№ 293
гр. С., 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20235400500396 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 250 - 273 от ГПК.
С Решение № 39/21.04.2023 г. по гр. д. № 262/2022 г. Д. районен
съд е приел за установено по предявения иск на основание чл. 124 от ГПК,
във вр. с чл. 26 ал. 1 предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 24 от ЗПК, във вр. с чл.
146, във вр. с чл. 143 т. 5 от ЗЗП от К. Д. В., против „Изи Асен Мениджмънт“
АД и „“Файненшъл България“ ЕООД, че клаузата на чл. 4 от Договора за
паричен заем № *** е нищожна клауза поради противоречие с императивни
разпоредби на закона – чл. 24 от ЗПК, във вр. с чл. 146, във вр. с чл. 143 т. 5
от ЗЗП.
Със същото решение е отхвърлен предявения иск на основание чл.
124 от ГПК, във вр. с чл. 26 ал. 1 предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 11 ал. 1 т.
10, във вр. с чл. 19 ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК от К. Д. В. против
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и „“Файненшъл България“ ЕООД да се
установи, че Договора за паричен заем № *** е изцяло недействителен поради
противоречието с императивни разпоредби на закона, на основание чл. 22,
във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 7, т. 10 и т. 11 и чл. 19 ал. 1 от ЗПК.
С посоченото решение К. Д. В. е осъдена да заплати на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД сумата от 232, 91 лева, представляваща разликата между
подлежащата на връщане на основание чл. 23 от ЗПК главница и общо
заплатените от заемателя суми по така обявения за недействителен договор за
паричен заем № ***, ведно със законна лихва от датата на предявяване на
1
насрещния иск 03.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата;
отхвърлен е насрещния иск за разликата от 232, 91 лева до претендираните
893, 15 лева, от които главница 824, 95 лева и възнаградителна лихва 68, 20
лева – като неоснователен и недоказан; осъден е „Изи Асет Мениджмънт“ АД
да заплати на ищцата разноски за правна помощ в размер на 40 лева.
С Определение № 151/30.06.2023 г. по реда на чл. 248 от ГПК е
изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като е
осъден „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на адв. С.Ж.П. адвокатско
възнаграждение в размер на 144, 31 лева на основание чл. 38 от ЗА,
представляващи разликата между присъдените разноски в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в размер на 360 лева по уважен насрещен иск и
присъдените 504, 31 лева за предоставената безплатна правна помощ.
К. Д. В., чрез пълномощник адв. С.Ж.П., обжалва пред С. окръжен
съд гореописаното решение в частта, с която е отхвърлен иска срещу „Изи
Асет Мениджмънт“ АД да се признае за установено, че договор за паричен
заем № *** е изцяло недействителен, както и в частта, с която е уважен
частично предявения насрещен иск. Правят се оплаквания, че в тези части
решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при
неправилни фактически и правни изводи, както и неправилно е приложен
материалния закон.
Във въззивната жалба се излагат доводи за недействителност на
договора за кредит поради нарушение разпоредбите на чл. 22, чл. 11 ал. 1 т.
10 и т. 11, чл. 19 ал. 4 от ЗПК – посочена е само стойността на ГПР, като
липсва ясна методика на формиране на ГПР; в ГПР не е включено
възнаграждението за поръчителство; към договора не е приложен погасителен
план, в който да са посочени броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми; не са посочени отделно сумите по
кредита и по договора за поръчителство.
Твърди се в жалбата, че поради неспазването на чл. 11 ал. 1 т. 10
от ЗПК целият договор е нищожен съгласно чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата по
договора за поръчителство не е включена в ГПР, в който случай ГПР би
нараснал двойно; в договора ГПР не е посочен в действителния размер и не
съответства на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че чрез
предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, което е свързано
с допълнителни разходи, е направен опит за заобикаляне императивната
разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
По-нататък във въззивната жалба се излагат доводи за нарушение
на Директива 2008/48/ЕО на ЕП и Съвета от 23 април 2008 г.
Твърди се във въззивната жалба, че от заключението на съдебно-
икономическата експертиза се установява, че отпуснатата в заем сума е 1 400
лева; по договора за заем е погасена сумата от 720, 37 лева, а лихви не се
дължат поради нищожност на договора. Сочи се, че на „Файненшънъл
2
България“ ЕООД е изплатена сумата от 660, 24 лева за предоставяне на
гаранция, която гаранция е по нищожен договор, поради което ищцата е
изплатила общо сумата от 1 380, 61 лева, като дължи сумата от 19, 39 лева.
С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено решението
в обжалваните части и вместо това се постанови друго, с което договора за
паричен заем от 29.09.2021 г. да бъде обявен за недействителен; да се
отхвърли изцяло предявения насрещен иск; претендират се разноски.
В срок е депозиран отговор на въззивната жалба от „Изи Асет
Мениджмънт“ ЕООД, чрез старши юрисконсулт М.К., в който се изразява
становище, че решението на РС е правилно, постановено е в съответствие с
материалния и процесуалния закон.
Твърди се в отговора, че не е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал.
1 т. 10 от ЗПК – размерът на ГПР не е по-висок от пет пъти размера на
законната лихва; възнаграждението за поръчителство не следва да се включва
в ГПР – същото се заплаща при непредставяне на обезпечение на договора за
кредит, а договорът за поръчителство е едно второ, акцесорно облигационно
правоотношение.
Твърди се в отговора, че нормата на чл. 11 т. 10 от ЗПК не
предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да
бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР.
Твърди се, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11 ал.
1 т. 1 от ЗПК – погасителния план е инкорпориран в договора за кредит, като
са отразени размерът, броят и периодичността на плащане на погасителните
вноски и размера на месечното плащане.
По отношение на насрещния иск се твърди, че съдът правилно е
определил дължимата сума в размер на 232, 91 лева, дължима за главница и
лихва по договора за кредит; съдът е отхвърлил иска за обявяване на
недействителност на договора за паричен заем, следователно лихва се дължи;
съдът е прихванал платената сума към „Файненшънъл България“ ЕООД в
размер на 660, 24 лева към остатъка за главница и лихва и това е основателно,
тъй като дали последващо ищцата би предявила иск за осъждане на
„Фейненшънъл България“ ЕООД да ги възстанови на ищцата, която от своя
страна ще има задължение по договора за кредит в по-голям размер или ще
прихване това задължение е без значение.
С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното
решение, претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 360
лева; прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на другата страна.
Въззивният съд констатира, че неправилно въззивната жалба е
връчена на „Файненшънъл България“ ЕООД, тъй като първоинстанционното
решение по отношение на това дружество не се обжалва и то не е страна във
въззивното производство.
3
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не изпраща
представител. От пълномощникът й адв. П. е постъпило писмено становище,
с което поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият не изпраща представител. От пълномощникът му
юрисконсулт М.К. е постъпило писмено становище, с което оспорва жалбата
по изложените в отговора доводи.
С. окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално
допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна,
ДТ е внесена, а по същество съобрази доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност и установи:
Между К. Д. В. и „Изи Асет Менинджмънт“ Ад е сключен договор
за паричен заем № ***, по силата на който дружеството предоставя на В. заем
в размер на 1 400 лева със задължение за връщане в срок от 36 седмици, при
фиксиран годишен лихвен процент 40 %, годишен процент на разходите 47,
55 %, с двуседмична погасителна вноска в размер на 89, 64 лева; общата сума,
подлежаща на връщане, е в размер на 1 613, 52 лева.
Според чл. 4 от договора заемателят се задължава в срок от три
дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемателя
едно от следните обезпечения: 1. две физически лица поръчители, всяко от
които да отговаря на определени изисквания – да представи служебна
бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетния размер
на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лева, да работи на
безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Менинджмънт“ АД, да няма неплатени
осигурителни вноски за последните две години, да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история
в ЦРК към БНБ една година назад да е със статут „период на просрочие от 0
до 30 дни“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова
гаранция. 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
Тези условия са създадени във вид да изглежда, че
кредитополучателят има избор, но всъщност първите две условия са почти
невъзможни за изпълнение от лице, което прибягва до услугите не на банка, а
на небанкова кредитна институция. Третото условие е формулирано по
начин, за да се придаде вид, че съвсем друго лице поема задължение да е
гарант на кредитополучателя пред кредитодателя и че този гарант предоставя
някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да му се плати
възнаграждение, а всъщност заемателят по този начин плаща огромна
възнаградителна лихва за кредитора, на която придаден вид, че представлява
възнаграждение за гаранция. Изяснява, че гарантът „Файненшъл България“
ЕООД е дружество, чийто капитал е собственост на дружеството-
кредитодател „Изи Асет Менинджмънт“ АД.
Според договора за представяне на парична гаранция с
4
„Файненшъл България“ ЕООД /данни за който се установяват от съдебно-
икономическата експертиза/, който е сключен в деня на сключване на
договора за заем, размерът на т. нар. възнаграждение за гаранта е 1 320, 48
лева /сума, почти равна на предоставения кредит/, начисляван към всяка
отделна месечна вноска в размер на сумата от 73, 36 лева.
