Решение по дело №430/2023 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на П. Т. Т., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [улица], вх. А, ет.2, ап.24, подадена чрез пълномощника му адв. В. Ц. от АК-Стара Загора, против Заповед №349з-2766/ 30.06.2023г., издадена от ВПД Директор на Областна дирекция на МВР-Стара Загора – старши комисар Л. Х.. С оспорената заповед, на основание чл.194, ал.2, т.4 и чл.197, ал.1, т.3 във вр. с чл. с чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, на младши инспектор П. Т. Т. – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо районно управление – Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за постановяването й в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва възприетата от дисциплинарно-наказващия орган фактическа обстановка като поддържа, че повдигнатото му дисциплинарно обвинение не се основава на действителните факти и обстоятелства по случая. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение на служебната дисциплина и съответно че липсва основание за наложеното му дисциплинарно наказание. Счита, че дисциплинарното обвинение се основава единственото на твърденията на лицето, по отношение на което колегата му е съставил Протокол за предупреждение по чл.65, ал.1 от ЗМВР, без да са съобразени показанията на останалите свидетели, дадени в хода на дисциплинарното производство и без да е извършвана цялостна проверка и преценка на всички относими към случая данни и доказателства. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и на наложеното със заповедта дисциплинарно наказание.

Ответникът по жалбата – Директор на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. С подробно изложени съображения обосновава, че извършването от мл. инспектор П. Т. на вмененото му нарушение на служебната дисциплина - на т.83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като материалноправно основание по чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл. с чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“, е доказано по безспорен и несъмнен начин. С оглед на което поддържа, че обжалваната заповед е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Със Заповед № 349з-543 от 06.02.2023г. на Директора на ОД на МВР - Стара Загора, на основание чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР и чл.44 от Инструкция № 8121з-877/ 06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, е разпоредено образуването на дисциплинарно производство срещу младши инспектор П. Т. Т. – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ – Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора. Образуването на дисциплинарно производство срещу служителя е мотивирано с наличието на данни за извършено от мл. инспектор Пл. Т. нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Със заповедта е определен и дисциплинарно-разследващ орган - комисия с посочен в заповедта състав, като са указани и следващите се действия по разследването, вкл. и действията по уведомяване на служителя за правата му в производството. Заповедта е връчена на мл. инспектор Пл. Т. на 10.02.2023г.

С покана рег. № 349р-5077/ 07.02.2023г., мл. инспектор П. Т. е уведомен за правата му по чл.207, ал.8 от ЗМВР, при предоставена възможност, след запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и посочените в нея фактическа обстановка, правна квалификация и предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание, да даде писмени обяснения и да представи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства, при определен срок за депозиране на обяснения или възражения до 14.02.2023г. Мл. инспектор Пл. Т. е дал писмени обяснения УРИ 349р-5932/ 14.02.2023г.

В хода на проведеното разследване по дисциплинарното производство са снети писмени обяснения (вкл. от лицата Т. М. В., мл. инспектор Д. Т. П. и М. Ж. Р.); приобщени са към дисциплинарната преписка разпечатка от движението на МПС с рег. № [рег. номер] по регистратори на АПИ, Б. Т. и ССДКН за периода от 18.00 часа на 15.11.2022г. до 08.00 часа на 16.11.2022г.; докладна записка за извършена проверка на местоположението на ПА от Първо РУ по автоматизираната система за локализация и визуализация на мобилните единици в МВР; резултати от Д. А. 7510 и др.

От дисциплинарно-разследващия орган е изготвена обобщена справка по см. на чл. 207, ал. 7 от ЗМВР с УРИ: 349р-16379 от 09.05.2023г., относно резултатите от разследването срещу мл. инспектор П. Т., съдържаща хронологично описание на извършените в хода на проведеното дисциплинарно производство действия в т. ч на събраните сведения, писмени данни и доказателства, имащи отношение към случая. След обсъждане, оценка и анализ на доказателствата ДРО е приел за установено следното от фактическа страна: На 15.11.2022г. мл. инспектор П. Т. – ст. полицай в група ООР на сектор ОП към Първо РУ – Стара Загора, е бил назначен в наряд по охрана на обществения ред в екип с мл. инспектор Д. Т. П. – ст. полицай в група ООР на сектор ОП към Първо РУ – Стара Загора, за времето от 19.45 часа на 15.11.2022г. до 07.45 часа на 16.11.2022г. За старши на наряда и водач на ПА Опел „Астра“ с рег. № [рег. номер] е определен мл. инспектор Д. П.. В 23.34 часа на 15.11.2022г. в [населено място] в района на източната дъга на околовръстен път на [населено място] (част от път І-5), мл. инспектор Д. П. извършил проверка за наличието на алкохол в издишания въздух с А. Д. № ARNA 0123 на лицето М. Ж. Р., в присъствието на ст. полицай П. Т., като уредът отчел наличието на алкохол – 0.87 промила. Въз основа на извършена мотивирана преценка на снетите в хода на дисциплинарното производство писмени сведения и обяснения при обсъждането им заедно с останалите събрани доказателства, ДРО е приел за установено по несъмнен начин, че извършената от полицейските служители проверка за употреба на алкохол с А. Д. № ARNA 0123 на 15.11.2022г. в 23.34 часа на лицето М. Ж. Р., е била при управление от М. Р. на л.а с рег. № [рег. номер] т.е проверка на водач на МПС за употреба на алкохол с техническо средство, при отчетен резултат за наличие на алкохол в издишания въздух – 0.87 промила. Констатирано е, че въпреки отчетения резултат за концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда по отношение на водача М. Р., ст. полицай Д. П. не е предприел действия по преустановяване на нарушението и за започване на административнонаказателно производство чрез съставяне на АУАН срещу виновното лице, а разрешава на водача Р. да продължи управлението на автомобила, като всичко това е станало в присъствието на мл. инспектор П. Т.. Последният, ако и да не участвал в извършената на водача проверка с техническо средство за употреба на алкохол, е бил пряк свидетел на установеното нарушение по ЗДвП, като не е предприел никакви действия за неговото пресичане, като впоследствие е участвал в изготвянето на неистински документи (Докладна записка № 21378п/ 16.11.2022г. и Протокол за предупреждение № 21379п/ 16.11.2022г.), с цел прикриване действията на колегата си Д. П. и своето бездействие. Предвид така установеното е мотивиран извод, че е доказано наличието на извършено от мл. инспектор П. Т. дисциплинарно нарушение по см. на чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР – нарушение на т.83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като основание по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“.

На 10.05.2023г. полицейският служител се е запознал с обобщената справка, като на същата дата му е връчена и покана за запознаване с материалите по дисциплинарното производство и даване на допълнителни обяснения или възражения до дисциплинарно-наказващия орган. Съгласно изготвения Протокол с рег. № 349р-17271 от 16.05.2023г. за неявяване и непредставяне на допълнителни обяснения или възражения от служителя без уважителни причини, въпреки предоставената му възможност мл. инспектор П. Т. не е упражнил правото си да даде обяснения след запознаването с обобщената справка.

По делото е представено и отделно становище от ДРО с рег. № 349р-17274/ 16.15.2023г., в което се потвърждава наличието на извършено от служителя дисциплинарно нарушение, с предложение за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед №349з-2766/ 30.06.2023г., издадена от ВПД Директор на Областна дирекция – Стара Загора, на основание чл.194, ал.2, т.4 и чл.197, ал.1, т.3 във вр. с чл. с чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, на младши инспектор П. Т. Т. – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ – Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца. От фактическа страна заповедта се основава на обстоятелството, че на 15.11.2022г. в [населено място] в 23.34 часа, в района на източната дъга на околовръстен път на [населено място] (част от път І-5), мл. инспектор П. Т. участва в извършването на проверка за наличието на алкохол в издишания въздух с Алкотест Дрегер № ARNA 0123 на водача на л.а Фолксваген пасат с рег. № [рег. номер] - М. Ж. Р., като въпреки отчетения резултат за употреба от водача на алкохол с концентрация над 0.5 на хиляда, ст. полицай Т. не е предприел действия по преустановяване на нарушението и за започване на административнонаказателно производство чрез съставяне на АУАН срещу виновното лице, а разрешава (съгласява се) водачът Р. да продължи управлението на автомобила. Прието е, че полицейският служител е нарушил разпоредбата на т.83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като с поведението си мл. инспектор П. Т. е извършил нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР (неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР), за което дисциплинарно нарушение нормата чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година. След извършена преценка съгласно изискванията по чл.206, ал.2 от ЗМВР, по съображения, основани на цялостното поведение на полицейския служител, е прието, че съответно на тежестта на извършеното нарушение би било налагането на дисциплинарното наказание за предвидения в закона минимален срок – шест месеца.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната преписка във връзка с издаването на оспорената заповед и налагането на дисциплинарно наказание на мл. инспектор П. Т..

Допуснато е и събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата М. Ж. Р., Д. Т. П. и Т. М. В.. Свидетелят М. Р. заявява, че на 15.11.2022г. вечерта пътувал от [населено място] по пътя за [населено място] към [населено място] със собствения си автомобил „Фолксваген пасат“. П. Д. го спрял на околовръстния път за Раднево и му поискал документите, като свидетелят му ги дал. След това същият полицейски служител го тествал с дрегер и установил, че Р. е употребил алкохол. Другият полицай стоял в патрулната кола и не участвал при проверката на документите и при тестването с дрегера, като по време на извършената на свидетеля проверка друг автомобил не е спирал. П. Д. му взел книжката и талончето за колата, които и до момента не са върнати. Свидетелят заявява, че не му е бил съставян протокол за предупреждение, нито какъвто и да е било друг документ, който да му е бил представен за подпис, съответно не е отказвал да подпише съставен при проверката документ. След приключване на проверката свидетелят с автомобила си тръгнал към [населено място], където живеел. Свидетелят Д. Т. П. (ст. полицай в сектор ОП към Първо РУ – Стара Загора), заявява, че се касае за извършена рутинна проверка в тъмната част на денонощието на лице – пешеходец (св. М. Р.), на околовръстния път в посока север-юг. При проверката е поискана лична карта на лицето, след което чрез обаждане в дежурната част на Първо РУ-Стара Загора е направена справка за криминални прояви и за издирване, което е стандартна процедура. След това полицейският служител казал на св. Р. да не се навърта наоколо, защото може да го блъсне кола, тъй като е в неадекватно състояние. М. Р. отрекъл и затова св. Д. П. решил да го тества с дрегер. Полицейският служител заявява, че това е четвъртият или петият случай в досегашната му практика, в който извършва проверка за употреба на алкохол на лице, което няма качество на водач на МПС – два пъти на задържани лица в РУ, веднъж при сигнал за домашно насилие и веднъж на велосипедист, който криволичил по пътя, но не може да си спомни точно, тъй като било преди много години. Свидетелят П. сочи че причината, поради която е спрял управлявания от него полицейски автомобил за извършване на проверка на пешеходец, движещ се в уширението на пътното платно, била да установят какво прави лицето на отбивката на околовръстното, тъй като лицето изглеждало като скитник, а наоколо имало частни имоти. Когато спрели до св. М. Р., в близост не са видели автомобил. Свидетелят твърди, че единственият документ, който е поискал да му представи проверяваното лице, е лична карта, като не са били изисквани нито свидетелство управление на МПС, нито документи за МПС. При извършената проверка за употреба на алкохол дрегерът отчел 0,8 или 0,9 промила. При тестването с дрегера колегата на св. П. – жалбоподателят П. Т., бил извън полицейският автомобил и разговарял с някого от друга кола, която също била спряла на отбивката. След като св. П. установил употребата на алкохол отново се свързал с дежурния в Първо РУ за консултация дали може да състави АУАН и тъй като дежурният му казал, че не може да състави АУАН на пешеходец, затова полицейският служител съставил Протокол за предупреждение на проверяваното лице. Твърди, че протоколът за предупреждение е съставен в присъствието на М. Р., като последният отказал да го подпише. Според свидетеля П. лицето било неадекватно и полицейският служител му казал да се държи по-възпитано и да спазва законите. След проверката М. Р. тръгнал нанякъде пеша. Свидетелят Т. М. В. - познат на жалбоподателя П. Т., заявява, че на 15.11.2022г. късно вечерта е бил с момиче от [населено място], с което искали да се усамотят, и свидетелят предложил да тръгнат по пътя за Гълъбово, по околовръстното. Пътувайки за околовръстното и излизайки на околовръстното, приятелката му, която управлявала автомобила, спряла на път без предимство и покрай тях минала патрулка. Свидетелят й казал да кара по-бавно и да не изпреварва, за да не ги спрат и да се занимават с глупости. След като пътували напред видели, че патрулката била спряла до мъж край пътя и като подминали свидетелят видял и познал П. и накарал приятелката си да обърне колата, понеже му станало интересно какво прави този мъж там. След като се върнали свидетелят говорил с П., а мъжът говорил с колегата му, като повишавал тон, държал се грубо и неуважително към полицая, обиждал го. П. му казал, че трябва да отиде при колегата си, а свидетелят се качил в колата и потеглили. При зададени уточняващи въпроси свидетелят сочи, че той и приятелката му са идвали от път без предимство, когато е минала полицейската кола покрай тях. След като пропуснали полицейския автомобил, карали след него около 2-3 минути – километър-два. Движейки се след патрулката свидетелят в далечината видял, че полицейският автомобил отбива вдясно и спира до някакъв мъж, като когато подминали патрулката видял, че П. е там и са започнали да проверяват този мъж. На мястото нямало други хора, както и друг автомобил, освен полицейският. Обяснението на свидетеля по какви причини е накарал приятелката си да обърне колата и да се върнат на мястото, на което е бил спрял патрулния автомобил е, че е бил провокиран интереса му, тъй като това е отбивка, на която се събират основно проститутки и сводници и му станало интересно какво се случва там. Мъжът, който полицейските служители са проверявали, свидетелят описва като дрипав, с рошава коса, видимо нетрезвен, с арогантно поведение, като св. Т. В. посочва, че този мъж е свидетелят М. Р.. Свидетелят уточнява, че техният автомобил се е движил на около 200 метра зад полицейския, като когато подминали патрулния автомобил същият е бил спрял, а неговият познат (жалбоподателят П. Т.) бил излязъл от автомобила и в близост до него.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповед № 349з-2766/ 30.06.2023г., с която на мл. инспектор П. Т. – ст. полицай в група „ООР“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ – Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, е издадена от материално компетентния дисциплинарно-наказващ орган по чл.204, т.3 от ЗМВР - Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

Обжалваната заповед е постановена при съблюдаване на императивната норма на чл. 210 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание, като съдържа всички законово изискуеми се реквизити. В обстоятелствената част на заповедта подробно са описани данните, послужили като основание за образуването и провеждане на дисциплинарното производство; установената от дисциплинарно-разследващия орган фактическа обстановка и потвърждаващите я доказателства; фактическите основания за издаването на заповедта - обстоятелствата, които според дисциплинарно-наказващия орган обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, съставляващо дисциплинарно нарушение, както и извършената преценка при определянето на вида и размера на следващото се това нарушение дисциплинарно наказание. Вмененото на мл. инспектор П. Т. нарушение на служебната дисциплина, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, е обосновано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна.

