Р Е
Ш Е Н
И Е № 908
гр.Сливен, 05.08.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, девети състав в публично заседание на пети
юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното
от районния съдия гр.д.№ 5414 по описа за
Производството е
образувано въз основа на депозирана искова молба от "Ванид" ЕООД чрез
процесуален представител адв. И., с която в условията на обективно кумулативно
съединяване са предявени установителни искове с правна квалификация чл.422,
вр.чл.415, вр. чл. 124 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД против
"Дис транс" ЕООД.
В исковата молба и допълнителната такава от
процесуалния представител на ищцовото дружество се твърди, че на 01.03.2018г. между „ВАНИЗ“ ЕООД и „ДИС ТРАНС“
ЕООД се сключва неформален договор за доставка и услуги, по силата на
който изпълнителят „ВАНИЗ“ ЕООД ,
се задължава да достави на възложителя „ДИС
ТРАНС“ ЕООД различни по размер товарни гуми, общо 12 броя, както и да
извърши техният монтаж и различни ремонтни дейности на товарни автомобили и
доставка на гуми при поискване от страна на ДИС ТРАНС“ ЕООД . Страните се споразумели, че доставката на 12
броя товарни гуми ще стане на 15.03.2018г., а останалите ремонтни дейности и
доставки ще се извършат в срок до 15.05.2018г. По силата на този договор в деня
на сключването му , изпълнителят извършил ремонтни дейности на предоставен от
възложителя автомобил, за което „ВАНИЗ“
ЕООД издал данъчна фактура номер **********/01.03.2018г., с падеж на
плащането 09.03.2018г. на стойност 727,57лв. с включено ДДС . Във връзка със
сключения договор изпълнителят доставил в срок всички уговорени стоки и
изпълнил всички уговорени услуги, за което били издадени още три данъчни
фактури съответно с номер **********/15.03.2018г. на стойност 8524,80 лв.(осем
хиляди петстотин двадесет и четири лева и осемдесет стотинки/ ,с вкл.ДДС,
фактура номер **********/20.03.2018г., с падеж 30.03.2018г„ на стойност
2335,57лв.(две хиляди триста тридесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/ и
фактура номер **********/01.05.2018г.,и с падеж 02.05.2018г. ,на стойност
600лв.(шестотин лева), с вкл.ДДС.
Сочи се, че общата сума по сключения между страните договор за извършени
доставки и услуги възлиза на стойност 12187,94лв. (дванадесет хиляди сто
осемдесет и седем лева и деведесет и четири стотинки), като това била и общата
сума на сключения между страните договор.
Стоките и услугите били доставени от изпълнителя на възложителя, като
възложителя ги приел без забележки. Във връзка с издадена фактура
**********/15.03.2018г. на стойност 8524,80 лв възложителят „ДИС ТРАНС“ ЕООД, с преводно нареждане
№ 473FTRQ18078UHOR от 19.03.2018г.
, превел сумата от 3000.00 /три хиляди лева/, с основание плащане по фактура №
********** от 15.03.2018г.
Твърди, че с извършеното частично плащане купувачът на практика признал
задължението си по сключения договор. Същият бил осчетоводил процесиите фактури
и ползвал данъчен кредит по тях.
Сочи, че към днешна дата неизплатената сума по описаните четири броя
фактури, възлизала на 9187,94лв.(девет хиляди сто осемдесет и
седем лева и деведесет и четири стотинки) със включено ДДС. Въпреки многократните
покани към „ДИС ТРАНС“ ЕООД, да
заплати остатъчната цена по процесиите фактури, издадени на основание сключения
между страните неформален договор за доставка и услуги, дружеството ответник
към настоящият момент не направило това
плащане. Липсата на изпълнение принудила ищеца да защити своите интереси и да
подаде заявление по чл.410 от I ПК за посочената по горе сума,въз основа на
което било образувано ч.гр.д.
3435/2018г. по описа на Районен съд-Сливен.
