РЕШЕНИЕ № 287
21.02.2020г., град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, на шести февруари, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Й.
Б.
прокурор: Андрей Червеняков
сложи за
разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров
КНАХ дело номер 110 по описа
за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 348 от НПК, вр. с чл. 208- чл. 228 от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" Кърджали, в качеството му на процесуален представител на
учреждението срещу Решение № 214/10.12.2019г., постановено по НАХД №535/2019г.
на наказателен състав на РС- Царево, с което е отменео Наказателно
постановление №09-002215/11.09.2019г. на Директора на Дирекция"Инспекция
по труда" - Кърджали. Като касационно основание жалбоподателят релевира
неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Моли съда да отмени решението на ЦРС и вместо
него да постанови друго, с което да потвърди изцяло процесното наказателно
постановление.
Ответникът по касационната жалба - Алюр инвест ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. Комлушка Низина №1, със законен представител Н.Ф.Ф.,
се представлява от адв. Г., която оспорва касационната жалба, а по-рано взема писмено
становище, като желае присъждане и на съдебно-деловодни разноски.
По съществото на спора, като оспорва касационната жалба. Подкрепя изводите
на въззивната инстанция за недоказаност на нарушението и оспорва тези за
наличие на материална и териториална компетентност на АНО да издаде оспореното
НП.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава
заключение за основателност на касационната жалбата. Счита първоинстанционното
решение за неправилно и незаконосъобразно.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата
на страните и събраните по делото доказателства и като извърши касационна
проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна
и в законоустановения срок.
Разгледана по същество същата е основателна.
От данните по делото се установява, че на 20.08.2019г., при проверка на
работни места в обект Хотел Алюр, находящ се в гр. Приморско, ул. Приморско
шосе, стопанисван от Алюр инвест ООД, както и след преглед на писмени
доказателства, представени от работодателя на 21.08.2019г, сред които трудов
договор №40 от 19.08.2019г., Декларация от работещо по трудово правоотношение
лице, Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.
№02388193100078/20.08.2019г. е констатирано, че дружеството - работодател
"Алюр Инвест" ООД е допуснало до работа лицето С.М.Й.на длъжност
"камериер", преди да й е връчено уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Такаприетите за установени от актосъставителя и АНО факти, както и
направените въз основа на тях правни изводи са били оспорени от жалбоподателя и
не са били приети от въззивната инстанция, която е приела, че макар и в рамките
на териториалната и материалната му компетентност административнонаказващият
орган е санкционирал жалбоподателя за административно нарушение, чието
извършване е останало недоказано. По тази причина е отменил оспореното
Наказателно постановление.
По повод изложените в оспорването възражениея и доводите на работодателя,
съдът намира следното :
Настоящата инстанция счита, че при издаване на процесното наказателно
постановление правилно е бил приложен както процесуалният, така и материалният
закон.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно липсата на
териториална и материална компетентност у наказващия орган да издава НП от типа
и със съдържанието на процесното. Компетентността му произхожда от разпоредбата
на чл. 416, ал.5 КТ, според която „Наказателните
постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и
401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената
принадлежност на актосъставителите.“
Тази разпоредба следва да бъде тълкувана комплексно с цитираните в нея
разпоредби на КТ - чл.399, чл.400 и чл.401, според които и ръководителите на
други ведомства могат да осъществяват контрол по изпълнението на този закон,
когато са специално оправомощени с нормативен акт, но цялостният контрол
принадлежи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Т.е. става
ясно, че според разпоредбата на чл.399, вр, чл.416, ал.5 КТ наказателните
постановления за нарушения по КТ се издават от главния инспектор на ИА „Главна
инспекция по труда“, който може да оправомощава длъжностни лица с тези свои
правомощия, съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. В този
случай, когато актосъставителите са служители на ИА „ГИТ“, безспорно е, че
длъжностно лице от същото ведомство може да бъде оправомощено да издава НП по
АУАН съставен от всички компетентни служители на ведомството, ирелевантно къде
е допуснато административното нарушение. КТ като нормативен акт е такъв от
по-висока степен спрямо Устройствения правилник на ИА „ГИТ“, поради което
правомощията на изпълнителния директор произтичат пряко от закона. Поради
изложеното, възраженията за липса на компетентност се явява неоснователно.
Няма спор, че деянието на жалбоподателя е квалифицирано по чл. 414, ал. 3,
вр. чл.63, ал.2 КТ. Касае се за допускане до работа на работник, преди да му
бъде връчено от работодателя копие на хартиен носител от уведомлението по
чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Тази норма е специална, спрямо общата
по чл.414, ал.1 КТ, доколкото макар да предвижда същия диапазон относно размера
на допустимата санкция, по отношение на санкционираните с нея деяния,
разпоредбата на чл. 415в, ал.2 КТ не допуска приложение на института на
маловажния случай, дори и при наличие на фактическите предпоставки за това.
При преценка на събраните по делото доказателства става ясно, че фактите по
конкретното дело са подведени под диспозицията на правилната материална норма и
нарушението, в случай че бъде доказано такова, е санкционирано със законосъобразно
по вид и размер наказание.
В тази връзка, следва да бъде вметнато, че от събраните по делото
доказателства се установява, че след извършване на претендираното нарушение по
чл. 414, ал. 3 от КТ действително са настъпили нови юридически факти, за които
се сочи да имат значение за извода допуснато ли е или не процесното
административно нарушение.
Установава се, че още същият ден, в който проверяващите са констатирали с
протокола за извършена проверка допуснатото бездействие, работодателят е подал
уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. Защитната версия на нарушителя е тази, че
работникът С.Й.не е била на работа в момента на проверката, а е присъствала в
лично качество. Според настоящия състав, тази теза неправилно е била възприета от
въззивната инстанция, която е тълкувала само фрагмерно съдържанието на
декларацията изготвена и подписана от работника. Видно от същата, работникът е
декларирал както работодателя си - Алюр
инвест ООД , така и местоработата си - хотел Алюр, гр. Приморско, като е
посочил и работното си време - от 09,00 часа до 17,00 часа, което обстоятелство
в комбинация с декларираната начална дата на полагане на труда сочи на
единствения възможен извод , че към момента на проверката Й. е била на работа и
е изпълнявала трудовите си задължения. Ирелевантно е обстоятелството дали
същата е била установена в, до или около работното си място, както и това дали
работодателят е бил уведомен, че лицето, според обясненията и възраженията на представителя му, отразени в АУАН, е
започнало да изпълнява трудовите си задължения, след като видно от самата
декларация работното време на камериерката е било от 09,00 часа и тя в
изпълнение на трудовите си задължения е следвало да се яви в 09,00 часа на
същия работен ден и да започне да изпълнява трудовия си договор.
Недопустимо в наказателното и административнонаказателното производство е
кредитирането на писмени показания на лице, сочещо себе си като очевидец,
каквито са тези на камериерката Т.Д., поради което същите неправилно са били
кредитирани от въззивната инстанция, вместо да бъде допуснат разпита й в о.с.з.
От друга страна необяснимо за съдебния състав на касационната инстанция остава обстоятелството
откъде въззивната инстанция е проверила и приела за установени данните,
възприети като основание за отмяна на оспореното НП, касателно това, че
комплекс „Алюр бийч резорт“ се състои от два обекта - ресторант и хотел, че те
се стопснисват от едно и също юридическо лице, като жалбоподателката не се е
намирала в хотела, а „в общо помещение на комплекса“ , което необосновано е
изключено от мястото на изпълнение на служебните й задължения.
Въпреки допуснатите от страна на въззивната инстанция нарушения, по делото
са налични достатъчно доказателства, установяващи деянието и неговото
авторство, като предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица
е безвиновна, в настоящото производство не бива да бъдат изследвани
обстоятелства от субективната страна на деянието.
Видно от съставения и потвърден от писмните доказателства по делото АУАН е
това, че към момента на съставянето и връчването на трудовия договор, както и
към този на започване на изпълнение на трудовите функции от страна на
работника, работодателят не е представил на актосъставителя копие от справката
за приети уведомления по чл. 62, ал.5 от Кодекса на Труда, нито е изложил
възражения, че към този момент справката е била вече връчена на работника. Напротив,
единственото възражение в процесния АУАН е относно това, че работодателят не е
бил уведомен, т.е. не е знаел, че Й. е започнала да изпълнява трудовите си
задължения.
Поради изложените съображения, настоящата инстанция намира, че са налице
касационните основания по чл.209 АПК и обжалваното решение като постановено при
неправилно прилагане на закона следва да бъде отменено.
В хода на висящност на настоящото съдебно производство, пред Районен съд
Царево е постъпила молба с искане за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Такова искане е било отправено и пред настоящата инстанция, но предвид изхода
на спора разноски не следва да бъдат присъждани в полза на ответника по
касация.
От друга страна искане за присъждане на разноски не е направено от страна
на касатора, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН във вр. с чл.
221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, административният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 214/10.12.2019г., постановено по НАХД №535/2019г. на
наказателен състав на РС- Царево, с което е отменено Наказателно постановление
№09-002215/11.09.2019г. на Директора на Дирекция"Инспекция по труда"
- Кърджали, като вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №09-002215/11.09.2019г. на Директора
на Дирекция"Инспекция по труда" - Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.