Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.04.2019г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорският
районен съд ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
на пети февруари 2019
година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско
дело номер 110 по описа за 2018 година,
Производството е с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК.
Делото е образувано по
претенция за установяване на задължение на ответника Д.Т.Д. от страна на
„Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД – София за сумата от 500лева
главница, 297,84 лева договорна лихва за периода от 20.08.2014г. до
09.03.2016г., неустойка от 154,50лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране
на просрочено задължение в размер на 39,20лева, лихва за забава в размер на
29,71лева за периода от 09.03.2016г. до 11.08.2017г.
В
исковата си молба ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД излагат твърдения,
че са подали заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът Д.Т.Д. е възразила в
законоустановения срок. Основанието, на което искали да бъде издадена заповед
за изпълнение бил подписан Договор за кредит „Бяла карта" с № 415018, от
14 август
На основание чл.131 от ГПК назначеният особен представител на
ответницата адв.Х. представя писмен отговор в който заявява, че производството
по делото е по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК. Видно от
приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 4596/2017 г. по описа на PC Ст.
Загора е налице издадена заповед за изпълнение от 22.08.2017 г. по чл. 410 от ГПК, с която на ответницата е разпоредено да заплати на ищеца по настоящото
дело сумата 500 лв. за главница по договор за кредит Бяла карта
№415018/14.08.2014г., сумата 297,84 лв. договорна лихва от 20.08.2014г. до
03.09.2016г., сумата 154.50 лв, неустойка за неизпълнение на задължение, сумата
39.20 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране сумата 29.71 лв. лихва от
09.03.2016 до 11.08.2017г., ведно със законна лихва от 21.08.2017г.до изплащане
на вземането, както и сумата 75 лева разноски по делото. Поради това, че
заповедта е връчена на длъжницата при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, на
заявителя е дадено указание, че в 1-но месечен срок може да предяви иск за
установяване на вземането си. В законоустановения срок ищецът е предявил настоящия
иск, който се явява процесуално допустим и няма пречка да бъде разгледан по
същество. Оспорвала изцяло по основание и размер исковите претенции. Становище по обстоятелствата, на които се основавал иска и
възраженията й срещу него били следните: Ищецът твърдял в исковата си
молба, че между „Аксес Файнанс" ООД като Кредитор и Д.Т.Д. като
Кредитополучател бил подписан Договор за кредит „Бяла карта" с
№415018/14.08.2014г. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят
удостоверявал, че е получил и е запознат предварително с всички условия на
индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил
от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл.5 от Закона за
потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ
индивидуалните условия по кредита. Съгласно сключения договор за кредит,
Кредиторът се е задължил да предостави на ответника револвиращ кредит в
максимален размер на 500 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Vlsa, а
Кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Заедно с подписване на договора за кредит, Кредитодателят
бил предоставил на Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта
издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /Картоиздател/, ведно със запечатан
плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като Кредитополучателят можел
да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на
картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлявало изпълнение
на задължението на Кредитодателя да предостави заемната сума.
Оспорвала
изпълнението на това задължение от страна на Кредитодателя, Не
били представени доказателства за получаване на картата от Кредитодържателя.
Само подписването на кредитния договор не било достатъчно доказателства за
предаването й, тъй като съгласно т.5.1 от Приложение №1 следвало да е подписан
протокол за предавенето й на Картодържателя, удостоверяващ надлежното и
получаване от последния. Такъв протокол не е представен сред доказателствата по
делото. Ищецът твърдял, че ответницата
усвоила сума в общ размер на 500лв., като дължимата към настоящия момент
главница е в размер на 500лева. Оспорвала и
това твърдение. За доказването му също не се сочели доказателства. Ищецът
обосновавал активната си легитимация на основание сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. на основание чл. 99
от ЗЗД и Приложение № 1 към него от Г0.06.2017г. между ,Дксес Файнанс"
ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД,
ЕИК *********, по силата, на който вземането било прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Съдебната практика приема, че направено изявление
за предсрочна изискуемост в хода на съдебното производство, чрез връчване на ИМ
и приложенията, не следва да се пренебрегва, и че връчването им санира липсата
на уведомление за цесия. В случая обаче, книжата по делото се връчват на
назначен особен представител на ответника, осъществяваш процесуално
представителство. Последният не разполага с правомощия да приема материално
правни изявления, за които законът изиска да достигнат лично до длъжника или
упълномощено от него лице. Ищецът твърди в ИМ, че на 03.09.2016 г. е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, поради изпаднала забава в плащането на
минимална погасителна вноска с повече от 10 дни. Това е основание за настъпване
на предсрочна изискуемост на основание чл.21 ал.1 от кредитния договор, като
обявяването и се извършва по някои от начините, посочени в чл.27, а не настъпва автоматично,
както сочи ищеца. По делото не са представени доказателства за извършено
уведомление по чл.27 от договора. За настъпването на автоматична предсрочна
изискуемост са предвидени други условия-тези по чл.21 ал.2 от договора,
твърдения за които няма в ИМ. В условията за прекратяване на договора /раздел
VIII/ е предвидено, че същия се прекратява след като е обявен за предсрочно
изискуем, но и при условието да са погасени всички задължения на
Кредитополучателя /чл.23, ал.1, т.4/. Имайки предвид това условие, след като
ищецът твърди, че ответницата не е погасила задълженията си по картата, процесния
договор не се явява прекратен на това основание. Не са налице доказателства за
наличие и останалите условия за прекратяване посочени в чл.23, ал.1, т.1,2,3,5
и 6. При наличие на действащ договор и ненадлежно упражнено право да се обяви
същия за предсрочно изискуем, считам претенцията за неоснователно предявена.
Ответникът дължал договорна лихва, в размер посочен в договора, която се
начислявала ежедневно. В настоящия случай начислената договорна лихва била в
размер на 297.84 лв., за периода от 20.08.2014г. датата на първата транзакция
по кредитната карта до 03.09.2016г. датата на настъпване на предсрочна
изискуемост.Поради липса на доказателства, за това кога е извършена първата
транзакция, както и за това как е определена датата на настъпилата предсрочна
изискуемост, оспорвам тази претенция по размер. В случай, че Кредитополучателят
не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения
договор, страните договорили задължение на ответника да представи на
Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за
което между Кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство със
срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство
възниквало при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение
на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от
страна на Кредитополучателя, същият дължал на Кредитора неустойка в размер на
10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение
за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на
задължението, на шесто число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на
следващия месец, поради което на Кредитополучателят била начислена неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 154.50лв. Уговорена по този
начин тази неустойка е в отклонение на функциите й предвидени в чл.92 ЗЗД,
което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.
26, ал.1 ЗЗД . Законът дава воля на страните свободно да определят съдържанието
на договора, но това съдържание не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави.Уговарянето на поръчителство, като
допълнително обезпечение при настъпване на забава в плащанията е в противоречие
с чл.33, ал.1 Закона за потребителския кредит, според която разпоредба
кредиторът има право само на лихва върху платената в срок сума за времето на
забавата, а по ал.2 - само законната лихва. В конкретния случай, от начина по
който е уредено задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на
поръчител, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със
значителни затруднения, тъй като изискванията към поръчителя са многобройни,
като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен
срок информация. Характерът на информацията е свързан и с получаване на
информация от различни държани институции / трудова заетост, трудов стаж и
трудово възнаграждение, кредитна история, свързана със справка от БНБ/.
Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на
кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по
начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. Уговорената парична
неустойка, няма как да улесни събирането на кредита доброволно и в същото време
не е адекватна да обезпечи разходите по принудителното събиране. Напротив,
начислената неустойка увеличава дълга на заемателя и води до затрудняване
доброволното му погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално
принудително събиране. Всичко това навежда на извод, че целта на неустойката е
неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на закона. Разпоредбите на
договора за кредит предвиждали, че в случай, че Кредитополучателят не погасял
текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият бил длъжен да
предостави на Кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство, така и да
заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за
частично погасяване на задължението му в три дневния срок до предоставяне на
обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15%
от максималния кредитен лимит, ответникът дължал на Кредитодателят разходи за
действия по събиране на задължението в размер на 2,50лв. за всеки ден до
заплащане на сумите, както и такса в размер на 120/сто и двадесет/ лева,
включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на Кредитополучателя. В настоящия случай, Д.Т.Д. дължала разходи и такса за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 39.20лева.
Договорната клауза,от която произтича тази претенция също противоречи на чл.33,
ал.1 ЗПК. Твърденията на ищеца сочат, че уговорената предпоставка за
начисляване на такси и разходи е единствено забавата на длъжника. Според
цитираната разпоредба, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата /чл.33, ал.1 ЗПК/.Поради това уговорката, от която произтича вземането за такса за разходи,
води до извод за нейната нищожност. Освен това, конкретната уговорка
противоречи и на чл.10а, ал.4 ЗПК, която също е с императивен характер.
Кредиторът може да събира само такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит /чл.10а, ал.1 ЗПК/. От твърденията
в исковата молба не може да се направи несъмнен извод за такъв характер на
начислената такса, доколкото не се изброяват извършените дейности или
допълнителни услуги в полза на кредитополучателя. Моля, да постановите решение,
с което да отхвърлите исковите претенции като неоснователни и недоказани.
В
постъпила преди съдебно заседание писмена молба, процесуалният представител на
ищцовото дружество юриск.Александрова поддържа изцяло исковата претенция и моли
за присъждане на направените по делото разноски.
За
ответника в съдебно заседание се явява назначената й за особен представител
адв.Х., която поддържа представения писмен отговор - моли претенцията да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Съдът като обсъди събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
Видно от
материалите по приложеното ч.гр.д.№ 4596/2017г. по описа на Старозагорския
районен съд се установява, че на 21.08.2017г., ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника - ответник в
настоящото производство. По образуваното дело Старозагорският районен съд е
издал заповед за незабавно изпълнение № 3034 от 22.08.2017г. с която е
разпоредил на длъжника да заплати поисканите със заявлението суми, а именно: сумата
от 500лева за главница, 154,50лева неустойка, договорна лихва от 297,84 лева от
20.08.2014г. до 09.03.2016г., 39,20лева разходи и такси за извънсъдебно
изпълнение, законна лихва за забава от 29,71лева от 09.03.2016г. до
11.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.08.2017г. както
и 75лева разноски по делото. Длъжникът не е открит на постоянния адрес, като в
месечния срок е заведен установителен иск.
Съдът намира, че
исковете на ищцовото дружество да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца търсените суми, са изцяло неоснователни и недоказани
и като такива следва да бъдат оставени без уважение.
От договор за кредит
"Бяла карта" от 14.08.2014г., ведно с приложение № 1 се установява,
че "Аксес Файнанс" ООД като кредитодател е предоставил на ответника
като кредитополучател, револвиращ кредит в максимален размер на 500 лв., под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта с № 415018 Access Finance /iCard/Visa, която е получена от
кредитополучателя при подписване на договора.
В подписаното от страните
по договора Приложение № 1 към договор за кредит "Бяла карта" да
уговорени условията за ползване на международна платежна карта White
Card/Access Finance /iCard.
Видно от представения по
делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2016г.,
"Аксес Файнанс" ООД, в качеството на продавач, – цедент е прехвърлило
на "Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД, в качеството на
купувач – цесионер, вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на
ЗЗД и ТЗ и от договори за потребителски кредит по смисъла на ЗПК, сключени от
продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, като е
посочено, че вземанията, ще се индивидуализират в Приложение № 1, неразделна
част от договора. Видно от Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/, кредитодателят е цедирал на ищеца процесното си вземането
към ответника.
Видно от представеното
Потвърждение за сключена цесия на осн. чл.99,ал.3 ЗЗД, "Аксес Файнанс"ООД
е потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани от "Аксес Файнанс"ООД
на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, като
потвърждението е част от Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.
С оглед изпълнение на
задължението на упълномощителя по чл.99,ал.3 ЗЗД във връзка със сключен договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2016г. "Аксес Файнанс"
ООД е упълномощило ищеца да уведоми всички длъжници по всички вземания на "Агенция
за контрол на просрочени задължения"ООД по рамковия договор, сключен на 11.11.2016г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От събраните по делото
доказателства се установи, че между ответника и "Аксес Файнанс" ООД е
възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен между тях договор
за кредит. Въз основа на така възникналото договорно правоотношение "Аксес
Файнанс"ООД е изпълнил задължението си да предостави на ответника кредитна
карта с лимит от 500лв., като срещу това задължение ответникът се е задължил да
връща усвоените суми. Впоследствие вземанията по процесния договор за кредит са
валидно прехвърлени на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД
по силата на договор за цесия от 11.11.2016 г. Спрямо ответника цесията има
действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва от нормата на чл.99,ал.4 ЗЗД. От представените по делото доказателства се установява, че цедентът е
упълномощил цесионера да уведомява всички длъжници по всички вземания на
"Аксес Файнанс" ООД по рамковия договор, сключен на 11.11.2016г.
По делото не са
ангажирани доказателства съобщение за извършената цесия да е достигнало до
длъжника.
Обстоятелството, че
пратката не е потърсена от получателя не е автоматично свързано с настъпването
на неблагоприятни правни последици за последния, а именно приемане, че е налице
редовно връчване на същата. Доставката на препоръчани пощенски пратки е услуга,
подробно регламентирана с Общите условия на Договора с потребители на
универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от
"Български пощи" ЕАД /ОУ на ДПУПУППП/ - чл. 44 и чл. 53. Задължение
на доставчика е да връчи пратката, а в предвидените в ОУ хипотези - да остави
писмено служебно известие в пощенската кутия с покана получателят да се яви в
пощенската служба. Оставянето на известие в пощенската кутия от пощенския
оператор не е равнозначно на връчване, тъй като няма законодателно предвидена
фикция, че непотърсената пратка е връчена.
Действително в чл. 27,
ал. 1 от Договора е уговорено, че всички извлечения, уведомления, покани и
други документи, свързани с изпълнението на договора изпратени от кредитора на
последно декларирания от потребителя адрес се считат за валидно получени от
него. В ал.2 е посочено, че кредитополучателя се задължава да уведоми
кредитодателя при промяна на данните в срок от 3 дни.
За да е в съответствие с
принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора обаче, тази
клауза следва да съдържа определени предпоставки и/или фактически констатации,
при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа. Единствената
конкретна предпоставка, съдържаща се в посочената договорна клауза, при която
би могло да се приеме, че съобщението е връчено редовно, е когато адресът на
потребителя е променен и последният не е уведомил кредитора за новия си адрес.
В настоящия случай обаче тази хипотеза не е налице, тъй като липсват
доказателства ответникът изобщо да е променял адреса си.
При липса на ясно
разписани други предпоставки, при които кредиторът може да счита, че опитът му
за връчване представлява полагане на дължимата грижа съдът приема, че не е
налице фингирано връчване на съобщения, съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 1
от Договора за кредит "Бяла карта".
По тези съображения съдът
намира, че волеизявлението на цедента чрез цесионера по чл.99,ал.3 ЗЗД,
направено в периода преди образуване на ч.гр.д. № 4596/2017г. по описа на РС-Стара
Загора не е достигнало до длъжника, което е пречка цесията да породи действие
спрямо последния.
Съдът намира за неоснователни
оплакванията на ищеца относно изводите на РС досежно уведомяването на длъжника
за извършената цесия на вземанията, произтичащи от договора за кредит"Бяла
карта"чрез връчване на препис от исковата молба с приложенията на
назначения особен представител на ответника.
В настоящото производство
въззиваемият е бил представляван от назначен от съда представител, след
провеждане на процедура по чл.47 ГПК, на който са били връчени съдебните книжа.
Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за
прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД, не се
е стигнало и предаването на уведомлението на процесуалния представител на
ответника не може да се приравни на надлежно уведомяване на длъжника, поради
особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл.47,ал.6 ГПК, представител.
С оглед на
гореизложеното, съдът приема, че длъжникът не е бил валидно уведомен от цедента
за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор–ищеца, поради което правата
на същия да търси вземанията си от ответника са непротивопоставими на длъжника.
Окръжен съд счита, с оглед изложените съображения, че предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение като такива.
С оглед ангажирането на особен представител на
разноски на ищеца, разноски в производството не следва да бъдат присъждани.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ уважение като неоснователни претенциите на „Агенция
за контрол на просрочени задължения”ООД, ЕИК *********, гр.София, бул.”Васил
Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел
Янчев Кънчев, чрез процесуалния представител юрисконсулт Десислава Александрова,
съдебен адрес ***, против Д.Т.Д. ЕГН ********** ***, съдебен адрес чрез адв.Д.Х.
***, назначена за особен представител, за признаване за установено дължимостта
на присъдените със заповед № 3034/22.08.2017г. по ч.гр.д.№ 4596/2017г. по описа
на Старозагорския районен съд суми в размер на 500лв. за главница, 297.84лв.
договорна лихва за периода от 20.08.2014г. до 09.03.2016г., 154,50лв. неустойка
за неизпълнение на задължение, 39,20лв. такса разходи и такси за извънсъдебно събиране,
29.71лв. лихва за забава от 09.03.2016г. до 11.08.2017г., по Договор за кредит
„Бял карта” № 415018 от 14.08.2014г. сключен между "Аксес файнанс"
ООД и Д.Т.Д., ЕГН ********** и законната
лихва върху главницата от 21.08.2017г. до окончателното
заплащане на сумата, както и направените по него разноски от 75лева.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: