Решение по дело №3213/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1857
Дата: 25 юли 2022 г. (в сила от 25 юли 2022 г.)
Съдия: Богдана Желявска
Дело: 20221100503213
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1857
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Георгиев

Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно гражданско дело
№ 20221100503213 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу Постановление за
разноски от 09.02.2022 г. по изп.дело № 20228510400137 по описа на ЧСИ М.П., с което
ЧСИ отказва да намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение до сумата 200
лв.
Частният жалбоподател излага, че определеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и единственото
действие на процесуалния представител на взискателя е депозиране на молба за образуване
на изп.дело, поради което моли възнаграждението да бъде намалено до размер на сумата от
200 лв. Моли да бъде и намалена пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Претендира разноски, в това число юрк.възнаграждение.
Взискателят по изпълнителното дело Р.Ц.С. е депозирал отговор в законоустановения
срок, с който счита, че правилно и законосъобразно ЧСИ е отказал да намали съдебните
разноски, тъй като те са в предвидения в закона минимум. Заявява, че сумите по
изпълнителния лист са събрани чрез наложен по изп. дело запор, а не поради доброволно
плащане на длъжника и затова счита, че и разноските следва да останат за негова сметка.
Претендира разноски.
В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК са изложени съображения
за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че разноските са доказани по размер
1
и основание и същите са дължими. В тази връзка, моли съда да остави без уважение
подадената жалба и да потвърди извършените действия по изпълнителното дело.
Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20228510400137 на ЧСИ М.П., с рег. № 851 е
образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на 07.01.2022 г. от СРС и на основание
съдебно решение по гр.д. № 62924 от 2018 г. на СРС, ГО, 72 с-в и гр.д. № 15394 от 2019 г.
на СГС, ГО, IV-Г с-в с взискател Р.Ц.С. и длъжник „Т.С.“ ЕАД.
На 03.02.2022 г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. №
4232/02.02.2022 г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен размерът на приетите по
делото за събиране разноски на взискателя от 400 лв.
На 04.02.2022 г. е изискана справка от Регистъра на НАП за наличие/липса на задължения.
На 09.02.2022 г. длъжникът е депозирал молба, в която възразява срещу размера на
разноските, с искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено до 200 лв. - за
образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На 09.02.2022 г. с Постановление за разноски, изх. № 5337/09.02.2022 г. ЧСИ е отказал да
уважи искането на длъжника за намаляване на разноските.
С придружително писмо, изх. № 5338/09.02.2022 г., получено на 14.02.2022 г., длъжникът е
уведомен за Постановлението на съдебния изпълнител за разноски.
На 22.02.2022 г. е депозирана жалба от длъжника, вх. № 14246/22.02.2022 г., с която се
обжалва Постановление за разноски с изх. 5337/09.02.2022 г.
На 02.03.2022г. препис от депозираната жалба от длъжника е връчен за възражение на
взискателя, посредством Съобщение за жалба за становище, изх. № 8816/22.02.2022 г.
В законоустановения срок, взискателят е депозирал възражение по отношение на жалба, вх.
№ 14246/22.02.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт,
подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради
което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип
на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е
регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради
това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в
2
изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира
пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а
постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.
По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да
определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска
безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение,
които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да
обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната,
която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното
възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това
възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от
06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
От представените по делото доказателства е видно, че изпълнителното дело е образувано по
молба на взискателя, чрез процесуалния му представител адв. Д.П.. Пре двид изложеното и
на основание чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата, взискателят има право на разноски за
процесуално представителство както за образуване на изпълнителното производство, така и
за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. От представеният
договор за правна защита и съдействие се установява, че договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв., но следва да се вземе предвид, че във
връзка с него е направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, както
и че съдебния изпълнител е отказал да намали същото.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери
на адвокатското възнаграждение, действала за процесния период /изм. ДВ. бр. 45 от
15.05.2020 г./ за образуването на изпълнителното производство, адвокатското
възнаграждение е в минимален размер 200 лв. Според настоящия съдебен състав, в
конкретния случай се касае само до възнаграждение по чл. 10, т. 1, тъй като от
представените материали по изпълнителното дело е видно, че единственото процесуално
действие, извършено от пълномощника на взискателя е депозиране на молба за образуване
на изпълнително производство. От същите не се установи от процесуалния представител да
са извършвани никакви други действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата, а именно – водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, поради което съдът намира, че не му се следва
възнаграждение за тях. В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че
изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на
процесуалния представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че
3
определеното от ЧСИ Петков възнаграждение за адвокатско възнаграждение следва да се
намали до 200 лв.
Като последица от това, ЧСИ дължи и съответната съразмерна корекция на таксата по т. 26
от ТТР към ЗЧСИ.
Разноски за производството пред въззивната инстанция не следва да се присъждат, тъй като
производството по частната жалба не е образувано във връзка с процесуално поведение на
другата страна, поради което и разноските за него не следва да му се възлагат.
Поради изложеното частната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена.

Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД, Постановление за разноски от 09.02.2022 г. по
изпълнително дело № 20228510400137 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, в частта с която
СИ отказва да намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение за разликата над
сумата от 200 лв. до размера на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4