О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
533
Бургаският окръжен съд
граждански състав
На 21.03.2019 година
В закрито заседание в следния
състав:
Окръжен съдия: Радостина Калиманова
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1623 по описа за 2017 година
Производството по настоящото дело е образувано по
повод исковата молба на Д.Г.И. *** чрез процесуалния му пълномощник със съдебен
адрес ***, кантора №10 против С.Х.Ч. *** за прогласяване нищожността на
сключения между тях договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№156, том ХVІІ, рег. №15464, дело №3276 от 30.10.2012 година на нотариус с
район на действие Несебърския районен съд поради накърняване на добрите нрави,
противоречие със закона, заобикаляне на закона, липса на форма и поради
нищожност на нотариалното действие, както и предявените със същата при
условията на евентуалност искове за унищожаване на посочената по-горе сделка
поради измама, за разваляне на договора поради неплащане на сумата или
осъждането на ответника да му заплати стойността на имота по пазарни цени към
момента на сделката, ведно с дължимите мораторни лихви от момента на сделката,
за установяване нищожност на издадения нотариален акт на кафе-еспресо, находящо
се в град Несебър, ж. к. „Младост“ поради противоречие със закона, заобикаляне
на закона и липса на съгласие при узаконяване на имота, както и за отмяна на
посочения нотариален акт и възстановяване на собствеността на имотите,
съобразно записа в самата нея. Към същата не са представени писмени
доказателства.
По делото е постъпила молба от ищеца, с която е направено на първо място
искане определеният съдия-докладчик да се отведе от разглеждането на настоящото
дело по доводи, изложени в нея. Същото е неоснователно и като такова следва да
бъде оставено без уважение по следните съображения, а именно:
В конкретния случай не съществуват обстоятелства, които обективно да сочат
на някакъв личен интерес на съдията - докладчик, можещи да повлияят на
безпристрастността му, каквито има предвид законодателят в хипотезата на чл.
22, ал. 1, т. 6 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че ищецът на
практика изразява недоволство първо от определението, с което е било прекратено
производството по делото и второ от последващото разпореждане под №557 от
11.02.2019 година, постановено по делото. Защита срещу първия акт ищецът е
получил по реда и начина, указан в закона, а именно чрез обжалване му, като в
резултат на инстанционния контрол същия е отменен. Защита срещу втория на него
също е предоставена от законодателя и при възникване на съответните
предпоставки той би могъл да упражни, като в рамките на същата именно ще следва
да въведе и твърденията си за неговата неправилност. Този акт на
съдия-докладчик е в рамките на неговата компетентност и е постановен след
съобразяване в тази насока на текста на исковата молба, изложеното в нея и
мотивите на отменителното определение на касационната инстанция, съобразно
които при връщане на делото съдопроизводствените действия следва да започнат
„от етапа проверка за редовност на исковата молба и уточнителната молба като
цяло и даването на указания за отстраняване на нередовности с определянето на
подходящ срок за изпълнението им“. Преценката на съдържанието на сега
разглежданата молба сочи, че по същество в нея се съдържат оплаквания от
начина, по който съставът на съда я администрира, възприема изложеното в нея и
съответно тълкува приложената от него норма. Тази дейност на съда не е
основание за отвод на състава по смисъла на чл.
22, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като не е обстоятелство, пораждащо основателно
съмнение в неговата безпристрастност. Това негово поведение не е и не може да
бъде израз на пристрастие към която и да е от двете страни по спора, които
лично са напълно непознати за него. Ето защо, искането за отвод на състава е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Необходимо е само за пълнота да се отбележи, че част от изложеното в нея като
доводи не съответства на обективните факти и по-специално към настоящия момент
по делото липсват представени изисканите от ищеца удостоверения за данъчни
оценки и кадастрални схеми. Действително, съдът веднъж вече е издал съответните
съдебни удостоверения на ищеца с цел снабдяването му с тях, но до настоящия
момент - произнасянето на съда по депозираната от него и посочена по-горе молба
такива не са представени от него по делото и не са налични. Тук трябва да се
посочи и това, че съдът, съобразно приложимите норми на закона не се обажда на
страната, а прави надлежно съобщение в писмена форма до нея, за да съобщи
съответния негов акт, включително и този, които е във връзка с изпълнение на
дадени и от него указания. Това е установения от действащия нормативен акт
процесуален ред, важащ за всички участници в процеса, приложен и в настоящото
производство.
Трябва да се упомене и това, че съдът не се е произнесъл по искането да
бъде изискано и приложено посоченото нотариално дело безспорно не по изложените
от ищеца в нарочната му молба причини, а защото това съставлява доказателствено
искане, насочено към установяване основателността на заявените искове. По това
доказателствено искане, с оглед безпротиворечивите, ясни и конкретни норми в
процесуалния закон на този етап от делото съдът определено не може и не следва
да се произнася, тъй като това негово произнасяне би било в отклонение от
правилата за разглеждане на делото, както и в нарушение на установеното в чл. 9
от ГПК основно начало за осигуряване равенство на страните при упражняване на
предоставените им права.
На следващо място, както вече веднъж е посочено с нарочно разпореждане от
18.03.2019 година, обективно е невъзможно съдът да се произнесе по искането за
освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски без да знае какъв е
размера на същата. Към настоящия момент, въпреки частично изпълнените указания,
същият все още е неясен, тъй като с изключение на исковете за конкретни суми,
цената на останалите предявени, а оттам и на размера на държавната такса се
определя въз основа на данъчната оценка на процесните имоти, съдържаща се в
съответните удостоверения, каквито именно е изискал съда. Освен това,
вписването на исковата молба е условие за нейното разглеждане от страна на
съда, което изискване е такова на закона и поради следва да бъде спазено от
съдията-докладчик, а наред с това не той е компетентния да освободи ищеца от такси
и разноски в тази насока, тъй като необходимите средства за това са дължими не
по сметка на съда, а по сметка на Агенция по вписванията, поради което и от
заплащането на такива не съдът може да освобождава или не ищеца.
Другото отправено с молбата искане е с правно
основание в чл. 63 от ГПК.
Същото е направено от заинтересованата страна - ищеца по
делото, на когото е било изпратено съобщение с указания за изпълнение на
вменените му с постановеното разпореждане задължения. То е било получено от
него на 04.03.2019 година на посочения съдебен адрес чрез пълномощника му, а
молбата е изпратена по пощата на 18.03.2019, т. е. преди изтичане на законния
срок по разпореждането от 11.02.2019 година, постановено по настоящото дело или
в рамките на указания му от съда двуседмичен срок.
Бургаският окръжен съд,
като съобрази доводите на молителя и данните по делото, намира искането за
основателно.
Налице са уважителни причини за продължаване на срока. Законът поставя редица специфични изисквания за редовността
на исковата молба, с която са предявени от страна на ищеца множество искове, които са
свързани с представяне на официални документи от държавни и общински учреждения
- данъчни оценки и кадастрални скици на недвижимите имоти, предмет на
претенциите, както и извършване на редица специфични действия пред и от тях -
вписване на исковата молба. Поради това именно с оглед отправеното от него в
тази насока искане съдът е постановил издаването на поисканите от него съдебни
удостоверения.
С оглед на горното, искането по чл. 63 от ГПК следва да се уважи, като на
ищцовата страна бъде предоставен нов триседмичен срок за отстраняване на съобщените
и нередовности на исковата молба, включително и за това, че следва да изложи конкретни факти за поддържаното от нея основание за нищожност на
сделката поради заобикаляне на закона и
поради противоречие със закона, както и да заяви поддържа ли иск за
прогласяване нищожността на сделката по нотариален акт №156/2012 година поради
нищожност на нотариалното действие или поддържа самостоятелен иск за
прогласяване на нищожност на нотариалното действие и то дали по нотариален акт
№156/2012 година.
Мотивиран от горното и на основание чл. 22 от ГПК и чл. 63
от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането на
ищеца по делото Д.Г.И. за отвод на съдия Радостина Калиманова от разглеждане на
спора по гражданско дело № 1623/2017 година по описа на Бургаския окръжен съд.
ПРОДЪЛЖАВА
предоставения
на ищцовата страна срок за отстраняване на допуснатите от нея и съобщени и
нередовности на исковата молба, включително и за това, че следва да изложи конкретни факти за поддържаното от нея основание за нищожност на
сделката поради заобикаляне на закона и
поради противоречие със закона, както и да заяви поддържа ли иск за
прогласяване нищожността на сделката по нотариален акт №156/2012 година поради
нищожност на нотариалното действие или поддържа самостоятелен иск за
прогласяване на нищожност на нотариалното действие и то дали по нотариален акт
№156/2012 година, като ПРЕДОСТАВЯ на същата нов триседмичен срок в тази
насока.
ОБЯВЯВА, че по искането на ищцовата страна да бъде освободена от
заплащането на такси и разноски за настоящото производство ще се произнесе след
определяне цената на предявените искове и в тази връзка дължимата за тяхното
разглеждане държавна такса.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: