РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. гр.Мадан, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20245430100349 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от “******** ЕАД против В.
А. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца, следните суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/***** г. по описа на РС М., а
именно:
1042.23 лв. (хиляда четиридесет и два лева и двадесет и три стотинки) -
представляваща платена главница на „********* ЕАД, във връзка е
договор за потребителски кредит № *******
172.73 лв. (сто седемдесет и два лева и седемдесет и три стотинки) -
възнаградителна лихва за периода 10.05.2023 г. до 10.03.2024 г., във
връзка с договор за потребителски кредит № ********
116.90 лв. (сто и шестнадесет лева и деветдесет стотинки) - обезщетение
за забава, начислено за периода 11.05.2023 г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на ******г. е подписано Приложение 1 към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ******* г.,
сключен между "******“ ЕООД и „****** ЕАД, по силата на което вземането
на "*****“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство
от ******г., е прехвърлено в собственост на „*******” ЕАД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на
1
първоначалния кредитор „********“ ЕООД, чрез пълномощника „********“
ЕАД, за което представям известие за доставяне. На ******* г. между
"*******" ЕАД /Кредитодател/ и В. А. П./Кредитополучател/ бил сключен
договор за потребителски кредит с № ***** съгласно който Кредитодателят се
е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, който
Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да
усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване
на кредита. Между "***** ЕООД и В. А. П. е сключен договор за
предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно
правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата
между „*****“ ЕООД и „******** ЕАД е сключен договор за поръчителство,
по силата на който Поръчителя се е съгласил да отговаря солидарно с
кредитополучателя по договор за потребителски кредит № ******. Крайният
срок на договора е ****г. Поради неизпълнение на задължението си по
договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е
било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „*****“ ЕООД.
Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на
своя поръчител, поради което за „*****“ ЕАД възниква правен интерес от
предявяване на претенциите си по съдебен ред. В тази връзка за “*******”
ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията
ни и по образуваното ч.гр.д. № ***/****г., по описа на Районен съд - М. е
издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът е възразил срещу издадената
заповед за изпълнение, което от своя страна обуславяло правния интерес на
ищеца от подаването на исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не
оспорва факта, че на *******г. между В. А. П. като кредитополучател и
„*******" ЕАД, като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит №
******, в изпълнение на които кредиторът е предоставил на ответника заем в
размер на 1300,00 /хиляда и триста/ лева при следните условия: Общ размер
на предоставения Кредит: 1300,00 лева, срок на Кредита: 14 месеца, брой на
погасителните вноски: 14 вноски, лихвен процент по Кредита: 40,00 %,
годишен процент на разходите по кредита: 48,20 %, общ размер на всички
плащания: 1654,52 лева. За обезпечаване на задълженията на ответницата по
договора било необходимо да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с „********" ЕООД, по силата на който дружеството се
задължава да отговаря пред „********" ЕАД солидарно с кредитополучателя
за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, възникнали
съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на ищеца по Договора за потребителски
кредит („Договор за предоставяне на поръчителство"). За поемането на
задължението за поръчителстване по кредита, кредитополучатедят дължи на
поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на
2
задълженията му по Договора за потребителски кредит в размер на 1204,90
лева, което се заплаща на 14 месечни вноски, платими на падежа на всяка от
погасителните вноски по договора за кредит. Ответникът счита, че се касае до
възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя, поставена като изискване
за предоставянето на заема, това допълнително плащане се отнася до разходи,
които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля
законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че е нарушен чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, поради договорът за потребителски кредит бил
недействителен на он. основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1,
предложение първо от ЗЗД. По същите съображения следвало да се приеме, че
недействителен е и самият договор за предоставяне на поръчителство,
доколкото е той е сключен в неразривна връзка и с основание договора за
потребителски кредит. Ответникът се позовава на чл. 23 от ЗПК. Сочи, че с
оглед недействителността на Договор за потребителски кредит № ****** от
******г. и нищожността на Договора за предоставяне на поръчителство от
*******г. В. П. дължи на „********" ЕАД връщане само на чистата стойност
на кредита - 1300,00 лева. Ответницата разполагала с разписки от „****" АД
за следните платени суми по договора за кредит в общ размер 972,00 лева:
Разписка № ******* от ******г. - 210,00 лева; Разписка № ******от *****г. -
280,00 лева; Разписка № ******от *******г. - 270,00 лева; Разписка №
******* от ******г. - 212,00 лева. Сочи, че по делото не са представени
доказателства, че „******" ЕООД е заплатило неизпълнени задължения на В.
П. по Договор за потребителски кредит № ********/*********г. По
изложените в отговора на исковата молба съображения моли за отхвърляне на
иска.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Приложено е ч. гр. д. № ***/**** г. по описа на РС М., от което се
установява, че по заявление на ******* ЕООД, депозирано на ******г., е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника за вземанията, предмет на настоящия иск. Заповедта за
изпълнение е редовно връчена на длъжника, в който в срока по чл. 414, ал. 2 от
ГПК е депозирал възражение против издадената заповед, поради което и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК се предявяват настоящите установителни
искове за съществуване на вземането. Исковете са предявени в срока по чл.
415 от ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от
предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално
допустими.
Безспорно по делото е, а и от събраните по делото писмени доказателства –
заверено копие от Договор за потребителски кредит № ******* от ***** г.,
Приложение № 1 към него, общи условия за предоставяне на кредити на
****** ЕАД, СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити
3
се установява, че на ****г. между В. А. П. като кредитополучател и
******ЕАД, като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит №
****** в изпълнение на които кредиторът е предоставил на ответника заем в
размер на 1300 лева при следните условия - Общ размер на предоставения
Кредит: 1300,00 лева, срок на Кредита: 14 месеца, брой на погасителните
вноски: 14 вноски, лихвен процент по Кредита: 40,00 %, годишен процент на
разходите по кредита: 48,20 %, общ размер на всички плащания: 1654,52 лева.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще
предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението да предостави на кредитора
банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението
или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
******* юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението,
срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредита е 24 часа от
предоставянето на обезпечението. Съгласно чл.4, ал.2, ако в уговорения срок
не се предостави обезпечението, ще се счита, че заявлението не е одобрено от
кредитора и договорът за кредит не поражда действие между страните.
Съобразно чл. 4, ал. 3 в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението, като в
случай, че заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока, договорът не
поражда действие между страните.
Безспорно по делото е, а и от събраните по делото писмени доказателства –
заверено копие от Договор за предоставяне на поръчителство от ******** г. се
установява, че на осн. чл. 4, ал. 1 от договора за кредит на *******г. е сключен
договор за предоставяне на поръчителство между ****** ЕООД и ответника, с
който ********* ЕООД се задължило да сключи договор за поръчителство с
****** ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно за задълженията на
кредитополучателя-потребител по договора за потребителски кредит. В
договора за предоставяне на поръчителство е посочено, /чл. 8, ал.1 и ал.4/, че
потребителят заплаща възнаграждение за обезпечаването по един от следните
начини: по банкова сметка на поръчителя (която не е посочена), по банкова
сметка на ******ЕАД (описана в договора) или по начините, установени в
Договора за потребителски кредит за плащане на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 8, ал.5 от
договора за предоставяне на поръчителство ******ЕАД е овластено да
приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за
плащане на възнаграждението по този договор. Видно от приложението към
договора за поръчителство, общият размер на дължимото възнаграждение за
поръчителство е в размер на 1204,90 лева, което са заплаща на месечни вноски
в различен размер, най-големият от който е 97,46 лева (първа вноска с падеж
1****** г.) и най-малкият размер е 88,22 лева (последна вноска с падеж
******г.). Датата на падежа на съответното плащане съвпада с плащанията по
кредита съгласно погасителния план.
4
По делото е изготвено заключение на съдебно-счетоводна експертиза по
поставени от ищеца въпроси, съгласно което на *******г поръчителят
„******„ЕООД е заплатил на кредитора „****** „ЕАД предявените от „*****
„ЕАД суми чрез прихващане на насрещни разчети между тях. Размерът на
задължението към „******* „ЕАД от датата на последното плащане по
договора ******г до датата на заплащането на дълга от „******* „ЕООД
****г е в размер на 1236,61 лв., от които 1042,23 лв. остатък главница, 172,73
лв. - лихва по договор, 21,65 лв. - лихва за забава по договор. Размерът на
дължимите суми за главница, договорна лихва и лихва за забава към датата на
входиране на заявлението по чл.410 от ГПК от „****** ЕАД - *****г е 1331,86
лв.: 1042,23лв -главница по договор за кредит, 172,73лв-възнаградителна
лихва по договор за кредит от *****г- 10.03.2024г, 116,90лв -обезщетение за
забава -******г -******г - ******* год.
На ******* г. е сключен Анекс към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от ******* г. между ******** ЕАД и
******* ЕООД от една страна, в качеството на продавачи и ********* ЕАД от
друга, в качеството на купувач, по силата на който ******** ЕООД е
прехвърлило вземанията си срещу ответницата, произтичащи от изплащането
на задълженията от страна на поръчителя *******ЕООД на ответницата на
******** ЕАД по процесния Договор за потребителски кредит от ******* г,
като съгласно Приложение № 1 към сключения Анекс от *******г. вземанията
възлизат на общ размер на 1982,87 лева.
Представени са 2 бр. заверени копия от пълномощни, съответно от
******ЕАД и ****** ЕООД, въз основа на които цесионера ******ЕАД е
упълномощен да уведоми от името на цедентите всички длъжници по всички
вземания, които са били предмет на сключения между тях Договор за цесия.
Като доказателство по делото е прието уведомление до В. А. П. от
******ЕООД чрез пълномощника ******** ЕАД, в което е посочено, че
вземането предмет на Договор за кредит № ******/******* г. е прехвърлено в
полза на ищеца по делото. Представено е заверено копие от обратна разписка,
видно от която посоченото уведомление е изпратено до ответницата на адрес:
гр. Р., ул. *** № *, но пратката се е върнала като непотърсена.
От страна на ответницата са представени 4 бр. разписки, съставени в
периода от *****г. до 1******г., съгласно които ответницата е заплатила по
процесния договор в полза на ****** ЕАД сумата от 972 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
С оглед представените по делото доказателства, съдът намира, че
вземанията в полза на „*****“ ЕООД по процесния Договор за предоставяне
на поръчителство, сключен между „*****“ ЕООД и ответницата са валидно
прехвърлени в полза на ищеца ******* ЕАД въз основа на представения
Договор за продажба на вземания (цесия) от ***** г. и Анекс към него към
него. Вземането е надлежно индивидуализирано в представеното приложение
5
№ 1 към договора, като е изпълнено задължението на цедента по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД да уведоми длъжника за извършената цесия, доколкото към исковата
молба е представено уведомление от надлежно упълномощено лице, като няма
законова пречка това лице да е и самият цесионер. Според константата
съдебна практика с връчване на препис от исковата молба и приложенията на
длъжника същият е уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията
съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Ето защо прехвърлянето на процесното
вземане в полза на ****** ЕАД, въз основа на представения от ищеца договор
за цесия е породило своето действие спрямо длъжника на осн. чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД, считано от датата на връчване на уведомлението като приложение към
исковата молба. За основателността на предявения иск обаче е необходимо да
бъде изследвано дали сключеният договор за кредит не страда от пороци,
водещи до неговата недействителност, съобразно изложените в ОИМ
възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
******* ЕАД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора
е действало именно като такова, т.е. ***** ЕАД и ответникът имат качествата
на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК, поради което сключеният между тях договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
6
Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване"
на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане
и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същия. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е
48,20 %, а ГЛП 40 %, но от съдържанието на договора за потребителски
кредит договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В контекста на дадената
дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Като взе предвид съдържанието на описаните по-горе клаузи на чл. 4
от Договора за потребителски кредит и чл. 8 от Договора за предоставяне на
поръчителство съдът намира, че уговореното възнаграждение, дължимо за
ангажиране на поръчител за обезпечаване на задълженията на
кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по усвояване,
отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи
в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Двата договора -за
кредит и за предоставяне на поръчителство не само, че са свързани, но
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, е
предвидено да се заплаща с погасителния план по договора за кредит.
Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез
поръчителство, таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да
е дължима по друг договор, се явява част от договора за кредит като включена
в съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение по
договора за потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера
на ГПР. При включването на уговореното възнаграждение за поръчителство в
ГПР по договора за потребителски кредит, като се вземе предвид посочения в
договора ГПР от 48,20%, общият размер на отпуснатата главница по кредита
от 1300 лева, периодът на договора от 14 месеца, както и размерът на
възнаграждението за поръчител от 1204,90 лева (което е в размер близък до
отпусната главница по кредита), то ГПР би надхвърлил законоустановения
максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Служебно изчислен от съда посредством
онлайн калкулатор при следните параметри - отпусната сума по кредита 1300
лева, обща дължима сума от кредитополучателя 2 859,42 лева (по договор за
кредит и договор за предоставяне на поръчителство), платима на 14 месечни
вноски, то ГПР възлиза на 323.34%, който от една страна не отговаря на
7
посочения в договора, а от друга страна противоречи на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща забрана ГПР да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва в левове и валута, определена с
постановление на МС. Доколкото посоченият в договора за кредит размер на
ГПР не съответства на действително прилагания между страните е налице
нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално
лишен от информация за действителния размер на приложимия на ГПР, което
право ЗПК му признава и гарантира.
В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК заемополучателят
дължи единствено чистата стойност на кредита и не дължи лихви и други
разходи по кредита. Ето защо поръчителят ******ЕООД на осн. чл. 146, ал. 1
от ЗЗД с установеното плащане в полза на ****** ЕАД е встъпил в правата на
кредитора **** ЕАД срещу ответника до размера на чистата стойност на
кредита от 1300 лева, до която сума е породил действие и впоследствие
сключеният договор за цесия с *******ЕАД, като заплатените от длъжника
суми в полза на **** ЕАД по процесния договор за кредит следва да бъдат
приспаднати именно от тази чиста стойност. От представените разписки от
ответника се установява, че по процесният договор за потребителски кредит
ответникът е заплатил сумата в общ размер на 972 лева, поради което
предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е основателен за
сумата от 328 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 1042,23
лева - главница, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По отношение
на претендираните вземания за договорна лихва в размер на 172,73 лева и
116,90 лева - обезщетение за забава по договор за кредит искът следва да бъде
отхвърлен предвид последиците, които законът придава на недействителния
договор за потребителски кредит по чл. 22 от ЗПК, а именно съгласно чл. 23 от
ЗПК потребителят не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски по съразмерност
с уважената част от иска. Същите се констатираха в размер на 123,36 лева за
заплатена държавна такса и 300 лева за изготвяне на ССЕ. На осн. чл. 78, ал. 8
от ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца за
настоящото производство в минимален размер от 100 лева, предвид липсата
на фактическа и правна сложност на делото. Същото е приключило в едно
съдебно заседание, без явяване на процесуален представител на ищеца, като
приетите по делото доказателства в малък обем. Ето защо в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 130,84 лева за настоящото
исково производство по съразмерност с уважената част от иска. В заповедното
производство заявителят е реализирал разноски в размер на 26,64 за държавна
такса, като на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева за заповедното производство, предвид
едностранния му характер и липсата на фактическа и правна сложност. По
съразмерност с уважената част от иска в полза на заявителя следва да се
присъдят разноски в общ размер на 19,16 лева.
8
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се дължат разноски по
съразмерност с отхвърлената част от иска. В настоящото исково производство,
както и по заповедното производство ответникът е бил представляван от
адвокат, който е поискал присъждане на възнаграждение в хипотезата на
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Съдът взе предвид изричните
разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-
427/16 и C-428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от С.
районен съд/, съобразно които установените размери на минималните
адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на
разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда.
Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат,
директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1
ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното Решение по дело
C438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267
ДФЕС от С. районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, §
1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Предвид посочените
принципни съображения и като взе предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото, съдът намира, че следва да се определи на основание чл.
38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. М. О. следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева по исковото
производство и 50 лева по заповедното производство. По съразмерност с
отхвърлената част от иска в полза на адв. М. О. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за исковото производство и
37,50 лева за заповедното производство. Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. А. П., ЕГН **********, с адрес:
9
гр. Р., ул. „*** № * дължи на ****** ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление: гр. С., *******, район ****, бул. „*******“ № **, ет. *, ап. *,
*****, представлявано от изпълнителния директор З. С. Б., сумата в размер на
328 лева (триста двадесет и осем лева) – представляваща платена главница
на ******* ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 2705100,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението съда -
*******г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед № **/********г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/**** г. по описа на РС М. като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за разликата над сумата от 328 лева до пълния предявен
размер от 1042,23 лева за главница, както и за сумата от 172,73 лева -
възнаградителна лихва за периода от 10.05.2023 г. до 10.03.2024 г., във връзка
с договор за потребителски кредит № *******и сумата от 116,90 лева -
обезщетение за забава, начислено за периода ******* г. до *****г.
ОСЪЖДА В. А. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Р., ул. „*** №
* да заплати на ****** ЕАД, ЕИК ****** седалище и адрес на управление: гр.
С., ******, район *******, бул. „******“ № **, ******, ет. *, оф. *,
представлявано от изпълнителния директор З. С. Б. сумата от 130,84 лева (сто
и тридесет лева и осемдесет и четири стотинки) разноски за настоящото
исково производство и сумата от 19,16 лева (деветнадесет лева и
шестнадесет стотинки) - разноски по ч.гр.д. № ***/**** г. по описа на РС М.
по съразмерност с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ****** ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:
гр. С., **********, район ****, бул. „******“ № **, *****, ет. *, оф. *,
представлявано от изпълнителния директор З. С. Б. да заплати на адв. М. М.
О., АК С., служебен адрес: гр. Р., бул. „*****“ № *, Булстат ******* сумата от
300 лева (триста лева) адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв за настоящото исково производство и сумата от 37,50 лева
(тридесет и седем лева и петдесет стотинки) адвокатско възнаграждение,
определено на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв по ч.гр.д. № ***/**** г. по описа на РС
М. по съразмерност с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
10