Решение по дело №153/2024 на Административен съд - Силистра

 

Производството е образувано по жалба на Р. Н. Р. от [населено място], подадена чрез представител по пълномощие адв.Т. С. от АК-Силистра, против Заповед №ЗК-772/25.04.2024г. на кмета на Община [населено място], с която на основание чл.225а ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е наредено премахване на незаконен строеж: „Басейн с приблизителен обем 45-48 кубични метри“; с местоположение - поземлен имот (ПИ):68299.501.199 по КККР на [населено място], [улица], като изпълнен без разрешение за строеж, в нарушение на чл.148 ал.1,вр. с чл.147 ал.1 т.4 ЗУТ. Поземленият имот ведно с постройките в него, е придобит по време на брака на оспорващия, в режим на съпружеска имуществена общност, с Т. Й. Р. (л.48), която в съдебно заседание е поискала конституирането ѝ като жалбоподател, което е уважено, в хипотезата на необходимо другарство по чл.216 ал.2 ГПК. С жалбата се твърди, че съгласно чл.147 ал.1 т.4 ЗУТ, за басейн с обем до 100 куб.м. в оградени поземлени имоти, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж. Оттук се извежда довод, че поставянето на басейна не представлявало строителна дейност, попадаща под регулацията на ЗУТ, което ирелевирало посоченото от органа правно основание за оспореното административно разпореждане. Басейнът бил преместваем/подвижен обект и нямал характер на трайно прикрепена към терена сграда, което го извеждало от регламентацията на инвестиционното проектиране и разрешаване на строителството по ЗУТ. Последното сочело на материална незаконосъобразност на оспорената заповед, издадена на основание чл.225а ЗУТ. С оглед на тези оплаквания жалбоподателите настояват за нейната отмяна и присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата - Кметът на Община [населено място], не се представлява и не депозира становище по оспорването.

Производството е по реда на чл.215 ал.1, във връзка с чл.228 от Закона за устройство на територията и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Съдът, като обсъди изложените от жалбоподателите доводи и след преценка на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 АПК, прие следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт; от активно легитимирано лице (адресат на оспорената заповед); в законоустановения срок с чл.215 ал.4 ЗУТ. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед №ЗК-772/25.04.2024г. на кмета на Община [населено място], с която на основание чл.225а ал.1 ЗУТ, е наредено премахване на незаконен строеж:„Басейн с приблизителен обем 45-48 кубически метри“; с местоположение ПИ с идентификатор:68299.501.199 по КККР на [населено място], [улица], като изпълнен без разрешение за строеж, в нарушение на чл.148 ал.1, във връзка с чл.147 ал.1 т.4 ЗУТ.

От административната преписка се установява,че по подадена жалба от Р. Н. Р. в РДНСК-Силистра с твърдения за незаконна пристройка в съседен имот, е било указано на кмета на община [населено място], да разпореди извършване на проверка (и нова л.10-л.11), в засегнатите имоти с административен адрес: [населено място], [улица] (собственост на Г. Т. Г.) и №26 -собственост на жалбоподателите,видно от [нотариален акт], том II, рег.№1228, д.№132/2019г. (л.19-л.20).

На 28.03.2024г. е връчено и на двамата собственици (вж. известия за доставяне на л.14) уведомление, че на 02.04.2024г. от 9:00 часа ще бъде извършена проверка на място и по документи, на основание чл.223 ал.2 и ал.5 ЗУТ, в двата ПИ в [населено място]. Съставен е бил Констативен протокол от длъжностните лица по чл.223 ал.2 ЗУТ (л.15-л.16), с който са установени несъответствия с режима по ЗУТ за второстепенни постройки в двата имота, вкл. за процесния басейн с елипсовидна конфигурация и с параметри 4.00/8.00 метри, дълбочина мин.1.50 м. и приблизителен обем от 45-48 куб.метри. Жалбоподателят е съставил и подписал Декларация на същата дата (02.04.2024г.-л.21), посочвайки времето и начина, по който е изградил басейна, които обстоятелства са потвърдени в подадено възражение срещу КА №9/02.04.24г. (л.32-л.33) и в съдебно заседание на 03.07.2024г. (л.49-л.52), като с правно значение е признанието, че басейнът е построен след м.март. 2019г., което го изключва от хипотезите на §16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗУТ(Обн.ДВ,бр.82/2012г.,посл.изм.ДВ,бр.6/23г.), свързани с преценка за неговата „търпимост“.

Съставен е Констативен акт (КА)№9/02.04.24г. от служители за контрол по строителството в община Силистра, които определили процесния строеж като такъв от VI категория, съгласно чл.137 ал.1 т.6 ЗУТ, във връзка с чл.147 ал.1 т.4 ЗУТ.Същият е преценен като незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ и подлежащ на премахване,тъй като е изграден без разрешение за строеж, въпреки облекчения режим от чл.147 ал.1 т.4 ЗУТ, неизискващ одобряване на инвестиционен проект за него. Констативният акт, ведно с подробно писмено становище на контролния орган (л.29-л.30), е връчен на оспорващия на 11.04.2024г.,който се е възползвал от правото на възражение срещу установяванията в същия, видно от подаденото такова с вх.№ВхК-10989#15/19.04.2024г. на община [населено място]. С Констативния акт е уведомен, че е започнало административно производство по реда на чл.225а ал.1 ЗУТ, за издаване на заповед за премахване на строежа (басейна), съгласно чл.26 АПК.

На 25.04.2024г., в периметъра на нормативно предоставената му компетентност с чл.225а ал.1 ЗУТ и, след преценка на констатациите в КА №9/02.04.24г., обсъдени ведно с Възражението на оспорващия, кметът на община [населено място] е издал оспорената по делото заповед. В същата са посочени фактически и правни основания за издаването ѝ, в това число изложени в отделен акт, на който има позоваване в заповедта - Констативен акт №9/02.04.24г., съставен на място и в съответствие с изискванията от чл. 225а ал.2 ЗУТ, поради което изложените в него съображения и доказателствата, на които се основава, следва да се считат като такива на самия акт, предвид ТР №16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС. Фактическите установявания на органа кореспондират с доказателствените източници.

Главният довод на жалбоподателите за поддържаната незаконосъобразност на оспорената заповед се свежда до твърдение, че процесният басейн бил подвижен (подлежащ на преместване) обект и не бил трайно прикрепен към терена. Същият детерминира централният спорен въпрос в процеса, гравитиращ около понятията „строеж“ и „преместваем обект“, които са дефинирани с §5 т.38 и т.80 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. За неговото изясняване е извършена Съдебно-техническа експертиза, която е приета от страните без възражения и кредитирана от съда. Вещото лице, след като е огледало обекта на място и е обсъдило начина на неговото изграждане, подробно описан в писменото заключение, е извело извод, че голямата дълбочина на вкопаване на стоманобетоновата плоча - 1.6 м. в долния ѝ ръб, не отговаря на изискването от чл.56 ЗУТ за разполагане на „конструктивен елемент на повърхностния слой на терена“, за да бъде басейнът преместваем. Освен това, „поставянето му и/или премахването му“ изменя „трайно субстанцията или начина на ползване на земята“.В контекста на обсъдените доказателства настоящият състав намира, че заключението на СТЕ кореспондира с тях и е съответно на фактите по делото. Ето защо приема, че басейнът в имота на оспорващите в [населено място] е „строеж“, за който се е изисквало разрешение, съгласно облекчения режим от чл.147 ал.1 т.4 ЗУТ, каквото не е издавано. Последното, правилно е квалифицирано от ответния орган по чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ,вр. с чл.148 ал.1 и чл.147 ал.1 т.4 ЗУТ, като „незаконен строеж“. Същият не подлежи на обсъждане за „търпимост“, предвид безспорно установеното време на неговото изграждане.

При горните фактически установявания, настоящият състав намира от правна страна следното: Издателят на оспорената заповед несъмнено разполага с нормативно възложена му компетентност, съгласно чл.225а ал.1 и чл.223 ал.1 т.8 ЗУТ. Процесният басейн, по хипотеза е обект на допълващо застрояване и служи, предвид конкретното му ползване от жалбоподателите (изрично изявление в жалбата), за „… събиране на вода и естественото ѝ затопляне от слънцето, за да бъде използвана по-ефективно при поливането на земеделските насаждения в двора.“ За басейни от вида на обсъждания, с обем до 100 куб.м. в оградени поземлени имоти, съгласно чл.147 ал.1 т.4 ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а според ал.2 на с.чл. (в приложимата му редакция към ДВ,бр.41/19г.) се представя проектно решение на инженер-конструктор с указания за изпълнението им, каквото също няма. Гореизложеното сочи недвусмислено на извод, че процесният басейн е незаконен строеж съгласно чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ. Правилно е определен като „строеж“ по смисъла на §5 т.38 ДР ЗУТ, от шеста категория, съгласно регламентацията от чл.137 ал.1 т. 6 ЗУТ,като такъв по чл.147 ал.1 т.4 ЗУТ (Вж.Решение №4141/19.04.23г.,адм. д.№1862/23г., IIО на ВАС). Спазена е предвидената в чл.225а ал.2 ЗУТ процедура, в хода на която не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което сочи на законосъобразност на оспорения акт по чл.214 ЗУТ.Съдебни разноски са претендирани от жалбоподателя Р. Н. Р., но с оглед изхода на процеса, такива не следва да бъдат присъждани.

В обобщение, се налага крайния извод, формиран при проверката по чл.168 ал.1 АПК, че оспорената Заповед №ЗК-772/25.04.2024г. на органа по чл.225а ал.1 ЗУТ е законосъобразна, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.“посл.“ АПК,във вр. с чл.228 ЗУТ, Административният съд гр.Силистра

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Н. Р. и Т. Й. Р. - двамата съпрузи от [населено място], [улица], ***** против Заповед №ЗК-772/25.04.2024г., издадена от кмета на община [населено място], с която е разпоредено премахването на незаконен строеж: „Басейн с приблизителен обем 45-48 куб.м.“, намиращ се в ПИ с идентификатор: 68299.501.199 по Кадастралната карта и Кадастралния регистър на [населено място], [улица].

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.