ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 561
Бургас, 16.05.2016 г.
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Окръжен съдия : Павел Ханджиев
като разгледа т. д. № 476/2014 г., съобрази следното:
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на “Търговска банка Д” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, бул. Ген. Тотлебен № 8, представлявано по пълномощие от юрисконсулт Искра Андреева, против следните ответници: (1) “С. В. Пропърти инвест” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Любен Каравелов № 12, вх. В, ет. 4, ап. 7, представлявано от управителя Ц.В.; (2) С.С.В., ЕГН **********,*** и (3) Ц.П.В., ЕГН **********,***. Иска се установяване на осн. чл. 422 ГПК, че ответниците дължат на ищеца солидарно парични суми във връзка с договор за кредит № 644/04.04.2008 г.
В хода на производството е открито производство по несъстоятелност на ответника “С. В. Пропърти инвест” ООД и делото е спряно на осн. чл. 637, ал. 1 ТЗ и чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК (по отношение на ответниците физически лица). След служебна справка е установено, че дружеството е обявено в несъстоятелност по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ с решение от 14.11.2014 г. по т.д.н. № 330/2014 г. на БОС. Вземането на банката-ищец е предявено в несъстоятелността и е прието от синдика. Длъжникът е възразил против приемането на вземания по договора за кредит от 2008 г., но възражението му е счетено за неоснователно и списъкът на приети от синдика вземания е одобрен с определение № 16.03.2016 г. по т.д.н. № 330/2014 г. на БОС.
С определение по настоящото дело от 23.03.2016 г. производството е възобновено на осн. чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ и продължава с участието на синдика на дружеството, обявено в несъстоятелност.
Относно размяната на книжата и редовността на исковата молба:
Съдът констатира, че съдебните книжа са разменени редовно в съответствие с процедурата, регламентирана в чл. 365-378 ГПК. В определените от закона срокове (преди спирането на производството) ответниците са отговорили на исковата молба. Ищецът е представил допълнителна искова молба. След възобновяването на производството допълнителната искова молба е връчена на ответниците и синдика с възможност за допълнителен отговор. Постъпил е допълнителен отговор само от ответницата Ц.В., който е просрочен. Това обстоятелство е съобщено на страната, която не е поискала възстановяване на срока. Всяка от страните е получила преписи от представените доказателства. Исковата молба е редовна в съответствие с изискванията на чл. 127-128 ГПК. В трите отговора се съдържат идентични възражения за нередовност на исковата молба, които са неоснователни.
Относно допустимостта на исковете:
Макар и включено в изложението им против основателността на претенциите, ответниците Ц.В. и С.В. повдигат възражение против допустимостта на производството против тях: те се били задължили да отговарят солидарно като поръчители за задълженията на кредитополучателя, а поръчителството било прекратено поради изтичане на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Договорът за банков кредит № 644/04.04.2008 г. е сключен между банката-ищец, ответникът “С. В. Пропърти инвест” ООД, като кредитополучател, и ответницата С.В., наричана в договора съдлъжник. С Анекс № 1 от 16.12.2009 г. като съдлъжник се задължила и ответницата Ц.В.. По силата на чл. 1.5 от договора и чл. 1.5. от анекса съдлъжниците се задължили да отговарят солидарно заедно с кредитополучателя за изпълняване на задълженията му - “изцяло във всяко и всички задължения … в пълен обем и солидарно”. Съдът приема, че между банката и ответниците (без кредитополучателя) не е сключен договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 и сл. ЗЗД. Съдлъжниците са встъпили в дълга на кредитополучателя осн. чл. 101 ЗЗД и отговарят солидарно с него за задълженията към банката. И при поръчителството, и при встъпването в дълг отговорносттта към кредитора е солидарна. Отликите между встъпването в дълг и поръчителството се свеждат до това, че, първо, встъпилият в дълг отговаря на същото правно основание, по което дължи първоначалният длъжник, а поръчителят отговаря на собствено основание, като отговорността му е гаранционно-обезпечителна, и, второ, че задължението на поръчителя е винаги акцесорно по отношение на главното задължение. В случая договорът за кредит не съдържа изрични клаузи за това, че солидарните длъжници поемат задължения като поръчители, а и по същество липсват уговорките, характерни за договор за поръчителство. Изразена е ясно воля ответниците (без кредитополучателя) да встъпят в дълга му, т.е. да се задължат заедно и наред с него към банката, на осн. чл. 101 ЗЗД. При това положение правилото на чл. 147 ЗЗД е неприложимо, а възражението за недопустимост на производството - неоснователно.
