Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1056
гр.Бургас, 08.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на тридесет и първи юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 2503 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
Т.Г.Д. с ЕГН: **********,***, срещу Наказателно постановление № 17-0769-006491/29.01.2018г., издадено от Началник Група в Сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 150 ЗДвП, на основание чл. 177, ал.1, т.2,
предл.първо ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 300 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като се оспорва фактическата обстановка,
отразена в наказателното постановление.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от процесуален представител адвокат, който
поддържа жалбата, ангажира гласни доказателствени средства посредством водени свидетели.
Административнонаказващият орган –
ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП” - надлежно призован не изпраща представител. В
съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за
отхвърляне на жалбата. Прави се доказателствено искане за разпит на служител от
Сектор „ПП”. Други доказателства не се ангажират и не се иска събирането им от
съда.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 20.12.20017 г., около 13,30 часа, Т.Д. управлявал лек автомобил
„Алфа Ромео“ с рег.№****, в ****. В колата на предната дясна седалка заедно с
него бил и свидетелят Никола Тодоров. По същото време в гр.Бургас, кв.Изгрев
били на работа и свидетелите К.К. и А.И. – полицейски служители при Пето РУ при
ОД на МВР Бургас. Св.К. забелязал жалбоподателят, който управлявал автомобила,
поради което тръгнал след него със служебния автомобил и го спрял за проверка
пред блок 59 в ж.к.“Изгрев“. Непосредствено след спирането на управлявания от
него автомобил, Т.Д. се прехвърлил от шофьорското място на задната дясна седалка,
като минал между двете предни седалки. Това станало пред погледа на полицейските
служители, които констатирали този факт. Било поискано съдействие от Сектор
„Пътна полиция“, при което на място пристигнал дежурен екип, сред който бил и К.Д.,
който към този момент бил служител на Сектор „Пътна полиция“. По време на
проверката било установено, че Д. бил неправоспособен водач, тъй като е загубил
придобитата от него правоспособност, поради отнемане на всички контролни точки,
за което му е била издадена ЗППАМ №70003/2010 г. на Сектор „Пътна полиция“на
основание чл.171, т.4 от ЗДвП, връчена му на 05.01.2010 г. За направените
констатации последният съставил АУАН № 17-0769-006491 /бл.№029758/ от
20.12.2017 г., в който като нарушена била посочена разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя, след което му бил
предявен и връчен за запознаване. Последният го разписал, като вписал
възражения, че не той е управлявал процесния автомобил.
Сезиран с преписката, АНО констатирал, че са налице достатъчно доказателства подкрепящи констатираното нарушение, а именно, че Д. управлявал след като бил неправоспособен водач поради отнемане на всички контролни точки, поради което и било издадено атакуваното понастоящем наказателно постановление, с което за нарушение по чл. 150 ЗДвП, на основание чл. 177, ал.1, т.2, предл.първо ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 300 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства на свидетелите К., И., Д. и частично на показанията на св.Т., събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира. Полицейските служители са присъствали непосредствено при осъществяване на административното нарушение от страна на Т.Д. и са възприели, че именно той е управлявал лекия автомобил, а в колата освен него единствено е бил св.Н. Т.. Те са видели и как жалбоподателят се е прехвърлил от шофьорското място на задната седалка, което действие вероятно е било провокирано с оглед угрозата от последваща отговорност поради липсваща правоспособност. Съдът кредитира показанията на св.Тодоров само дотолкова, че същият е бил на в колата заедно с жалбоподателя във въпросния ден, но в останалата им част, както и показанията на св.К., съдът не взема предвид при формиране на крайните си фактически изводи. Те противоречат на останалата доказателствена маса и са изложени единствено с цел подкрепа на защитната теза на жалбоподателя. Нещо повече, настоящият съдебен състав намира, че св.К. дори не е бил по време на въпросния инцидент. Ето защо, БРС намира, че възраженията на Д. касателно неправилно установена фактическа обстановка в НП, тъй като въпросния ден не бил карал лекия автомобил, съдът намира за неоснователни и недоказани.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с изключение на едно- посоченото и от защитата възражение за невключване на повторността в АУАН. Те са съставени от компетентни органи и при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН, в кръга на тяхната компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Установените фактически обстоятелства са описани подробно в акта и наказателното постановление.
Разпоредбата на чл. 150 ЗДвП предвижда, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
В конкретния случай беше установено по несъмнен начин, че Т.Д. е управлявал на 20.12.20017 г., около 13,30 часа лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег.№*** в гр.Бургас, ж.к. „Изгрев“. Установено е и че същият е неправоспособен, тъй като му били отнети по административен ред всички контролни точки заради нарушения на правилата за движение, за което била издадена и ЗППАМ №70003/05.01.2010 г., която е връчена на Д. на същата дата. Следователно същият е осъществил, както обективите, така и субективните признаци на административното нарушение.
Според разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП се наказва с глоба от 100 до 300 лв. лице, което управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Съдът счита,
че правилно АНО е индивидуализирал размерът на наказанието в максимален размер,
предвиден в закона. В конкретния случай, видно от справката за нарушител/водач Д.
е многократно санкциониран за широка гама нарушения на правилата за движение по
пътищата, като очевидно налаганите спрямо него наказания не са изиграли своята
превантивна и превъзпитателна цел. Множеството предишни нарушения завишават
обществената опасност на извършеното и обуславят налагане на наказание в
завишен размер.
Съобразявайки горните принципни положения, съотнасени към конкретиката на казуса, съдът счита, че в случая АНО правилно и законосъобразно е отмерил точния размер на наложеното наказание.
Въпросното нарушение не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая както стана дума - конкретното деяние не само че не се отличава като такова с по-ниска степен на обществена опасност, а тъкмо напротив, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените на водача наказания
са правилно и законосъобразно индивидуализирани, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0769-006491/29.01.2018г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция” към
ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 150 ЗДвП, на основание чл. 177, ал.1, т.2,
предл.първо ЗДвП, на Т.Г.Д.
с ЕГН: **********е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 300
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно
с оригинала: Г.Ст.