МОТИВИ
към
присъда № 28/10.02.2015 г. по НОХД № 1845/2014
г. на СлРС.
РП-Сливен
е внесла обвинителен акт срещу Б.С.Г. с обвинение за престъпление по чл. 151
ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.
По
делото няма предявени граждански искове.
В
с.з. подсъдимия Б.С.Г. лично и чрез своя
служебен защитник, назначен на
досъдебното производство, изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, дава съгласие да не се събират доказателства за тези
факти и иска делото да бъде разгледано по гл.ХХVІІ от НПК при условията на
съкратено съдебно следствие.
В
с.з. прокурора иска на подс. Б.С.Г. да бъде наложено наказание при усл. на чл.55
от НК, предвид смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото му съдебно
минало, направените самопризнания от него на ДП факта, че не се води на отчет в
ДПС като извършител на противообществени прояви, а именно наказание Пробация при следните пробационни
мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок между шест месеца и
една година по преценка на съда с периодичност на явяване два пъти седмично;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок между шест месеца
и една година, както и включване в курсове за професионална квалификация за срока,
за който му бъдат наложени двете пробационни мерки.
С
оглед искането на подсъдимия Б.С.Г., съдът премина към разглеждане на
делото при условията на гл.ХХVІІ от НПК. Обяви на страните, че няма да се
събират доказателства относно фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и че самопризнанията на подсъдимия ще се ползват при
постановяване на присъдата.
Съдът
прие за установена и доказана фактическата обстановка по обвинителния акт:
Към
момента на извършване на деянието по чл.151 ал. 1 от НК, подс. Г. е бил
непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
деяние и да ръководи постъпките си.
Свид.
И.А.Х. е родена на *** г. По време на извършване на деянието и към настоящия момент
тя е малолетна.
Подс
Г. и свид. Х. ***. От малки се познавали често са били заедно. През лятото на 2012 г. подс. Г. предложил
на свид. Х. да станат приятели. Двамата започнали често да се виждат, като
излизали всяка вечер и отсядали на барчето, намиращо се в техния квартал. На
08.03.2013 г. подс. Г. и свид. Х. били на заведение в техния квартал, при
„Таранджията”, заедно с техни приятели. Късно вечерта подсъдимият изпратил свид.
Х. до дома й. Тя го поканила в къщи, т.к. била сама, а нейните родители по
същото време били на гости на техни приятели и двамата, по взаимно съгласие, са
осъществили полов контакт.
Подс.
Г. е знаел, че свид. Х. е малолетна - на 12 г., но въпреки това се съвкупил с нея. През
м. август 2013 г.
свид. Х. съобщила на подсъдимия, че е бременна. Последният й закупил тест за
бременност, при което се оказало, че същият е положителен. След като разбрал,
че Х. е бременна подсъдимия й предложил да отиде да живее в дома му, заедно с
неговите родители. Свид. Х. се съгласила с направеното й предложение и отишла
да живее в дома на родителите му. От съвместното им съжителство, на 12.03.2014
г. им се родило дете, което в момента двамата полагат грижи за него заедно с
родителите на подсъдимия. Заявяват, че свид. Х. като навърши 16-годишна възраст
ще сключат граждански брак.
Подсъдимия
Б.С.Г.
е роден на *** ***, жител и живущ ***, циганин, бълг. гражданин, с основно
образование, не женен, не работи, неосъждан.
Съдът
прие за изцяло установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, тъй като
гласните и писмени доказателства и
доказателствени средства, събрани по делото кореспондират със самопризнанията
на подсъдимия, и взаимно се допълват.
По безспорен и категоричен начин се установи, че от
обективна и субективна страна подсъдимия Б.С.Г. е осъществил престъпния състав
на чл.151 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК за това, че на 08.03.2013 г. в гр.Т.., общ. Т.., макар и
непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значенето на извършеното
деяние и да ръководи постъпките си, се съвкупил с лице ненавършило 14-годишна
възраст – И.А.Х. (на 12 г.),
родена на *** г., като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.
Подсъдимият Б.С.Г. е извършил деянието с пряк умисъл, т.к.
е съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването
на обществено опасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се
съобрази с нормата на чл.373 ал.2 от НПК и наложи на подсъдимия Б.С.Г. наказание
при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, след като съобрази многобройните
смекчаващи вината му обстоятелства -самопризнанията му, чистото му съдебно
минало, тежкото му имотно и материално състояние, критичността му към
извършеното от него противоправно деяние. Отегчаващи отговорността
обстоятелства, не бяха установени. Счете, че като най-добре отговарящо на
степента и тежестта на извършеното престъпление е едно наказание около и малко над минималния размер, а именно
наказание „Пробация”, при следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящия му адрес, изразяваща
се в явяване и подписване на подс.Г. пред пробационен служител или
определено от него друго длъжностно лице
при периодичност на срещите два пъти седмично за срок от осем месеца;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца и
включване в курсове за професионална квалификация за срок от осем месеца,
каквото и наложи.
Това наказание би изпълнило своите специални цели
предвидени в нормата на чл.36 от НК и би било справедливо възмездие за
извършеното от подсъдимия противоправно деяние.
Мотивиран от
посоченото по-горе съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: