№ 9259
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110147909 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на т срещу ф, с която са предявени
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за сумата размер на 6000 лева, представляваща неплатено възнаграждение по договор
за доставка на бетон и извършване на допълнителни дейности със строителна механизация,
за което е издадена фактура № **********/25.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 28.08.2023 г. до окончателното плащане и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 232,07 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 15.05.2023 г. до 28.08.2023 г.
Ищецът твърди, че на 06.04.2023 г. между него и ответното дружество бил сключен
договор, по силата на който ищецът се задължил да достави на ответника бетон С25/30С, да
го транспортира до строителен обект в гр. Пирдоп, промишлена зона „Аурубис“, както и да
извърши допълнителни дейности със строителна механизация – бетон помпа, верижен
товарач и валяк. Сочи, че извършил възложените доставки и услуги, които били приети от
ответника без забележки. Поддържа, че съгласно уговореното издал процесната фактура за
дължимото възнаграждение в размер на 6603,60 лева, като уговореният между страните срок
за плащане бил 20 дни от датата на данъчното събитие. Твърди, че ответникът не извършил
плащане в уговорения срок, поради което ищецът му отправил нотариална покана, след
получаването на която – на 11.07.2023 г. ответникът заплатил само част от дължимата сума
– в размер на 603,60 лева, като неплатена останала претендираната такава от 6000 лева. По
така изложените доводи предявява разглежданите искове за главница и за обезщетение за
забава върху претендираната сума за главница и върху платената със закъснение сума от
датата на изискуемостта до датата на плащането. Претендира разноски.
След срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва размера на предявения иск. Твърди, че на 13.10.2023 г. е извършил плащане на
сумата в размер на 200 лева, а на 18.12.2023 г. и на сумата в размер на 500 лева, с които
суми счита, че следва да бъде намален размерът на исковата претенция.
Впоследствие ищецът потвърждава, че в хода на процеса са постъпили плащания в
посочения от ответника размер.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
сключването на твърдения договор със съдържанието посочено в исковата молба,
изпълнение на възложеното от страна на ищеца съгласно уговореното и приемането му от
ответника - възложител, както и размера на възнаграждението.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на задължението.
С оглед заявеното в отговора на исковата молба с доклада по делото са обявени за
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните е бил сключен договор за доставка на бетон и извършване на допълнителни
дейности със строителна механизация срещу възнаграждение в размер на 6 603,60 лева, за
което е издадена фактура № **********/25.04.2023 г. Ето защо на основание чл. 153 ГПК
съдът приема същите за установени. Не е спорно между страните, а и от представените по
делото писмени доказателства се установява и че ищецът е изпълнил, поради което
ответникът дължи заплащане на посоченото възнаграждение.
На следващо място между страните не е спорно, а и от представеното от ответника
извлечение от разплащателна сметка се установява, че на 11.07.2023 г. ответникът е
заплатил на ищеца за погасяване на задължението сумата в размер на 603,60 лева. Не се
спори между страните и че след подаване на исковата молба ответникът е заплатил на ищеца
сумата в общ размер на 700 лева, от които 200 лева – на 13.10.2023 г. и 500 лева – на
18.12.2023 г. Следователно с оглед извършените плащания дължимата от ответника сума за
главница възлиза на сумата в размер на 5300 лева, до който размер предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, а за разликата до пълния предявен размер от
6000 лева – искът следва да бъде отхвърлен поради извършеното плащане в хода на процеса.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже
погасяване на дълга на падежа.
Между страните не се спори, а и от неоспорените и приети писмени доказателства се
установява, че страните са уговорили, че възнаграждението по процесния договор следва да
бъде заплатено в 20-дневен срок от възникване на данъчното събитие. Процесната фактура е
издадена на 25.04.2023 г., поради което се налага извод, че към 15.05.2023 г. ответникът е
бил в забава. Определено по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на датата на
извършеното частично плащане преди подаване на исковата молба, дължимото обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 15.05.2023 г. до 28.08.2023 г. възлиза на
сумата в размер на 232,07 лева. Претенцията на ищеца е в същия размер, поради което
предявеният акцесорен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва върху
платената в хода на процеса сума от 700 лева, която определена по реда на чл. 162 ГПК за
периода от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2023 г. до датата на последното
плащане – 18.12.2023 г. и при съобразяване на плащането от 13.10.2023 г. възлиза на сумата
в размер на 24,02 лева. Именно в този размер и за този период следва да бъде присъдена
законната лихва върху платената част от главницата от 700 лева.
По отговорността за разноските:
Въпреки частичното отхвърляне на иска за главница, доколкото се касае за
погасяването му в хода на процеса, ответникът дължи направените и претендирани от ищеца
разноски, тъй като по общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните
се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани
2
разноски в общ размер на 2530 лева, от които 250 лева за платена държавна такса и 2280
лева за платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ф, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Гоце
Делчев“, бл. 22, вх. Г, ет. 4, ап.10, да заплати на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Симеоновско шосе“ № 52Б ет. 1 ап. 1, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД сумата размер на 5300 лева, представляваща неплатено възнаграждение по
договор за доставка на бетон и извършване на допълнителни дейности със строителна
механизация, за което е издадена фактура № **********/25.04.2023 г., ведно със законната
лихва от 28.08.2023 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер на 232,07 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.05.2023 г. до
28.08.2023 г., сумата в размер на 24,02 лева, представляваща законна лихва за периода от
датата на подаване на исковата молба – 28.08.2023 г., до датата на плащане – 18.12.2023 г. на
главница в общ размер на 700 лева, представляваща неплатена част от възнаграждение по
договор за доставка на бетон и извършване на допълнителни дейности със строителна
механизация, за което е издадена фактура № **********/25.04.2023 г., както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 2530 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за разликата над уважения размер от 5300 лева до пълния предявен размер от
6000 лева
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3