Издадена била заповед за
изпълнение срещу „Дис Транс“ЕООД , за сумата от 9187,94лв., ведно с направените в заповедното производство
разноски и лихва върху главницата. От страна на длъжника по издадената заповед
за изпълнение в законоустановеният срок постъпило възражение.
С оглед това се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането на „ВАНИЗ“ ЕООД, ЕИК срещу ответното
дружество „ДИС ТРАНС“ ЕООД, за
сумата от 9187, 94лв.(девет
хиляди сто осемдесет и седем лева и деведесет и четири стотинки /,въз основа на
което и на основание чл. 410 от ГПК , е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 3435/2018г. по описа на
Районен съд-Сливен, ведно със законната лихва, считано от датата на падеж на
всяко едно от задълженията по отделните фактури, до подаване на заявлението за
издаването на заповед за изпълнение ,както и законната лихва , считано от
подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно
изплащане на задължението.
В уточняваща молба иска от
съда претендираната законна лихва по чл.86 от ЗЗД да се счита за предявена за
следните вземания със съответните падежи,както следва:
По данъчна фактура номер
**********/01.03.2018г., с падеж на плащането 09.03.2018г. на стойност
727,57лв. с включено ДДС, претендираната законна лихва е за периода падежа на
вземането- 09.03.2018г. до датата на образуване на ч.гр.д. 3535/2018г.,а именно
датата 12.07.2018г.Размерът на претендираната законна лихва за този период е
25,52лв.;
По данъчна фактура с номер
**********/15.03.2018г. на стойност 8524,80 лв.(осем хиляди петстотин двадесет
и четири лева и осемдесет стотинки/ ,с вкл.ДДС, претендираната законна лихва е
за периода падежа на вземането-15.03.2018г. до датата на образуване на ч.гр.д.
3535/2018г.,а именно датата 12.07.2018г. Размерът на претендираната законна
лихва за този период е 184,53лв, като този размер е определен след като са
приспаднати платената по тази фактура сума от 3000лв.;
По данъчна фактура номер
**********/20.03.2018i\, с падеж 30.03.2018г., на стойност 2335,57лв.(две
хиляди триста тридесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/ ,с вкл.ДДС
претендираната законна лихва е за периода падежа на вземането-30.03.2018г. до
датата на образуване на ч.гр.д. 3535/2018г., а именно датата 12.07.2018г.
Размерът на претендираната законна лихва за този период е 68,26лв.; 4.1 ю
данъчна фактура номер **********/01.05.2018г и с падеж 02.05.2018г. ,на стойност 600лв.(шестотин лева), с
вкл.ДДС претендираната законна лихва е за периода падежа на вземането-
02.05.2018г. до датата на образуване на ч.гр.д. 3535/2018г., а именно датата
12.07.2018г. Размерът на претендираната законна лихва за този период е 12,02лв.
Общият размер на
претендираната законна лихва по всички описани по-горе фактури и вземания за
периода от падежа на всяко едно от тези вземания до 12.07.2018г.-датата на
образуване на ч.гр.д. 3435/2018г. е в размер на 290,33лв.
Претендира разноски по настоящото производство и направените в заповедното
производство по ч.гр.д. 3435/2018г. по
описа на Районен съд- Сливен,
Посочва следната банкова сметка *** „Ваниз“ ЕООД в банка „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“АД за изплащане на претендираните суми IBAN: ***,
В срока за отговор по чл.131 от ГПК не е постъпил такъв. В
депозирано възражение по чгр.дело 3435/2018 год. по описа на РС Сливен,
ответникът твърди, че не дължи изпълнение на цялото
вземане по издадената заповед за изпълнение, тъй като същото частично е
изплатено. Сочи, че сумите по посочените в заповедта фактури са за неплатени от
него. а извършени от ..ВАНИЗ" ЕООД ремонти на камион с peг № СМ 4514 АМ.
собственост на ..ДИС ТРАНС” ЕООД. Тези ремонти били извършвани от свързана с
..ВАНИЗ” ЕООД фирма - ..ТИ ЕЙЧ ТРУП СКАНДИНАВИЯ” АПС, която е собственост също
на Ваня Николова Хинкова, кредитор по заповедта. Поради това, на 02.05.2018 г.,
спедиторската фирма - „НТГ Нордик" АПС - Дания, с която ответникът
работил, е превела на „ТИ ЕЙЧ ГРУП СКАНДИНАВИЯ" АПС сумата от 2 500 евро.
равностойността на която по фиксинга на БНБ в лева е 4 890/четири хиляди
осемстотин и деветдесет/ лева, представляваща част от задължението мукъм
„ВАНИЗ" ЕООД. Твърди, че по силата на договореност между „ДИС ТРАНС” ЕООД
и „НТГ Нордик" АПС - Дания тази сума му била удържана в изпълнение на тази
договореносг. С оглед изложеното признава задължението си към ..ВАНИЗ” ЕООД до
размера на сумата от 4 297, 94 лева. но възразявам по отношение па претенцията
на кредитора за присъждане на разноски, тъй като с поведението си не станал
повод за образуване на делото над размера на признатата сума.
Въз основа на доказателствената съвкупност събрана по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор между
страните, а и доказателствата по делото се установява, че между страните
съществували облигационни отношения, по силата на които ищецът се задължил да
достави на ответника товарни гуми, да ги монтира, както и да извърши различни
ремонтни дейности на товарни автомобили на ответника. За извършените доставки и
ремонтни дейности били издадени следните фактури данъчна фактура № 143/01.03.2018г., с падеж на плащането
09.03.2018г. на стойност 727,57лв. с включено ДДС, данъчна фактура № 147/15.03.2018г. на стойност 8524,80 лв.(осем
хиляди петстотин двадесет и четири лева и осемдесет стотинки/ ,с вкл.ДДС, данъчна фактура № 149/20.03.2018г., с падеж
30.03.2018г„ на стойност 2335,57лв.(две хиляди триста тридесет и пет лева и
петдесет и седем стотинки/ и данъчна фактура № 159/01.05.2018г.,и с падеж
02.05.2018г. ,на стойност 600лв.(шестотин лева), с вкл.ДДС.
Видно от заверено копие на фактура № 252164/30.04.2018 год. ответното
дружество дължи на НТГ Нордик Транспорт
Груп сумата от 2500 евро с посочено основание на плащане ТХ Груп Скандинавия СН
4514АМ, а Ти Ейч Груп Скандивия е издало
на НТГ Нордик фактура № 6/02.05.2018 год. на същата стойност за ремонт на
камион СН 4514 на ответното дружество. С
официално уведомление от 01.02.2018 год. издадено от НТГ Нордик, ответното
дружество е уведомено, че НТГ Нордик е извършила плащане по фактура №
6/02.05.2018 год. в размер на 2500 евро към ТХ Груп Скандинавия АПС, което
плащане е в полза на "Дис Транс" ЕООД, за да покрие задължения към
"Ваниз" ЕООД за период от 01.03.2018 год. до 01.05.2018 год., в
следствие на изрично искане от последното дружество.
На 12.07.2018 год. ищецът депозирал пред СлРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Било образувано частно гражданско
дело № 3435/2018 г. и съответно издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК № 1870/16.07.2018 г. в полза на заявителя за сумата от 9187.94 лева,
представляваща неизпълнено
задължение по фактура
№ ********** от 01.03.2018 г.
с падеж 09.03.2018 г., фактура № ********** от
15.03.2018 г. с падеж 15.03.2018 г., фактура №
********** от 20.03.2018 г. с падеж 30.03.2018 г. и фактура № ********** от 01.05.2018 г. с падеж 02.05.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
– 12.07.2018 г., мораторна лихва за забава в размер на 308.49 лева /триста и
осем лева и четиридесет и девет стотинки/ и направените разноски в общ размер
на 914 лева, /деветстотин и четиринадесет лева/ разноски по делото, от които
184 лева заплатена държавна такса и 730 лева адвокатски хонорар.
Заповедта за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК била връчена на ответното дружество, което
в срок, подало възражение на основание чл. 414 от ГПК. В подаденото възражение
ответникът признава отчасти, дължимостта на вземането по издадената заповед за
изпълнение до размера от 4297.94 лева. На ищцовото дружество - заявител в
заповедното производство било указано да предяви иск, като в указания от съда
срок, на 09.10.2018 год. заявителят депозирал искова молба срещу длъжника.
В хода на
производството, по реда на чл. 176 от ГПК, е изслушан управителят на ищцовото
дружество - Таня Николова Хинкова. От обясненията й се установява, че тя
представлява ищцовото дружество, както и "Ти Ейч Груп Скандинавия". В
обясненията си Хинкова твърди, че задълженията по фактура 147/15.03.2018 год. и
по фактура № 6/02.05.2018 год. са за различни товарни автомобили на ищцовото
дружество и за различни извършвани по тях дейности.
Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на която се установява, че процесните
фактури, в това число и фактура
№ 147/15.03.2018г. е осчетоводена по нормативно изискуемия начин в счетоводните
книги на ответника. Ответникът е ползвал
данъчен кредит в размер на 1420,00лв фактура № 147/15.03.2018г. В счетоводните книги на „ДИС ТРАНС’"
ЕООД са отчетени плащания в размер на 3000,00лв.
Има извършени плащания към Ти Ейч Труп Скандинавия, АПС, собственост на същият
собственик, както и на „ВАНИЗ'\ ЕООД на обща стойност: 3125,00евро (данъчна
основа 2500.00евро и 625.00евро ДДС), които са направени за покриване на
задълженията ,.ДИС ТРАНС“ ЕООД. В съдебно заседание, вещото лице внася корекция, че ползваният данъчен кредит
е в размер на 1420.80 лева. Допълва, че други плащания към фактурата №
147/15.03.2018 год. няма, като към 17.04.2018 год. по сметка 401
"задължения към доставчици" по партидата на ищцовото дружество задължението
е в размер на 5524.80 и има преведени 3000.00 лева. Уточнява, че ако ответникът
е заплатил остатъка от сумата по цитираната фактура на датската фирма за
задължение към ищеца, то ищецът е следвало да издаде фактура на ответника, а
такава в счетоводната документация няма.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви и неоспорени от страните. Съдът
кредитира експертното заключение, като изготвено от вещо лице, в чиято
компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява.
Приетото за установено от
фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК е допустим, доколкото е предявен
от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането си по издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
По същество, съдътъ намира предявения иск за доказан и основателен по следните
съображения:
За да се уважи предявения като
главен установителен иск с правно основание чл. 422
от ГПК ищецът, в конкретния случай е следвало да докаже наличието на твърдените договорни отношения
с ответника – сключен договор за доставка и услуги от 01.03.2018 год., елементите на договора, че е изправната страна - изпълнил е
точно и добросъвестно задълженията си,
наличие на вземане спрямо ответното дружество в претендирания размер и изискуемост, както и забава на
ответника за заплащане на дължимото парично задължение по всяка една от представените
фактури и претендирания размер
на вземането за забава. Ответникът, съобразно изложените твърдения в подаденото възражение пред
заповедното производство е следвало да установи изпълнение на задължението си
спрямо ищеца, респ. плащане на сумата от 4890.00 лева.
Предвид направено признание от
страна на ответната страна за дължимост на сумата от 4297.94 лева и събрания по
делото доказателствен материал, безспорно се установи по делото, че ищцовото
дружество дължи на ответното дружество сумата от 4297.94 лева. Спорно между
страните е дали ответникът дължи на ищеца сумата от 4890.00 лева, като остатък
по фактура 147/15.03.2018 год., плащането на която сума съдът е указал на
ответника, че следва да докаже.
Изхождайки от заключението на
вещото лице, според което по фактура № 147/15.03.2018 год. има плащане само на
3000.00 лева и неплатен остатък от 5524.80 лева, съдът намира, че тази сума не
е платена на ищцовото дружество от ответното такова. По делото не се събраха
доказателства, че тази сума, и по-конкретно сумата от 4890 лева, които ищецът
твърди, като платени чрез Ти Ейч Груп Скандинавия за "Ваниз" ЕООД са
действително платени за извършени услуги и дейности, отразени във фактура №
147/15.03.2018 год. От една страна, това е така, тъй като основавайки се на
заключението на вещото лице, няма издадена фактура от ищеца на ответника за
тази сума, от друга страна не се събраха доказателства за постигната
договореност между ищцовото и ответното дружество сумата дължима на ищеца да
бъде преведена от ответника на трето лице, в случая Ти Ейч Скандинавия. Съдът
намира, че от факта, че и двете търговски дружества - "Ваниз "ЕООД и "Ти
Ейч Скандинавия" са с един и същи представляващ, което не се спори от
страните, не може да се направи обоснован извод, че извършено плащане на едното
дружество е за покриване на задължения към другото дружество. Съдът не
кредитира съдържанието на приетото по делото официално уведомление, тъй като на
първо място, като частен документ, то има формална доказателствена сила, която
не обвързва съда и чието съдържание не се подкрепя от останалия събран
доказателствен материал. В самото писмо липсва конкретика кое точно задължение
следва да се погаси със сумата от 2500 евро, като е посочен двумесечен период
на възникването му. На следващо място, самото уведомление е от дата 01.02.2018
год. - чисто темпорално невъзможно е то да удостоверя, че на 02.05.2018 год.,
три месеца след съставянето на уведомлението, е извършено плащане на
задължение.
С оглед гореизложеното, съдът
намира предявяният главен иск за основателен, от което следва, че и акцесорния иск
за заплащането на лихва също е основателен.
С оглед изхода на спора ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати направените по настоящото
производство разноски от ищеца на обща стойност 1121.52 лева, от които 221.52
лева платена държавна такса, 200.00 лева депозит за вещо лице и 700.00 лева
адвокатско възнаграждение. Ответното дружество следва да заплати и направените
от ищеца в хода на заповедното производство по частно гр.дело 3435/2018 год. по
описа на РС Сливен разноски в размер на общо 914.00 лева, от които 184.00 лева
заплатена държавна такса и 730.00 лева платено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„ДИС ТРАНС” ЕООД с ЕИК BG202144293, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Стефан
Серткостов” № 3А ДЪЛЖИ на „ВАНИЗ” ЕООД, ЕИК
BG203314442, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Поп
Харитон” № 2, сума в размер на 9187.94 лева /девет хиляди сто осемдесет и седем
лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща неизпълнено задължение по фактура № ********** от 01.03.2018 г. с падеж 09.03.2018 г., фактура № ********** от 15.03.2018 г. с падеж 15.03.2018 г., фактура № ********** от 20.03.2018 г. с падеж 30.03.2018 г. и фактура № ********** от 01.05.2018 г. с падеж 02.05.2018 г.,
мораторна лихва за забава в размер на 290.33 лева /двеста и деветдесет лева и 33 ст./, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 12.07.2018 г..
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК „ДИС ТРАНС” ЕООД с ЕИК BG202144293, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Стефан
Серткостов” № 3А ДА ЗАПЛАТИ „ВАНИЗ”
ЕООД, ЕИК BG203314442, със
седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Поп Харитон” № 2,
представлявано от Таня Николова Хинкова сторените от последния разноски в размер на 2035.52
лева. /две хиляди тридесет и пет лева и 52 ст./, от които 1121.52 лева,
сторени в настоящото исково производство и 914.00 лева, сторени в заповедното
производство по ЧГД № 3435/2018 г. по описа на РС Сливен.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: