Решение по дело №162/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК и чл. 145 и сл. АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

Производството по делото е образувано по жалба на „Халомед“ ЕООД против ревизионен акт № Р-03001921004417-091-001 / 21.12.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна за установените данъчни задължения на дружеството за ДДС на основание чл. 102, ал. 4 ЗДДС за периода 30.03.2021 г.– 12.07.2021 г. в размер на 8 649.96 лева и лихва в размер на 450.01. лева към 21.12.2021 г.

Първоначално по жалбата е било образувано производството по адм. д. № 61 / 2022 г. на АдмС-Силистра, приключило с постановяването на Решение № 56 / 22.06.2022 г., с което жалбата на дружеството е била отхвърлена изцяло.

С решение № 6323 / 22.05.2024 г., постановено по адм. д. № 7110 / 2022 г. по описа на ВАС, I о., посоченото първоинстанционно решение на АдмС-Силистра е отменено в частта, в която е отхвърлена жалбата на „Халомед“ ЕООД против ревизионния акт за установените данъчни задължения на дружеството за ДДС за данъчен период м. март 2021 г. в размер на 145. 35 лева и лихва за забава в размер на 10.13 лв. и за данъчен период м. април 2021 г. в размер на 2938. 27 лева и лихва за забава в размер на 180.39 лева, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав в частта относно установеното задължение с РА за ДДС за данъчния период м. април 2021 г. и лихвата върху задължението, като в мотивите на акта са дадени указания към първата инстанция относно прилагането на закона, които по силата на чл. 224 АПК са задължителни за нея. Касационната инстанция е приела, че за периода от датата на надвишаване на оборота за регистрация по ЗДДС 30.03.2021 г. до 21. 04.2021 г., когато е изтекъл срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето беше подало заявление за регистрация в срок, ревизионният акт е незаконосъобразен поради прекомерност на данъчната санкция с оглед влязлото в сила НП № 609904-F619592 / 08.11.2021 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за неспазване на срока за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

В резултат на постановяването на решението на касационната инстанция по адм. д. № 7110 / 2022 г., I о., предмет на установяване в настоящото производство са облагаемият оборот на дружеството за периода от 22.04.2021 г. до 30.04.2021 г., дължимият ДДС, както и съответните лихви върху задължението.

Предвид факта, че настоящото производство се разглежда в хипотезата на чл. 226 АПК и е налице влязло в сила съдебно решение, признаващо частична законосъобразност на оспорения ревизионен акт, предметните рамки на процеса се явяват стеснени спрямо първоначалното производство и произнасянето на съда не би могло да противоречи на вече установени обстоятелства с оглед разпоредбите на чл. 177, ал. 1 АПК, намиращи приложение в настоящето производство по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК. В тази връзка следва да се приеме, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по приходите и отговаря на изискванията на чл. 120 ДОПК относно форма и съдържание, както и че в административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Във връзка с материалната законосъобразност на акта следва да се счете за установен със сила на пресъдено нещо фактът, че дружеството „Халомед“ ЕООД е достигнало облагаем оборот на основание чл. 96, ал. 10 ЗДДС към 30.03.2021 г. в резултат на последователно извършване на еднородна дейност в едни и същи търговски обекти с „Анабел 96“ ЕООД, като управителите и еднолични собственици на капитала на двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 31 б. „а“ от ДР на ДОПК. Установено е, че се касае за дейност в два търговски обекта – сладкарници в гр. Силистра, във всеки от който са регистрирани фискални устройства и в които до 27.03.2021 г. търговска дейност е извършвало „Анабел 96“ ЕООД. От 30.03.2021 г. фискалните устройства са регистрирани на „Халомед“ ЕООД, което е продължило да предлага в обектите същите стоки – сладкарски и тестени изделия, при запазване на наименованието на сладкарниците и след сключване на нови трудови договори с работещите в обектите лица. При тези факти оборотът, реализиран от „Анабел 96“ ЕООД в двата търговски обекта през последните 12 месеца до прекратяването на дейността, е приет за оборот, реализиран от „Халомед“ ЕООД през първия ден на започване на дейността в същите обекти за целите на регистрацията по ЗДДС. Оборотът за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца и съгласно чл. 96, ал. 1, изр. второ лицето е било длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. В тази връзка и на основание чл. 102, ал. 4 ЗДДС е прието, че за облагаемите доставки, с които се надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лева, се дължи данък от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която лицето е регистрирано от органа по приходите.

Нормата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС е специална, доколкото с нея се регламентира изискуемост на данъка по облагаеми доставки от лице, което, като е длъжно, не се е регистрирало по ЗДДС по причина, за която самото то отговаря. Разпоредбата е приложима както по отношение на лице, което е регистрирано служебно от данъчния орган, така и спрямо лице, подало заявление за регистрация след законоустановения срок. Този извод следва от граматическото тълкуване на чл. 102, ал. 4 ЗДДС, който изрично обвързва случаите по чл. 96, ал. 1, изр. второ с приложимостта на регламентираната с него презумпция. Определящо за прилагането на коментираната норма е неизпълнението на задължението за подаване на заявление за регистрация в срок.

Спецификата на нормата е в това, че данъкът се изисква от данъчно задължени лица, нерегистрирани от закона, като липсата на регистрация е обусловена именно от неправомерното поведение на тези лица. Моментът, от който тези лица по силата на чл. 102 от ЗДДС по същество стават лица-платци на данъка, е различен от момента, в който добросъвестните лица дължат начисляване на данък. Последните придобиват статут на регистрирани по ДДС на датата на връчване на акта за регистрация, за тях задължението за начисляване на данък по извършените от тях облагаеми сделки възниква на датите на данъчните събития на и след датата на връчване на акта за регистрация. Докато относно случаите, при които лицето, като е било длъжно, не е подало заявление за регистрация в срок, същото придобива статут на лице-платец на ДДС, още преди регистрацията (чл. 102, ал. 3 и 4 ЗДДС). В конкретния случай данъкът би бил дължим от лицето от момента, в който е достигнало облагаем оборот за регистрация, т. е. от 30.03.2021 г. Основанието да не бъде приложена буквата на закона се корени в практиката на СЕС, по конкретно в решението по делото Легафакт, в което се приема, че дължимостта на ДДС за облагаемите доставки, извършени от датата на надвишаване на оборота, регламентирана в чл. 102, ал. 4 ЗДДС, е допустимо от Директивата за ДДС, при условията, че са спазени принципите на ефективност в борбата с нарушенията на хармонизираните правила в областта на ДДС и на пропорционалност в съответствие с практиката на Съда (т. 51), но според т. 41 от същото решение увеличеният размер на данъка не трябва да е прекомерен спрямо тежестта на нарушението на задълженията от страна на данъчнозадълженото лице. В случая касационната инстанция е установила, че размерът на данъка за периода, предхождащ момента, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето беше подало заявлението за регистрация в срок, не е прекомерен сам по себе си спрямо тежестта на нарушението, но се явява такъв с оглед издаденото на „ХАЛОМЕД“ ЕООД и влязло в сила Наказателно постановление (НП) №609904-F619592/08.11.2021 г., с което на основание чл. 178 ЗДДС на ревизираното дружество е наложена имуществена санкция за неспазване на срока за подаване на заявление за регистрация. В тази връзка указанията на касационната инстанция сочат, че ДДС за данъчния период м. април 2021 г. се дължи след 21. 04.2021 г., когато е изтекъл срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето беше подало заявление за регистрация в срок, до края на данъчния период, т. е. за периода от 22 до 30 април 2021 г.

Видно от представената справка извлечение от информационната система на НАП за оборотите на всички фискални устройства, регистрирани като използвани от дружеството, че общият сумарен оборот за двете сладкарници за периода 22.04.2021 г. – 30.04.2021 г. възлиза на 6586.90 лева, формиран съответно от оборот в размер на 3891.30 лева за първия обект и 2695. 60 лева за втория обект. Отразените размери в справката се потвърждават от приложените справки-извлечения от информационната система на НАП за регистрираните данни от Z задачите на двете фискални устройства за същия период. При прилагането на формулата по чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС се установява, че общият размер на ДДС върху оборота от двете фискални устройства възлиза на 1097.82 лв. (648.55 лева+449.27 лв.). Следователно РА досежно размера на ДДС за данъчен период м. април 2021 г. се явява законосъобразен до сумата от 1097.82 лв., а за разликата до 2938.27 лева същият подлежи на отмяна.

На осн. чл. 175 от ДОПК във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ относно задължението по ЗДДС следва да се начисли и дължимата лихва. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. На основание чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2 данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за начисляването му. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДДС данъкът се внася в срока за подаване на справката декларация за този данъчен период; чл. 125, ал. 5 от ЗДДС предвижда декларацията да се подава до 14-то число на месеца, следващ данъчния период за който се отнася, което означава, че забавата за плащане на задълженията настъпва от следващия ден, т. е. от 15-то число на посочения месец, от който ден, съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК, за неплатени в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. В конкретния случай лихвата за забава за задължението за ДДС за данъчния период м. април 2021 г. следва да се начисли за периода от 15.05.2021 г. до датата на издаване на РА 21.12.2021 г., като изчислена посредством общодостъпния онлайн лихвен калкулатор на НАП същата възлиза на 67.40 лева, а за разликата до 180.39 лева оспореният ревизионен акт следва да се отмени.

В заключение на изложеното съдът намира, че оспореният ревизионен акт досежно задължението за ДДС за данъчен период м. април 2021 г. е законосъобразен до размера от 1097.82 лв. и лихва в размер на 67.40 лева.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски в производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да се присъдят такива, както следва: в размер на 416.52 лв. за настоящото производство (изчислени съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 161, ал. 1 ДОПК върху материален интерес от 1165.22 лева, представляващи сбор от ДДС 1097.82 лв. и лихва 67.40 лева); за производството пред ВАС (чл. 226, ал. 3 АПК) – доплащане в размер на 116.47 лева, с колкото би се увеличил размера на юрисконсултското възнаграждение въз основа на увеличения материален интерес с потвърдената от настоящата инстанция част от РА досежно вземанията за м. април 2021 г.; доплащане в размер на 377.75 лв. към вече присъдените 621.26 лева за първото разглеждане на делото пред АдмС-Силистра, изчислени върху материален интерес от 6990.00 лева съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. (5825 лв.+1165 лв.). Общия размер на разноските възлиза на 910.74 лева.

На жалбоподателя също се дължат разноски съобразно уважената част от жалбата досежно задължението за ДДС за данъчен период м. април 2021 г. и лихвата върху него. Задълженията в размер на 2938. 27 лева за ДДС и лихва за забава в размер на 180.39 лева или общо 3118.66 лева, установени с РА, се потвърждават до размера от 1097.82 лв. за ДДС и 67.40 лв. за лихви, или общо 1165. 22 лева, което означава, че жалбата е основателна до размера общо от 1953. 44 лева. Това означава, че към присъдените разноски общо за първата и касационната инстанция следва да се присъдят допълнително 369.96 лева. Тъй като пред настоящата инстанция доказателства за сторени разноски не са представени, такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „Халомед“ ЕООД-гр. Силистра, с ЕИК *********, Ревизионен акт № Р-03001921004417-091-001 / 21.12.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна за установените данъчни задължения на дружеството за ДДС на основание чл. 102, ал. 4 ЗДДС, в частта за разликата над установения с настоящото решение размер задължения за ДДС за данъчен период м. април 2021 г. в размер на 1097.82 лв. и лихви върху тях в размер на 67.40 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Халомед“ ЕООД гр. Силистра, с ЕИК *********, против Ревизионен акт № Р-03001921004417-091-001 / 21.12.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден изцяло след оспорване по административен ред с Решение № 13 от 11.03.2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчен период данъчен период м. април 2021 г. са установени задължения в размер на 1097.82 (хиляда деветдесет и седем лв. и осемдесет и две ст.) лева и лихви върху тях в размер на 67.40 (шестдесет и седем лв. и четиридесет ст.) лева

ОСЪЖДА „Халомед“ ЕООД гр. Силистра, с ЕИК ********* да заплати на Националната агенция по приходите разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 910.74 (деветстотин и десет лв. и седемдесет и четири ст.) лева.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на „Халомед“ ЕООД гр. Силистра, с ЕИК ********* разноски по делото в размер на 369.96 (триста шестдесет и девет лв. и деветдесет и шест ст.) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.