Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………../……………2022г., гр. Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на петнадесети
септември 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря Светла Великова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното
от съдия Желязкова КНАХД № 1570/2020г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на „А. и син“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: *******, представлявано от управителя Б.А.Н., срещу Решение № 744/06.06.2022г. по АНД № 2869/2021г. на Районен съд – Варна, с което е изменено
Наказателно постановление /НП/ № 03-013256/02.12.2020г. като наложеното на
дружеството административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лв.
за нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ е намалено на 1 500 лв.
Касаторът по подробно изложени
съображения, твърди незаконосъобразност на въззивното решение поради
постановяването му при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение
на материалния закон. Оспорва описаната в НП и
възприета от съда фактическа обстановка, като твърди, че същата не съответства
на събрания по делото доказателствен материал. Счита, че съдът безкритично е
възприел тезата на ответната страна, без да съобрази и да се произнесе по наведените
в жалбата възражения, в контекста на събраните по делото доказателства. Твърди
липса на материална компетентност на органа издал НП. Оспорва изводите на съда
за липса на допуснати процесуални нарушения при издаване на НП и за
съответствие на последното с материалния закон. Твърди и маловажност на случая
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, предпоставките на която разпоредба не са обсъден
от ответника, а РС не е отчел това обстоятелство. На изложените основания, моли
да се отмени решението на ВРС и вместо него да се постанови друго, с което да
се отмени НП. В проведеното по делото съдебно заседание, не се явява
представител и не изразява становище по съществото на спора.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция
„Инспекция по труда“- Варна, чрез процесуален представител – ст.ю.к.Б.Н.,
оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството, като решението на ВРС
е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на ю.к. възнаграждение.
Представителят
на Окръжна Прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че въззивното решение е постановено при спазване на
процесуалните правила и закона, поради което не са налице основания за неговата
отмяна.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред районния съд е
образувано по жалбата на „А. и син“ ЕООД против гореописаното НП. За да се произнесе, въззивният съд е приел от
фактическа страна, че на 02.11.2020г. служители в Дирекция ”ИТ” - Варна – свид.И.
и Е., извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство в обект „Птицеферма“, находящ се в с.Осеново,
стопанисван от дружеството, при която на место били установени няколко полагащи
труд лица, измежду които и свид.К., която миела яйца в специално обособена стая
и ги нареждала в касетки. Последната саморъчно попълнила декларация, съгласно
която работи за въззивното дружество от 23.10.2020г. като събирач на яйца, с
уговорено месечно възнаграждение от 610 лева,
работно време от 08.00 до 17.00 часа и и два почивни дни по график.
Предвид установеното, свид.И. като
приел, че в конкретния случай е следвало да се сключи трудов договор,
на19.11.2020г. съставил на дружеството АУАН за допуснато нарушение по чл.62
ал.1 вр. чл.1 ал.2 вр. чл.61 ал.1 от КТ, надлежно връчен на представляващия. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН от дружеството не постъпили
възражения. Административно-наказващия орган /АНО/ като възприел изцяло
констатациите и дадената правна квалификация в акта, издал процесното НП, като
на основание чл.414, ал.3 от КТ наложил на въззивника, в качеството на
работодател, административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000
лв.
Въззивният съд не е кредитирал
представен от страната граждански договор от 30.10.2020г., съгласно който К.
поела да извърши за „А. и син“ ЕООД почистване на складово помещение за срок от
30.10 до 06.11.2020г., като противоречащ на останалите събрани по делото
доказатества – писмени такива и свидетелски показания, в т.ч. и на свид.К..
Последната е заявила, че е подписала този договор едва след проверката, а
задълженията й за работодателя са се свеждали до събиране на яйца, с осем часов
работен ден и подневно възнаграждение.
Съдът е изложил мотиви, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове, както
и при спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН; АНО е обсъдил всички представени по делото доказателства и
законосъобразно е приел нарушението за извършено, като е дал и правилна
квалификация на деянието.
ВРС е приел, че е доказан фактическият състав на вмененото нарушение –
чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, тъй като К. е
била допусната до работа на обект на „А. и син“ ЕООД, да изпълнява трудова
дейност като събирач на яйца в птицефермата, в изпълнение на възложена й от
дружеството работа, с уговорено работно време и трудово възнаграждение /факти
декларирани от самото лице/, без да е налице сключен трудов договор.
Обсъдил е възраженията на въззивника, като е приел
същите за неоснователни. Изложил е мотиви, поради които счита, че нарушението
не представлява маловажен случай.
За да измени размера на
наложената санкция, въззивният съд е отчел обстоятелството, че се касае за
първо нарушение, като липсват отегчаващите вината обстоятелства, при което е
приел, че наложената от АНО санкция е прекомерно завишена и предвидените в
чл.12 от ЗАНН цели на административните
наказания, могат да се постигнат и с такава в минимално определения в закона
размер.
Обжалваното
решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е
валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.
Наведените
в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Същите са лишени от конкретика, съобразно предмета на спора и се
свеждат до общи такива. Освен това голяма част от тях са идентични с тези от
въззивната жалба и вече са били разгледани и обсъдени от ВРС, чиито мотиви
настоящия състав, както посочи по-горе, споделя изцяло. Изложените от ВРС
мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо
тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.
Допълнително касационният състав, намира
за необходимо да изложи следното:
-При
постановяване на оспореното решение въззивният съд е извършил цялостна проверка
на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по
препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно
събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е
посочил кои не кредитира и защо. Подробно е обсъдил доводите на страните. В
мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от
събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни
изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите
материално-правни разпоредби.
-Правилни са изводите на ВРС за компетентност
на органа издал НП, предвид представената с преписката Заповед №
З-071/12.01.2010г. на Изп.директор на ИА „ГИТ“ и разпоредбата на чл.6 ал.5 от
Устройствен правилник на ИА „Главна инспекция по труда“.
-Съответен на събраните по делото
доказателства е изводът на съда, че между „А. и син“ ЕООД и лицето К.. М.К. е възникнало
правоотношение и че същото е с характер на трудово. Този факт се установява по
безспорен начин от събраните по делото доказателства и най-вече от данните
предоставени от самото лице и удостоверени от същото с подпис, както и установената
на място от проверяващите обстановка. Няма основание същите да не бъдат
кредитирани от АНО, респ. и от съда, предвид отсъствието на други надлежни
доказателства, коит ода ги оборват.
-Правилно съдът не е кредитирал представения от
страната граждански договор. Противно на твърденията на лицето, същият е
депозиран едва с въззивната жалба и предвид останалите събрани доказателства, в
т.ч. свидетелските показания на К., следва да се приеме, че е съставен за
целите на производството.
Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила
се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ
трудовият договор се сключва в писмена форма, преди постъпването на работника на работа, като неизпълнението на
това задължение се санкционира по чл.414 ал.1 от Кодекса. Релевантните факти са
предоставяне на работна сила за конкретен работодател, без тези отношения да са
уредени в писмена форма. Установената по делото фактическа обстановка,
безспорно води до извода за наличие на всички посочени елементи. Абсолютно
обосновани от събраните по делото доказателства са изводите на съда, че
посоченото в НП лице е извършвало трудова дейност по събиране и сортиране на
яца в птицефермата, при определено работно време, възнаграждение и почивки /обстоятелства
отразени в протокола, посочени от К. и установени от свидетелските показания/,
на обект стопанисван от касатора, без да е представен трудов договор при
извършената документална проверка.
-Правилни са и изводите на съда,
че случаят не е маловажен. Освен това на касационната инстанция са известни и
други издадени срещу дружеството наказателни постановления за подобни
нарушения, което е индиция за създадена порочна практика от този работодател.
Мотивиран от изложените
съображения, настоящият състав намира, че не се установиха наведените с жалбата
касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и
постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на
материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на спора и на основание чл.63д от ЗАНН, основателно се явява направеното от процесуалния
представител на ответника искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, поради
което касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника ю.к.възнагаждение
в размер на 80 лв. на
основание чл.143 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК вр. чл.63 ал.1 от
ЗАНН, настоящият състав на Административен съд - Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 744/06.06.2022г. по АНД № 2869/2021г. на Районен съд – Варна, с което е изменено Наказателно
постановление № 03-013256/02.12.2020г., като наложеното на „А. и син“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: *******,
представлявано от управителя Б.А.Н., административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за
нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ е намалено на 1 500 лв.
ОСЪЖДА „А. и син“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: *******, представлявано от управителя Б.А.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.