Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

22.07.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

06.07

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

78

по описа за

2022

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от адв. С.М., действащ в качеството си на пълномощник на „Маказа 68“ ЕООД ***, с ЕИК ***, против Решение № 88/12.04.2022 г., постановено по АНД № 174/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 09-2100019 от 20.12.2021 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Маказа 68“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и необосновано.

Оспорва изцяло мотивите на първоинстанционният съд, с които е приел за установено, че случая е налице нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ, като неправилни и необосновани, респ. неподкрепени от доказателствата по делото. В тази връзка сочи, че А. Д. И. осъществявал дейност по граждански договор към момента на проверката, а по-късно между лицето и дружеството бил сключен и трудов договор. В подкрепа на този извод бил представеният граждански договор и показанията на свидетелите А. И. и М. Д.

Релевира довод, че районният съд е формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК и по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение, явяващо се основание за отмяната на постановеното решение.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 88/12.04.2022 г., постановено по АНД № 174/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови съдебен акт, с който да отмени наказателното постановление. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. От пълномощника адв. С.М. е постъпила молба, с която се поддържа касационната жалба, по изложените в нея съображения. 

Ответникът по касация – директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Н. К. е постъпило становище по делото, с което оспорва депозираната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и обосновано. Счита, че районният съд е извършил цялостна преценка на събраните доказателства, от които се установявало извършването на процесното административно нарушение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат.     

 Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали намира касационната жалба за неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд  - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 09-2100019 от 20.12.2021 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Маказа 68“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.

Първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ, състоящо се в това, че не е сключил писмен трудов договор с работника А. Д. И. Изложил е съображения, че извършването на административното нарушение  се установява от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства. Извършил е преценка на релевантните по делото доказателства, при което е изложил мотиви, кои от тях възприема като обективни и отговарящи на обективната истина и кои не кредитира, излагайки доводи за наличието на изолираност на съответното доказателствено средство и противоречие с останалите доказателства. Предвид това е потвърдил НП и е осъдил дружеството да заплати в полза на ИА „ГИТ“ гр.София разноски по делото в размер на 100 лв., произтичащи от юрисконсултско възнаграждение.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на „Маказа 68“ ЕООД *** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е доказано, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Съгласно чл. 414, ал. З от КТ - работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 се наказва с „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице с „глоба" от 1 000 лв. до 10 000 лв. за всяко отделно нарушение. Видно от текста на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя, преди постъпване на работа. Трудовият договор с сключва в писмена форма – арг. чл. 62, ал. 1 от КТ, а съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

 Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 08.10.2021 г. А. Д. И. е престирал работна сила в обект на „Маказа 68“ ЕООД ***, което едноличното дружество, в качеството си на „работодател“ не е сключил писмен трудов договор с лицето преди постъпването му на работа.  

Видно от събраните в производството пред Районен съд – Кърджали писмени и гласни доказателства, на посочената в АУАН и НП дата, А. И. е престирал труд – осъществявал дейност по рязане на продукти за пица в пицария „***“ в ***, който обект е бил стопанисван от „Маказа 68“ ЕООД. При извършената му проверка от служителите на Д „ИТ“ гр.Кърджали на 08.10.2021 г., е потвърдил в съставената писмена декларация, че няма трудов договор, работи от 18.00 до 22.00 ч., с почивен ден – неделя, при 30 м. почивка на ден, при месечно трудово възнаграждение в размер на *** лв. Лицето е посочило, че осъществява дейност в полза на „Маказа 68“ ЕООД ***.

В хода на административнонаказателното производство – на 03.11.2021 г., на контролните органи е бил представен Трудов договор № ** от *** г., сключен между „Маказа 68“ ЕООД *** и А. Д. И., с който последният е поел задължението да постъпи на работа на 11.10.2021 г. като „***“ в заведение „***“ ***, срещу месечно възнаграждение от *** лв.

С оглед така наличните доказателства, след като е приел за установено в съдебното производство процесното административно нарушение, а именно, че на релевантната дата между страните е съществувало трудовоправно отношение,  районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите Х. Ч., Н. Н. и К. С., като логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка.

Следва да се посочи, че събраните по административната преписка и в производството пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, водят до единствения извод, че на 08.10.2021 г. между „Маказа 68“ ЕООД *** и А. Д. И. са съществували трудови отношения, които не са били уредени с писмен трудов договор, подписан от двете страни.

Изводите на районния съд, че представеният Граждански договор № ** от *** г. не доказва съществуването на правоотношения между страните,  различни от трудови правоотношения, се споделят от касационната инстанция. Наличните в административната преписка и събраните в производството пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, водят до единствения извод, че на 08.10.2021 г. А. Д. И. е престирал трудова сила в полза на „Маказа 68“ ЕООД в пицария „***“ ***, които трудови отношенията между страните не са били уредени с писмен трудов договор. Предоставянето на работна сила се потвърждава изцяло от съдържанието на попълнената декларация по чл. 402 от КТ, а представеният граждански договор очевидно е създаден след извършване на проверката от служители на инспекцията на труда и за нуждите на съдебното производството. Анализът на съдържанието на цитираният договор, което впрочем е изключително кратко, не разкрива характеристиките на договор за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД или договор за поръчка. Т.нар. изпълнител на договора, по съществото не приема да изработи някакъв краен продукт, респ. овеществен краен продукт, а да престира трудов резултат, изразяващ се в повтарящи се, еднотипни и многократни действия. В случая липсват и доказателства, че е налице някакъв акт, с който възложителят е приел изработеното от изпълнителя. На последно място, в подкрепа на гореизложеното, следва да се посочи, че представеният граждански договор не кореспондира с нито едно от събраните в производството доказателства. Изложеното от работника в релевантната декларация изцяло опровергава съдържанието на договора и разкрива трудови правоотношения между страните. Декларацията представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда, но цялостната преценката на съдържанието й и в съвкупност с останалите налични доказателства, обосновава извода, че същата отразява действителните отношения между дружеството и издателя й, които могат да бъдат определени единствено като трудови правоотношения. Няма никакви данни и твърдения, че при предоставяне на данните, отразени в декларацията, разкриващи конкретните елементи на трудово отношение, А. И. е действал под натиск, грешка или при предварително оформени отговори. Аргумент в подкрепа на съществуването на трудови отношения между страните е и обстоятелството, че на 11.10.2021 г., между дружеството и И. е бил сключен трудов договор. Всичко това обосновава извода, че представеният в хода на административно наказателното производство граждански договор е бил съставен за нуждите на производството и не отразява действителните отношения между страните.

Следва да се посочи, че трудовият договор има за предмет престиране на работна сила, а договорът за изработка, услуга /поръчка/ и пр. има за предмет насрещното задължение да се извърши определена работа и се постигне определен трудов резултат, за което да бъде заплатено определено и предварително договорено възнаграждение. С други думи договорът за изработка е договор, по силата на който едната страна - изпълнителят, се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна-възложител, а последната се задължава да заплати на първата определено възнаграждение - чл. 258 от ЗЗД, като при договора за услуга /поръчка/ изпълнителят се задължава да извърши определени действия, възложени му от другата страна възложител, за което да заплати възнаграждение, ако е уговорено - чл. 280 и чл. 286 от ЗЗД. Основната разлика между тези договори и трудовия такъв, се състои в елементите работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудовия договор, докато при договора за изработка, услуги и пр. изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат - възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат. В конкретния случай, по по-гореизложените съображения, според настоящия състав към 08.10.2021 г. е бил налице трудово правоотношение между „Маказа 68“ ЕООД *** и А. Д. И., с данни за всички основни елементи на това правоотношение и със съответните конкретни параметри – работно място, работно време, възнаграждение, почивки и специфика на съответната престация/труд/. Представеният граждански договор не установява наличието на облигационни отношения, поради което очевидно цели да оправдае присъствието на А. И. на посочената дата в обекта на дружеството и да доведе до отпадане на административно наказателната отговорност.

Касационната инстанция намира за правилен и обоснован отказът на  районния съд да кредитира показанията на свидетелите М. Д. и А. И. В тази връзка правилно е отчетено обстоятелството, че двамата свидетели са в трудови правоотношения със санкционираното дружество, което  обосновава заинтересоваността им от изхода на спора, респ. аргументира липса на достоверност и обективност на изложените от тях фактически обстоятелства. На следващо място, в показанията им не се сочат конкретни параметри на твърдяното облигационно отношение между И. и дружеството, като изложеното от свидетелите, че А. бил започнал работа в пицарията да обучава други работници, освен, че е твърде общо и при липса на конкретни данни за обучаваните лица, в какво се състои самото обучение и за какъв период, е и в противоречие с останалите по делото доказателства, с изключение на гражданския договор, обсъден подробно по-горе и приет за недостоверен и съставен за нуждите на производството пред съда.

Следва да се отбележи, че св.А. И. не дава логични обяснения относно действията си по съставяне на процесната декларация при проверката. Твърденията, че вписаните действия по „рязане на гъби“ и датата на която започнал работа, му били указани от служителите на ДИТ, са крайно съмнителни и звучат недостоверно. Свидетелят не сочи и поради какви причини е вписал релевантните за трудовото правоотношение: работно време, почивки и възнаграждение.

Най-накрая, наличието на трудово правоотношение между страните към датата на проверката, а не облигационно такова, косвено се потвърждава и от обстоятелството, че при проверката контролните органи са съставили констативен протокол в присъствието на управителя на дружеството, който протокол е надлежно подписан от него без да въведе възражения за описаните констатации по престиране на труд от страна на И. без наличието на трудов договор. Такива възражения не са били вписани и при съставянето и връчването на процесния АУАН № 09-2100019/09.11.2021 г.

За така осъщественото административно нарушение е наложено наказание на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, която санкционната норма е относима към извършеното нарушение, тъй като предвижда наказание „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2.  

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ „Маказа 68“ ЕООД *** има качествата на работодател по смисъла на цитираната разпоредба и като такъв се явява субект на нарушението по чл. 414, ал. 3 от КТ, като в случая е наложен минималният размер на имуществена санкция, предвиден в посочената норма.

С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е съставен в присъствието на управителя на санкционираното дружество и надлежно връчен на представителя на ЮЛ, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия извод районният съд е постановил законосъобразен и обоснован акт.

В случая категорично не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото административно деяние е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид.

По изложените съображения и изводи, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на „Маказа 68“ ЕООД ***, за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено „Маказа 68“ ЕООД ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.  

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 88/12.04.2022 г., постановено по АНД № 174/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА „Маказа 68“ ЕООД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С. А. О., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                  

                                                                                      

                                                                                        2.