Съдът не констатира допуснати нарушения на процесуални правила в хода на проведеното дисциплинарно производство. Спазени са всички процесуални изисквания, регламентирани в ЗМВР и в Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, вкл. сроковете по чл. 195, ал.1 от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание. В хода на дисциплинарната процедура на служителя е осигурена възможност да се запознае с всички актове и материали, свързани с провежданото дисциплинарно производство и да участва в него, при подробно разясняване на процесуалните му права по чл.207, ал.8 от ЗМВР, вкл. правото му да представи доказателства, да прави искания и възражения и да даде писмени обяснения. Спазено е и изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР, като преди налагането на дисциплинарното наказание е дадена възможност на служителя да представи пред ДНО писмени обяснения относно вмененото му дисциплинарно нарушение. В съответствие с нормата на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, наказанието е наложено след събиране и оценка на всички релевантни доказателства. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не извършвана цялостна проверка и преценка на всички относими към случая данни и доказателства. Тъкмо обратното – приетата за установена фактическа обстановка и съотв. формираните фактически и правни изводи относно наличието на съставомерно деяние, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР във вр. с т.83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, се основават на обсъждане, анализ и мотивирана преценка на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства. Съответно дисциплинарното наказание е наложено след като са изяснени и проверени всички факти и обстоятелства, релевантни за ангажирането на дисциплинарната отговорност на мл. инспектор П. Т., като в хода на проведеното дисциплинарно производство и при издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като основание по см. на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на оспорения акт.

Обжалваната заповед е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката налице ли са установените от дисциплинарно-наказващия орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта), доколко същите запълват състава на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на служебната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция.

В случая нарушението на служебната дисциплина, за което е наложено дисциплинарно наказание на мл. инспектор П. Т. – ст. полицай в група ООР на сектор ОП към Първо РУ – Стара Загора, е квалифицирано като такова по 194, ал.2, т.4 от ЗМВР във вр. с чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, дисциплинарно нарушение е неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съответно нормата на чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР определя нарушаването на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР като дисциплинарно нарушение – основание за налагане на дисциплинарно наказание „порицание”. Вмененото на мл. инспектор П. Т. нарушение на служебната дисциплина от правна страна е обосновано с нарушаване на т.83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (държавният служител не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, като предприема необходимите действия по неговото предотвратяване, пресичане и разкриване). Описаното в обстоятелствената част на Заповед №349з-2766/ 30.06.2023г. поведение на санкционираното лице, възприето от дисциплинарно-наказващия орган като съставомерно от обективна и субективна страна деяние по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР във вр. с чл. 200, ал.1, т.12 от ЗМВР, се основана на това, че на 15.11.2022г. в [населено място] в 23.34 часа, в района на източната дъга на околовръстен път на [населено място] (част от път І-5), в присъствието на мл. инспектор П. Т., мл. инспектор Д. П. е извършил проверка за наличието на алкохол в издишания въздух с А. Д. № ARNA 0123 на водача на л.а с рег. № [рег. номер] - М. Ж. Р., като уредът отчел наличието на алкохол – 0.87 промила и въпреки отчетения резултат над 0.5 на хиляда, ст. полицай П. Т. не е предприел действия по преустановяване на нарушението и за започване на административнонаказателно производство чрез съставяне на АУАН срещу виновното лице, а разрешава (съгласява се) водачът Р. да продължи управлението на автомобила.

От фактическа страна не е спорно по делото, че на 15.11.2022г. мл. инспектор П. Т. – ст. полицай в група ООР на сектор ОП към Първо РУ – Стара Загора, е бил назначен в наряд по охрана на обществения ред в екип с мл. инспектор Д. Т. П. – ст. полицай в група ООР на сектор ОП към Първо РУ – Стара Загора, за времето от 19.45 часа на 15.11.2022г. до 07.45 часа на 16.11.2022г., като за старши на наряда и водач на ПА Опел „Астра“ с рег. № [рег. номер] бил определен мл. инспектор Д. П.. Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че в 23.34 часа на 15.11.2022г. в [населено място] в района на източната дъга на околовръстен път на [населено място] (част от път І-5), мл. инспектор Д. П. е извършил проверка за наличието на алкохол в издишания въздух с А. Д. № ARNA 0123 на лицето М. Ж. Р., в присъствието на ст. полицай П. Т., като уредът отчел наличието на алкохол – 0.87 промила. Спорният по делото въпрос се свежда до това, дали така извършената проверка на М. Р. е била при управление от лицето на МПС т.е в качеството му на водача на МПС, което предвид отчетения положителен резултат за употреба на алкохол при направената проба, би било основание за съставяне на АУАН за образуване на административно наказателно производство срещу М. Р. за нарушение по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП, съотв. за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП и по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че извършената на 15.11.2022г. в [населено място] в 23.34 часа, в района на източната дъга на околовръстен път на [населено място] (част от път І-5) от наряд в състав мл. инспектор Д. П. и мл. инспектор П. Т. проверка на лицето М. Ж. Р., е било в качеството му водач на МПС, като проверката е направена при управление от М. Р. на собствения му л.а с рег. № [рег. номер]. Приобщените към дисциплинарната преписка доказателства – разпечатки за движението на притежаваното от М. Р. МПС по регистратори на АПИ и Б. Т., установяващи че към 23.52ч. на 15.11.2022г., съотв. към 00.03ч на 16.11.2022г. автомобилът се е движил в посока [населено място] – [населено място] и установения по несъмнен начин момент на извършената проверка за наличието на алкохол в издишания въздух с А. Д. № ARNA 0123 на лицето М. Р. - в 23.34 часа на 15.11.2022г., подкрепят твърденията на Р., че след проверката е продължил по пътя за [населено място] към [населено място], където живее, със собствения си автомобил „Фолксваген пасат“ рег. № [рег. номер], от което следва извода, че при отчелата положителен резултат проверка с техническо средство за употреба на алкохол, М. Р. е имал качеството на водач на МПС. Съответно недоказана се явява защитната теза на жалбоподателя, че тестването на лицето на посочените в оспорената заповед време и място, е било „като пешеходец“. В тази връзка и след извършена преценка по чл.172 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, съдът не кредитира с доверие показанията на разпитаните в качеството на свидетели мл. инспектор Д. Т. П. и Т. М. В.. На първо място следва да бъде отчетена заинтересоваността от изхода на делото на свидетеля мл. инспектор Д. П., доколкото именно той е полицейският служител, който е извършил проверката за наличие на алкохол в издишания въздух с А. Д. на М. Р. и е изготвил докладната записка „за тестването на пешеходец“. Съответно служебно известно на съда е, че на мл. инспектор Д. П. също е наложено дисциплинарно наказание по случая, което е обжалвано пред АС – Стара Загора, поради което очевидно свидетелят има интерес от опровергаването на факта, че М. Р. е имал качество на водач на МПС към момента на извършената му проверка за употреба на алкохол, респ. има интерес доказването на фактическите твърдения по защитната теза на жалбоподателя мл. инспектор П. Т.. Отделно от това св. П. не даде логично обяснение за конкретна причина или обстоятелства, наложили извършването на проверка за употреба на алкохол на св. М. Р., като пешеходец. Ако и извършването на проверка на документ за самоличност и съотв. справка за криминални прояви и за издирване на лице, намиращо се в тъмната част на денонощието на околовръстния път на града, да може да бъде разглеждано като рутинна полицейска проверка, то очевидно проверката за употреба на алкохол с А. Д. на лице, което не е водач на МПС, не може да се приеме като част от стандартна процедура, ако и лицето да е било в твърдяното от свидетеля „неадекватно състояние“. С оглед на заявеното от свидетеля, че това е четвъртият или петият случай в досегашната практика на полицейския служител на извършване проверка за употреба на алкохол на лице, което няма качеството на водач на МПС и доколкото всички посочени от свидетеля случаи на такава проверка се свързват с извършено правонарушение от проверяваното лице (два пъти на задържани лица в РУ, веднъж при сигнал за домашно насилие и веднъж на велосипедист, който криволичил по пътя), сочените от свидетеля причини за тестването с дрегер на М. Р., като пешеходец, не установяват релевантно основание за извършване на проверка за употреба на алкохол при обвързване на поведението на проверяваното лице – „пешеходец“, с конкретно правонарушение. Не води до друг извод и съставеният от св. Д. П., в качеството му на полицейски орган, Протокол за предупреждение по чл.65, ал.1 от ЗМВР, с който лицето М. Ж. Р. се сочи за предупредено „да не нарушава обществения ред и да спазва закона по ЗДвП“. Съдът приема за недостоверни твърденията на св. П., че протоколът за предупреждение е съставен по време (в края) на проверката, като предупреденото лице М. Р. е отказало да подпише протоколът, което обстоятелство е удостоверено с подписа на жалбоподателя П. Т.. В протокола са отразени единствено трите имана и номера на мобилния телефон на „предупреденото лице“, без да са посочени останалите изискуемите се лични данни (ЕГН и постоянен адрес). Доколкото еднозначно се установява, че при проверката М. Р. е представил документ за самоличност – лична карта и е извършена справка чрез ОДЧ при Първо РУ – Стара Загора по кодове за криминални прояви и за издирване на лицето т.е полицейските служители са разполагали с личните данни на М. Р., неотразяването на тези лични данни в съставения Протокол по чл.65, ал.1 от ЗМВР е индиция, че протоколът за предупреждение не е съставен по време на проверката, а след нейното приключване. От даденото в хода на дисциплинарното производство сведение от мл. инспектор И. Н. категорично се опровергават и твърденията на св. П., че съставянето на протокола за предупреждение е било след консултация с дежурния в Първо РУ, който му казал, че не може да се състави АУАН на употребил алкохол с пешеходец. Съдът не кредитира с доверие и показанията на свидетеля Т. М. В., като неясни, нелогични, противоречиви и некореспондиращи с останалите доказателства по делото. На първо място недостоверни са показанията на свидетеля, че управляваното от приятелката му МПС е било спряло на път без предимство, когато полицейският автомобил минал покрай тях по околовръстното, след което те карали след ПА около километър – два. По начина, по който свидетелят описва маршрута и движението на автомобила, в който е пътувал и разпечатката с визуализация на движението на полицейския автомобил от автоматичната система за локализация и визуализация на мобилните единици в МВР, се установява, че автомобилът, с който се е придвижвал св. Т. В. и полицейския автомобил, са имали един и същ маршрут при движение по бул. Н. П. и включване на пътния възел на околовръстния път т.е неверни са твърденията на свидетеля, че патрулният автомобил и минал покрай тях по околовръстния път докато са изчаквали на път без предимство за да се включат на пътния възел на околовръстното. Нееднозначни са и показанията на свидетеля за момента, в който е възприел спрения полицейски автомобил и мъжа край пътя, до който е бил спрян ПА. С оглед на твърдението на свидетеля, че полицейският автомобил се е движил на около 200 метра преди техния, недостоверно е заявеното от В., че в тази част на денонощието на неосветен пътен участък би могъл да възприеме „в далечината“ спирането на полицейския автомобил „до някакъв мъж“. Предвид соченото от свидетеля разстояние между полицейския автомобил и МПС, в което В. е пътувал, съдът не кредитира с доверие и заявеното от св. В., че подминавайки полицейския автомобил е видял и разпознал жалбоподателя П. Т., към който момент се сочи че полицейските служители вече са били излезли от автомобила и са започнали да проверят мъжа. При условие, че св. В. заявява, че той и приятелката му са искали да се усамотят някъде и че именно свидетелят е накарал приятелката му да кара по-бавно след полицейския автомобил „за да не ги спрат и да се занимават с глупости“, нелогично, вкл. от житейска гледна точка е твърдението на В., че виждайки и разпознавайки полицейския служител П. Т. му станало интересно какво прави мъжът, до който е бил спрял ПА на отбивка, на която се събират основно проститутки и сводници, и съотв. че е накарал приятелката си малко по-нататък по пътя да направи обратен завой и да се върнат на мястото, където е спрял ПА.

Предвид всичко изложено съдът не кредитира с доверие показанията на св. Д. П. и на св. Т. В. относно описаната от тях фактическа обстановка, като приема за доказано, че на 15.11.2022г. в [населено място] в 23.34 часа, в района на източната дъга на околовръстен път на [населено място] (част от път І-5), мл. инспектор Д. П., в присъствието на мл. инспектор П. Т., е извършил проверка за наличието на алкохол в издишания въздух с А. Д. № ARNA 0123 на водача на л.а с рег. № [рег. номер] - М. Ж. Р., като уредът е отчел наличието на алкохол – 0.87 промила. Съответно съдът приема за доказано и че въпреки отчетения резултат за употреба на алкохол при концентрация на алкохол в издишания въздух над 0.5 на хиляда, ст. полицай П. Т. не е предприел действия по преустановяване на нарушението и съотв. за предотвратяване на вредните последици от това нарушение чрез образуване на административнонаказателно производство срещу М. Ж. за виновно извършено от лицето нарушение по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП със съставяне на АУАН и изземването на СУМПС на водача, респ. на табелите с регистрационния номер на автомобила при съставянето на АУАН, съотв. за недопускане по нататъшното управление на МПС от употребилия алкохол водач. Вместо това, разрешавайки (съгласявайки се) водачът Р. да продължи управлението на автомобила и подписвайки като свидетел на съставянето на Протокол за предупреждение по чл.65, ал.1 от ЗМВР, вкл. удостоверявайки невярно обстоятелство (както беше посочено, този протокол нито е съставен по време на проверката, нито е предявен за подпис на „предупреденото“ лице, поради което очевидно няма как да е налице удостоверения с подписа на Пл. Т. отказ М. Р. да подпише протокола), полицейският служител фактически е и прикрил правонарушение, на което е бил свидетел – на извършено от водача М. Р. нарушение по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Без съмнение тези действия и бездействия на мл. инспектор П. Т. се субсумират в хипотезата на допуснато от полицейския служител нарушение на правилото по т.83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което представлява нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспорената Заповед №349з-2766/ 30.06.2023г. е издадена при правилно приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. Обосновано, в съответствие с установените факти и обстоятелства, доказани по безспорен начин от събраните доказателства, дисциплинарно-наказващият орган е приел, че мл. инспектор П. Т. е извършил дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР във вр. с т.83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. За това нарушение (нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР), законът в разпоредбата на чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година. След извършена преценка по чл.206, ал.2 от ЗМВР и по съображения, основани на цялостното поведение на държавния служител по време на службата му и липсата на настъпили вредни последици, дисциплинарно-наказващият е наложил предвиденото за това нарушение дисциплинарно наказание за нормативно определения минимален срок – 6 месеца.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.3 от АПК, в тежест на жалбоподателя П. Т. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Т. Т., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [улица], вх. А, ет.2, ап.24, против Заповед № 349з-2766 от 30.06.2023г., издадена от ВПД Директор на Областна дирекция на МВР-Стара Загора, с която на основание чл.194, ал.2, т.4 и чл.197, ал.1, т.3 във вр. с чл. с чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца на мл. инспектор П. Т. Т. – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ – Стара Загора, като неоснователна.

ОСЪЖДА П. Т. Т., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [улица], вх. А, ет.2, ап.24, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно оспорване, съгласно чл. 211, изр. трето от ЗМВР.