и не са съобразени с липсата на умисъл в действията му. Оспорва възприетото в мотивите на заповедта, че притежава занижено чувство на отговорност към етичните правила. Преценя наказанието като общо и неконкретно, и несъразмерно тежко.

Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Иска се съдът да постанови заличаване на наказанието. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат К., поддържа жалбата и наведените с нея доводи, като прави и доказателствени искания. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по оспорването – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, чрез процесуалния си представител Х. Хараланова, представя административната преписка и допълнителни писмени доказателства, изготвени или съхранявани при администрацията на ответника, намира оспорването за неоснователно. Аргументира позицията си в о.с.з. където оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по законосъобразността на оспорената заповед съдът, въз основа на събраните доказателства и приложимите норми, прие за установено следното:

 

І. По фактите:

 

Фактите по случая в съществената си част са безспорни между страните и се установяват от събраните по делото доказателства, представени с административната преписка, съдържаща явна и класифицирана част и са подкрепени от неоспорените фактически обстоятелства, изложени в самата заповед, като спорът между страните се концентрира върху подвеждането им под посочените в административния акт санкционни правни норми, т.е. върху правната квалификация на деянието, противоправния му характер, субективната му страна както и върху размера, справедливостта и обосноваността на наказанието.

От доказателствената съвкупност се установява и не се спори, че на основание постъпило писмо от директора на ТДНС - Бургас за необходимост от извършване на ремонт на служебно МПС зачислено на Дирекцията и Писмо рег. №1-5483/13.09.2019г. на Директор СД Сигурност на ДАНС до Директор на САД Инспекторат при ДАНС и предприета въз основа на тези документи предварителна проверка, по която жалбоподателят представил сведение от 14.09.2019г., на 20.11.2019г. председателят на ДАНС издал заповед  рег.№ З-3478, с която разпоредил извършване на проверка, като същата била изменена със заповед рег.№ З-115/10.01.2020г., с която срокът на проверката бил продължен до 20.02.2020г., отново на председателя на ДАНС. Проверката възложил на определена от него комисия, съставена от служители на САД „Инспекторат“ и СД „Сигурност на ДАНС“. За резултатите от проверката изискал съставяне на протокол, който да му бъде докладван.

За да установят фактите по възложената проверка, членовете на комисията поставили конкретни въпроси на жалбоподателя, на които той отговорил със свое сведение от 27.11.2019г. и доклад от 04.02.2020г.

Проверката била извършена, като въз основа на събраната информация и доказателства, резултатите от нея и изводите били изложени в протокол от 17.02.2020г., подписан от всички членове на комисията.

Въз основа на констатациите, съдържащи се в протокола дисциплинарно наказващият орган, на осн. чл.93, ал.1 от ЗДАНС, изискал от И.Ч. обяснение по конкретно поставени въпроси на основание чл.115, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за ДАНС.

Такива били представени на 03.04.2020г., в които жалбоподателят отговорил на конкретнопоставените въпроси.

На 15.04.2020г. председателят на ДАНС издал оспорената заповед, с която на осн. чл.92, ал.1, вр. чл.90, ал.1, т.4 и чл.88, ал.2, т.4 от ЗДАНС, във вр. с чл.110д, ал.1, т.11 от ППЗДАНС,  наложил на И.Ч. дисциплинарно наказание „понижаване в ранг“- от специален агент ІІ степен в главен агент І степен, за срок от 1 (една) година.

В обстоятелствената част на заповедта било прието за установено, че през периода 27.04.2019г. - 06.05.2019г. в пътната Книжка на служебен автомобил Форд Мондео  с ДК № СА ****ХТ, серия Л № 002055 за месец Април специален агент II степен Ч. се е подписал в графа „Разрешил пътуването при командировка“ в качеството му на директор на ТДНС - Бургас , съгласно Заповед № ЧР-з - 120/13.03.2019г. на председателя на ДАНС за дните 09.04.2019г., и 10.04.2019г. за осъществена командировка до гр. София и обратно, съгласно Заповед рег. № БС-62/09.04.2019г., на 12.04.2019г. за осъществена командировка до гр. Ямбол и обратно, съгласно заповед №БС-66/12.04.2019г. и на  23.04.32019г. и 24.04.2019г. за осъществена командировка до гр. София  и обратно, съгласно Заповед рег. № БС-73/22.04.2019г. Според заповедта за заместване - ЧР-з- 120/13.03.2019г. на председателя на ДАНС на Ч. е било възложено да осъществява функциите по непосредствено ръководство на ТД на ДАНС - Бургас с изключение на кадрови въпроси, за периода от 27.04.2019г. до 06.05.2019г., поради ползване през същия период на платен годишен отпуск от директора на ТДНС - Бургас.

В оспорената заповед е посочено, че с констатираните действия по полагане на подпис от името на Директора на ТДНС Бургас, жалбоподателят е обективизирал волеизявление от името на своя началник за обстоятелства касаещи периоди, през които същият не го е замествал и практически не е изпълнявал функциите му, с което е нарушил правилата за поведение по чл.75, раздел VI, глава втора от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ДАНС (ЕК), утвърден със заповед № З-2904/12.10.2018г. на председателя на ДАНС. В тази връзка са изложени мотиви, че полагането на подписа в коментираната графа се дължи в дните на самите пътувания. Обясненията на Ч., че полагането на подписите е било извършено към момент, в който е замествал отсъстващия Директор на ТДНС са възприети за верни и преценени като целящи да оправдаят и отстранят предходните пропуски по несвоевременно попълване на пътната книжка

От субективна страна е бил направен извод, че нарушението е било извършено виновно и умишлено, тъй като към момента на полагане на подписите жалбоподателят е осъзнавал, че на посочените дати на командироване той не е притежавал качеството на „за директор ТДНС - Бургас“ и че не той е бил длъжностното лице разрешило пътуването при съответните командировки, но въпреки това се е подписал в графата „разрешил пътуването при командировка“ на процесната пътна книжка за м. Април 2019г.

Издателят на заповедта е констатирал липсата на настъпили вредни последици от деянието, но е отчел, че деянието се дължи на заниженото чувство на отговорност на служителя към етичните правила за поведение в ДАНС съгласно етичния кодекс и в частност да не допуска невярна и неточна информация във вътрешнослужебни документи.

Въпреки установените награди, получени от служителя през 2009г., 2011г., 2016г.,  2017г., 2018г. и 2019г. и липсата на дисциплинарни наказания, налагани по реда на ЗДАНС, органът мотивирал срока на наказанието с обстоятелството, че служителят заема ръководна длъжност, че отклонението на етичните стандарти е било „неколкократно“, както и с оглед обстоятелството, че не е оценил своето поведение като морално укоримо. Мотиви относно вида на наказанието и избрания подвид от същото, както и степента на понижение не са били изложени.

По делото липсва спор между страните относно изложените в оспорената заповед обстоятелства, включително и по това, че И.Ч. е награждаван с „обявяване на благодарност“ през 2009г. от директора на ТДНС - Бургас, „обявяване на благодарност“ през 2011г., 2014г. и 2017г. от Председателя на ДАНС, „Писмена похвала“ през 2016г. от Директора на ТДНС - Бургас и „Индивидуална парична награда“ през 2017г., 2018г. и 2019г., като до момента на постановяване на оспорената заповед не са му налагани дисциплинарни наказания по ЗДАНС.

Не се спори и относно обстоятелството, че през периода 27.04.2019г. - 06.05.2019г. , специален агент II степен И.Ч. с надлежна заповед № ЧР - з - 120/13.03.2019г. на председателя на ДАНС е бил определен да осъществява функциите на ползващия платения си годишен отпуск Директор на ТДНС Бургас, т.е. да го замества изключае функциите му по кадрови въпроси. Няма спор между страните, че същият през посочения период е положил подписи в месечната пътна книжка на служебен автомобил Форд Мондео с ДК № СА ****ХТ, същата книжка с идентификация - серия Л №002055 за месец април 2019г. в графата „разрешил пътуването при командировка“ за дните 09.04.2019г. и 10.04.2019г. за осъществена командировка до гр. София и обратно, 12.04.2019г. за осъществена командировка до гр. Ямбол и обратно и на 23.04.2019г. и 24.04.2019г. за осъществена командировка до гр. София и обратно. Не е спорно между страните и това, че на цитираните командировъчни дати жалбоподателят не е заемал длъжността нито са му били възложени функции по изпълнение на длъжността Директор на ТДНС.

Оспорва се правният извод на дисциплинарно наказващият орган, според който такаописаното поведение на Ч. представлява съзнателно вписване на неверни данни в отчетен документ, предвид обстоятелството, че командированият на съответните дати служител е бил самият Директор на ТДНС, поради което Ч. не е имал основание нито в качеството си на водач, нито на командирован или на заместващ директора на посочените дати, да положи подпис в графата „разрешил пътуването при командировка“.

По делото няма спор, че за посочения в заповедта период на допуснатото нарушение жалбоподателят е замествал Директора на длъжност, предоставяща му ръководни и контролни правомощия по отношение на отчетността на пътните книжки на поверените на ТДНС Бургас служебни автомобили. Не е спорен и фактът, че същият своевременно е бил запознат с длъжностната си характеристика и с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ДАНС.

 

ІI. По правото:

 

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по см. на чл112, ал.1 от ЗДАНС. 

В хода на развилото се дисциплинарно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Същото е започнало при хипотезата на чл.111, ал.2 и чл. 115, ал.1 от ППЗДАНС, с оглед установени от  САД „Инспекторат“, факти.

Реалиизраната служебна проверка за изясняване на спорните факти и обстоятелства е проведена законосъобразно на основание чл.116 ППЗДАНС.

Наказаното лице е реализирало правото си да даде обяснения по фактите, установени в хода на производството на основание чл.120, ал.1 ППЗДАНС.

Оспореният акт съдържа всички, изискуеми от закона реквизити.

Касае са за ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавен служител за нарушение от вида на чл.88, ал.2, т.4 от ЗДАНС - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност", чието изпълнително деяние може да бъде реализирано както чрез действие, така и чрез бездействие. Описаното от дисциплинарнонаказващия орган „вписване на неверни данни в отчетен документ на ДАНС“, представлява реализиране на нарушението чрез действие, когато норма на поведение изисква от служителят да бездейства. Като такава се сочи от страна на дисциплинарнонаказващия орган нормата на чл.75 от Етичния кодекс на държавните служители в Държавна агенция национална сигурност. Според същата „Държавният служител не вписва съзнателно неверни данни в документи, издавани, съхранявани или изготвяни в Държавна агенция “Национална сигурност“. Посочената норма изисква тълкуване и преценка за наличието на предпоставки за подвеждане поведението на жалбоподателя под нейното смислово съдържание. В тази връзка съдебният състав взема предвид обстоятелството, че нормата се намира в ГЛАВА ВТОРА „Общи правила за етично поведение на държавния служител“, раздел VI - „Опазване на информацията“. Коя информация визира този раздел разкрива разпоредбата на чл.6, т.10 от Етичния кодекс, според която  Дейността на държавните служители се осъществява при спазване на принципа на защита на информацията и на източниците за придобиването й, който изисква „поведение, съобразено с международните принципи за защита на данните и националното законодателство, гарантиращо неразгласяване на класифицирана информация и на информация, станала известна на служителя при или по повод изпълнение на служебните задължения.“, т.е. на информация, свързана според настоящия съдебен състав със защитата на националната сигурност на Република България.

По-натам в кодекса смисълът и значението на тази информация са разгледани през призмата на отношенията на държавните служители при ДАНС с гражданите (в Раздел II на Глава I, чл.32), на собственото им поведение, недопускащо прояви на корупция (в раздел  III на Глава I, чл.37), на взаимоотношенията между самите служители ( в раздел V на Глава I, чл.51) и не на последно място през призмата на необходимостта от опазването на същата ( в раздел VI на Глава I - целият). При комплексна преценка на смисъла и съдържанието на нормите, визирани по-горе, става ясно, че Етичният кодекс визира именно такава, класифицирана или служебна информация, събирана, обективирана и съхранявана от ДАНС във връзка с националната сигурност на страната. Именно това е и смисълът вложен в разпоредбата на чл.75 от т.нар. Етичен кодекс, според която Държавният служител не вписва съзнателно неверни данни в документи, издавани, съхранявани или изготвяни в Държавна агенция “Национална сигурност“, тъй като тази информация често не може да бъде проверявана, сверявана, доказвана с приетите в процесуалните закони способи. Доказателство за това е и високата тежест на предвиденото за това нарушение дисциплинарно наказание.

Според настоящия съдебен състав, данните, отразявани в пътната книжка на служебен автомобил на ДАНС не попадат в приложното поле на тази информация. Поради изложеното е налице несъставомерност на соченото като допуснато дисциплинарно нарушение. Само по себе си това обстоятелство е достатъчно за отмяната на опосрения административен акт.

Отделно от горното, отчетено следва да бъде обстоятелството, че според обстоятелствената част на оспорения административен акт, жалбоподателят е положил единствено подпис, за който липсва спор, че е автентичен негов, удостоверяващ негово волеизявление, а не имитиращ този на Директора на ТДНС, т.е. придаващ му вид и форма на такъв изходящ от друго лице (в който случай би била налице хипотезата на съставяне на неистински/неавтентичен документ). Самият подпис е относим към автентичността на документа, а не към верността на последния и сам по себе си не представлява „данни“ по смисъла на цитираната норма. Данните са възприятия от обективната действителност, носещи знания за конкретни събития и процеси. Доколкото в представеното по делото Упътване за попълване на месечна пътна книжка (представляващо приложение към Заповед №З-25/08.01.2015г., съгласно чл.16 от която е вменено задължение за стрктното им спазване) е изрично указано, кой попълва колоните - дата, начално и крайно показание на километража, изминати километри в града и извън града и няма спор между страните, че това не е сторено от жалбоподателя, нито се твърди тези обстоятелства да са „неверни“ по съдържанието си, то няма как да се търси отговорност за верността им в лицето на Ч.. В т.5 на такацитираното упътване изрично е посочено единстявеното вменено задължение на Директора за полагане на подпис в графата „разрешил пътуването“. Доколкото този подпис е обвързан в същата т.5 от индивидуализиране на заповедта за командировка в графа „маршрут за движение“, съдебният състав прави извод, че се касае за задължение за полагане на подпис, удостоверяващ извършена проверка за наличието на действителна такава заповед. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че в правилника за счетоводните документи и документооборота в ДАНС в схемата на движение на документите (л.16 от самия документ) изрично е посочено, че попълването и подписването на месечната пътна книжка е прявомощие на водача на съответното МПС. Твърдения за това, че посочените заповеди, за които жалбоподателят е положил подпис не съществуват, не се сочат в оспорения административен акт, като това обстоятелство изобщо не е било изследвано в проведеното дисциплинарно производство. Нещо повече, не могат да бъдат възприети от настоящия съдебен състав и твърденията на ответника, че е било налице вменено задължение за полагане на спорните подписи „в дължимия по правилата момент - в дните на самите пътувания“. Подобно изискване към директорите на териториалните дирекции в правилата липсва.

Само по себе си, полагането на подпис от лице, различно от заемащия длъжността или временно изпълняващия функцията на Директор в ТДНС Бургас не влече правни последици за материалноотчетническата дейност в агенцията, тъй като от счетоводна гледна точка документ подписан от некомпетентен орган представлява правно нищо и не поражда целените с него последици. Такъв документ се приравнява на незаверен от директора документ, който случай от вътрешнофинансова гледна точка би могъл да е основание за проверка на истинността и автентичността на посочената в графа „маршрут за движение“ заповед и евентуално за отказ да бъдат приети отчетените по този конкретен повод разходи, но доколкото самото разрешение за извършване на пътуването е обективирано в самата нея (заповедта), то неполагането на подпис на Директора в пътната книжка не може да бъде възприето като липса на разрешение за извършване на същото пътуване.

Доколкото обаче липсва изрично правило за момента на полагане на процесните подписи, то съдът счита, че същият може да бъде положен във всеки един момент, предхождащ крайната дата за предаване на книжката в отдел „Автотранспорт“, определена с разпоредбата на чл.19 от Заповед рег. № З-25/08.01.2015г. В тази връзка положеният от Ч. подпис в момент, когато е замествал надлежно отсъставащия директор не изглежда да е било незаконосъобразно, доколкото подписите са положени от него като изпълняващ качеството на такъв. Аргумент в полза на тези разсъждения е и обстоятелството, че липсва изрична графа за дата на полагане на подписа от страна на директора, а обстоятелството, че на него е вменено да полага подпис за „разрешил пътуването“, ирелевантно, дали съответното длъжностно лице е командировано лично от него или от самия Председател на ДАНС, например, сочи, че липсва изискване авторът на този подпис да съвпада с издателя на заповедта, каквито доводи се опитва да наведе дисциплинарнонаказващия орган. Всъщност в тази си част документът притежава вътрешноконтролен характер и не представлява част от задължителното по закон съдържание на първичния счетоводен документ, за какъвто е определена пътната книжка в Заповед №З-2124/07.10.2012г. на Председателя на ДАНС. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.3 от Закона за счетоводството „Първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, съдържа най-малко следната информация: 1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование на предприятието; 4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция; 5. име и подпис на съставителя.“ В частта на документа, притежаваща отчетнически характер съставител по правилата на ДАНС се явява водача на МПС, а не разрешилият пътуването Директор, за да се изисква от него попълване на пътната книжка ежедневно при самото ползване на служебното МПС. Нещо повече, съгласно ал.5 на същата норма (чл.6 ЗС) „Документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 3, но за нея има документи, които я удостоверяват.“ Относно наличието на подобни удостоверителни документи за процесните пътувания страните не спорят и липсват твърдения в обратна насока.

