Р Е
Ш Е Н И Е
гр.
София, 16.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Лора
Димова
при участието на секретаря Вероника Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 1261 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 22.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 10346/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 53 състав, по
предявени от „С.в.” АД- *** установителни искове
по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че А.В.П. /ЕГН **********/ дължи на „С.В.” АД /ЕИК *******/ сумата
1 600.75 лв., представляваща цена
на доставени от дружеството ВиК- услуги за периода от 01.08.2015 г. до 31.08.2018 г., ведно със законната
лихва от 12.09.2018 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на
165.23 лв., дължима за периода от
08.07.2015 г. до 11.09.2018 г., като исковете са отхвърлени за горницата над
признатите размери- за главница и лихви, до пълните предявени размери. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът А.П. е осъден да заплати на ищеца „С.в.” АД сумата 200 лв.- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от А.В.П. /ответник по делото/- чрез назначен особен
представител по чл.47 ГПК, в която са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в
която са уважени предявените срещу него установителни искове, и в частта
относно разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде
постановено решение за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
Въззиваемата
страна „С.в.” АД- ***
/ищец по делото/ оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение за
отхвърлянето й като неоснователна.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По
същество постановеното от СРС решение е частично неправилно и следва да бъде
отменено в частта, в която е призната дължимостта на сумите 533.58 лв.-
главница, и 55.08 лв.- мораторна лихва, като исковете за тези суми бъдат
отхвърлени като неоснователни. В останалата част, в която е призната
дължимостта на сумите 1 067.17 лв.- главница, и 110.15 лв.- мораторна лихва, решението
като правилно следва да бъде потвърдено.
Основателността на
предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване
пасивната материално- правна легитимация на ответника да отговаря по същите.
Съгласно
чл.193 от Закона за водите /ЗВ/,
обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се
уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно- битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на
отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните
територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по
изграждането, поддържането и експлоатацията на водо-снабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в
редакция- попр., бр.93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г.
на ВАС на РБ- бр.41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г./ е указано, че
потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени
имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ищеца/. Получаването
на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от
Наредбата.
При
съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса
доказателства се налага извод, че ответникът А.
Л.2 на Реш. по гр.д.№
1261/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
П. е имал качеството потребител на ВиК услуги
по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 вр. ал.2,
т.2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал вещно
право върху процесния имот /право на собственост/ през този период. За
установяване притежанието на вещно право върху имота от страна на ищеца е
представена поименна справка от имотния регистър, според която на 3.08.2010 г.
ответникът А.В.П. е придобил по замяна 4/6 идеални части от процесния имот:
апартамент № 22 в бл*******в жк „Надежда- 2“- гр. София, като няма данни това
вещно право да е отчуждено от него преди или през процесния период.
Ответникът
оспорва да е потребител на ВиК- услуги в процесния имот: апартамент № 22 в бл*******в жк
„Надежда- 2“- гр. София, позовавайки се на липсата на доказателства за
притежавано от него вещно право, вкл. право на собственост върху имота, както и
на негодност на приложената към исковата молба справка от имотния регистър да
установи това релевантно за спора обстоятелство /писмен отговор на исковата
молба по чл.131 ГПК/.
Имотният
регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република
България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал.1 от
Правилника за вписванията /ПВп, в приложимата към м.02.2019 г. редакция/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за
вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или
извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по
книгите, или от партидата на лицата, а според чл.45 ПВп удостоверенията се
отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за
определено време. Според чл.80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е
вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на
право по давност, а съгласно чл.82, ал.1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда
да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на
закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава,
учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в
Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен
регистър, представената справка с дата 15.02.2019 г., която не е оспорена от
ответника, е годна да установи притежанието на вещно право от него и основаната
на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. Отразените в справката факти
не са оспорени от ответника /твърдението, че е негодно доказателство не е
равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни/, нито е проведено насрещно
доказване, че през процесния период притежаваното от него вещно право е било
отчуждено. Притежанието на вещно право върху част от имота обосновава извод за наличието
на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК- услуги, обвързващо
страните, по което ответникът- като потребител на доставените от ищеца услуги,
дължи заплащане на тяхната стойност. Неправилен е изводът на СРС, обаче, че
ответникът е изключителен собственик на имота, тъй като според посочената
справка правата му върху него са в обем от 4/6 /или 2/3/ идеални части и в тези
предели съответно следва да бъдат признати и задълженията му към ищеца.
Събрани са в първоинстанционното производство и доказателства относно доставката на
ВиК- услуги в процесния имот, като видно от приетото като неоспорено от
страните заключение на съдебно- счетоводната експертиза, стойността им е
определена на база двама живущи и разпределение от общ водомер. Оспорване на
тези констатации от страна на ответника не е заявено, като при така определения
обем на доставените ВиК- услуги съставянето на карнети от водоснабдителното
дружество не е било необходимо.
При
тези съображения, поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора решението на СРС следва да бъде отменено в
частта относно сумите 533.58 лв.- главница, и 55.08 лв.- мораторна лихва, представляващи
1/3 /или 2/6/ от съдебно признатия дълг, и вместо това да бъде постановено
решение, с което установителните искове на „С.в.“ АД по чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за тези суми да бъдат отхвърлени като неоснователни.
На отмяна подлежи решението и в частта относно несъразмерно присъдените на
ищеца разноски над сумата 133.33 лв. В останалата обжалвана част, в която е
призната дължимостта на сумите 1067.17 лв.- главница, и 110.15 лв.- мораторна
лихва, и на ищеца са присъдени разноски в размер на 133.33 лв., решението като
правилно следва да бъде потвърдено.
При
този изход на въззивното производство право на разноски имат и двете страни.
Въззивникът, представляван от особен представител по чл.47 ГПК, не е направил
самостоятелни разноски за въззивното производство, а въззиваемата страна не е
поискала присъждането на разноски за настоящото производство, поради което и
такива не следва да им бъдат присъдени.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата за въззивното производство държавна такса
от 57.02 лв. следва да бъде заплатена, както следва: 38.01 лв.- от въззивника А.П.,
и 19.01 лв.- от въззиваемата страна „С.в.“ АД.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от
22.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 10346/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 53 състав, в обжалваната част, в която по
предявени от „С.в.” АД- *** установителни искове
по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че А.В.П. /ЕГН **********/ дължи на „С.В.” АД /ЕИК *******/ сумата
533.58 лв. /горница над сумата 1
067.17 лв. до признатия от СРС размер на главницата от 1 600.75 лв./, представляваща 1/3 част
от цената на доставени
от дружеството ВиК-
Л.3 на Реш. по гр.д.№
1261/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
услуги за периода от 01.08.2015 г. до 31.08.2018 г., ведно със законната
лихва от 12.09.2018 г. до изплащане на вземането, и сумата 55.08 лв. /горница над сумата 110.15 лв. до признатия от СРС
размер на лихвата от 165.23 лв./, представляваща 1/3 част от дължимата за периода от 08.07.2015 г. до 11.09.2018 г.
мораторна лихва върху главницата, а също и
в частта относно присъдените на „С.в.“ АД разноски над сумата 133.33 лв., и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.В.” АД- *** /ЕИК
*******/ срещу А.В.П. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че А.В.П. /ЕГН **********/ дължи на „С.в.”
АД /ЕИК
*******/ сумата 533.58 лв. /горница над сумата 1 067.17 лв. до признатия от
СРС размер на главницата от 1 600.75 лв./, представляваща 1/3
част от цената на доставени от дружеството в имот: апартамент № 22 в бл*******в
жк „Надежда- 2“- гр. София, ВиК- услуги за периода от 01.08.2015 г. до 31.08.2018 г., ведно със законната
лихва от 12.09.2018 г. до изплащане на вземането, и сумата 55.08 лв. /горница над сумата 110.15 лв. до признатия от СРС
размер на лихвата от 165.23 лв./, представляваща 1/3 част от дължимата за периода от 08.07.2015 г. до 11.09.2018 г.
мораторна лихва върху главницата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 59792/ 2018 г. на СРС, 53 състав, като
неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
22.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 10346/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 53 състав, в останалата обжалвана част, в която по
предявени от „С.в.” АД- *** установителни искове
по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че А.В.П. /ЕГН **********/ дължи на „С.В.”
АД /ЕИК
*******/ сумата 1067.17
лв.- главница, представляваща 2/3
части от цената на доставени от дружеството в имот: ап.№ 22 в бл*******в жк
„Надежда- 2“- гр. София, ВиК- услуги за периода от 01.08.2015 г. до 31.08.2018 г., ведно със законната
лихва от 12.09.2018 г. до изплащане на вземането, и сумата 110.15
лв.,
представляваща 2/3 части от дължимата за периода от 08.07.2015 г. до 11.09.2018 г. мораторна
лихва върху главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 59792/ 2018 г. на СРС, 53 състав, а също и в частта относно присъдените на „С.в.“
АД разноски в размер на 133.33 лв.
ОСЪЖДА „С.в.” АД- *** /ЕИК
*******/ да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата 38.01 лв.
/тридесет и осем лева и 01 ст./- държавна
такса по въззивната жалба, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА А.В.П. /ЕГН **********/ да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 19.01 лв. /деветнадесет лева и 01 ст./- държавна такса по въззивната жалба, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 10346/ 2019 г. на СРС, ІІ ГО, 53
състав, е влязло в сила като
необжалвано в останалата му част.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.