Ответниците не са повдигнали други възражения за недопустимост на производството. Служебно от съда не се установяват процесуални пречки или липса на процесуални предпоставки за разглеждане на спора по същество. След извършването на служебната проверка по изисканото ч.гр.д. № 9153/2013 г. по описа на Районен съд Бургас, по което е била издадена заповед за изпълнение, се установява, че срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на иска е спазен.
Проект за доклад:
С исковата молба ищецът “Търговска банка Д” АД заявява следните факти и искания.
По ч.гр.д. № 9153/2013 г. по описа на РС Бургас по заявление на банката-ищец била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК против тримата ответници за солидарно плащане на следните суми: 197106 евро - неизплатена главница по Лимит Б на Договор за кредит № 644/04.04.2008 г. и анекси към него; 2529,53 евро - възнаградителна редовна лихва за периода 25.09.2013 г. - 16.10.2013 г.; 21036,54 евро - възнаградителна просрочена лихва за периода 25.04.2013 г. - 16.10.2013 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата та подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.10.2013 г.). На кредитора били присъдени разноските в заповедното производство. Бил издаден изпълнителен лист. Срещу издадената заповед за изпълнение постъпили писмени възражения от тримата длъжници, поради което кредиторът търси установяване на вземането с иск по чл. 422 ГПК въз основа на следните фактически твърдения.
С договор за кредит № 644/04.04.2008 г. банката-ищец предоставила на дружеството-ответник кредит, състоящ се от два кредитни лимита - А и Б. Като съдлъжник по договора се задължила ответницата С.В.. Кредитът по Лимит Б бил в размер на максимум 200000 евро с краен срок за издължаване до 25.03.2010 г. и с възможност за удължаване до 25.03.2011 г. С анекси №№ 1 и 2 срокът за издължаване на този лимит бил удължен до 25.03.2013 г. С анекс № 1 като съдлъжници встъпили ответниците Ц.В. и С.В..
Кредитен лимит Б бил отпуснат за финансиране на СМР, довършителни работи, инфраструктура и обзавеждане на ваканционно селище “Чери гардън” в м. Кору дере, с. Кошарица, Община Несебър. В чл. 3 от договора за кредит се съдържат уговорки за дължими от кредитополучателя лихва разноски и начина на определянето им, които уговорки са били изменяни с анекси.
Кредитът по кредитен лимит Б бил усвоен в пълен размер в периода от 24.06.2008 г. до 25.09.2008 г. Съдлъжниците се задължили да погасяват кредита на вноски, които били променяни неколкократно с различните анекси. Съгласно Анекс № 7 издължаването на главницата е трябвало да стане на три равни вноски от по 65702 евро, дължими и платими от 25.01.2013 г. до 25.03.2013 г. Тези вноски не били платени. На 07.06.2013 г. кредитополучателят направил последно пълно погасяване на вноската за лихва по кредита, дължима на 25.03.2013 г. На 11.06.2013 г. било направено частично плащане на вноската ма лихва, дължима на 25.04.2013 г. Оттогава кредитополучателят и съдлъжниците са в трайно просрочие за плащанията по лихвата на кредита. От датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК банката спряла начисляването на договорни лихво по Лимит Б.
Ищецът отправя искане да бъде постановено съдебно решение, с което да се приеме за установено, че по силата на Договор за кредит № 644/04.04.2008 г. и анекси към него ответниците му дължат солидарно сумите:
(1) 197106 евро - неизплатена главница;
(2) 2529,53 евро - възнаградителна редовна лихва за времето от 25.09.2013 г. до 16.10.2013 г.;
(3) 21036,54 евро - възнаградителна просрочена лихва за времето от 25.04.2013 г. до 16.10.2013 г. и
(4) законната лихва върху главницата от 17.10.2013 г. до изплащането.
Претендира разноските в заповедното и в исковото производство.
Ответниците “С. В. Пропърти инвест” ООД, Ц.В. и С.В. са представили отделни писмени отговори на исковата молба, които имат идентично съдържание. Оспорват основателността на претенциите.
И тримата ответници повдигат следните възражения:
Претенцията била недоказана по размел. Изготвеното от банката извлечение не доказвало размера на вземането.
Кредитополучателят не бил усвоил всички суми по главницата по договора за кредит. Отделно от това заплатило по-висок размер лихви от реално дължимите.
Уговорките в договора за дължими от кредитополучателя такси (чл. 3, ал. 2-6) и за дължими лихви, такси и комисионни, неуговорени изрично между страните, съгласно действащи тарифи (чл. 3, ал. 7) били нищожни поради противоречие със закона и с правилата на морала. Клаузата по чл. 3, ал. 7 от договора противоречала на чл. 58, ал. 2 ЗКИ, според който всички разходи по кредита следва да бъдат точно и изчерпателно посочени. В резултат на прилагането на тези нищожни клаузи “голяма част от плащанията” били отнесени към погасяване на незаконно определени такси и комисионни за неизвършени услуги, респ. за по-високи от реално договорените лихви.
Кредитополучателят бил заплатил на банката по договора за кредит не по-малко то 358000 евро, но не му било ясно как банката е погасявала задълженията му по двата кредитни лимита, в каква последователност и по кои пера. Допуска, че са погасявани единствено недължими такси и комисионни и наказателни лихви, без да се съобразява правилото на чл. 76 ЗЗД.
Възразява, че били нищожни клаузите на чл. 1 от Анекс № 1, Анекс № 4 и Анекс № 5, с които се разрешава еднократно усвояване на сума за погасяване на просрочени задължения. По този начин се заобикалял закона и се стигало до капитализиране на главницата чрез прибавяне към същата на вече изтекли лихви. Към датата на анексите липсвала Наредба на БНБ, която да регламентира кога е допустимо олихвяване на изтекли лихви, поради което тези клаузи били в противоречие с чл. 10, ал. 2 ЗЗД.
Възразява, че възнаградителните и наказателните лихви били погасени по давност.
Повдига евентуално възражение за прихващане. Твърди, че е платил на банката без основание сумата 70000 евро, представляваща сбор от такса за управление, такса ангажимент, сумата 6000 евро, удържана на осн. чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора за кредит, както и всички комисионни и такси, удържани служебно от банката въз основа на нищожни договорни клаузи.
Само ответниците Ц.В. и С.В. са възразили следното:
Те нямали качеството на съдлъжници на кредитополучателя. В случая не било налице встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 ЗЗД, тъй като към момента на подписване на договора не съществувало задължение на първоначалния длъжник. Възникването му било обусловено от предпоставки, които не били настъпили. Поради това клаузата за встъпване на ответниците била нищожна поради липса на предмет.
Ищецът е представил допълнителна искова молба. С нея е оспорил възраженията на ответниците, без да е въвел нови фактически обстоятелства.
Ответниците не са представили допълнителни отговори.
Синдикът на “С. В. Пропърти инвест” ООД (в несъстоятелност) Д.М.К. не е изразила становище.
Предявени са обективно и субективно съединени искове на осн. чл. 422 вр. чл. 417, т. 2 ГПК.
Иска се установяване на съществуването на вземания на банката-ищец, които са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, а именно: че ответното дружество като кредитополучател и останалите ответници като съдлъжници дължат солидарно на ищеца процесните суми по договора за кредит и анексите към него.
Всяка от страните съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е длъжна да установи фактите и обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си.
Ищецът дължи доказване на твърденията си за изискуемост на задълженията по договора за кредит, за размера на отделните си вземания, за редовността на представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните си книги, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение. Ответниците дължат доказване на възраженията си за нищожност на отделни договорни клаузи, за погасяване на вземанията за лихви по давност и за прихващане.
Относно исканията на страните:
Ищецът е представил писмени доказателства, които следва да се допуснат.
Изискано е от РС Бургас ч. гр. д. № 9153/2013 г. с оглед проверка допустимостта производството. Делото следва да се приложи като доказателство.
Основателно е искането за извършване на съдебно-икономическа експертиза по въпросите на ищеца в исковата молба, както и по въпросите на ответниците, съдържащи се в техните отговори, без тези, които са свързани с правоотношението, свързано с кредитен лимит А, който е извън предмета на делото.
Неоснователно е искането на ответниците за задължаване на банката да представи “пълно извлечение от счетоводните си книги, в които е отразено обслужването на задълженията по кредитен лимит А и кредитен лимит Б”. Кредитен лимит А е извън предмета на делото, а обслужването на кредитен лимит Б и редовността на счетоводното му отразяване ще се установи чрез експертизата.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 374 от ГПК вр. чл. 422 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за 21.06.2016 г. от 10 часа.
Да се призоват страните и синдика като им се изпратят преписи от настоящето определение.
СЪОБЩАВА на страните и на синдика проекта за доклад по делото.
ДОПУСКА представените от ищеца писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 9153/2013 г. по описа на РС Бургас.
ДОПУСКА извършването на съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да даде заключение по въпросите на ищеца в исковата молба и на ответниците в отговорите, без тези, които са свързани с правоотношението, свързано с кредитен лимит А
Експертизата да се извърши от вещото лице Тонка Джалева след внасяне на депозит в общ размер от 800 лв: 350 лв от ищеца и по 150 лв от всеки от ответниците в 3-дневен срок от съобщението.
Определението не може да се обжалва.
Окръжен съдия :