Решение по дело №1901/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 65
Дата: 25 януари 2022 г. (в сила от 21 януари 2022 г.)
Съдия: Йорданка Георгиева Майска
Дело: 20212100501901
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Бургас, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100501901 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Голдън Пик“ ЕООД с ЕИК-*********
против Решение № 260191/16.08.2021г. по гр.д.№ 1045/2019г. по описа на РС-
Несебър, в частта, с която е отхвърлен искът на дружеството против А. Б. К. роден на
**********г., гражданин на Р.Ф., с постоянен адрес гр. С. В., местност „Ю.“, ПИ
11538.2.37, вход *, ет.*, ап.****, Код по Булстат *********, за установяване на
вземането на ищеца в размер на 680,76евро, представляваща дължима главница за
2019г. по т.2.1 от договор за управление и поддръжка на общите части на жилищен
комплекс от затворен тип „Златно око Резидънс“ от 12.07.2011г. с нотариална заверка
на подписите с рег.№ 3621 от 12.07.2011г., заверен от нотариус Линка Чуткина с район
– Районен съд Несебър, рег.№ 600 на Нотариалната камара, вписан в Службата по
вписванията – Несебър под № ***, том *, вх. Рег.№ **** от 15.07.****г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 10.06.2019г., до
окончателното изплащане на вземането; сумата в размер на 204,23 евро,
представляваща неустойка за забава по т.8.1. от договора, за които суми е издадена
Заповед № 339/01.07.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№
569/2019г. по описа на НРС, като неоснователен и са възложени частично сторените от
насрещната страна разноски.
Решението се обжалва като неправилно с твърдение, че при събраните по
делото доказателства е интерпретирана неправилно установена фактическа обстановка
са изведени неправилни фактически и правни изводи. По-конкретно възразява се по
извода на съда че за процесния период сключения между страните договор е бил
прекратен, поради което и претенция за заплащане на суми за период след
прекратяване действието на договора е неоснователна. Излага мотиви, че процесния
1
договор не е прекратен, тъй като уведомлението за прекратяване на договора на К.,
което е било изпратено по пощата с обратна разписка, не е достигнало до въззивника
ищец, тъй като е връчено на лице заемащо длъжност „к.“ в комплекс „Голдън Ай
Резидънс“ по трудов договор с „Голдън Пик“ ЕООД, която противно на приетото от
съда няма представителна власт за дружеството. Счита за неправилен извода на съда,
че след като уведомлението за прекратяване е изпратено по адреса на управление на
въззивника и е получено от негов служител, то връчването е надлежно и редовно, като
излага подробно своите аргументи в подкрепа на възражението си. На следващо место
възразява по извода, че уведомлението е изпратено в предвидения в чл.7.2 от договора
двумесечен срок. Обосновава твърдение, че след като договорът по чл.2 от ЗУЕС не е
прекратен, поради което между страните е налична облигационна връзка, по която
въззиваемият ответник дължи посочените в заявлението и исковата молба суми.
Въззиваемият А. Б. К., редовно уведомен чрез процесуалния си представител
по пълномощие адв.И.Мадамджиев от САК представя отговор, с който оспорва
депозираната въззивна жалба като неоснователна. Моли, обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения по всяко
от наведените в жалбата възражения, като намира последните за неоснователни. Счита
договорните отношения за прекратени с надлежно връчено уведомление за това
изходящо от ответника и връчено редовно на служител на ищцовото дружество в
предвидените срокове по чл.7.2 от договора, поради което и претенцията на ищеца за
суми и периоди след прекратяването на договора за неоснователна. Навежда, че
извършените след прекратяването на договора плащания са на извъндоговорно
отношение и не биха могли да възстановят облигационната връзка между страните,
като посочва, че тя би могло да се възстанови само чрез сключването на нов договор в
предвидената от закона форма. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени
искания. Не претендира разноски.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК,
вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД, вр.чл.2 ЗУЕС.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите
реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и
допустимостта на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 ГПК не
установи съществуването на пороци, водещи до нищожност или недопустимост.
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено. Фактите по делото са изложени и обсъдени от
НРС обстойно и детайлно, поради което въззивният съд изцяло препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да
е нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това, изрично
установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
В допълнение към тях, за пълнота на настоящото изложение и в отговор на
доводите на жалбоподателя, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Съдът е бил сезиран с искове с правно основание вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92
ЗЗД, вр.чл.2 ЗУЕС. По заявление на „Голдън Пик“ ЕООД с ЕИК-********* е
издадена Заповед № 339/01.07.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 569/2019г. по описа на Районен съд-
2
Несебър в размер на 680,76евро, представляваща дължима главница за 2019г. по т.2.1
от договор за управление и поддръжка на общите части на жилищен комплекс от
затворен тип „Златно око Резидънс“ от 12.07.2011г. с нотариална заверка на подписите
с рег.№ 3621 от 12.07.2011г., заверен от нотариус Линка Чуткина с район – Районен
съд Несебър, рег.№ 600 на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията –
Несебър под № ***, том *, вх. Рег.№ **** от 15.07.****г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 10.06.2019г., до окончателното
изплащане на вземането; сумата в размер на 204,23 евро, представляваща неустойка за
забава по т.8.1. от договора.
Искова молба е подадена при условията на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
По делото не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че
въззиваемият ответник А. Б. К. и с. му В. Н. К.а са собственик на самостоятелен обект,
представляващ ап.****, ет.*, вх.*, сграда № 2, м.Ю., гр.Св.Влас, представляващ СОС с
идентификатор № 11538.2.37.2.15 със застроена площ от 48,35кв.м..
Между страните по делото е сключен на договор за управление и поддръжка
на общите части на жилищен комплекс от затворен тип „Златно око Резидънс“ от
12.07.2011г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 3621 от 12.07.2011г., заверен
от нотариус Линка Чуткина с район – Районен съд Несебър, рег.№ 600 на
Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията – Несебър под № ***, том *,
вх. Рег.№ **** от 15.07.****г., в чл.7,1 от който е предвидено, че влиза в сила от
подписването му за срок от пет години.
Съгласно чл.7.2. от договора, ако управителят не предложи нов договор в
двумесечен срок преди изтичане на срока по чл.7.1. от договора, или ако в същия срок
никоя от страните не отправи до другата писмено предизвестие за прекратяването на
договора, същият се счита автоматично продължен за нов срок от 5 години.
На 05.05.2016г. А.К. е изпратил заявление до „Голдън Пик“ ЕООД, според
което на основание чл.7.2. от договора за управление на общите части в жилищен
комплекс от затворен тип тип „Голдън Ай Резидънс“ уведомява, че прекратява
договора на това основание. Това заявление въззиваемият К. е изпратил с писмо с
обратна разписка на адреса на управление на дружеството и е получено на 14.05.2016г.
Х.А.И., за което не се спори от страна на въззивника ищец, че към този момент е бива в
трудово правоотношение с работодател „Голдън Пик“ ЕООД на длъжност „к.“ с място
на работа комплекс „Голдън Ай Резидънс“.
Облигационната претенция на въззивника ищец е отхвърлена с обжалваното
решение, тъй като е прието, че сключеният между страните договор е бил прекратен за
периода, за който се търси престация.
Въззивника счита, че договорът не е прекратен, тъй като уведомлението за
прекратяване не е наслежно и редовно връчено и по-конкретно тъй като е връчено на
лице заемащо длъжност „к.“ в комплекс „Голдън Ай Резидънс“ по трудов договор с
„Голдън Пик“ ЕООД, която противно на приетото от съда няма представителна власт
за дружеството.
Настоящият съдебен състав намира доводите в жалбата за несъстоятелни и
напълно споделя решаващите мотиви на обжалваното решение, с които НРС е приел,
че след като в срока по чл.7.2 от сключения между страните договор възложителят е
отправил писмено предизвестие до насрещната страна за прекратяване на договора и
това предизвестие е достигнало до адресата, то облигационните отношения между
страните са прекратени считано от 11.07.2016г. и въззивника ищец несъстоятелно
претендира процесните суми поради договорно неизпълнение и съответно за
неустойка по горния договор.
3
Правилно и в синхрон с постоянната и непротиворечива съдебна практика е
приложена от НРС разпоредбата на чл.50, ал.3 от ГПК, съгласно която връчването на
търговци и юридически лица се извършва по посочените от тях в Търговския регистър
седалище и адрес на управление „на всеки служител или работник, който е съгласен
да ги приеме“. В коНкретния случай безспорно уведомлението е изпратено по пощата
с обратна разписка до вписания в Търговския регистър адрес на въззивника търговец,
прието е срещу подпис и имена от лице, работещо по трудов договор , съответно
имащо качеството на работник в дружеството адрес.
Не се възприемат и доводите, че предизвестието за прекратяване не е
изпратено в срока по чл.7,2 от процесния договор. Както бе посочено по-горе
договорът е сключен между страните на 12.07.2011г. за срок от пет години. Срокът да
договора изтича на 12.07.2016г., следователно двумесечния срок преди изтичане на
договора тече в периода от 12.05.2016г. до 12.07.2016г.. Именно в този период на
14.05.2016г. ответника е получил предизвестието за прекратяване. Независимо от
горното само за пълнота следва да се посочи, че съдебната практика приема клаузите за
автоматично подновяване на срока на договора за противоречащи на добрите нрави.
Ето защо и като взе предвид, че направените от страна на настоящата
инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил
районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, настоящият съдебен състав
намира, че то следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски, като
такива са поискани и са представени доказателства за заплащането на
адв.възнаграждение в размер на 1200лв.. От процесуалният представител на
насрещната въззивна страна е сторено възражение за прекомерност по смисъла на
чл.78, ал.5 ГПК.
При разглеждане на възражението по чл.78, ал.5 ГПК, настоящият състав
съобрази отразяванията в приложения договор за правна защита и съдействие,
посочващи за какви действия на процесуалния представител е уговорено и изплатено
възнаграждението. На следващо место се взе предвид разпоредбата на чл.7 от НМРАВ
и фактическата и правна сложност на делото, поради което счете, че претендираното
възнаграждение от 1200лв. за въззивна инстанция е прекомерно и следва да бъде
намалено до размер от общо 625,30лв. общо за защита по двата иска, съобразно
посочените разпоредби, като разноските в посочения размер следва да се възложат в
тежест на въззивника.
На основание чл. 280 ГПК, предвид цената на исковете, настоящето решение не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260191/16.08.2021г., постановено по гр.д. №
1045/2019г. по описа на РС-Несебър.
ОСЪЖДА „Голдън Пик“ ЕООД с ЕИК-********* да ЗАПЛАТИ на А. Б. К.
роден на **********г., гражданин на Р.Ф., с постоянен адрес гр. С. В., местност „Ю.“,
ПИ 11538.2.37, вход *, ет.*, ап.****, Код по Булстат ********* сумата от 625,30лв. –
разноски във въззивното производство за адв.възнаграждение определени по реда на
чл.78, ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5