РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Велико Търново, 15.10.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на петнадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря В.Г.и прокурора Светлана Иванова, изслуша докладваното
от съдия Банев Административно дело №
381 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба с вх. №
2159/ 26.06.2020 г., подадена от *** Х.К. от ВТАК, като пълномощник на Д.С.В. с ЕГН **********, постоянен
адрес ***. Д.В. предявява иск, с който претендира заплащане от Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Велико Търново, на обезщетения за
вредите, причинени й от Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС Серия К № 105890/ 23.10.2015 г., издаден от ОД на МВР –
Велико Търново, с който на ищцата е наложена глоба в размер на 100,00 лева. Изтъква,
че посоченият електронен фиш е отменен с Решение № 444/ 09.10.2019 г. по НАХД №
1494/ 2019 г. на РС – Велико Търново, необжалвано влязло в сила на 06.11.2019
година. Иска се ответникът да бъде
осъден да заплати обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди,
които последната оценява в размер на
360,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД №
1494/ 2019 г. на РС – Велико Търново. Претендира
се и заплащане на законната лихва върху горната сума, считано от
06.11.2019 г., датата на отмяната на електронния фиш, до окончателното й изплащане. В съдебно заседание ищцата, редовно
призована, не се явява и не изпраща представител. В депозирано чрез
пълномощника й писмено становище заявява, че поддържа исковата молба, така
както е предявена, претендира присъждане
на направените в настоящото производство разноски, съгласно представен списък.
Ответникът,
Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново, чрез пълномощника си по делото ***С.Г.,
в представен отговор на исковата молба оспорва иска по основание и размер.
Счита, че не е налице пряка и непосредствена зависимост от отменения електронен
фиш и претендираните вреди, тъй като плащането на паричните средства за
адвокатски хонорар е извършено на правно основание договор, сключен между ищеца
и адвокат, касаещ разноски пред друг съд и в друго производство, срещу които
ищецът е получил облага. Намира и че в конкретния случай не е доказано
заплащането от ищцата на договореното адвокатско възнаграждение за
производството пред ВТРС. Алтернативно прави възражение срещу претендирания
размер на поисканото обезщетение, като излага доводи, че адвокатският хонорар
по НАХД № 1494/ 2019 г. на РС – Велико Търново е неоправдано завишен, предвид фактическата
и правна сложност на това дело. Отделно оспорва искането за присъждане на лихви
дори при основателност на иска за обезщетение, с аргумент, че претендираните
имуществени вреди са за невъзстановени съдебни разноски, върху каквито лихва не
се дължи. Моли исковата молба да бъде отхвърлена, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца в настоящото
производство. На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за него изход от спора. В съдебно заседание, редовно призован,
ответникът не изпраща представител.
Участващият в производството
прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново, пледира допустимост и частична
основателност на иска за причинените имуществени вреди и лихви. Намира същия за
доказан по основание, но не и по размер, като споделя становището на ответника
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в производството пред
ВТРС. Предлага съдът да се постанови решението си в този смисъл.
Съдът, като взе предвид изложените от
ищеца фактически обстоятелства, на които се основават исковете и формулирания
петитум, определя предявените искове, като
такива с правно основание чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ, които на основание ал. 2 от същия текст, следва да бъдат разгледани
по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като
взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От наличните по делото писмени
доказателства – представени от ищцата и тези съдържащи се в НАХД № 1494/ 2019
г. на Районен съд – Велико Търново, се установява, че с Електронен фиш за глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К № 105890/
23.10.2015 г. на ОД на МВР –
Велико Търново, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от
Закона за движението по пътищата на Д.С.В.
е било наложено административно наказание „глоба“, в размер на 100,00 лева.
Електронният фиш е бил обжалван от В. и е отменен като незаконосъобразен с
Решение № 444/ 09.10.2019 г. по НАХД № 1494/ 2019 г. на Районен съд – Велико
Търново, необжалвано и влязло в сила на 06.11.2019 година.