Дори да се приеме хипотетично тезата на дисциплинарнонаказващия орган, че жалбоподателят не е имал правомощие да положи спорните подписи и го е сторил, то само по себе си подобно действие съдът счита, че представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.88, ал.2, т.2 ЗДАНС - неизпълнение на служебните задължения от вида на непълно или неточно тяхно изпълнение. Изрично разпоредбата на §1, т.6 от ДР на ЗДАНС сочи, че "Действия при изпълнение на служебни задължения" са такива действия или бездействия, които съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, респ. неизпълнението им е „неизпълнение на служебни задължения“. За този вид нарушение са предвидени широк спектър от наказания - чл.110б ал.1,т.2 и 4; чл.110в, ал.1, т.4 и 12; чл.110г, ал.1, т.7 от ППЗДАНС. Извършеното деяние в случая на това хипотетично приемане би могло да бъде преценяно и през призмата на допуснато нарушение на чл.88, ал.2, т.3 ЗДАНС - неспазване на служебните правомощия, изразило се в превишаването им, чрез изземване функции, вменени на Директора. В този случай обаче, относимо към тежестта на нарушението е предвиденото в разпоредбата на чл.110в, ал.1, т.5 ППЗДАНС, според която дисциплинарно наказание „порицание“ се налага при превишаване на правомощия.

Който и от двата случая да бъде възприет хипотетично, следва да се заключи, че наказващият орган е игнорирал посочените норми, предвиждащи по-леко по вид дисциплинарно наказание и е наложил наказание при хипотезата на чл.110д, ал.1, т.11 от ППЗДАНС- нарушаване на етични правила за поведение, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност". Тези норми обаче, както бе изтъкнато по-горе, намират приложение единствено при допуснати дисциплинарни нарушения в материи излизащи извън случаите на уредени с нормативни или служебни актове правила на служебно поведение. Докато редът за водене и заверяване на месечните пътни книжки е уреден именно в цитирани по-горе такива правила.

При всички случаи изложените по-горе съображения мотивират съдебния състав да заключи, че наложеното дисциплинарно наказание по вид е незаконосъобразно, което обстоятелство е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

По-натам следва да бъде отчетено и обстоятелството, че мотиви при определянето му са изложени единствено за неговата продължителност, предвид разпоредбата на чл.110д, ал.1, т.11 от ППЗДАНС, но същите вземат предвид недоказани и твърдяни за пръв път едва в мотивиращата наказанието на жалбоподателя част на Заповедта обстоятелства. Такова е например възприетото едва в тази част на оспорената заповед, но недоказано „неколкократно отклонение от етичните стандарти“, за каквато многократност практически доказателства липсват, тъй като това би сочело на няколко констатирани като извършени по различно време и при различни обстоятелства нарушения на етичния кодекс, за които биха се следвали и отделни дисциплинарни наказания и отново потвърждават извода за необоснованост на максималния размер на наложеното дисциплинарно наказание.

В заключение съдът отбелязва, че като е квалифицирал деянието като нарушение на чл.75 от Етичния кодекс наказващият орган е направил опит да обоснове налагането на четвъртото по степен на тежест дисциплинарно наказание, при пълната липса на фактически основания за това, приравнявайки извършеното от него на деяние по невярно отразяване на обстоятелства в документи касаещи националната сигурност на страната.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед следва да бъде отменена, като издадена при неправилно приложение на материалния закон.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски по делото, които са своевременно поискани и доказани в размер на 510,00 лева, от които 500 лева -платено адвокатско възнаграждение и 10,00 лева - държавна такса за образуване на делото. Адвокатският хонорар съдът не намира за прекомерен, предвид правната и фактическа сложност на делото.

Затова и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд гр.Бургас, III-ти състав

Р  Е  Ш  И   :

 

ОТМЕНЯ Заповед рег. № З-925/15.04.2020г., издадена от председател на Държавна агенция „Национална сигурност“.

ОСЪЖДА Държавна агенция „Национална сигурност“ да заплати на И.Е.Ч. *** сума в размер на 510лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване  пред Върховен административен съд гр. София  в 14 дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                        СЪДИЯ: