РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Б.град, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Търговско дело №
20221200900062 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 500, ал. 1,
т. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от ЗК „Лев инс“
АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе"
№ 67А, представлявано от М.М. - Г. и В.И. – изпълнителни директори, против
Б. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ****
Ищецът ЗК „Лев инс“ АД твърди, че на 04.01.2016 г., около 16:46 часа, в
гр. С., на кръстовището между ул. “Даскал Козарев“ и ул. „Васил Левски“
водачът Б. Н. К. след употреба на тетрахидроканабинол и след като е лишен по
административен ред от правото да управлява МПС, управлявал собствения
си лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ***. При
управление на горепосоченото МПС, Б. Н. К. нарушил правилата за движение
по пътищата, в резултат на което е ударил пешеходеца Ц. М. Г.. Твърди се, че
при произшествието е причинена тежка травма на Ц. М. Г., несъвместима с
1
живота, довела до летален изход.
Ищецът излага, че към датата на събитието отговорността на водача на
лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с peг. № *** е била
застрахована по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите в
ЗК „Лев Инс” АД, обективирана в застрахователна полица №
BG/22/115002094325, със срок на валидност от 13.08.2015 г. до 12.08.2016 г.
Ищецът подробно описва обстоятелствата, при които е настъпило
процесното ПТП, като сочи че водачът Б. Н. е потеглил с лек автомобил марка
„Опел“, модел „Зафира“, с peг. № *** на заден ход, с посока на движение от
ул. „Даскал Козарев” към ул. „Васил Левски”, покрай паркираните от лявата
страна леки автомобили, движейки се със скорост от 15,3 км/ч. Времето било
сумрачно и валял слаб сняг, примесен с дъжд, което се отразявало на
видимостта. Ищецът твърди,че в началото на ул. „Даскал Козарев” се намирал
неправило паркиран лек автомобил марка „Мицубиши”, модел „Паджеро”, с
peг. № ** задната част на който сочел към ул. „Васил Левски”, поради което
видимостта на водача Б. К. за евентуално преминаващи пешеходци била
ограничена. В същото време пострадалата Ц. М. Г. се намирала на левия
тротоар на ул. „Даскал Козарев”, непосредствено зад неправилно паркирания
джип. Същата е минала зад него и продължила по пешеходната пътека да
пресича ул. „Даскал Козарев”, движейки се отляво надясно в посока към ул.
„Васил Левски”. Твърди се, че пострадалата се е движела с нормален ход и
скорост от около 2,4 км/ч. В момента в който е подминала джипа, пострадалата
е била видима за водача Б. К.. В този момент пешеходецът Ц. Г. се намирала на
разстояние от 1,4 метра от мястото на удара, а управляваният от водача Б. К.
автомобил - на 7,97 метра. Реагирайки на появата на пешеходеца, водачът Б. К.
задействал спирачната система на автомобила, но не успял да спре. Последвал
сблъсък между задната част на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с
peг. № *** и пострадалата, в който момент скоростта на движение на
превозното средство била 5,24 км/ч. Ищецът сочи, че от удара пострадалата Ц.
Г. е загубила равновесие и е паднала на земята, удряйки лявата част на главата
в паветата, с който било покрито уличното платно. На пешеходеца Ц. Г. са
били причинени ***. Пострадалата Ц. Г. е била транспортирана до МБАЛ
„Свети Врач”, където била настанена за лечение в неврологично отделение.
Въпреки положените медицински грижи, на следващия ден пострадалата
починала.
2
Ищецът ЗК „Лев инс“ АД твърди, че вината на водача Б. Н. К. за
настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие е установена, като
образуваното по случая НОХД № 402/ 2017 г. по описа на ОС - Б.град е
приключило с влязла в сила осъдителна присъда.
Ищецът твърди, че във връзка с реализираното произшествие от
04.01.2016 г. и поради настъпилия противоправен резултат, срещу ЗК „Лев
Инс“ АД, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица №
BG/22/115002094325, е била предявена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от Р.С.П. - дъщеря на
пострадалото лице Ц. М. Г., която е лице с право на обезвреда по смисъла на
КЗ. При ЗК „Лев Инс“ АД е била образувана ликвидационна преписка по щета
№ 0000-1000-61-18-7544.
Ищецът сочи, че в съответствие с установените по вид и степен
неимуществени вреди, по силата на сключения застрахователен договор,
застрахователно-експертната комисия на ЗК „Лев Инс“ АД е определила
застрахователно обезщетение в размер на 60 000,00 лева. Сумата в размер на
60 000,00 лева е била изплатена на Р.С.П. с пет преводни нареждания на
10.05.2019 г. 21.05.2019 г., 31.05.2019 г., 10.06.2019г . и 12.06.2019 г.
С оглед изложеното, ЗК „Лев Инс“ АД моли съда да постанови
решение, с което да бъде осъден ответника Б. Н. К., ЕГН **********, да
заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 60 000,00 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане, както и всички направени съдебно -
деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Б. Н. К., чрез назначения от съда особен представител адв. Б.
Н., е депозирал отговор в срок, в който изразява становище за
неоснователност на депозираните искове. Ответникът, чрез адв. Н., сочи, че не
са налице императивните изисквания на чл. 500, ал. 1 и следващите от КЗ, тъй
като с постановената Присъда № 5979 от 27.11.2017 г. по НОХД № 402/2017 г.
по описа на ОС - Б.град и в мотивите към нея Б. К. не е признат за виновен, в
това, че е извършил престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 1, пр. 1 от НК.
В отговора назначеният особен представител е изложил подробни
съображения срещу основателността на предявената искова претенция, като
3
сочи че липсват доказателства, досежно императивните разпоредби на КЗ и
относно правото на регрес на ищцовото дружество.
Моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и
недоказани, ведно с произтичащите от това последици.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 2 от КЗ, застрахователят
има право да иска възстановяване на платеното обезщетение от виновния
водач, ако последният е управлявал съответното МПС под въздействието на
наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи
вещества, а според разпоредбата на чл. 500, ал. 2, пр. 1 от КЗ, застрахователят
има право да иска възстановяване на платеното обезщетение от виновния
водач, на който временно е отнето свидетелството за управление на моторното
превозно средство. Фактическият състав на регресното право на
застрахователя включва: наличието на валидно сключена и съществуваща към
момента на настъпване на ПТП застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за управляваното от виновния водач МПС, осъществено от
последния виновно противоправно поведение в причинна връзка, с което са
настъпили щети на определена стойност, както и извършено от страна на
застрахователя плащане на застрахователното обезщетение. Разбира се, при
установяване на горни обстоятелства, следва да е налице някое от
установеното в цитираните разпоредби специални условия, а именно
4
виновният водач да е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на наркотици или други упойващи вещества или да е с отнето
свидетелството за управление на моторното превозно средство.
Страните не спорят обстоятелствата, изложени в исковата молба,
относно наличното застрахователно правоотношение на участника Б. Н. К. в
ПТП на 04.01.2016 г. около 16:46 ч. в гр. С. на кръстовището между ул.
“Даскал Козарев“ и ул. „Васил Левски“ с ищцовото дружество, наличието на
застрахователно правоотношение на ищеца със застрахования, в чиито права
твърди, че встъпва, плащането на застрахователното обезщетение към
пострадалите лица. Ответникът спори наличието на предпоставките за
реализиране на отговорността по чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 2 от КЗ и чл. 500, ал. 2,
пр. 1 от КЗ.
Във връзка с установяването на факти и обстоятелства, свързани с
механизма на ПТП и настъпилите вреди е приложено и приобщено НОХД №
402/2017 г. по описа на ОС – Б.град ведно с постановената Присъда № 5979 от
27.11.2017 г.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал и неоспорена от страните, съдът намира, че
са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника по
предявения срещу него иск с правно основание чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 500,
ал. 2, пр. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД. С визираната норма законодателят е
регламентирал материята относно правото на застрахователя да получи
заплатеното от него обезщетение от застрахования, когато при настъпване на
ПТП последният е с временно отнето свидетелството за управление на
моторното превозно средство.
От изложеното съдът намира, че водачът лек автомобил марка „Опел“,
модел „Зафира“ с peг. № *** е осъществил деликт – при управление на
автомобила виновно /чл. 45, ал.2 от ЗЗД/ е нарушил ЗДвП, т. е. налице е
деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, като от причиненото ПТП са настъпили
вреди за другият участник в ПТП, на чийто наследник ищцовото дружество е
изплатило дължими по договор, респективно по закон обезщетения.
Застрахователят е изплатил вредите на застрахования изцяло, като е изпълнил
договорните си задължения, и в негова полза е възникнало вземане срещу
лицето, причинило вредата. От приложените по делото писмени
5
доказателства безспорно се установи, че ответникът Б. Н. К. към датата на
процесното ПТП – 04.01.2016 г. е бил с временно отнето СУМПС, считано от
27.12.2015 г., тоест към датата на ПТП е налице визираната в чл. 500, ал. 2, пр.
1 от КЗ предпоставка. В своята съвкупност тези обстоятелства обуславят
възникването на правото на регрес в патримониума на застрахователя срещу
ответната страна по реда на чл. 410, ал.1 от КЗ по отношение на заплатените
от него обезщетения за обезвреда във връзка с това събитие.
За пълнота съдът следва да псочи, че от събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че не се
установява наличието на спорната, регламентирана в чл. 500, ал. 1, т. 1, предл.
2 от КЗ, предпоставка за реализиране на регресната отговорност на виновния
водач, а именно същият – ответник в настоящото производство да е
управлявал лекия автомобил под въздействието на наркотици или други
упойващи вещества. Безспорно по делото е установено, че на 04.01.2016 г.
около 16:46 ч. ответникът Б. Н. К. е управлявал лек автомобил марка „Опел“,
модел „Зафира“ с peг. № *** като към момента на настъпване на ПТП, в
кръвната му проба е било установено наличието на тетрахидроканабинол.
Според настоящия съдебен състав обаче това обстоятелство не е достатъчно
само по себе си, за да бъде уважен предявеният регресен иск, доколкото
законодателят изисква не само при настъпването на пътнотранспортното
произшествие да е установено наличие на употреба на наркотици от страна на
водача на МПС, а се изисква същият да е бил повлиян от употребата на
наркотичното вещество. Необходимо е по един несъмнен и безспорен начин да
се установи, че приемът на наркотичното вещество е довел до промени в
съзнанието, респ. поведението на водача на МПС – ответникът Б. Н. К. не е
достатъчно наличието на следи от наркотични вещества да се установят в
кръвта на водача или в издишания от него въздух, а е необходимо поведението
му да е повлияно от техния прием.
Това следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 500,
ал. 1, т. 1, предл. 2 КЗ, където законодателят използва израза "под
въздействието на", а не "след употреба на". Още повече, че видно от
изготвеното заключение по допусната в досъдебното и в съдебното
производство експертиза в предоставената за изследване проба от кръв, взета
от лицето Б. Н. К., е било установено наличие на тетрахидроканабинол и на
6
негов метаболит в ниска (следова) обща концентрация (под 50 ng/ml).
Безспорно е, че наркотичните вещества водят до промени в съзнанието на
водача, но само откриването на следа от употребата им в кръвта на водача не е
достатъчно за реализирането на регресната отговорност на ответника по тази
разпоредба. Както вече стана ясно, липсва обективен признак от състава на
регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 2 КЗ, а именно
употребата на наркотични вещества да са довели реално, поради тяхната
концентрация, до промяна на съзнанието на водача, т. е. той да е бил под
тяхното въздействие.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че остана
недоказано твърдението на ищцовото дружество, че ответникът Б. Н. К., е
управлявал процесния лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с peг. №
*** под въздействието на наркотици или други упойващи вещества, което
обуславя неоснователност на предявената искова претенция по чл. 500, ал. 1,
т. 1, пр. 2 от КЗ.
С оглед изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, предявеният иск по
чл. 410, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 500, ал. 2, пр. 1 от КЗ за сума в размер на
60 000,00 лв., следва да бъде уважен. Съдът следва да присъди и законната
лихва върху претендираната сума за периода от завеждане на исковата молба
/11.03.2022 г./ до окончателното плащане.
В тежест на ответника следва да се възложат направени от ищеца
разноски в размер на 8150,00 лв., съобразно представен списък по чл. 80 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от
М.М. – Г. и В.И. – изпълнителни директори, на основание чл. 500, ал. 2, пр. 1
от КЗ сума в размер на 60 000,00 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 0000-1000-61-18-7544 във връзка с
ПТП от 04.01.2016 г., ведно с законната лихва върху претендираната сума за
7
периода от завеждане на исковата молба /11.03.2022 г./ до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Б. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от
М.М. – Г. и В.И. – изпълнителни директори, сума в размер на 8 150,00 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в 2 - седмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Окръжен съд – Б.град: _______________________
8