О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№264/7.2.2020г.

гр. Пловдив, 07.02.2020  година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХХV състав, в закрито заседание на 07.02.2020г. в състав:                                                          

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 143 по описа за 2020 год. и взе предвид следното :

Производството е образувано по жалба вх.№ 683/13.01.2020г. на „БОБЧЕВ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, чрез адвокат И.Н.против отказ на кмета на Район „Западен“, Община Пловдив да издаде индивидуален административен акт, обективиран в писмо изх.№ 2-1100-15/2/ от 23.12.2019г. Иска се от съда да отмени отказа, както и да се произнесе по същество, като спре изпълнението на Разрешение за строеж № 99/19.11.2018г. на Главния архитект на Район „Западен“ при община Пловдив.

Съдът намира, че жалбата е недопустима.

Искането да се отмени отказа е недопустимо поради липсата на индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване.

В писмото, в което се твърди,да е материализиран обжалвания отказ, действително се съдържа отказ за издаване на заповед по чл.224а,ал.1 от ЗУТ, тъй като в съдържанието на същото е посочено,че след извършена проверка и въз основа на констатации по Констативен протокол от 12.12.2019г. и преглед на строителни книжа, административният орган установява, че няма основание за прилагане на чл.224а,ал.1 от ЗУТ.  Писмото е издадено във връзка с жалба до ДНСК вх.№ 3-91-00-212/17.01.2019г. и е в изпълнение на указанията на ВАС, дадени с Определение № 13724/15.10.2019г. по адм.д.№10899/2019г.

Отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице, когато за администрацията, при настъпването на определени факти възниква задължение да издаде акт с определено от правната норма съдържание. В ЗУТ или в друг закон няма правна норма, която да задължава кмета на общината да се произнася по искания за спиране на изпълнението и забрана достъпа до строежи и, съответно да издава актове за това по искане на граждани и организации.  Правомощията на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице по установяване, предотвратяване и премахване на незаконно извършено строителство за определени категории строежи, са регламентирани в разпоредбите на чл. 223, 224а и 225а ЗУТ. В тези хипотези органът действа служебно, като при констатиране на незаконно строителство издава актове за спиране, забрана ползването и за премахване на незаконни строежи, които според чл. 214, т. 3 ЗУТ представляват индивидуални административни актове. Тази разпоредба не определя като такива актове отказите (мълчалив или изричен) за издаване на заповед за спиране изпълнението или за забрана достъпа до строежа, поради което следва да се приеме, че отказът на кмета да уважи жалбата от 17.01.2019г., с която е било поискано спиране на изпълнението на разрешението за строеж с № 99 от 19.11.2018г., като е намерил,че няма основания за прилагане на чл.224а от ЗУТ, не подлежи на оспорване.

При липсата на възможност кметът да бъде правно задължен да  спре изпълнението на строежа по искане на жалбоподателя, то не е налице и подлежащ на обжалване отказ и не е налице правен интерес за защита по съдебен ред на искания със съдържание като предявеното.

Недопустимо е и искането съдът да постанови решение, с което да спре изпълнението на разрешение за строеж, доколкото то е формулирано като такова в случай на отмяна на оспорвания отказ и произнасяне на съда по същество. Тоест, като част от основното оспорване и като такова за спиране на самите строително-монтажни работи, а не на самия административен акт. 

Ако същото се разглежда като отделно такова,предвид формулировката в жалбата, и се тълкува като искане за спиране на актът „Разрешение за строеж“, то пак е недопустимо, защото актовете,чието изпълнение съдът би могъл да спре, са посочени в чл.217 от ЗУТ и измежду тях не е разрешението за строеж. Самото разрешение за строеж изобщо не подлежи и на пряк съдебен контрол, като чл.216 от ЗУТ разписва специален ред за това и именно в рамките на това производство е предвидено самото оспорване на разрешението за строеж да спира неговото изпълнение.

По изложените съображения жалбата ще се остави без разглеждане,а производството ще се прекрати.

Водим от горното, Съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 683/13.01.2020г. на „БОБЧЕВ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, чрез адвокат И.Н.против отказ на кмета на Район „Западен“, Община Пловдив да издаде индивидуален административен акт, обективиран в писмо изх.№ 2-1100-15/2/ от 23.12.2019г. и за спиране изпълнението на Разрешение за строеж № 99/19.11.2018г. на Главния архитект на Район „Западен“ при община Пловдив.

и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм.д.№ 143/2020г. на Пловдивски Административен съд.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен Административен съд в седмодневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: