ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 13207.10.2020 г.Град София
Военно-апелативен съд
На 07.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:полк. Димитър А. Фикиин
Членове:полк. Генко Д. Драгиев
полк. Петьо С. Петков
като разгледа докладваното от полк. Петьо С. Петков Въззивно частно
наказателно дело № 20206000600038 по описа за 2020 година
С определение № 21/27.08.2020 година на Военен съд – Пловдив състав на същия съд е
оставил без уважение искането на прокурор от ВОП – Пловдив за налагане на мярка за
обезпечаване на отнемането в полза на държавата по ДП № 24-РП/2020 година по описа на
ВОП – Пловдив като е отказал налагане на запор спрямо МПС – лек автомобил „…..“ с ДКН
….., рама № …. и двигател № …., собственост на обвиняемия старшина С. П. Д..
Определението е протестирано с частен протест от прокурор при ВОП - Пловдив. Счита
определението за незаконосъобразно и необосновано. Предлага да бъде наложен запор
върху посоченото МПС.
За да се произнесе Военно-апелативният съд взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72 ал. 1, във връзка с чл. 396 от ГПК.
Като е отказал налагането на запор върху посоченото МПС съставът на основния съд е
изложил съображения, че обект на престълението по чл. 343б ал. 1 от НК, в каквото е
обвинен старшина Д., са обществените отношения, свързани с престъпленията по
транспорта, попадащи в обхвата на глава единадесет от НК – общоопасни престъпления.
Посочено е по-нататък, че средство за извършване на престъплението са вещите, които
реално са използувани като средство за извършване на престъплението, а са
„предназначени“ за извършване на престълението вещите, с които деецът е имал намерение
да извърши престъплението, но последното не е било извършено като е спряло във фазата на
опита или приготовлението. Средствата, оръдията за извършване на престъплението са
извън обществените отношения, които престъплението охранява и не са елемент от
последното. Съдът прави извод, че самото управление на МПС не е криминална, а
правнорегламентирана дейност.
1
Определението подлежи на обжалване и протестиране. Съгласно точка 5 на ТР № 2 ОТ
11.10.2012 Г. по Т.Д. № 1/2012 Г. на ОСНК НА ВКС определенията, постановени от
първоинстанционните съдилища по реда на чл. 72, ал. 1 от НПК подлежат на обжалване по
реда и в сроковете по ГПК, като основанието за образуване на въззивното производство е
чл. 72 от НПК във вр. с чл. 389-403 от ГПК.
Въззивната инстанция намира, че по същество постановеното определение е
законосъобразно и правилно. В чл. 53 ал. 1, буква „а“ от НК е предвидено, че независимо от
наказателната отговорност, отнемат се в полза на държавата вещите, които принадлежат на
виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено
престъпление, а в чл. 53 ал. 1 буква „б“ от НК – че се отнемат в полза на държавата вещите,
които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление – в случаите
изрично предвидени в особената част на този кодекс. Престъпленията по чл. 343б, ал. 1-4 от
НК са част от престъпленията по транспорта. Обект на престъпленията по транспорта са
обществените отношения свързани с безопасността на движението, правилното
функциониране и нормалната и безаварийна работа на транспорта.
От теоретична гледна точка не съществува съмнение, че при всички престъпления по
транспорта, които са свързани с управление на превозно средство, това превозно средство е
елемент от защитените обществени отношения, поради което и е част от престъпния състав.
Това означава, че превозното средство е предмет на престъплението. След като е част от
самото обществено отношение, посегателството срещу което се защитава от съответните
норми, то не може да бъде средство за извършване на същото това престъпление. Формално
погледнато при управлението на МПС след употреба на спиртни напитки или наркотични
вещества средството за извършване на престъплението са употребените спиртни напитки,
респ. наркотичното вещество, което обаче не може да бъде отнето. Обстоятелството, че
превозното средство е предмет, а не средство на престъплението по чл. 343б ал. 1-4 НК
означава, че то не може да бъде отнето на основание чл. 53 ал. 1, б. „а“ от НК. Понастоящем
в раздела за престъпленията по транспорта не съществува разпоредба, която да предвижда
отнемането на предмета на престъплението, така че да може да бъде приложена чл. 53 ал. 1,
б. „б“ от НК.
Предвид изложеното, обжалваното определение на Военен съд – Пловдив следва да бъде
потвърдено.
По тези съображения и на основание чл. 72 от НПК във вр. с чл. 389-403 от ГПК ВОЕННО-
АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 21/27.08.2020 година на Военен съд – Пловдив, с което е
оставено без уважение искането на прокурор от ВОП – Пловдив за налагане на мярка за
2
обезпечаване на отнемането в полза на държавата по ДП № 24-РП/2020 година по описа на
ВОП – Пловдив като е отказал налагане на запор спрямо МПС – лек автомобил „…….“ с
ДКН ….., рама № ….. и двигател № ….., собственост на обвиняемия старшина С. П. Д..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3