Настоящата инстанция приема, че двата договора – за паричен
заем и за гаранция, са свързани, въпреки че са сключени поотделно;
договорът за гаранция е част от договора за паричен заем – в изпълнение на
условието по т. 4 от договора за паричен заем.
Ответникът-въззиваем „Изи Асет Менинджмънт“ АД заявява, че
възнаграждението по договора за гаранция не е включено в посочения в
договора ГПР и твърди, че не трябва и да се включва.
Настоящата инстанция счита, че плащането на гаранта на
възнаграждение от 1 320, 48 лева, което е за сметка на потребител и е именно,
за да се разреши и даде заемът по основния договор, представлява разход по
кредита за потребителя по смисъла на § 1 т. 1 от ЗПК. Поради това и с оглед
разпоредбите на чл. 19 ал. 1, във вр. с § 1 т. 1 от ЗПК, възнаграждението по
договора за гаранция задължително трябва да се включи в годишния процент
на разходите, в какъвто случай размерът на ГПР неколкократно ще надвишава
предвидения максимум в чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
Следва да се прилага съдебната практика, според която, след като
кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов
ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по
разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.
Отделно – посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени изискванията на закона. Целта на чл. 11
ал. 1 т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени
при формиране на ГПР. Възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство е установено за услуга в полза на заемодателя, която е
задължително условие за отпускане на заема и съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК
следва да бъде включено в ГПР. Уговореното възнаграждение за гаранта
представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставяне
на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с
принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с
разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Посочването в договора на по-нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация и се окачествява като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68а
5
ал. 4 от ЗЗП, във вр. с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО. ГПР не се уговаря между страните; той представлява стойност,
която се изчислява съгласно изискванията на Приложение № 1 от ЗПК, въз
основа на уговорените плащания. Посочването на стойност, по-малка от
действителната, която освен това драстично превишава ограничението на чл.
19 ал. 4 от ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11 т. 10
от ЗПК.
В тази насока с Решение № 262394/15.07.2022 г. по В. гр. д. №
3657/2021 г. на СГС се приема: „Тази част от сделката е особено съществена
за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 от ЗПК. В този смисъл, като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11 т. 10 от ЗПК“.
За да отхвърли така предявения иск за недействителност на
договора за кредит, районният съд приема, че съгласно чл. 26 ал. 4 от ЗЗД
нищожността на отделни части не влече нищожността на договора, когато те
са заместени от право от повелителни правила на закона или когато може да
се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части.
Недействителността на договорите за кредит по смисъла на чл. 22
от ЗПК, за каквато недействителност е предявен отхвърления иск, е особен
вид недействителност, тъй като я урежда специален закон – чл. 22 от ЗПК,
като последиците при нея не са общите по ЗЗД, а уредените в чл. 22 от ЗПК –
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Предвид гореизложеното следва да се уважи иска за
недействителност на договора за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК – поради
нарушение разпоредбата на чл. 11 т. 10 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
На основание чл. 23 от ЗПК заемателят връща само чистата
стойност на кредита, като не дължи лихви или други разходи по кредита.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се
установява, че по договора за заем В. е изплатилата сумата от 720, 37 лева, по
договора за поръчителство е изплатила сумата от 660, 24 лева – или общо по
двата договора е заплатила сумата от 1380, 61 лева. При предоставен кредит в
размер на 1 400 лева и предвид разпоредбата на чл. 23 от ЗПК В. дължи на
6
„Изи Асет Менинджмнт“ единствено сумата от 19, 39 лева.
Поради това следва да се отмени първоинстанционното решение в
частта, с която иска по чл. 22 от ЗПК е отхвърлен, като вместо това се
постанови неговото уважаване. Следва да се отмени първоинстанционното
решение в частта, с която насрещния иск е уважен за разликата над сумата от
19, 39 лева до уважената сума от 232, 91 лева и за тази разлика иска да се
отхвърли.
Поради липса на жалба въззивният съд не може да се произнесе
по допустимостта на решението в частта, с която е уважен иска за
прогласяване нищожността на клаузата по чл. 4 от договора, както и в
частите, с които съдът се е произнесъл по отношение на „Файненшъл“ ЕООД
– видно от петитума на исковата молба, иск срещу това дружество не е
предявен, въпреки че е посочен в титулната част като втори ответник.
С оглед този изход от спора следва да се възложат деловодните
разноски за двете инстанции както следва: За иск по чл. 22 от ЗПК ищцата е
внесла общо ДТ за двете инстанции в размер на 97, 27 лева, които следва да
се заплатят от ответника, както и ответникът следва да заплати на
пълномощника на основание чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение по този
иск за всяка от двете инстанции по 440 лева или общо 880 лева. По
насрещния иск ищецът е направил пред районния съд разноски за ДТ в
размер на 100 лева, за СИЕ в размер на 125 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева; пред вззивната инстанция по този иск
ищецът е направил разноски в размер на 150 лева за юрисконсултско
възнаграждение; общо за насрещния иск разноските на ищеца за двете
съдебни инстанции са в размер на 525 лева. По насрещния иск ответницата е
направила пред районния съд разноски в размер на 125 лева за СИЕ; за всяка
от съдебните инстанции по този иск минималното възнаграждение на
пълномощника на ответницата по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА е в размер на 400
лева. С оглед уважената, съответно отхвърлената част от насрещния иск, тези
разноски се разпределят по следния начин: Ответницата по насрещния иск
следва да заплати на ищеца по насрещния иск разноски в размер на 11, 39
лева. Ищецът по насрещния иск следва да заплати на ответницата по
насрещния иск 122, 46 лева. Ищецът по насрещния иск следва да заплати на
пълномощника на ответницата по насрещния иск адвокатско възнаграждение
по чл. 38 от ЗА за двете съдебни инстанции общо в размер на 786, 43 лева.
Водим от гореизложеното С. окръжен съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 39/21.04.2023 г. по гр. д. № 262/2022 Г. на Д.
районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения иск на основание
чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 26 ал. 1 предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 11 ал. 1
т. 10, във вр. с чл. 19 ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК от К. Д. В. против
„Изи Асет Мениджмънт“ АД да се установи, че Договора за паричен заем №
*** е изцяло недействителен поради противоречието с императивни
разпоредби на закона, на основание чл. 22, във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 7, т. 10 и т.
11 и чл. 19 ал. 1 от ЗПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22, във
вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК Договора за паричен заем № ***,
сключен между К. Д. В.***, и „Изи Асет Менинджмънт“ АД, ЕИК *********,
по предявения иск на К. Д. В. срещу „Изи Асет Менинджмънт“ АД.
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 39/21.04.2023 г. по гр. д. № 262/2022 г.
на Д. районен съд, В ЧАСТТА, с която е осъдена К. Д. В. да заплати на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД сумата за разликата от 19, 39 лева до 232, 91 лева,
представляваща разликата между подлежащата на връщане на основание чл.
23 от ЗПК главница и общо заплатените от заемателя суми по така обявения
за недействителен договор за паричен заем № ***, ведно със законна лихва от
датата на предявяване на насрещния иск 03.11.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска да бъде осъдена К. Д. В. да заплати на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД сумата за разликата от 19, 39 лева до 232, 91 лева,
представляваща разликата между подлежащата на връщане на основание чл.
23 от ЗПК главница и общо заплатените от заемателя суми по така обявения
за недействителен договор за паричен заем № ***, ведно със законна лихва от
датата на предявяване на насрещния иск 03.11.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата – като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 39/21.04.2023 г. по гр. д. №
262/2022 г. на Д. районен съд, В ЧАСТТА, с която е осъдена К. Д. В. да
заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 19, 39 лева,
представляваща разликата между подлежащата на връщане на основание чл.
23 от ЗПК главница и общо заплатените от заемателя суми по така обявения
за недействителен договор за паричен заем № ***, ведно със законна лихва от
датата на предявяване на насрещния иск 03.11.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 151/30.06.2023 г., постановено по
8
реда на чл. 248 от ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениндмънт“ АД, ЕИК *********, гр.
София 1324, жк. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати на К. Д. В.***, с. Л., общ. Д., обл. С.,
деловодни разноски общо за двете съдебни инстанции в размер на 219, 73
лева.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениндмънт“ АД, ЕИК *********, гр.
София 1324, жк. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати на основание чл. 38 от ЗА на адвокат
С.Ж.П. – АК – Пловдив адвокатско възнаграждение общо за двете съдебни
инстанции в размер на 1 666, 43 лева.
ОСЪЖДА К. Д. В.***, с. Л., общ. Д., обл. С. да заплати на
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениндмънт“ АД, ЕИК *********, гр. София 1324, жк.
„Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-
46, деловодни разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 11, 39
лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията
на чл. 280 ал. 3 т. 1от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9