№ 66
гр. Поморие, 02.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нася Ив. Япаджиева
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело №
20222160100407 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от А. Т. Х. от с.Бата,
общ.Поморие, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.К. Я., против П. С. Г. от
гр.Карнобат, с която са предявени съединени искове с правно основание чл. 143 СК, чл.149
СК и чл.127а, ал.2 СК.
С определение № 390/24.08.2022 г., производството е прекратено по отношение на
претенциите за издръжка и е висящо по спора с правно основание чл.127а, ал.2 СК.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето Т.П. Г., роден на 21.06.2017г.
и са живели заедно до 01.08.2020г. когато са се разделили и от тогава ищцата няма никакъв
контакт с ответника. Сочи, че желанието на ищцата е с детето да живее постояно в Германия
– гр. Висбаден където има подходящи условия на живот, но детето не може да напуска
пределите на Р България тъй като няма контакт с ответника, не знае къде е и за нея е налице
правен интерас да поиска съдът да й разреши детето да пътува заедно с нея извън страната в
Германия за неограничен период от време. се детето не може да напуска пределите на Р
България
Моли съдът да постанови решение с което да разреши на детето Т.П. Г., родено на
21.06.2017г. да напуска територията на Р България придружено от неговата майка и
законен представител А. Т. Х. без да е необходимо съгласието на бащата П. С. Г.,
неограничен брой пъти, без ограничения в броя на пътуванията, тяхната продължителност и
време през което ще се осъществяват в Германия, безсромно считано от влизане на
решението в сила. Моли с решението съдът да разреши ОД на МВР гр.Бургас да издаде нов
паспорт на детето Т.П. Г. без да е необходимо съгласие на бащата П. С. Г.. В съдебно
заседание чрез пълномощника адв. К.Я. поддържа иска.
1
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника и
съдебен адресат адв.Д. В.. С отговора е заявено становище за недопустимост на исковата
претенция, с аргумент, че страните са в брак, който не е прекратен. Това възражение е
неоснователно, тъй като производството е такова по спорна администрация и е допустимо
във всички случаи, в които страните/родители не са постигнали съгласие по въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това. На следащо място сочи че иска е неоснователен, като счита, че не е в интарес на
детето да напуска пределите на Р България, защото няма да може да се проследи живота му
в Германия, дали не е в риск и така ще се прекъсне връзката на детето с бащата и неговите
роднини по бащина линия, а и майката не иска детето да напъска страната за екскурзия или
почивка а за да се промени неговото местоживеене. Моли съдът да отхвърли придявения
иск.
Предявеният иск е с правно основание чл. 127а, ал.2 СК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за сключен гр.брак А. Т. Х. и П. С. Г. са
сключили гр.брак на 08.06.2017г. в Германия гр. Вийсбаден.
Не се спори и се установява от представеното зав.копие от удостоверение за
раждане, че страните по делото са родители на детето Т.П. Г., родено на 21.06.2017г. в
Германия. Видно е от представеното копие, че на детето е издаден немски паспорт.
Видно от представеното Решение на съд в район Викборн, Германия по дело за родителски
права, страните по делото са сключили споразумение, съгласно което българския паспорт на
детето ще бъде обявен за изгубен и родителите ще заявят пред българското посолство
издаването на нов български паспорт на детето Т.П. Г. и двата паспорта на детето – немски и
български ще се съхраняват в сейф до който ще имат достъп двамата родители съвместно.
Съпрузите са се споразумяли за съвместно упражняване на родителскита права, като
основно детето ще живее при майка си и ще бъде регистриран по местожителството на
майката, като е уточнен и режима на контакти на бащата с детето .
По делото са представени два социални доклада. И в двата е посочено, че детето е родено и
живее в Германия, където живеят и родителите. В доклада изготвен от Д“СП“ Карнобат,
отдел „ЗД“ е посочено, че при разговор с бащата същия е споделил че имат висящо дело за
развод в Германия и не разбира защо е внесената искова молба от г-жа Г.а и заявеното от
нея желание да пътува с детето извън територията на Р. България, тъй като преди раждането
на детето, така и след това двамата не са живели в страната. Подозирал, че майката и детото
през лятото на 2022г. са посетили България, като няма обяснение как съпругата му е извела
детето от страната без неговото съгласие и че при срещата си с детето установил, че на
детето е извършено обрязване на половия орган, отново без неговото знание и съгласие.
В социалния доклад изготвен от Д“СП“ Поморие, отдел „ЗД“ майката е посочила, че детето
е родено в Германия, посещава детска градина в Германия а следващато година ще бъде
2
първи клас. Посочено е че ищцата има собствен апартамент в Германия, от 10 години
работи на летището във Франкфурт, получава социална издръжка за детето и детски около
200евро, бащата е обещавал да съдейства за изготвяна на нижните документи но в
последствие не е ходил при нотариус където е запазвала час и в тази връзка е поискала
съдействие от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи.
Съгласно чл. 127а от Семейния кодекс въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо
съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между
тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. По силата на чл. 24, ал. 2 от
Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на
детето при своята преценка съдът следва да се ръководи от висшия интерес на детето, който
е от първостепенно значение.
В производството по категоричен начин се установи, че детето никога не е живяло в
Р България и настоящия му адрес не е на територията на страната и в тази връзка при
изготвените социални доклади контакт с детето не е осъществен.
Съдът приема, че обичайно местопребиваване на детето е в Ф. Р. Германия –
Майнц Костхайм, където по силата на сключено споразумение е следвало да се регистрира
на адрес на майката, като настоящия адрес и на родителите е в Германия. В случая и
родителите и детето са се установили и трайно пребивават в Германия и с подадената
исковата молба се иска не епизодично и еднократно пътуване на детето извън пределите на
РБългария, а за създаване на семейна и социална интеграция в Германия. С оглед характера
на производството, от значение за определяне на компетентния съд е обичайно
местопребиваване на детето, което е в Германия.
Настоящия съд не е компетентен да се произнесе по предявения иск, тъй като
претенцията следва да се заяви по обичайно местопребиваване на детето. Детето е родено в
Германия, живее и посещава датска градина в Германия, където живеят и двамата му
родители, а въпроса за издаването на български паспорт е бил решен със споразумение
постигнато между съпразите пред съд в Германия. В тази връзка е недопустимо е и да се
прерашава този въпрос, по който вече има произнасяне на съд пред които е висящо делото
за прекратяване на брака. Въпроса относно упражняването на родителските права, също е
решен и съпрузите са постигнали споразумение за съвместно упражняване на родителските
права върху детето Т.П. Георгив, което предвижда всички въпроси засягащи правата и
интересите на детето да се решават съвместно от двамата родители. Съгласно чл. 17 от
Регламент /ЕО/ № 2201/2003г съдът служебно следи за своята компетентност по
делата, за които регламентът се отнася и е длъжен да прогласи, че не е компетентен.
Във връзка с изложеното съдът счита, че производството е недопустимо и следва да
се прекрати.
3
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 407/2022г. по описа на Районен съд
Поморие на основание чл.17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003г. на Съвета относно
подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност от 27.11.2003г. и обявява, че българският съд – в
случая Районен съд Поморие, не е компетентин да разгледа предявения иск с правно
основание чл. 127а, ал.1 от СК.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ОС Бургас в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4