П Р О
Т О К О Л
№ 1735
04.11.2019 година град ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД ХХVІ наказателен състав
На четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕТОДИ АНТОНОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: КРИСТИНА АТАНАСОВА
КРАСИМИРА ДЕРНЕВА
Секретар: Милена Георгиева
Прокурор: Кичка Пеева-Казакова
Сложи за разглеждане докладвано от СЪДИЯТА
НОХД 6687 по описа за 2014 година.
На
именното повикване в 14:10 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ М.К.Д.,
редовно призован, явява се лично и с упълномощения си защитник адв. Т.Г.С..
ПОСТРАДАЛИЯТ Н.М.Н.
се явява лично и с адв. С.С..
Не се явява адв. П.Ю.
– повереник на пострадалия, редовно призован.
Не се явява адв. Н.М. – повереник на пострадалия, редовно призована.
Не се явява адв. Х.Н. – повереник на пострадалия, редовно призован.
Постъпила е молба Вх.№ 70909/01.11.19г. от адв. П.Ю., с която уведомява
съда, че не може да се яви в днешното съдебно заседание, поради служебен
ангажимент в състава на Общинската избирателна комисия на местните избори.
По делото са постъпили Заявление Вх.№ 70912/01.11.2019г. и Заявление №
70913/01.11.2019г. от адв. Ю..
По делото са постъпили Заявление вх. № 70327/30.10.19г., Заявление вх. №
70325/30.10.19г., Заявление вх. № 70577/31.10.19г., Заявление вх. №
70597/31.10.2019г. и Възражение вх. № 70594/31.10.19г. от адв. М. и Заявление вх. № 70324/30.10.19г. от пострадалия Н.Н..
ПРОКУРОР: Да се
даде ход на разпоредителното заседание
ПОСТР. М.: Имам процесуално възражение не точно по хода,
а по стадия на производството, тъй като при невъзможност на съдебния състав да
продължи в предходния състав, съгласно чл.258 ал.1 НПК производството следва да
започне от фазата на съдебното заседание, а не от разпоредителното заседание,
тъй като там законът е категоричен, става въпрос за неизменност на съдебния
състав във фазата на съдебното заседание. В случая става дума само за съдебното
следствие и нашето категорично становище е, че повторното разглеждане на делото
следва да започне от фазата на съдебното заседание, както е написано в самата правна
норма на чл.258, ал.2 НПК, която казва от фазата на съдебното заседание.
АДВ. С.: Да се даде
ход на разпоредителното заседание.
АДВ. С.: Да се даде
ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. Д.: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на разпоредителното заседание. Изложеното от пострадалия М. категорично
е описано от законодателя в ал.2 на чл.258 от НПК действително касае ново започване
на делото. Естествено тази норма е била в сила много преди последните изменения
на НПК, когато бе въведено разпоредително заседание, с което започва всяко едно
съдебно следствие. Ето защо съдът е длъжен да започне делото с разпоредително
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА
РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Сне се
самоличността на подсъдимия:
М.К.Д. – роден на ***г***,
***, български гражданин, с висше образование, женен, с постоянен адрес:***,
неосъждан, с ЕГН: **********.
Съдът разясни на
подсъдимия правото му да участва в обсъждането на въпросите, предмет на
разпоредителното заседание, както и правата му по чл. 55 НПК.
ПОДС. Д.: Разбирам
правата си.
Сне се самоличността на пострадалия:
Н.М.Н. –***г.,***,
български гражданин, с адрес: ****, неосъждан, без родство с подсъдимия, ЕГН **********.
Разясниха се правата на подсъдимия по чл.55 от НПК и на
пострадалия по чл.75 от НПК.
ПРОКУРОР: Получих съобщение за насрочване на
разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм
уведомена за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК преди повече от 7 дни.
ПОСТР. Н.Н.: Получих съобщение за насрочване на разпоредително
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен за въпросите
по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от 7 дни. Уведомен съм, че мога да се
конституирам като страна в процеса – граждански ищец и частен обвинител, както
и че имам право да упълномощя повереник.
АДВ.С.: Получих съобщение за насрочване
на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен
за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от 7 дни.
АДВ.С.: Получих съобщение за насрочване
на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен
за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от 7 дни.
ПОДС.Д.: Получих препис
от обвинителния акт, съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно
с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен за въпросите по чл.248, ал.1
от НПК, преди повече от 7 дни.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на
страните правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и
съдебния секретар.
ПРОКУРОР: Нямам
искания за отводи.
ПОСТР. Н.: Нямам
искания за отводи.
АДВ. С.: Нямам
искания за отводи.
АДВ. С.: Нямам
искания за отводи.
ПОДС. Д.: Нямам
искания за отводи.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ
ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ ПО ЧЛ. 248, АЛ. 1 НПК.
ПРОКУРОР: Възражения
нямам по въпросите на чл.248, ал.1 НПК в посочените точки от първа до осма, с
изключение на точка 3-та, като смятам, че е допуснато съществено процесуално
нарушение и ще Ви моля настоящото производство да бъде прекратено, а делото върнато
на държавното обвинение за неговото отстраняване. Така внесения обвинителен акт
от страна на Районна прокуратура - Силистра за мен съдържа несъответствия, тъй
като в обстоятелствената му част и изложените в нея факти и обстоятелства не
отговарят на правната квалификация, която е посочена в диспозитива. И тъй като според
константната съдебна практика при такова явно несъответствие се засягат правата,
както на пострадалия, така и на подсъдимия, считам, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
поради което и моля да удовлетворите моето искане.
ПОСТР. Н.: В заявление
от колежката М. е уточнено по всички осем точки, което, ако съдебният състав
установи, моля да го приемете, иначе просто трябва да го прочета цялото.
АДВ. С.: Нямам възражения от точка първа до
точка 8-ма на чл.248 от НПК. Единствено ще взема становище по направеното искане
от прокуратурата. Искането за връщане на делото на досъдебна фаза считам, че не
би трябвало да се приеме, тъй като в хода на съдебното следствие до този момент,
което е централна фаза на процеса, прокуратурата е предприела необходимите действия
и промени обвинението по начин, по който законът позволява, имаше възможност
подсъдимият да се запознае с него, той се запозна, даде обяснения и фактически
да преповтаряме следствени действия на фазата на досъдебното производство, считам,
че ще забави процеса.
ПОСТР. Н. /реплика/:
По отношение на искането на прокуратурата - определено всички неточности и
непълноти бяха коригирани в развитието на процеса в съответната процесуална
форма и по съответния процесуален ред. Обръщам внимание, че процесуалното нарушение,
свързано с прецизиране на обвинителния акт, респективно на подсъдимия, е
уточнение, което е израз на проява на безапелационна власт на обвинението, въз
основа на което възникна процесуално правоотношение между прокуратурата и
съответно пострадалия и обвиняемия, което в случая няма значение по отношение на
прецизирането на обвинителния акт и на отстраняване на всички отстраними процесуални
нарушения. Още повече, че става въпрос за процесуални нарушения, ако има такива,
които е правно допустимо и възможно да бъдат отстранени във всяка фаза на процеса,
включително и в разпоредителното заседание. Те не са такъв вид, които изискват някакви
допълнителни процесуални действия, които трябва да бъдат извършени. Още повече,
че така развитото и прецизирано процесуално нарушение, което поражда правни действия
между обвинителната власт, пострадалия и обвиняемия, респективно подсъдимият, е
възникнало още, считано от съответните корекции, извършени на 22.06.2016г.,
вследствие на което то съществува в правния мир, а кой точно съдебен състав ще
се произнесе, дали предходният, който вече го няма, или настоящият, по никакъв
начин не оказва правно въздействие върху процесуалните отношения между прокуратурата
и подсъдимия. Със своята присъда съдът се произнася по основателността и
съответно определя по определен размер на санкцията.
Друго, което държа
да допълня, това е, че имам искане за назначаване на резервен съдебен заседател,
тъй като вече имаме злощастен опит с предходния процес, който продължи повече
от пет години.
Също така имаме
предявено искане в точка 8 – ма в Заявлението, с която имаме искане за
постановяване на обезпечаване от съдебния състав, включително по реда на чл.73
и чл.73а от НПК, тъй като по чл.248 НПК следва да взема отношение по мярката за
неотклонение.
АДВ С.: Искам да отбележа
две самостоятелни искания от името на подсъдимия и от мое име като страна в наказателното
производство. Считам, че е налице основание за прекратяване на наказателното
дело. Основанието, което соча, е чл.24, ал.1, т.3 от НПК. Предпоставки за това и
свързаното с него искане е, че е изтекла абсолютна погасителна давност за престъплението
по чл.206, ал.3 от НК. Както Вие нееднократно отбелязахте, предмет на
наказателното производство е първоначалният обвинителен акт. Този обвинителен
акт е по чл.206, ал.3 от НК. Независимо, че в хода на съдебното следствие и на
основание чл.285 НПК бе изменено обвинението към по – тежко престъпление,
смятам, че това изменение не може да се противопостави на становището ни, тъй
като неговите предпоставки са заключени всички обстоятелства от проведеното съдебното
следствие, не фигурират във фактите по делото. Съдебното заседание трябва да започне
отначало. Това на практика означава, че в предприетите изменения са базирани
предпоставки, които не съществуват. И в крайна сметка, спазвайки смисъла на
закона, Вие трябва да приемете, това трябва да се приеме, между другото, и в
заявлението на адв. Ю., че предмет на обвинението и на конкретното наказателно
дело днес е престъпление по чл.206, ал.3 НК. Предвиденото наказание за това
престъпление е 10 години, изпълнителното деяние е приключило март месец 2004
година според обвинителния акт, с който е сезиран Пловдивски районен съд. Това
означава, че март месец 2019г. са изтекли десет, т.е. петнадесет години и че
поради тази причина на днешното съдебно заседание Вие следва да прекратите
поради изтекла абсолютна погасителна давност наказателното преследване по
отношение на моя подзащитен Д.. Ако не приемете заявеното от мен днес и което
съответства изцяло на буквата от закона в смисъла на наказателно процесуалните
отношения, резюмиращи се в рамките на това дело, моля изрично да потвърдите мярката
за неотклонение, която е определена в първоначалния обвинителен акт по
отношение на подсъдимия, а именно „Подписка”, с което на практика за него ще
отпаднат правните последици, свързани с мярката за неотклонение „Парична
гаранция”, наложена в хода на съдебното следствие. Тук автоматизмът на разпоредбата
на чл.258, ал.2 НПК не е налице, до толкова,
до колкото процесуалната принуда и свързаните с нея различни мерки не попадат в
смисъла на законодателната воля за началото на процесуалните действия, които следва
да бъдат извършени. По мое мнение „Подписка”-та е онази мярка, която е актуална
за подсъдимия Д.. Ако не приемете тази хипотеза, моля по съображенията, които
изложих в предходното съдебно заседание, да измените Паричната гаранция до
толкова, до колкото процесуалното поведение на подсъдимия Д. е коректно, едно
изключение бе повода за промяна на мярката за неотклонение в „Гаранция”. Той е
пенсионер по болест, доходите му са крайно ограничени, има множество сърдечни
операции и други предпоставки, които мотивират отменянето на „Паричната
гаранция”, ако сметнете, че това е така.
ПОДС.Д.: Поддържам
казаното от защитника ми.
ПРОКУРОР /реплика/:
Принципно така е, колегата е прав, само, че аз взех вече становище за допуснати
процесуални нарушения. За мен обвинителния акт в този вариант е един негоден обвинителен
акт и това процесуално нарушение може да бъде ревизирано единствено по начина,
по който аз поисках.
Относно становището
на колегата, предоставям на съда. Принципно това, което той казва, с тази
квалификация, е така. Обстоятелствената част на акта сочи на съвсем друго престъпление,
за което, разбира се, давността не е изтекла.
ПОСТР. Н.
/реплика/: Категорично се противопоставям на всякакви опити за инсинуиране на
подобен отказ от правосъдие. В продължение на повече от 15 години участвам в
съдебен процес и очаквам правосъдие. В тази връзка предявявам искане съдебният
състав да се съобрази точно как правото на Европейския съюз има примат над
националното право, така включително и над националното право на държавите
членки на ЕС.
На първо място,
понеже имахме информация за целящо прекратяване на делото, съвсем ясно изясних
и в началото на съдебното заседание, че процесуалните правоотношения, включая по
прецизиране на неслучаен изготвен негоден обвинителен акт на Силистренската прокуратура,
са правоотношения, които възникват и се развиват между прокурора в качеството
на носител на обвинителната власт, пострадалия и подсъдимия, респективно
обвиняемия. Така прецизирано правоотношение действа и не може да бъде отменено и
да изчезне от правния мир, а именно никакво значение дали е развито по време на
досъдебното производство или съдебно производство. След като е конкретизирано и
изменено по процесуалния ред, то представлява елемент от правоотношенията,
съществуващи в правния мир, както и взетата мярка за неотклонение няма как да
изчезне, няма как да бъде променена. Единственият вариант е да бъде отменена по
няколко съображения. В тази връзка е налице многобройна практика, както на Върховния
касационен съд, така и Европейския съд по правата на човека, че меродавно е
фактическото обвинение, т.е. фактическите обстоятелства, описани в обстоятелствената
част на обвинението, респективно обвинителния акт. Това, че някой по някаква
причина е написал грешна правна квалификация, не променя обвинението. Фактическото
обвинение е за длъжностно присвояване в особено големи размери, извършено от
длъжностно лице с управленски функции - управител на съответното дружество, даже
на две дружества с ограничена отговорност и няма фактическо основание това
обвинение да бъде изменено, независимо каква правна квалификация е написана. В
тази връзка следва да бъде съобразена и Директива 29 от 2012г. на Европейския
парламент и на Съвета на ЕС, както и Рамково решение № 220/2000 г. на Европейския
съвет на ЕС, в които изрично е указано недопустимост от преустановяване на
наказателното производство, както и задължение за държавите членки в рамките на
наказателното производство да постановят и дължимите обезщетения по предявения
граждански иск. Правно недопустимо е при продължил повече от 17 години
наказателен процес, при който са събрани практически всички доказателства с
доказани по перфектен начин, както наказателно обвинение, така и граждански иск
по отношение на претърпените вреди от престъплението в големи размери, този
процес да отиде в небитието. В това отношение е и правната норма на чл.307 от НПК, която е съобразена с рамково Решение № 220/2000г. на Европейския съвет на
ЕС, включително и относно запазване доказателствената сила на доказателствата,
събрани по реда на наказателния процес. В тази връзка предявявам искане да бъдат
отхвърлени всякакви опити за отказ от правосъдие, да бъдат зачетени всички
извършени прокурорски актове, с които са отстранени всякакви несъответствия и
неточности във внесения от РП - Силистра обвинителен акт и да бъде насрочено съдебното
производство за редовно съдебно заседание, включително да бъде съобразено
задължението на националния държавен съд в рамките на наказателния процес да
постанови присъда по определените граждански искове, които са своевременно предявени,
регистрирани са в ПРС още 2011 година и няма правни основания да бъде отказано
правосъдие по тях.
АДВ. С.: Само да
допълня две изречения. Чл.258 е изключение във вида и начина на работа на съда,
тъй като се касае за фосмажорно обстоятелство или друго непредвидено такова,
което не позволява съда да продължи своята работа. В закона ясно е посочено, че
съдебното следствие започва отначало, но законът не казва, че всички извършени
действия на предходния състав на съда се унищожават и се приемат за недействителни
и негодни или с негодно съдържание. Въпрос на квалификация е тези документи, които
са създадени от съда в предходното съдебно дирене, имат своята правна същност. Така
направеното искане от страна на защитата и буквалното диктуване на закона би
трябвало съдът днес да прекрати наказателното производство, поради изтекла
погасителна давност по отношение законовото изискване за десет години лишаване
от свобода, и оттам насетне се получава така, че в това изключение действително
има отказ от правосъдие по отношение на останалите страни в процеса и затова моето
становище е, че все пак делото трябва да започне от съдебното следствие от
днешното разпоредително заседание, тъй като правните последици от това действие
водят до прекратяване на цялото производство до настоящия момент от създаването
му.
АДВ.С.: В крайна
сметка в наказателното производство като субект централно място има подсъдимият.
Не бих искал да коментирам начина, по който се интерпретира правната квалификация,
която се дава от представителя на обвинението в обвинителния акт. Квалификацията,
която чухме от пострадалия е, че видите ли това е работа на съда, а не на обвинението
да посочи кое е престъплението, по което се повдига и поддържа обвинението и
което се внася под формата на обвинителен акт на вниманието на съответния
правораздавателен орган. Това е грубо потъпкване на основните принципи на наказателния
процес и правото на защита на подсъдимия. Естествено, че подсъдимият трябва да
знае за какво е обвинен. Това е работа на представителя на обвинението. Квалификацията
е съществен елемент от предмета на наказателното производство и няма как тя да
почива на неизказани до край правни съображения и непосочени правни източници,
които да влияят на обратното становище, застъпено в НПК. За мен нещата са от
прости по – прости. Започваме отначало. Началото е обвинителният акт по чл.471,
ал.1, т.1 НПК, с който е сезиран съда. Няма как да се приеме, че изменената в хода на съдебното следствие квалификация
е такава, която определя предмета. Принципът за непосредственост, закрепен в
чл.298, не че заличава всяко едно процесуално действие, което е осъществено, а
лишава от доказателствена стойност всяко едно доказателство, което е събрано
при нарушаване на изискването за непосредственост и до толкова, до колкото в чл.285
предпоставка за изменение на обвинението са разкрити в хода на съдебното
следствие обстоятелства, смятам, че искането
на представителя на РП – Пловдив трябва да бъде уважено.
ПОСТР. Н. /реплика/: Уважаеми господин
председател, уважаеми съдебни заседатели, противопоставям се категорично на
всякакви подобни интерпретации, които нямат общо с правосъдието и дори се
опитват да изопачават представения от мен конкретен анализ. Преди малко казах,
че правото за процесуално правоотношение, което възниква между прокурора,
подсъдимия и пострадалия е във връзка с всяко прецизиране и изменение на обвинението.
В случая беше казано, че прокурорът е централната фигура на обвинителната
власт, който е отстранил съответното процесуално нарушение и си е прецизирал
обвинението в обвинителния акт. Противопоставям се против всякакви софистики, които
се опитват да местят принципа за непосредственост. Принципът за
непосредственост означава съвсем друго. Означава пред съдебния състав да бъдат
събрани повторно всички доказателства - експертизи, обяснения на подсъдимия и
т.н. По никакъв начин съставът на съдебния състав, независимо дали е предходния
или настоящия, не се отразява върху съответните изменения и прецизирания на обвинителния
акт и върху упражняване на дискреционни правомощия на прокуратурата, както и по
същата логика и за упражняване правомощия на гражданския ищец по размера на гражданския
иск. Това са правомощия, които независимо съдът в кой състав се произнася с присъдата
по тяхната основателност. По никакъв начин не са нарушени процесуалните права
на подсъдимия. Съответното прецизиране е извършено по съответния процесуален
ред, дадена е възможност на подсъдимия да се запознае и да организира защитата
си, преустановено извършване на процесуални действия в хода на съдебното
заседание, за да може да си подготви защитата, да не говорим, че от момента от
прецизиране на обвинителния акт досега са минали вече четири години. Ако се
твърди, че за три години и половина подсъдимият не си знае обвинението и не си
е подготвил защитата, това противоречи на всякакви принципи на правосъдието.
Още повече, че няма
нищо по - прецизно упражнението на дискреционни процесуални права да бъде
извършено пред съдебен състав, независимо кой, и да бъде в съдебно заседание.
Обръщам внимание, че обвинителният акт е прецизиран по доказателствата, събрани
в съдебно заседание. Той е прецизиран на базата на писмени доказателства, които
се намират в досъдебното производство и са събрани по време на досъдебното
производство. Така, че това твърдение не е вярно и не може да служи като
аргумент за отказ от правосъдие. Още повече, че дори не отговаря на истината. Ако
се счита и се твърди някаква прецизност, принципността може да бъде извършена
от прокуратурата между двете заседания, между това разпоредително и следващото,
като поддържам заявлението си да не се получава възможност за софистически опити
за търсене на колизии, а съдебният състав да съобрази нашите аргументи, които
съвсем не са голословни, че чл.258, ал.1 НПК връща съдебно заседание в неговото
начало, т.е. от фазата на започване на събиране на доказателства и така се
осигурява, както принципа на непосредственост, така и принципа на неизменност
на състава на съда. Несъмнено е, че всеки опит да бъде ползвана подобна софистика,
за да бъде търсен претекст за отказ от правосъдие и заличаване на последиците
от наказателния процес, има единствена последица пореден международен скандал.
АДВ. С. /реплика/: Уважаеми
господин председател и съдебни заседатели, прилагането на чл.24, ал.1, т.3 НПК е
прилагане на закона, а не отказ от правосъдие. В крайна сметка абсолютната погасителна
давност е установена в Наказателния кодекс с цел, която ние няма защо да
разчепкваме тук в съдебна зала, но не представлява отказ от правосъдие. За мен
е много по - правилно и редно пловдивският районен съд да обсъди налице ли е
или не е изтекла абсолютна погасителна давност за престъплението по чл.206, ал.3 НК и съобразно своите изводи да постанови своя акт.
ПОСТР.Н. /реплика/:
Прилагането на закона не означава отказ от правосъдие, но физическото
изопачаване на обвинението с друга правна квалификация, различна от физическото
обвинение, това, което е установено като факти и обстоятелства, това вече е отказ
от правосъдие. Това, че някой някъде не е описал правомерно фактите и е написал
погрешна правна квалификация, това не означава, че следва да бъде прилагана
правна квалификация, различна с действителната, която е установената по делото.
Тази грешна правна квалификация е поправена от 22.06.2016г. Тогава тя е
поправена и е неизменна, тъй като става въпрос за очевидна грешка в неправилно събиране на установените факти. Не става
въпрос за разкрити нови обстоятелства, а за обстоятелствата, които са разкрити
по време на съдебното производство, които са установени, събрани по делото,
намират се в папките на съдебното производство и именно на база на тези факти е
повдигнато обвинението, включително разходни касови ордери и на фирмените дела,
а дори и разпитаните по време на досъдебното производство свидетели, те просто преповтарят
казаното. Така, че в тази връзка моля почитаемия съд да постанови продължаване
съдебния процес, по който ние добросъвестно изпълняваме задълженията си и
очакваме правосъдие повече от 17 години, като бъдат отхвърлени всякакви софистически
опити срещу отказ от правосъдие.
Съдът, след съвещание, след като взе предвид становищата
на страните, включително и вземайки предвид изложеното в заявлението от адв. М.,
и като съобрази въпросите, предвидени в чл.248, ал.1 от НПК, намира за
установено следното:
По т.1 - Настоящето производство е подсъдно на съда,
който разглежда делото.
По т.2 - Действително изложеното от адв. С. е основателно.
Така внесен обвинителният акт е по чл.206, ал.3 от НК. По същия текст е повдигнато
и обвинението на подсъдимия Д. в хода на досъдебното производство. Предвид на
факта, че делото започва отначало, а и във връзка с предвиденото в закона
наказание от 3 до 10 години лишаване от свобода, съдът констатира, че към настоящия
момент е изтекла абсолютната погасителна давност съгласно чл.24, ал.1, т.3 от НПК, поради което производството по делото ще следва да се прекрати. Предвид
тази констатация, съдът счита, че не следва да взема становище по останалите
шест точки от чл.248 от НПК, нито по отношение на направените възражения от
страна на пострадалия, неговия защитник, присъстващ в залата, както и направени
такива с писмени молби, приложени по делото.
По отношение възраженията на пострадалия и заявеното, че
тъй като вече било повдигнато обвинение за по – тежко наказуемо деяние и то
било оставало, като било следвало и от самия обвинителен акт, се явява особено
неоснователно поради факта, че в исканията, включително и от адв. Ю., който не
присъства в залата, и от адв. М., която също не присъства, се иска приемане на граждански
иск, конституиране в качеството на граждански ищец и частен обвинител на
пострадалия по делото. Явно е, че за тях това е юридически факт - че делото
започва отначало, който обаче не се приема от пострадалия по делото. Всички действия,
извършени от съда в предишния му състав, се отменят по силата на закона и от
тях могат да се ползват единствено разпитите на свидетели, изготвени заключения
и т.н., но не и самостоятелно без тези действия да са преповторени в новото
разглеждане на делото. По тази причина съдът намира, че след като е изтекла абсолютната
погасителна давност, производството по делото следва да се прекрати, а сумата
от 5 000 лева, внесена по мярката за неотклонение „Парична гаранция”,
взета по отношение на подсъдимия М.К.Д. в хода на отмененото съдебно следствие,
следва да се върне на същия. Така мотивиран, Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРЕКРАТЯВА наказателното
производство по НОХД № 6687/2014г. по описа на ПРС, ХХVІ н.с., на основание
чл.24, ал.1, т.3 от НПК, поради изтекла абсолютна погасителна давност.
Сумата от 5 000
лева, внесена по мярката за неотклонение „Парична гаранция“, взета по отношение
на подсъдимия М.К.Д. в хода на отмененото съдебно следствие, да се върне на
същия.
Определението
подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред ОС – Пловдив по
реда на глава 22 от НПК.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание.
Заседанието
се закри в 15,33 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР:
Вярно с оригинала!
МГ