Номер 106908.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен А. Атанасов
Ивелина Д. Чавдарова
Секретар:Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20203100501591 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 145/13.05.2020 год., постановено по гр.д. № 1089/2019 год., ДРС –1-ви
състав е приел за установено, че М. Н. М. дължи на „ВиК-Варна“ ООД сумите 73.61 лева,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване – 23.07.2019
год. до окончателното плащане, представляваща главница по вземане за неплатени ВиК
услуги за периода от 18.04.2016 г. до 27.03.2019 г. по партида с аб.№ 2248601 за обект,
находящ се в *** и 19.80 лв., представляваща лихва за забавено плащане на вземания за
неплатени ВиК услуги, считано от 18.04.2016 г. до 27.03.2019 г., за които вземания е
издадена заповед № 388 от 04.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 520/019 год. на РС Девня, на основание чл.422 вр. чл.124, ал.1 ГПК, като е
отхвърлил иска за разликата над присъдените 73.61 лв. до претендираната сума за главница
от 97.49 лв. и над 19.80 лв. до претендирания размер на лихвата за забава 27.03., като е
разпределил и отговорността за разноски.
Недоволен от горното е останал ответника, който, чрез назначения му особен
представител, обжалва постановеното първоинстанционно решение в установителната му
част. В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради липса на представени
доказателства за наличие на валидна облигационна връзка между страните и отчитане на
ползваните услуги по надлежния ред. Излага се, че представените доказателства,
включително и заключението по проведената ССЕ, не могат да послужат като доказателства
за горното, поради което и искът е недоказан.
1
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Излага доводи за правилност на постановеното решение като се позовава
на събрания по делото доказателствен материал. Обективира искане за присъждане на
разноски.
В о.с.з. въззивника, чрез особен представител, поддържа жалбата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Решението на първоинстанционния
съд е действително и допустимо и съответства на предявения иск за установяване на
оспорени от длъжника вземания, за които е била издадена заповед за изпълнение по
твърдения на кредитора /чл.410 ГПК/.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива по същество са свързани с
неправилност на извода на съда относно качеството му на ползвател на имота, по
отношение на който се твърди да са налице ползвани и незаплатени ВиК услуги. Не е
налице спор между страните, че горните суми се претендират за обект имот, находящ се в
***, на който адрес услугите се отчитат по партида абонатен номер 2248601, чийто титуляр
се твърди да е ответника.
Във връзка с изрично предприетото в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорване,
ищецът /сега въззиваем/ е представил справка за недобора на частен абонат с вписано име на
ответника М. Н. М. , за периода 16.02.2016-27.03.2019 год. досежно клиентски номер
2248601и обект – имот в ***, Заповед № 2100/12.10.2015 год. за настаняване на М. М.в на
адрес ***, сключен с това лице договор за наем от 01.11.2015 год. за срок от една година и
карнет за абонатния номер.
Въз основа на горните доказателства обаче неправилно първоинстанционният съд е
приел за установено качеството на потребител на ответника, тежестта за което е именно на
ищеца.
Съгласно чл.2, ал.1 от ОУ потребители на ВиК услуги изрично посочените лица, като
конкретно относима към настоящата хипотеза е качеството им на собственик или ползвател
2
на имота. Като се говори за ползвател на имота се визира вещно право на ползване, а не
фактическото ползване на имота, който извод се следва еднозначно от чл.57 и чл.58 от ОУ.
Съгласно чл.2, ал.1, ал.3 от ОУ също така и наемателят на имот може да се яви потребител
на В и К услуги, като приложима в последната хипотеза е чл.60 от ОУ.
Коментираните по-горе доказателства не установяват по положителен начин
ответникът да е собственик на имота, или негов ползвател, или негов наемател за периода
18.04.2016 г. до 27.03.2019 г., за който се претендира неизпълнено задължение към ищеца.
Макар и по делото да е представен договор за наем, сключен от ответника, със срок на
действие 01.11.2016 год., липсват доказателства за идентичност на сочения от ищеца адрес
/***/ с вписания такъв в договора за наем /***/. Обстоятелството, че същият фигурира в
представените от ищцовото дружество частни документи като абонат не освобождава
водопреносното дружество да установи, при изрично предприетото оспорване, качеството
на лицето, което твърди да е негов потребител и да не е заплатило ползваните от него
услуги. Аргумент, че лицето е потребител в някоя от посочените хипотези не може да се
извлече и от извършените в заповедното производство справки за постоянен и настоящ
адрес.
Дори да се приеме, че между страните по делото е налице правоотношение по
предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди до потребител - собственик или
ползвател на жилище, присъединено към водоснабдителната и канализационна мрежа
липсват ангажирани доказателства относно изразходеното количество вода.
Реда и начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода
и на количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на глава ІІІ
на общите условия и на глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004г. Изразходваните количества
питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К
оператора и по индивидуалните водомери, поставени при сгради – етажна собственост. На
основание чл.21 ал.4 от Общите условия отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител. Присъствието на потребителя или
на негов представител при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл.5 т.7
от Общите условия. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при
отчитане на показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще
послужи за определяне на дължимите суми. При неосигуряване на представител, отчетът се
подписва от свидетел. Изразходваното количество питейна вода за сгради – етажна
собственост се разпределя въз основа на отчета на водомера, монтиран на сградното
отклонение и отчетите на индивидуалните водомери. На основание чл.30 ал.2 от Общите
условия доставянето на питейна вода и/или отвеждането на отпадъчни води се заплаща въз
основа на измереното количество, отчетено и разпределено по реда на чл.23 от общите
условия.
Като доказателства за редовността на извършеното отчитане от дружеството –
3
въззиваем е представени карнет от партидата на абонатен номер 2248601 с абонат М. М.в за
извършени отчитания за процесния период, на който за абонат има положен подпис
единствено за 2009 година.. За перида, следващ 2009 год., включително процесния
18.04.2016 г. до 27.03.2019 г. липсва доказване на факта на спазване на горния ред за
измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода.
При това положение и доколкото представената справка за недобора на частен абонат
също не установява задължението на потребителя – както неговото възникване, така и
неговия размер, правилно първоистепенния съд е приел, че дружеството въззивник –
оператор на В и К услуги не е доказало при условията на главно и пълно доказване,
съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, изразходваното
количество питейна вода.
Последното обуславя извод за недоказаност на претенцията на „Водоснабдяване и
Канализация Варна” ООД, поради което и предявеният установителен иск за дължимост на
вземането следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността на главния иск
неоснователна е и акцесорната претенция за мораторна лихва върху главните задължения.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 145/13.05.2020 год., постановено по гр.д. № 1089/2019 год.
на ДРС –1-ви състав, В ЧАСТТА, с която е приел за установено, че М. Н. М. дължи на „ВиК-
Варна“ ООД сумите 73.61 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване – 23.07.2019 год. до окончателното плащане, представляваща главница по
вземане за неплатени ВиК услуги за периода от 18.04.2016 г. до 27.03.2019 г. по партида с
аб.№ 2248601 за обект, находящ се в *** и 19.80 лв., представляваща лихва за забавено
плащане на вземания за неплатени ВиК услуги, считано от 18.04.2016 г. до 27.03.2019 г., за
които вземания е издадена заповед № 388 от 04.04.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 520/019 год. на РС Девня, на основание чл.422 вр.
чл.124, ал.1 ГПК, както и в частта за разноските и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК
*********, адрес: град Варна, ул. „Прилеп“ № 33 срещу М. Н. М. , ЕГН: ********** от ***
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите 73.61 лева, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване – 23.07.2019 год. до окончателното
плащане, представляваща главница по вземане за неплатени ВиК услуги за периода от
18.04.2016 г. до 27.03.2019 г. по партида с аб.№ 2248601 за обект, находящ се в *** и 19.80
лв., представляваща лихва за забавено плащане на вземания за неплатени ВиК услуги,
считано от 18.04.2016 г. до 27.03.2019 г., за които вземания е издадена заповед № 388 от
4
04.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 520/019 год.
на РС Девня, на основание чл.422 вр. чл.124, ал.1 ГПК.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5