№ 1444
гр. София, 11.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110130042 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В срока за отговор и по реда на чл. 211 ГПК е предявен от „...“ ЕООД срещу Я. С. С.
насрещен иск, който е подсъден на СРС по правилата на родовата подсъдност и има връзка
в първоначално предявените искове, поради което следва да бъде приет за съвместно
разглеждане в производството. Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на
делото.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства, като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание с участието на страните с нарочно определение.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от „...“ ЕООД срещу Я. С. С.
насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК за сумата
от 3354,67 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит
№ 1052570/12.08.2021 г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на
насрещния иск в съда- 20.07.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2024 г. от
11:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
Съобщава на страните проекта си за доклад:
Производството е образувано по предявен от Я. С. С. срещу „...“ ЕООД
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 22, вр. чл. 11
ЗЗП, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски
кредит № 1052570/12.08.2021 г., в условията на евентуалност установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, за
прогласяване нищожността на клаузата на т. 5 от сключен между страните Договор за
предоставяне на договор за потребителски кредит № 1052570/12.08.2021 г., въз основа на
1
която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство. В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е предявил срещу ищеца по първоначалните искове насрещен осъдителен иск с
правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК за осъждане на Я. С. С. да заплати на
„...“ ЕООД, сумата от 3354,67 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за
потребителски кредит № 1052570/12.08.2021 г., ведно със законна лихва за забава от датата
на депозиране на насрещния иск в съда- 20.07.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че на 12.08.2021 г. ищецът е сключил с ответника
Договор за потребителски кредит № 1052570, за отпускане на заем в размер на 4000 лв.,
като следвало да върне на ответната страна сума в общ размер от 5400 лв. Плащанията
следвало да се направят на 18 вноски. Поддържа, че в договора между страните било
уговорено, че заемателят се задължава да предостави обезпечение под формата на
поръчителство, за което следвало да сключи Договор за гаранция с дружеството „Фератум
Банк“ и дължал такса в размер на 3960 лв. Посочва, че процесният договор е недействителен
на специалните основания по чл. 22 от ЗПК, тъй като в договора е посочен ГЛП, но не и
условия за прилагането му. Счита, че процесния договор е нищожен и поради противоречие
със закона, предвид нарушението на чл. 11, т.9 - т. 11 и чл. 19, ал 4 ЗПК. Развива аргументи,
че към ГПР следвало да се включи и таксата за гарант, тъй като е пряко свързана с
процесния договор, а невключването му водело до нищожността му. В условията на
евентуалност, счита че клаузата на чл. 5 от процесния договор е недействителна, тъй като
противоречи на добрите нрави предвид значителната нееквивалентност на насрещните
престации, както и че същата е неравноправна, тъй като не е уговорена индивидуално.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК в представил отговор на исковата молба, с
който излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Сочи, че били спазени
всички изисквания на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ и ищецът е получил необходимата информация
под формата на СЕФ, като самостоятелно е решил да получи заема и да избере
поръчителство на дружеството гарант. Посочва, че правото на отказ е уредено в Общите
условия. Излага съображения, че лихвеният процент бил посочен като число, а не бил
променлив, поради което не следвало да се посочва какъв е дневният му размер. Твърди, че в
договора не следвало да е посочен начинът на формиране на ГПР, тъй като същият се
изчислявал по законоустановена формула, която не можело да се променя от кредитодателя.
Развива аргументи, че сключването на договор за поръчителство не било условие за
отпускане на кредита, като също така заемателят не бил длъжен да избере Multitude Bank,
поради което и дължимото възнаграждение на поръчителя не следвало да се включва към
ГПР, още повече че кредитодателят нямал яснота за същото. Ответникът посочва, че
сключването на договор за поръчителство не било с цел получаване на скрито допълнително
възнаграждение, а целяло обезпечаване на кредита, предвид извършената оценка за
платежоспособност на длъжника, като съответната уговорка се явявала индивидуално
уговорена.
В насрещната искова молба твърди, че между „...“ ЕООД, в качеството на
кредитодател, и Я. С. С., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за
потребителски кредит № 1052570/12.08.2021 г., по който ищецът предоставил на ответника
по насрещните искове заем в размер на 4000 лв., а последният се задължил да върне сумата
5400 лв., при условията, договорени между страните. Поддържа, че ищецът погасил част от
главницата, а именно до размера на сумата от 645,33 лв., като непогасено останало
задължението за главница в размер на сумата от 3354,67 лв. При изложените твърдения
претендира незаплатените задължения по договора, ведно със законната лихва върху
главното вземане от предявяване на насрещната искова молба до окончателното плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпи отговор на насрещната искова молба.
Ответникът поддържа, че е налице недействителност на целия договор за кредит. Моли съда
2
да отхвърли предявените насрещни искове, в условията на евентуалност да разсрочи
изпълнението на търсената сума.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 22, вр. чл. 11
ЗЗП, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1,
вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП,
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че между
страните има сключен Договор за потребителски кредит № 1052570/12.08.2021 г. вкл. и на
оспорената клауза, което противоречи на императивна законова разпоредба или на добрите
нрави, както и че ответникът е въвел клаузите по договора за кредит, които са в
противоречие с цитираните в исковата молба правни норми.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, сочената
като неравноправна клауза е била индивидуално уговорена между страните, както и че
договорът съдържа всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговарят
на императивните правни норми.
По насрещните искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже, наличието на
облигационно правоотношение с ответника по Договор за потребителски кредит №
1052570/12.08.2021 г., че е получил съгласието на ответника за сключване на договора с
обективирана от него воля за предоставяне на заемната сума, по което същата е предадена
на заемополучателя, уговорения падеж на връщане, изискуемостта на вземането.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже погасяване на
вземанията. С оглед възраженията на ответника в отговора на насрещния иск – в тежест на
ищеца по насрещния иск е да докаже, че са спазени изискванията по посочване на
действителния ГПР.
ОБЯВЯВА за безспорно обстоятелството, че на 12.08.2021 г.между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № 1052570, по силата на който ответникът
предоставил на ищеца в собственост заемни средства в размер на 4000 лв.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно
заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на
исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той
не се яви в първото по делото заседание , не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват
способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4