От протокола, изготвен за проведеното на
08.10.2019 г. открито съдебно заседание, по посоченото дело на ВТРС се
установява, че в него Д.В. е
била представлявана от ***.Д.. Последната е преупълномощена от *** Х.К.,
защитник на В. в него съдебно производство, съгласно пълномощно и договор за
правна защита и съдействие, последният от дата 14.08.2019 г. /л. 7 от делото на
ВТРС/. По делото на ВТРС е депозирано и писмено становище от *** Х.К., в което
са изложени доводи по същество за основателност на жалбата. Съгласно
отбелязаното в договора за правна защита и съдействие, уговореното
възнаграждение е в размер на 360,00 лв., платено изцяло в брой. В рамките на
настоящото производство, като доказателство по делото е вложено НАХД № 1494/
2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, съдържащо коментираните
по-горе документи. Приобщаването на цитираното дело е извършено по искане на
ищеца, с цел установяване на основанието и размера на направените разноски за
адвокатска защита, във връзка с издаването и оспорването на наказателното
постановление. В хода на настоящото производство не са ангажирани писмени
доказателства по съществото на спора, извън съдържащите в посоченото съдебно
дело. С исковата молба са представени доказателства
за упълномощаването на *** Х.К. от ВТАК за представителство по настоящото дело
и за заплащането на договореното адвокатско възнаграждение – пълномощно и
договор за правна защита и съдействие от 24.02.2020 година. Съгласно
отбелязаното в договора за правна защита и съдействие, уговореното и платено в
брой възнаграждение за един адвокат за настоящото дело, е в размер на 360,00 лв
/л. 7 от делото/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Съгласно чл. 203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В процесният случай се претендират
вреди от отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за глоба, за нарушение,
установено с АТС, издаден от ОД на МВР – гр. В. Търново, като адресат на
неблагоприятните последици, предвидени с този ЕФ е ищецът. Ищец е адресатът на
отменения електронен фиш. Ответникът – Областна дирекция на МВР – гр. Велико
Търново е юридическо лице със седалище гр. Велико Търново съгласно чл. 37, ал.
2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Искът за отговорност на
държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, е
редовно предявен от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК,
срещу субект по чл. 205 от АПК. Исковата молба е предявена пред родово и местно
компетентен съд – Административен съд - Велико Търново, съгласно Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/ 2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и
Втора колегия на ВАС и чл. 7 от ЗОДОВ, доколкото мястото на претендираното
увреждане е в град Велико Търново, обл. Велико Търново.
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2,
предл. първо от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се
прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди. Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по
реда, установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
/претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв административен акт или от
незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства
реализирането на отговорността на държавата по посочения ред.
В разглеждания случай безспорно се
установи, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът –
Електронен фиш за глоба Серия К № 105890/ 23.10.2015 г. на ОД на МВР – Велико Търново, е отменен като незаконосъобразен
с влязло в сила съдебно решение. По мотивите на т. 1 от Тълкувателно
постановление № 2/ 19.05.2015 г. и доколкото електронният фиш по своя правен
характер и последици се приравнява на наказателно постановление, съдът приема,
че издаването на въпросния фиш е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения във връзка с упражнена административно наказателна
компетентност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява
административна дейност и в този смисъл въпреки спецификите относно авторството
и процедурата по издаването му, електронният фиш, както и НП, представлява
властнически акт, резултат от административна дейност, макар и пораждащ
наказателно-правни последици
Неоснователни са възраженията на
ответника, че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отменения
електронен фиш, а представлява сума, заплатена по сключен договор за оказване
на правна помощ във водено съдебно производство. Съгласно
чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите,
причинени от незаконосъобразни електронни фишове за налагане на глоба, отменени
по съдебен ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима
предпоставка за отмяната на електронния фиш и единствено средство за защита на
лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени
неправомерно от административния орган. Ако в
производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска
защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за
осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на
адресата на незаконосъобразния електронен фиш. Така претърпяната загуба е в
пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на
администрацията, доколкото ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение, ако не бе издаден ЕФ за налагане на глоба, за
обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на
адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход
за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на
обуславяща причина и следствие. Гражданинът не би потърсил адвокатска помощ и
заплатил съответен хонорар, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните
му права и интереси, защитата срещу който акт е единствено по съдебен ред. Поради това не
може да се възприеме тезата на ответника, че застрашеното от административна
санкция лице безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от
издадения срещу него електронен фиш. Всъщност единственият логичен мотив за
ангажирането на квалифицираната помощ и нейното заплащане, е преследваната от
адресата на ЕФ цел – той да бъде отменен по предвидения от закона ред, изискващ
познания в областта на правото, каквито притежават адвокатите. Ето защо следва
да се приеме, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно
възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото на електронния
фиш. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е
предизвикано от издаването на този електронен фиш, който впоследствие е отменен
от съда.
Предвид горните съображения и тези
изложени в Тълкувателно решение № 1/ 15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС
по тълкувателно дело № 2/ 2016 г., настоящият състав намира предявеният иск за
имуществени вреди, представляващи договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение по НАХД № 1494/ 2020 г. по описа на РС – Велико Търново, за
доказан по основание. Обратно на поддържаното от ответника, са ангажирани
доказателства за действително извършено плащане на договореното адвокатско
възнаграждение за производството по наказателното от административен характер
дело. Съгласно изричното отбелязване в договора от 14.08.2019 г., имащо
значението на разписка за получаване на сума, сумата 360,00 лв. е платена от Д.В. на *** К., изцяло в брой, при сключването
на посочения договор. Тоест
заплащането на възнаграждението е извършено в рамките на съответното съдебно
производство и фактически преди провеждането на откритото заседание по него,
което основава както наличието на реално причинени вреди от отменения по
съдебен ред акт, така и пряката причинна връзка между тях.
По възраженията на ответната страна
относно претендирания размер на обезщетението. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК,
вр. с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно Закона за адвокатурата /ЗА/. Тъй като в
приложимата към процесния период редакция на Закона за административните
нарушения и наказания, по реда на който се е развило производството пред
районния съд, не е предвидено присъждане на разноски, липсва и законова възможност
съответната страна да направи възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение по посочения на основание посочения по-горе текст от ГПК.
Доколкото самото обезщетяване за сторените разноски от жалбоподателите в този
вид производства се търси по реда на ЗОДОВ и предвид разпоредбата на чл. 46,
ал. 2 от ЗНА, съдът намира, че в настоящото производство, при изрично направено
искане за това, съществува процесуална възможност съдът да намали размера на
обезщетението за адвокатско възнаграждение, заплатено по наказателното от
административен характер дело. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно
решение № 1/ 15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/ 2016 г.,
сочещи задължение на съда в производства от вида на настоящото, да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството, чрез
допускане обезщетението от непозволено увреждане да се превърне в средство за
неоснователно обогатяване.
Съобразно горното в настоящото
производство е допустима преценка за размера на претендираното обезщетение и
съответно неговото намаляване в случай, че изплатеното адвокатско
възнаграждение не съответства на правната и фактическа сложност на делото.
Доколкото няма изрично посочени критерии при определяне размера на обезщетения
от този вид, приложими като насоки са разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата /ЗА/, която предвижда, че размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде обоснован и справедлив, и на чл. 5 от ГПК,
съгласно която при липса на закон се имат предвид общите начала на правото,
обичая и морала.
В случая договореното и заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 1494/ 2019 г. на РС – Велико Търново, е 360,00 лв., т.е. с 60,00 лв. над минималния размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в относимите им редакции. Според настоящия състав посоченото надвишение се явява неоправдано, предвид фактическата и правна сложност на делото. Видът на административно нарушение и спецификата на конкретния случай, не са изисквали допълнителното установяване пред съда на относими факти, с цел оборване констатациите и изводите на наказващия орган. По делото пред районния съд е било проведено едно открито съдебно заседание, от защитника на наказаното лице и преупълномощения от него адвокат не са били ангажирани писмени доказателства извън тези, съдържащи се в административната преписка, нито гласни такива. Същевременно материалният интерес по това дело изразим в размера на наложената глоба, е бил 100,00 лв., т.е. три пъти по-малък от нормативно определения минимум за адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното относно правната и фактическа сложност на развилия се пред РС- Велико Търново спор, съдът намира, че обезщетение в размер на нормативно определения минимум на възнагражденията по дела от административнонаказателен характер, се явява адекватно и покриващо критериите за обоснованост и справедливост.
Частично
основателно е и искането
за присъждане на законната лихва върху
сумата, присъдена като обезщетение за имуществени вреди и съгласно уеднаквената
практика на ВАС, такава следва да бъде присъдена от датата на подаване на исковата
молба. Това разбиране е в съответствие с разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
според която при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора – чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. С подаването на исковата молба се счита,че
ответникът е поканен от ищеца и затова ще следва уваженият размер на исковата
претенция от 300,00 лв. да бъде присъден ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 26.06.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата. Искането за присъждане на законната лихва
върху определеното обезщетение, за периода от 06.11.2019 г. – датата на влизане
в сила на решението на ВТРС, до датата на исковата молба, е неоснователен.
С оглед изложеното, следва да бъде
уважен искът на Д.С.В., за
присъждане на имуществени вреди в размер на 300,00 лв., представляващи договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по НАХД № 1494/ 2019 г. на Районен съд –
Велико Търново и за присъждане на законната лихва върху горната сума, считано
от 26.06.2020 г., до окончателното й изплащане. Искът за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди за сумата над 300,00 лв. до 360,00 лв. и за
присъждане на законната лихва върху
определеното обезщетение, считано от 06.11.2019 г. до 25.06.2020 г., е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Страните претендират присъждане на
направените по делото разноски. Съгласно чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от ЗОДОВ, в
приложимите им редакции, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част
от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са
били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. При така цитираната правна рамка, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца размерът на внесената държавна такса за образуване
на делото - 10 лв., както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
В случая съдът намира за основателно и
възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от
жалбоподателя. Съобразно коментираните по-горе критерии по чл. 36, ал. 2 от ЗА,
фактическата сложност на настоящото дело е относително ниска за този род дела,
предвид предмета на спора – обезвреда само за имуществени вреди, от един акт на
администрацията; видът и обемът на събраните по делото доказателства – обичайно
приложимите и относими такива; материалният интерес е изразим в размера на
адвокатското възнаграждение, заплатено в производството пред районния съд;
спорните в хода на настоящото производство обстоятелства и извършените от
страните процесуални действия. Правната сложност, обусловена от приложимите
правни норми и естеството на казуса в случая също се явява относително ниска в
сравнение с други дела по ЗОДОВ. Изхождайки от горното и при своевременно
заявеното възражение на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв., съдът намира, че същото
действително се явява прекомерно и едно
възнаграждение към минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата към
приключване на устните състезания редакция, а именно 300,00 лв., би покрило
критериите за обоснованост и справедливост. Съобразно горното съдът намира, че
следва да присъди в полза на ищеца разноски за един адвокат в размер на 235,23
лв., както и 10,00 лв. – държавна такса, или общо 245,23 лева.
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на
ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – гр. Велико Търново да заплати на Д.С.В. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, сумата от
300,00 /триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, в резултат от отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 105890/ 23.10.2015
г., издаден от ОД на МВР – Велико Търново, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба 26.06.2020 г. до окончателното плащане
на сумата.
Отхвърля предявения от Д.С.В. с ЕГН **********, постоянен
адрес ***, иск срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – гр. Велико Търново, за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в резултат от отменен като незаконосъобразен електронен фиш
за глоба за нарушение, за сумата над 300,00 лв. до предявения размер 360,00 лв.
и за присъждане на законната лихва върху определеното обезщетение, считано от 06.11.2019 г. до 25.06.2020
година
Осъжда Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – гр. Велико Търново, да заплати на Д.С.В. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, направените в
настоящото производство разноски общо в размер на 245,23 лв. /двеста
четиридесет и пет лева и двадесет и три стотинки/.
Осъжда Д.С.В. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, да заплати на
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново,
юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: