Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 626/27.7.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, І-ви състав в открито заседание на двадесет и осми юни две
хиляди двадесет и първа година година
в състав:
Съдия: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Тодорка
Стойнова и в присъствието на прокурор Стефан Янев, като разгледа докладваното
от съдия Шотева адм.дело №117/21г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
ЗИНЗС и е образувано по искова молба от М.М.Т.,***,чрез
адв.В.С. против ГД“Изпълнение на наказанията „- София. Твърди нанесени
неимуществени щети от бездействието на администрацията на Затвора Пловдив и
Пазарджик,както и от пребиваването му в ареста в гр.Пловдив за периода
01.12.2018г. до 03.02.2021г поради пренаселени килии, наличие на мръсни килии,
дървеници, хлебарки и гризачи в тях.Твърди липса на санитарен възел и течаща
топла и студена вода.Твърди се липса на светлина и чист въздух.Твърди че не се
полагат грижи за неговото здравословно състояние, отказват му да работи.Искът е
в размер на 50 000 лв. за периода от 01.12.2018г. до 03.02.2021г.
Ищецът Т. в съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител адвокат С. моли да се
приеме, че предявената молба е основателна. Счита, че ответникът не е изпълнил
задълженията по чл.84 от ЗИНЗС и са нарушили чл.3 от ЕСПЧ. Моли да се уважи
иска в цялост.
Ответникът ГД“Изпълнение на
наказанията“-София, представляван от юриск. Р. в писмено становище, счита жалбата за неоснователни и
недоказана. Оспорва се предявения иск по
основание и размер. Счита се, че не е налице административна дейност и не се
доказват претърпени вреди и причинна връзка. Счита се, че липсват доказателства,
относно претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пазарджик счита, че искът не е доказан и моли да се отхвърли.
Съдът след като
обсъди доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено
следното от фактическа страна:
Ищецът
Т. е преведен в ЗООТ „Смолян“ на 17.07.2017 г., като е настанен в стая № 212. През м. април
2018 г. е преместен в стая № 310, до датата на изтърпяване на наказанието
14.01.2019 г. през този период не е полагал труд, тъй като не е изявил желание
за това. Стая № 212 е била с две помещения – външно и вътрешно. Първото с
размери 14,75 кв. м. а второто – 13,47 кв. м. Стаята е за шестима лишени от
свобода, като броя на настанените в нея не е надвишала броя на наличните места.
А стая № 310 е за четирима лишени от свобода с площ 17,55 кв. м., като броят на
настанените в нея не е надвишавал броя на
наличните места. Ищецът не е подавал молби, касаещи условията в стаята и не е
имал оплаквания в това отношение. Лишените от свобода са ползвали общо
помещение с баня и тоалетна. Относно оплакванията от дървеници ЗООТ „Смолян“ е
имало сключен договор за обезпаразитяване със специализира за тези услуги фира,
която е извършвала пръскане по стаите и общите помещения. Лицето е посещавало
д-р Сбирков – лекар на общежитието. Същият го е преглеждал и е давал
направления. Изрично е посочено, че на 11.01.2019 г. ищецът е здрав и е за
освобождаване.
Ищецът Т. е пребивавал на територията
на Арест Пловдив в периода от 03.04.2019 г. до 22.05.2019 г., след което е
изпратен в Затвора Пловдив. През м. юни 2009 г. е открит новия Арест Пловдив,
който се намира в рамките на Затвора Пловдив. Квадратурата на килиите, вкл. и
на килията в която е пребивавал Т. е минимум 4 кв. м. на задържано лице. Т. е
бил настанен в килия № 208 на ет. 2, която е с квадратура 14,74 кв. м. и е
съжителствал с още две задържани лица. В килията е имало маса за хранене с
размери 60/60 см. и 2 бр. кръгли табуретки с диаметър 30 см. Постелъчният
инвентар в килиите е бил възглавници, одеяла и чаршафи. Чаршафите се сменяли и
изпирали ежеседмично в пералните помещения на ареста. Коридорите и всички общи
помещения в ареста се почиствали и дезинфекцирали ежедневно. Поддържането на
чистотата в килиите се осъществявало от задържаните в тях лица. Всяка килия е
била снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена
вода, а топла се подавала всеки ден – сутрин и вечер, в рамките на обема на
бойлерите. Изградена била модерна система за диференцирано дневно и нощно
осветление по изискуемите стандарти за осветеност. Банята се ползвала по
утвърден график, най-малко два пъти седмично. Арестът в Пловдив бил оборудван с
водни климатични конвектори, свързани към водогреен газов котел, който се
използвал за отопление на ареста, както и за охлаждане през летния сезон, тъй
като били свързани с чилърна инсталация. Налице била и вентилационната система.
Дневна светлина прониквала през прозорец с размери 150/150 см. Прозорецът бил
отваряем. На задържаните задължително се осигурявал престой на открито. За
периода, през който ищецът е пребивавал в ареста в Пловдив е бил сключен
договор с рег. № 10812/08.11.2016 г. по о писа на ГДИН София за извършване на
дезинфекция и дератизация с фирма „Килъри“. Няма данни лицето да е било с
влошено здравословно състояние.
Ищецът Т. е постъпил в Затвора Пловдив
на 22.05.2019 г., където е бил преведен от Ареста Пловдив. Пребивавал е там до
05.06.2020 г. Ищецът Т. е изтърпявал наказание през този период, като обитавал
няколко спални помещения, както следва:
От 22.05.2019 г. до 23.05.2019 г. е пребивавал
в помещение с площ 27,04 кв. м., в което е имало санитарен възел с площ 2,66
кв. м. , брой лишени от свобода в стаята
– 5;
За периода 24.05.2019 г. – 27.05.2019
г. лишените от свобода са станали 8 бр.
С протокол № 1256/28.05.2019 г. е преместен в трета група в стая № 36.
Размерите на спално помещение № 36 са 15,06 кв. м., наличие на санитарен възел
с размери 2,52 кв. м., като за периода 28.05.2019 г. -22.05.2019 г. лишените от
свобода са били 5 бр.
С протокол № 2511/23.07.2019 г. е
преместен в Пета група в стая № 52.
Размерите на спалното помещение са 27,92 кв. м. без санитарния възел, като в
килията е имало и санитарен възел с размери 2,57 кв. м. Броят на лишените от
свобода в стаята е бил 7 бр.
С протокол № 2555/26.07.2019 г. е
преместен в Шеста група, стая № 12. Размерите на стаята са били 41,65 кв. м.
Килията е била оборудвана със санитарен възел. Лишените от свобода са били през
големия период от време 11 бр., а за 6 дни са били – 12 бр.
С протокол № 2787/09.08.2019 г. отново
е преместен в стая № 36, като лишените от свобода са били 4 бр. или 5 бр. за
определени периоди. При брой лишени от свобода при 4 кв. м. – 3 бр.
С протокол № 2580/22.05.2020 г. е
преместен във Втора група, стая № 75, която е с площ от 20,08 кв. м., със
санитарен възел, а броят на лишените от свобода е бил 4 или 3 бр. Всички спални
помещения, в които е пребивавал ищецът са били с отваряеми прозорци.
Санитарните възли също са били с отваряеми прозорци. Всички санитарни възли са
били с достъп до течаща студена вода. Къпането на лишените от свобода е било в
обща баня, като всички лишени от свобода са имали достъп до течаща топла вода,
съгласно утвърден график. Ищецът Т. е подавал молба за работа под №
226/24.02.2020 г. за работа в затворническата кухня, но не е бил назначен.
За периода на пребиваване в Затвора
Пловдив ищецът Т. не е посещавал медицинския център при Затвора Пловдив, тъй
като не е имал медицински проблеми. В медицинската документация е налична
епикриза от СБАЛЛС Ловеч – Психиатрично отделение, с диагноза „Психично здрав“.
Дезинфекцията в Затвора Пловдив се
осъществява посредством сключен договор с фирма за дезинфекция и дератизация.
Ищецът е постъпил в Затвора Пазарджик
на 04.06.2020 г. Със заповед на началника на затвора е настанен постоянно в
заключено помещение на основание чл. 248, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, във връзка с факта че същият е бил подсъдим по НОХД №
19/2020 г. на ОС Смолян за престъпление по чл. 116 от НК. От 04.06.2020 г. до
09.06.2020 г. е настанен в Приемно отделение. Всички спални помещения в
приемното отделение са оборудвани със санитарни възли, с постоянно течаща
студена вода и топла вода по утвърден график. От 09.06.2020 г. до настоящия
момент е настанен в Първо отделение – зона с повишена сигурност. Пребивава сам
в 120 спално помещение с размер от 15,58 кв. м., включващ 1,87 кв. м. баня и
тоалетна. Санитарният възел имал
постоянно течаща студена вода и топла вода по утвърден график. Почистването и
хигиенизирането на спалните помещения е отговорност на самите лишени от
свобода, като се извършва по утвърден график. Не са налични данни за оплаквания
за плесен, мухъл, гризачи или други вредители, както и за повишено ниво на влага в помещенията от
лишения от свобода Т.. Достъпът на дневна светлина е посредством прозорци,
мчрез които се оскъщестявва и проветряването на помещението в тъмната част на
денонощинието светлината е изкуствена. Ищецът Т. не е депозирал заявление за
започване на работа, а с оглед режима му на изтърпяване на наказанието о същият
е без право на участие в колективни мероприятия. За процесния период е имало
сключен договор с фирма „Килъри“ за извършване на дезинфекция, дезинсекция и
дератизация, както и с фирма „Фаворит“, за което са представени протоколи за извършени услуги. Ищецът Т. ***
от Затвора Пловдив, като не е имал
съществени оплаквания. Съобщил че има вродено изпъкване на очите – екзофталм.
Имал и сърцебиене. С оглед на тези оплаквания му е било извършено изследване на
хормоните на щитовидна жлеза на 23.07.2020 г. било извършено изследване и на
чернодробните ензими и ПКК. Всички показатели били в норма. Ищецът Т. не е
предявил желание за преглед с едно изключение от 14.09.2020 г. няма данни за
изявена болест, което обуславя и липсата на съответно лечение. Не са
регистрирани молби за прегледи и изследвания – видно от медицинска справка от
26.04.2021 г. на МЦ при Затвора Пазарджик.
По делото е разпитан свидетеля И.,
който твърди, че са били заедно с ищеца в Затвора Пловдив и в Затвора Смолян.
Твърди, че са били заедно в стая № 36. Същата била най-малката килия, като били
5 човека. Твърди, че в килията имало дървеници и хлебарки, като се пръскало
против тях, но нищо не помагало. Твърди, че те имали задължение да чистият
килията, като същата се чистела ежедневно. В килията имало прозорец, но същият
се отварял малко. Твърди, че ищецът многократно бил викал лекар, но никой не
идвал. Оплакванията ми були „от главата,
от краката и нещо със сърцето имаше проблеми, но не знам точно какви“.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени
доказателства и показанията на свидетеля И..
След
преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на
страните, съдът приема от правна страна следното:
Ищецът е аргументирал
твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия и бездействия на
длъжностни лица и администрацията на затвора в гр. Пловдив, гр.Пазарджик,и арестните
помещения към Затвора Провдив което с оглед разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК
се установява при разглеждане на спора по същество от съда, пред който е
предявен искът за обезщетението. За основателността на иска е необходимо да се
установи налице ли са незаконосъобразни действия и бездействия на органите на
администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца. Основателността на
иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.284 ЗИНЗС предполага
установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
затворническата администрация при или по повод на изпълнение на административна
дейност, установени по съответния ред; вреда от такова действие или
бездействие; причинна връзка между действието или бездействието и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на ответника по посочения ред.
Съгласно разпоредбата на ЗИНЗС – „Чл. 3. (Изм.
– ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.)
(2) За нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.“ Съдът обаче , съгласно разпоредбата на
чл.284, ал.2 от ЗИНЗС трябва да вземе в предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно
чл.43,ал.3 ЗИНЗС , минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да
бъде по-малка от 4 кв.м. Съгласно параграф 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба
влиза в сила от 01.01.2019г. . Въпреки наличието на отлагателен срок за
влизането на посочения текст в сила не може да се приеме, че той не е част от
действащото законодателство към периода преди 2019г. По силата на общите
принципи залегнали в чл.3 ЕКПЧОС администрацията на Затвора Пазарджик е длъжна
да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от свобода.
ЕКПЧОС е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл.5,
ал.4 от Конституцията на РБългария, има пряко действие и съставлява част от националното право.
Относно
твърдението за свръх населеност се установи следното :
От
приетите по делото писмени доказателства, които не са оспорени от страните, се
установи, че твърденията за пренаселеност на килиите могат да се отнесат
единствено за периода от 28.05. 201г. до 22.07.2019г. ,където е пребивавал с 5
, съответно 4 л.св., при капацитет на спалното помещение 3 л.св. 8 същото е с
размери 15.06 кв.м./; за периода 26.07.2019г. до 08.08.2019г. е пребивавал в
спално помещение от 41.65 кв. м. с брой лишени от свобода 11-12 бр., при
капацитет от 10 л.св.; за периода от 09.08.2019г. до 2105.2020г. е пребивавал в
помещение от 15.06. кв.м. с още 3 или 4 бр. л.св. при капацитет – 3 бр. л.
свобода.
За
този период безспорно лишеният от свобода е пребивавал на по-малко от 4кв.м.,
но не може да се говори за свръх населеност.още повече , че килиите са
отговаряли на всички останали условия – със санитарен възел, течаща вода,
отваряеми прозорци. Липса на мухъл, влага или пък неблагоприятни атмосферни в
условия. Наличие на достатъчно светлина. Представиха се и се приеха доказателства,
че за този период е бил сключен договор с външна специализирана фирма за ДДД,
както и че липсват оплаквания отправени до затворническата администрация от
лишения от свобода за този период.През този период не се установи да е
пребивавал при условията на влошена хигиена.
През
останалия твърдян период лицето е пребивавало в килии, които са отговаряли на
изискванията относно населеност – не по-малко от 4кв.м. а за периода
14.01.2019г – до 03.04.2019г. лицето не е пребивавало на територията на арестите
или затворите в страната.
Относно
хигиената – хигиената се поддържа от самите лишени от свобода. За да няма
дървеници и хлебарки не следва да се носи храна в спалните помещения. При
положение , че самите лишени от свобода не спазват изискванията за хигиена в
спалните помещения, то не следва отговорността да се носи от администрацията на
съответния затвор. Няма данни ищецът да е искал почистващи препарати и те да са
му били отказани.
По
делото са приети писмени доказателства , че администрацията на затвора
Пазарджик, Пловдив , арест –гр.Пловдив и ЗООТ“Смолян“ към Затвора Пловдив освен
това използват външна фирма, която да пръска против гризачи и насекоми –
ежемесечно.
От приетите по делото писмени и гласни доказателства се установи, че ищецът не е пребивавал в
свръх пренаселени килии, същите не са били мръсни, относно дървениците и
хлебарките се установи, че няма бездействие от страна на затворническата
администрация – наета е външна фирма, която извършва ДДД обработка ежемесечно,в
килиите е имало обособени санитарни възли с течаща вода, единствено в ЗООТ –
Смолян е имало обща баня и тоалетна, но пък за там не са навяти никакви
претенции, още повече че става въпрос за затворническо общежитие от открит
тип.Светлината и чистият въздух са се осигурявали посредством отваряеми
прозорци , а в затвора Пловдив и посредством модерна климатична инсталация.
Относно здравословното състояние на ищеца и твърдението ,
чене е лекуван се установи, че в ЗООТ „Смолян“ е лекуван многократно, постоянно
е посещавал лекаря на ЗООТ, който му е
давал всички възможни направление, като последното посочено в досието е, че
лицето е „здарво“.В ареста Пловдив няма никакви данни лицето да е имало
здравослони проблеми, същото не е изразявало желание за лечение или преглед от
лекар. В Затвора Пловдив също няма посещения на ищеца в МЦ, налице е само една
епикриза от СБАЛЛС Ловеч, където е посочено, че Терзииски е психично здрав. В
Затвора Пазарджик е изразил оплакване, относно сърцебиене, поради което са му
направени различни изследвания, включително и за хормони на щитовидната жлеза,
като резултатите са в норма.Няма данни за друго заболяване.
С
оглед на горе изложеното се достига до извода, че не е налице незаконосъобразно
действие или бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в
неосигуряване на достатъчно площ, санитарен възел, течаща вода, светлина и
вуздух, както и непредприемане на действия за обезвреда на гризачи, дървеници и
хлебарки. Видно е, че всеки път лицето когато е поискало лекарска помощ я е
получавало. Относно твърдението за непредоставяне на работа, е видно че ищецът
само веднъж е подавал молба за работа и то конкретно в кухнята на затвора, като
тази молба е отказана. Това не води но накърняване правата на ищеца или пък
причиняване на вредите визирани в чл.3 от ЕСПЧ.
По
отношение на причинната връзка:
Доколкото
в настоящото производство по реда на чл. 203, ал. 4 от АПК не бе установено
незаконосъобразно действие или бездействие на ответника, причинна връзка е
безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице.
При
определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от
елементите му не може да се реализира отговорността на ГДИН.
Мотивиран
от всичко изложено дотук, съдът намира, че искът следва да бъде оставен без
уважение, като неоснователен и недоказан, без да се обсъжда размерът на
претендираните вреди.
По
изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
Воден
от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.четвърто от АПК, Административен
съд Пазарджик, І-ви състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на М.М.Т.,***,чрез адв.В.С. против ГД“Изпълнение на
наказанията „- София, относно твърдяни нанесени неимуществени щети от
бездействието на администрацията на Затвора Пловдив и Пазарджик,както и от
пребиваването му в ареста в гр.Пловдив за периода 01.12.2018г. до 03.02.2021г
поради пренаселени килии, наличие на мръсни килии, дървеници, хлебарки и
гризачи в тях,липса на санитарен възел и течаща топла и студена вода, липса на
светлина и чист въздух.липса на полагане на грижи за неговото здравословно
състояние, и недопускане до работа , за сумата от 50 000 лв.
Решението
ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред три членен състав на Административен съд -
Пазарджик.
СЪДИЯ :/п/
РЕШЕНИЕ № 855/12.11.2021Г на АС Пазарджик,XI-с-в, в открито съдебно заседание на 27.10.2021г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 626/27.07.2021
г., постановено по адм. дело № 117 /2021 г. описа на Административен съд гр.
Пазарджик, първи състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.