РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Сливница, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно
наказателно дело № 20241890200607 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. С. М. срещу Наказателно постановление №
***************/22.05.2024 г., издадено от Началник „Контрол по републиканската мрежа“
към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ – гр. София, с което му се
налага глоба в размер на 3500 лева, за извършено нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пр.2
ЗП.
В жалбата са изложени твърдения, че Наказателно постановление е
незаконосъобразно, доколкото при издаването му са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва
същата. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на издадения
електронен фиш.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
По същество:
От представения по делото Наказателно постановление №
***************/22.05.2024г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската
мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ – гр. София се
установява, че на С. С. М. е наложено наказание глоба в размер на 3500 лева на основание
чл.53, ал.1, т.2, пр.2 ЗП, вр. с чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пр.2 ЗП, вр. с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“, чл.8,
ал.1 и ал.2 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
1
От Акта за установяване на административно нарушение се установява, че на
19.04.2024 г. около 12.20 ч. на път I-8, км.31+700, на отбивна площадка в посока гр.
Сливница- гр. София, С. С. М. е управлявал и извършвал превоз на товари /пясък/ с ППС с 4
оси с две управляеми оси марка и модел „********************“, с рег. №
****************, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на
пътищата. Необходимостта от разрешение се изисква, доколкото, при извършено измерване
на масата и поосовото натоварване на ППС с електронна везна, модел DFW –KR№ 118873 и
ролетка № 1305/18 /5м./, е констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.40 м.
натоварването на ос на двойната задвижваща се ос е 29.885 т., при максимално допустимо
натоварване на оста от 19 т., като превишението е 10.885 т., което прави ППС – то тежко,
съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Наказателно постановление е издадено от оправомощено лице по смисъла на чл. 56,
ал.3 ЗП и Заповед № РД – 11-246/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ и съдържа
всички реквизите, предвидени в чл.57 ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен
орган по смисъла на чл. 56, ал.2, т.1 ЗП, съгласно Заповед № РД – 11-247/31.03.2022 г. на
Председателя на УС на АПИ. Съставен е в присъствието на нарушителя и един свидетел,
подписан е от нарушителя и от свидетеля и съдържа всички реквизити, предвидени в чл.42,
ал.1 ЗАНН.
Изложеното в АУАН и в Наказателното постановление се установява от разпита на
свидетелите Д. Г. Г. – актосъставител /протокол от о.с.з. от 28.11.2024 г. л. 17 / и Б. К. П. –
свидетел по акта /протокол от о.с.з. от 21.01.2025 г. л.45/, които са присъствали и
констатирали нарушението. И двамата свидетели безпротиворечиво установяват, че на
19.04.2024 г. спрели за проверка МПС с 4 оси с две управляеми оси. Направили измерване с
техническо устройство електронна мобилна везна и техническо средство рулетка и
установили, че натоварването на ос е 29.885 т., при допустимо максимално натоварване от
19 т. Съставили АУАН, който бил подписан от водача и препис от същия му бил връчен.
Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни и
безпротиворечиви както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.
Свидетелите дават сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са
възприели.
Измереното натоварване и превишаване се установява и от кантарна бележка,
прикрепена към АУАН, подписана от жалбоподателя с посочване на измерените показания и
рег. № на процесното МПС. Посочено е че измерването е извършено с електронна везна,
модел DFW –KR№ 118873.
Съдът кредитира кантарната бележка като годно доказателствено средство, изготвен
на база на правилно измерени показатели.
В тази връзка по делото са представени доказателства, че посочените измервателни
съоръжения са одобрен тип, преминали са периодична проверка и са годни да установят
измерено тегло, за което са представени Заповеди за преминаване на метрологична проверка,
протоколи за преминати такива проверки, протокол, че везната е одобрен тип устройство.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, допустимото натоварване на ос на
процесното ППС, като такова по чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредбата– с четири оси с две
управляеми оси, е 19 т., доколкото е измерено разстояние между осите от 1.40 м.
В случая измереното натоварване на двойната задвижваща ос, по реда на посочената
разпоредба, е 29.885 т. или с 10.885 т. над допустимото.
С оглед изложеното процесното ППС има характеристиките на тежко превозно
средство по смисъла на чл.3, т.2 от Наредбата, доколкото натоварването на ос е по-голямо от
стойностите по чл.7 от Наредбата.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11, тежки ППС могат да се движат по пътищата,
отворени за обществено ползване, какъвто е процесния, като републикански път, само след
издадено разрешително от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната
2
служба за контрол при МВР.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, за дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства. Разрешенията се издават от управителния съвет на агенцията или от
упълномощено от съвета длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища, и от
кметовете за съответните общини – за общинските пътища.
Съгласно § 1, т. 8, пр. 1 от ДР на ЗП „Специално ползване на пътищата“ е
използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари. В този смисъл
по изричната разпоредба на закона движението на тежко ППС представлява специално
ползване на пътя и за това е необходимо издаването на разрешение.
Разрешение не е представено както пред контролиращите органи, така и в
настоящото производство, което потвърждава липсата на такова.
Действително съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
на МРРБ задължението за осигуряване на такова разрешение имат собствениците на
извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, които са длъжни
да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното областно пътно
управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец.
Жалбоподателят не е собственик на МПС, а такъв е „ТД Т.“ ЕООД, видно от
представеното по делото свидетелство за регистрация част II, приложено към АУАН.
Въведеното задължение за собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС обаче
не освобождава водачите на съответното ППС от задължение да спазват правилото на чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП.
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, не е поради неподаване на
заявление за издаване на съответно разрешително или че не е направил необходимото за
издаването му, а за това, че управлява тежко ППС без да има издадено съответно
разрешително. Обстоятелството, че водачът, който не е собственик на автомобила, няма
задължението по осигуряването на такова разрешително, не прави деянието му
несъставомерно, поради което доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
В качеството си на шофьор на тежкотоварно ППС, собственост на „ТД Т.“ ЕООД,
жалбоподателят е следвало да знае максимално допустимите стойности по Наредба № 11 от
3.07.2001 г. и да вземе необходимите мерки, за да се увери, че не превозва товар над тези
стойности.
Изпълнително деяние на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП е „движение“ без съответното
разрешение, което изпълнително деяние извършва шофьорът на автомобила, поради което
съдът приема, че правилно именно той е санкциониран въз основа на тази правна норма.
В тази връзка не се споделя оплакването, че в случая приложимата
административнонаказателна разпоредба е тази на чл. 177, ал. 3, от ЗДвП, предвиждаща
налагане на административно наказание глоба в размер от 500 до 3000 лв. на водач, който,
без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса
или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, а именно за нарушение на чл.139, ал.3 ЗДвП.
Действително, предвид субекта на нарушението - водач на тежко ППС, което е в
нарушение на параматрите за движение по пътищата, има донякъде съвпадение на деянията
при двата състава, като разликите са в обществените отношение, които се регулират -
правила за безопасност на движение по пътищата в ЗДвП и правила за ползването и
безопасността на пътната инфраструктура в ЗП.
Съставите се допълват от разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на
МРРБ, която съдържа две отделни хипотези.
Първата се отнася до случаите, когато движението се извършва без разрешително, а
втората - когато се извършва без документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от
Наредбата. Именно тези две хипотези формират разликата в съставите, респективно кой е
3
приложимият материален закон при квалифициране на нарушението и съответно за
санкционирането му.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП въвежда разрешителен режим за превоз на
тежки и/или извънгабаритни товари, съгласно определението за специално ползване на
пътищата по § 1, т. 8 от ДР на ЗП и в отклонение от общата забрана по чл. 139 ЗДвП.
Същевременно, по силата на чл. 8, ал. 5 от Наредба № 11/2001 г., от този
разрешителен режим са изключени превозните средства с размери, маса и натоварване на ос
посочени в чл. 14, ал. 3 от Наредбата.
На визираните в чл. 14, ал. 3 от Наредбата тежки и/или извънгабаритни ППС се
разрешава да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване не по силата на
специалния административен акт по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, а само след заплащане на
дължимата такса по реда на чл. 8, ал. 7 от Наредбата.
Тук е необходимо да се отбележи, че няма знак за равенство между разрешението за
специално ползване на пътя и заплатената за него такса по чл. 8, ал. 4 от Наредбата от една
страна и документа за платена такса по чл. 8, ал. 7 от Наредбата от друга. Една от
предпоставките по чл. 14, ал. 3 от Наредбата е натоварването на ос да не превишава с повече
от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ.
Следователно, когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без
необходимото разрешение по чл. 8, ал. 2 от Наредбата № 11/03.07.2001 г. във вр. с чл. 26, ал.
3 ЗП, е налице нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ ЗП и се осъществява съставът на чл.
53, ал. 1 от ЗП.
В случая превишението на натоварването на двете оси е над 30 % /10.885 т./ от
допустимото максимално натоварване, поради което е неприложимо изключението по чл. 8,
ал. 5 от Наредбата.
От цитираните разпоредби следва, че управляваното от въззивника тежко ППС е
трябвало да се движи само с разрешение на администрацията, стопанисваща пътя, каквото в
случая не е представено, както изрично е отразено в АУАН и в НП, поради което правилно е
прието, че е нарушена забраната по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, за което нарушение
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 т. 2 от ЗП предвижда налагането на глоба от 1000 до 5000 лева.
В този смисъл е Решение № 911от 11.07.2024 г. по к.а.н.д № 599/2024 г. по описа на АССО.
По въпроса кой е приложимия закон в случая чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26,
ал.2, т. 1, буква „а" от Закона за пътищата или чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл.139, ал.1, т.2
от Закона за движение по пътищата е налице противоречива съдебна практика и е
образувано Тълкувателно дело № 5/2023 г. по описа на ВАС и ВКС.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че доколкото Председателя на УС
на АПИ е новоназначен на 09.12.2022 г., това изключвало валидността на Заповедта от
31.03.2022 г. на Председател на УС на АПИ, с която е упълномощена Виолета Асенова да
издава Наказателни постановления. Заповедта е издадена валидно от действащ към момента
на издаването й Председател на УС на АПИ. Обстоятелството, че в последствие
Председателят е променен не обезсилва издадените от предходния такъв Заповеди.
По определянето на наказанието:
В процесното НП, за да бъде определен размера на санкцията от 3500 лева – към
горната граница, са отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства степента на
надвишаване на нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ и засилената тенденция
за причиняване на ПТП вследствие на сериозни неизправности, свързани с претоварването,
загуба на контрол, деформация на пътната настилка и др.
Правилно административно наказващия орган е приел, че не са налице
предпоставките на чл.28 ЗАНН, доколкото деянието не се характеризира като маловажен
случай, доколкото отклонението от допустимото по закон натоварване са големи.
Същевременно обаче, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН следва да се
4
съобразят като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на извършени други
нарушения на ЗП от страна на жалбоподателя, оказването на съдействие на контролиращите
органи, представяне на находящите се в него документи и това, че от деянието не са
последвали други вредни последици.
С оглед на изложеното и предвид факта, че се касае за първо административно
нарушение на жалбоподателя, съдът счита, че целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН могат
да се постигнат и с налагането на размер близо до минимума на наказанието "глоба", а
именно 1500 лева. Определянето на наказанието към минималния му размер в контекста на
получавано трудово възнаграждение на нарушителя, работещ като шофьор, би допринесло
за поправянето и превъзпитанието му към спазване на установения в страната правов ред.
С оглед на изложеното съдът счита, че обжалваното НП следва да се измени в
санкционната му част, като наложеното наказание "глоба" се намали от 3500 лева до размер
близо до минимума от 1500 лева.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за двете страни,
пропорционално на наложената санкция.
Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски и не доказа
направата на такива.
Въззиваемата страна се е представлявала в производството от юрисконсулт и
претендира юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева за осъществената защита, като съобрази фактическата
и правна сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност. Намалено по
съразмерност с оглед уважената част от претенцията, жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 42.86 лева (3500/1500х100 лв.)
По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК разноските
следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в
чиято структура е включен наказващият орган. В случая това е Агенция "Пътна
инфраструктура", която видно от Устройствения й правилник представлява юридическо лице
на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра
на регионалното развитие и благоустройване.
При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.4 ЗАНН, Районен съд – Сливница.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ***************/22.05.2024г., издадено от
Началник отдел „Контрол по републиканската мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ към АПИ – гр. София, с което на С. С. М. е наложена глоба в размер на
3500 лева, за извършено нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пр.2 ЗП, КАТО НАМАЛЯВА
РАЗМЕРА НА ГЛОБАТА от 3500 лева на 1500 лева.
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА Агенция "Пътна
инфраструктура" сумата в размер на 42.86 лева – юрисконсултско възнаграждение по
съразмерност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК –
пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5
6