№ 506
гр. Перник, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720100148 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. С. З. срещу „Топлофикация-Перник“ АД, с която
е предявен иск за оспорване на изпълнението по изп.д. № 2175/2021 г. по описа на ЧСИ
У.Д..
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу него с изпълнителен
лист от 04.01.2013 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение и
постановено съдебно решение по реда на чл. 422 ГПК, за принудително събиране
вземанията по който е образувано изп.д. № 2175/2021 г. по описа на ЧСИ У.Д., въз основа
препращането му по подсъдност за продължаване на изпълнителните действия, предприети
по образуваното изп.д. № № 2976/2021 г. по описа на ЧСИ А.В.. Твърди се, че същото
вземане е било предмет на индивидуално принудително изпълнение по образуваното изп.д.
№ 300/2013 г. по ЧСИ А.В., като същото било прекратено на 19.03.2013 г. на осн. чл. 433,
ал. 1, т. 2 ГПК, по молба на взискателя, с оглед сключено между страните споразумение. В
последствие в период от над 8 години взискателят не поискал и не предприел каквито и да е
действия по изпълнение, поради което се твърди че вземанията, предмет на изпълнителния
лист, били погасени по давност. Въпреки това материално незаконосъобразно въз основа на
същия изпълнителен лист било образувано изп.д. № 2976/2021 г. по описа на ЧСИ А.В.
(съответно преобразувано под № 2175/2021 г. по описа на ЧСИ У.Д.).
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо вземане
спрямо С. С. З. за следните суми: 1543,46 лева – главница, представляваща стойност на
неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011
г., както и законната лихва върху главницата, до окончателното и изплащане, сумата от
341,96 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до
17.10.2012 г., както и сумата от 237,71 лева – разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 04.01.2013 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 8549/2012 г. по описа на РС Перник, и е образувано изпълнително дело №
1
2976/2021 г. по описа на ЧСИ А.В., преобразувано под нов № 2175/2021 г. по описа на ЧСИ
У.Д.. Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Не оспорва фактическите
твърдения относно образуването на описаните в исковата молба 3 бр. изпълнителни дела,
както и подписването на споразумение между страните по повод задължението, предмет на
изпълнителния лист. Уточнява, че на 02.01.2019 г. ищцата доброволно е заплатила сумата от
70 лв. към взискателя. Твърди, че в хода на производствата по индивидуално принудително
изпълнение своевременно са били предприемани действия, прекъсващи давността за
оспорените вземания. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски и въвежда
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 2175/2021
г. по описа на ЧСИ У.Д.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника
за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на
изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на
пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на
взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено
правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи
че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на
такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, че по молба на „Топлофикация-Перник“ АД от
12.11.2021 г. е било образувано изп.д. № 2975/2021 г. по описа на ЧСИ А.В. по
изпълнителен лист от 04.01.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 8549/2012 г. в полза на ответното
дружество срещу ищцата въз основа влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Не
се спори и че същото е било препратено по компетентност на ЧСИ У.Д., под № 2175/2021 г.
по нейния опис. Соченото обстоятелство е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване с приетия за окончателен доклад по делото.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на процесните
вземания, свидетелства за правния му интерес от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.д. № 300/2013 г. по описа на ЧСИ А.В. /л. 62 и сл./ се
установява, че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за
образуване от 12.02.2013 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни
изпълнителни способи, с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на
делото ЧСИ А.В. е извършвала справки за имущественото състояние на длъжника,
изпратила е ПДИ и е наложила запор върху трудовото възнаграждение със съобщение от
21.02.2013 г., което е връчено на третото задължено лице. Със съобщение от 01.03.2013 г.
ЧСИ е уведомила работодателя, че вдига наложения запор, след молба на взискателя от
26.02.2013 г., с която същият уведомява, че е налице извънсъдебно споразумение на
длъжника за разсрочено плащане. Със същата молба взискателят е поискал изпълнителното
производство да бъде прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, за което
съдебният изпълнител се е произнесъл с изричен акт от 19.03.2013 г. /саморъчна резолюция
2
върху молбата – л. 85/. С молба от 22.10.2021 г. взискателят е поискал изпълнителният лист
да му бъде върнат.
Към момента на образуване на ИД № 300/2013 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980
г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а
докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и
висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението,
застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т. е. от 26.06.2015 г.
В конкретния случай производството се явява прекратено в хипотезата на чл. 433, ал.
1, т. 2 ГПК на 19.03.2013 г. и от този момент е започнала да тече новата давност за
вземането, съгласно разясненията по приложението на ППВС № 3/1980 г.
Към отговора на исковата молба е представено споразумение № 2145 от 01.06.2017 г.,
сключено на осн. чл. 365 ЗЗД между „Топлофикация-Перник“ АД и С. С. З., двустранно
подписано между страните, което обстоятелство не е оспорено по делото. В същото С.З.
като клиент признава, че има неплатени задължения към „Топлофикация-Перник“ АД в общ
размер на 4251,65 лева, 476,98 лева от които – за период през 2017 г., а за остатъка 3774,67
лева – начислени по сметка 445/ съдебна/, за които са били образувани изп.д. № 648/2010 г.
на ЧСИ С.Д. и процесното изп.д. № 300/2013 г. на ЧСИ А.В.. В този смисъл съдът намира,
че в споразумението от 01.06.2017 г. е налице признание на задължението от страна на
длъжника, което по арг. чл. 116, б. „а“ ЗЗД прекъсва давността за вземането.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950
г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното
производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за
изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата
бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г
ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на
процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237
ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен
лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
3
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290
ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила
решения.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение
срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото
вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е
подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното
поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение №
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено:
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение №
480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.).
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай.
В настоящия случай от прекъсването на давността между предприетите
изпълнителни действия по изп.д. № 300/2013 г. и прекратяването му на 19.03.2013 г., между
признанието на вземането от 01.06.2017 г. до образуване на второто по ред изпълнително
дело № 2976/2021 г. по описа на ЧСИ А.В. по молба от 12.11.2021 г., респ. изп.д. №
2175/2021 г. по описа на ЧСИ У.Д., 5-годишният давностен срок за вземанията не е изтекъл.
По тази причина съдът формира извод, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, тъй като не се установи твърдяната материална незаконосъобразност на
изпълнението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответната страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски в общ размер на 24 лв. – платени такси по т. 8 ТТРЗЧСИ, както и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП, съобразно вида и обема
на извършената дейност от процесуалния представител на ответника, както и липсата на
4
фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С. С. З., ЕГН **********, чрез адв.
Б.В., срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за оспорване изпълнението по изп.д. № 2175/2021 г. по
описа на ЧСИ У.Д., за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза
на „Топлофикация Перник“ АД не съществува изпълняемо право (право на принудително
изпълнение) спрямо С. С. З., ЕГН ********** за сумата в размер на 1543,46 лева –
главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за
периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, до
окончателното и изплащане, сумата от 341,96 лева – законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.06.2009 г. до 17.10.2012 г., както и сумата от 237,71 лева –
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 04.01.2013 г. въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8549/2012 г. по описа на РС Перник, и е образувано
изпълнително дело № 2976/2021 г. по описа на ЧСИ А.В., преобразувано под нов №
2175/2021 г. по описа на ЧСИ У.Д., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА С. С. З., ЕГН ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“
АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 124,00 лева –
разноски пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5