Решение по дело №449/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер V-45                                                            Година 2019, 22 май                         град  Бургас

                                                                                                                         

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав

На двадесет и втори април, две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ:1.Таня ЕВТИМОВА

                                                                                                 2.мл.с.Ваня ВАНЕВА                                                                                          

Секретар   Таня Михова

като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова

въззивно гражданско дело номер 449 по описа за 2019 година. 

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№11081/12.03.2019г. подадена от З.С.Г., ответник в първоинстанционното производство, чрез адв.Карагьозов с адрес ***, срещу Решение №386 от 20.02.2019г. по гр.д.№8844/2018 по описа на БРС.

С посоченото решение съдът е прекратил брака между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство без да се произнася по въпроса за вината, постановил след прекратяване на брака Г. да възстанови предбрачното си фамилно име-Д. и е разпределил ползването на семейното жилище, представляващо апартамент в гр.Бургас, ул.“Г.С.Раковски“ №40, ет.4, ап.18. Със същото решение страните са осъдени да заплатят разноски.

С въззивната жалба се изразява несъгласие от съдебното решение в частта, с която е разпределено ползването на семейното жилище между съпрузите. Жалбоподателката посочва, че в с.з. е изразила несъгласие с предложеното разпределение. Излагат се доводи в посока неудобството за страната от разпределението-по-малката стая, в която не може да се монтира кухня или мивка, външното тяло на климатика, което е на балкона на стаята. Счита, че решението е несправедливо, тъй като е поставена в по-неблагоприятно положение, което не й позволява да ползва семейното жилище. Моли за отмяна на решението в обжалваната част, като вместо това бъде постановено разпределение, при което страните да ползват по една стая-хола за ищеца, а спалнята за ответницата, при общо ползване на кухнята, банята и тоалетната.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от процесуалния представител на ищеца, адв. Ангелова. Оспорва жалбата, счита същата за неоснователна. Посочва, че страната изрично е изразила съгласие за този начин на разпределение на семейното жилище. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

В съдебно заседание въззивникът  се явява лично и с адв. Карагьозов. Поддържа въззивната жалба. Прави уточнение, че желае разпределение ползването на семейното жилище, но не по начина, по който го е направил първоинстанционния съд. Представя писмени бележки.

 

 Въззиваемият не се явява в с.з., редовно и своевременно уведомен. Чрез процесуалния си представител, адв.Ангелова. поддържа подадения отговор на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на решението в обажлаваната част.

   Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

               Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. По правилността му съдът е обвързан с релевираните въззивни основания в жалбата.

                 Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

   Първоинстанционният съд е сезиран с иск предявен от Г.Д.Г. срещу З.С.Г.  за прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство без произнасяне по въпроса за вината, фамилното име и ползването на семейното жилище.

 Твърденията са, че в течение на времето възниквали проблеми между съпрузи, тъй като ответницата вдигала скандали и страдала от мания за преследване. Проявявала агресия спрямо ищеца.

С подадения отговор на исковата молба ответницата е изразила становище, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, няма нормално общуване между съпрузите. Претендира да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, желае да й бъде възстановено предбрачното фамилно име. В хода на делото е заявила, че желае ползването на семейното жилище да бъде разпределено между страните.

С постановеното съдебно решение съдът е постановил прекратяване на брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство без произнасяне по въпроса за вината, постановил е след прекратяването му, ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име-Д. и е разпределил ползването на семейното жилище като е предоставил ползването на едната стая-хол на Г.Г., а другата стая-спалнята, на З.Г., при общо ползване на банята и тоалетната.

 Решението е обжалвано само в частта относно разпределението на ползването на семейното жилище. В останалите част е влязло в законна сила.

Съобразно твърденията на страните и представените писмени доказателства се установява, че родените от брака деца са навършили пълнолетие, а семейното жилище е придобито по време на брака в режим на СИО. И двете страни желаят ползването да бъде разпределено, като пред въззивната инстанция жалбоподателката уточнява, че в случай, че не може да бъде разпределено ползването, то да й бъде предоставено върху цялото жилище.

         На първо място следва да се посочи, че  по правната си същност производството по претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна администрация - форма на съдебна намеса в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно производство, решението по което няма сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата.  Съгласно  чл. 56, ал. 5 СК, когато от брака няма непълнолетни деца, за предоставяне ползването на семейното жилище от значение са вината, здравословното състояние и други обстоятелства. Когато семейното жилище е общо, първо се преценява възможността то да се ползва поотделно от двамата съпрузи. Когато това е невъзможно, ползването се предоставя на единия от тях (по искане на единия съпруг, а когато от брака има ненавършили пълнолетие деца - служебно). За да се произнесе по мерките относно ползването на семейното жилище, съдът установява кой е негов собственик (или притежава вещното право на ползване) и от кои помещения се състои то. Съдът следва да прецени и възможността за обособяване на самостоятелни реални части от семейното жилище (без общо ползване на помещения). Ако това е възможно, ползването на семейното жилище се разпределя, независимо от това какви са отношенията между съпрузите - търпими или нетърпими. Когато в семейното жилище могат да бъдат обособени отделни помещения за самостоятелно ползване от единия съпруг и от другия съпруг  други помещения трябва да останат за общо ползване, разпределението може да бъде осъществено само ако отношенията между съпрузите са търпими. В този случай в разпределението съдът следва изрично да посочи кои помещения от кой съпруг се ползват самостоятелно и кои помещения остават за общо ползване.

В конкретния случай семейното жилище е придобито през време на брака и представлява апартамент в гр.Бургас, ул.“Раковски“ №40, ап.18 с площ от 53,03  кв.м. и се състои от дневна-кухня, спалня, баня-тоалетна, коридор и тераса, видно от представения нотариален акт. По делото няма данни отношенията между страните да са нетърпими. Макар и да липсват доказателства в тази посока, съдът счита, че индиция в тази посока е, че и двамата съпрузи са поискали разпределение на ползването. В случая недоволството е не от разпределението като такова, а от това, че ползващият спалнята няма достъп до кухнята, която съставлява част от другата стая, описана като дневна-кухня. С други думи, не може да бъде постановено общо ползване на кухнята, така както за сервизните помещения-баня-тоалетна. От друга страна, по делото има данни, че ищецът работи като втори помощник капитан на моторен кораб, което предполага, че през по-голямата част от времето отсъства от жилището. По отношение на ответницата са представени доказателства, че през 2002 г. е претърпяла операция на щитовидната жлеза, а през 2018г. е предложено оперативно лечение на туморна формация в малкия таз. Всичко това сочи на влошено здравословно състояние. 

 Предвид така събраните доказателства съдът намира, че семейното жилище, може да се ползва съвместно от съпрузите като ползването му следва да се разпредели по следния начин: съпругата З.С.Г. ще ползва  едната стая от жилището-хола, а съпругът Г.Д.Г. ще ползва другата стая от жилището-спалнята, като банята и тоалетната ще се ползват общо от двамата съпрузи.

С оглед на горното решението в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо това бъде постановено ново в горния смисъл.

 Съобразно изхода от делото право на разноски има въззиваемата страна, която не е направила искане за присъждането им.

               Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК  Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

  ОТМЕНЯВА  Решение №386 от 20.02.2019г. по гр.д.№8844/2018 по описа на БРС в ЧАСТТА ,  с  която е РАЗПРЕДЕЛЕНО ползването на семейното жилище, представляващо апартамент на адрес гр.Бургас, ул.“Г.С.Раковски“ №40, ет.4, ап.18, както следва:съпругът Г.Д.Г. с ЕГН********** ще ползва едната стая от жилището –хола, а съпругата З.С.Г. с ЕГН********** ще ползва другата стая от жилището-спалнята, като банята и тоалетната ще се ползват общо от двамата съпрузи, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на семейното жилище, представляващо апартамент на адрес гр.Бургас, ул.“Г.С.Раковски“ №40, ет.4, ап.18, както следва: съпругата З.С.Г. с ЕГН********** ще ползва едната стая от жилището –хола, а съпругът Г.Д.Г. с ЕГН********** ще ползва другата стая от жилището-спалнята, като банята и тоалетната ще се ползват общо от двамата съпрузи

В останалата част решението е влязло в законна сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.