Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     584          Година  2021, 17.03.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ състав

 

   на 08.02.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

 

при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 3207 по описа за 2020 година и като обсъди :

 

                            Производство пред първа инстанция.

Производството е образувано по жалба на „П. 2019“ЕООД със седалище и адрес на управление село Крумово, обл.Пловдив против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-644-0077785 от 20.10.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение №ГДФК-173 от 13.11.2020г. на Директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка - “Запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки“, находящ се в гр.Пловдив, ЖР „Тракия“, ул.“Григорий Цамблак“№3, стопанисван от ЕООД-то и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186 ал.1,т.1 б.“а“ и чл.187 ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата на чл.146 АПК и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а също така определеният срок на запечатване е несъразмерен, поради което настоява за отмяната и. Претендира разноски.

Ответникът, чрез процесуалния представител юриск. Д., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания акт, като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е – неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че при извършена оперативна проверка на 12.10.2020 г. в 18:20 ч. на търговски обект – магазин за хранителни стоки“, находящ се в гр.Пловдив, ЖР „Тракия“, ул.“Григорий Цамблак“№3, стопанисван от търговеца, е констатирано, че същият, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговски обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация фискално устройство, с което е допуснато нарушение на същата разпоредба.

За извършена контролна покупка – 1 шоколадова вафла на стойност 0,50 лева, платена в брой на лицето Ж.К.– продавач, от М.Р.– проверяващ, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство /ФУ/ - Daisy Compact M01 с ИН на ФУ DY489527 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредбата. Стойността на неотчетената продажба 0,50 лева, съотнесена към регистрирания във ФУ оборот за деня към момента на проверката – 98,31 лева, при установено касова наличност по време на проверката – 178,50 лева, или 80,19 лева положителна касова разлика, преценена към големината на търговския обект – магазин за хранителни стоки в голям квартал на гр.Пловдив, находящ се на оживено място с постоянен интензивен човекопоток, с възможност за реализиране на значителни обороти предвид множество потенциални клиенти, както и богатия асортимент на предлаганите стоки, е дала основание да се приеме, че с това свое поведение проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от него продажби и като последица, неправилно определяне на дължимите данъци.

За резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка сер. АА №0077785/12.10.2020г., ведно със събраните доказателства към него. Въз основа на същия е формиран извод, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на документ за продажба по установения ред, с което е нарушен чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка чл.118 ал.1 от ЗДДС.

На основание чл.186 ал.1, т.1 б.”а” от ЗДДС и чл.186 ал.3 от ЗДДС наложена принудителна административна мярка “запечатване на търговски обект обект – магазин за хранителни стоки“, находящ се в гр.Пловдив, ЖР „Тракия“, ул.“Григорий Цамблак“№3, стопанисван, стопанисван от ЕООД-то и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В заповедта са изложени и мотиви относно продължителността на срока, а именно: местонахождението на търговския обект с възможност за реализиране на значителни обороти предвид множество потенциални клиенти, както и бързата ликвидност и търсена на предлаганите стоки, но най-вече, че укритите приходи съставляват близо 50% от оборота за деня до момента на проверката, а също и за да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността на извършване на други нарушения. Посочена е целта на мярката е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти, както и  промяна в организацията на дейността в конкретния обект, като целеният резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността към относимите към ФУ документи  и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане на вреди за фиска.

С новелата на чл.186 ал.1, б "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл.186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба."

В нормата на чл.118 ал.1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.

По силата на чл.25 ал.1, т. 1 от посочената Наредба всяко лице по чл. 3 ал.1 от същия подзаконов нормативен акт е задължено независимо от документирането с първичен счетоводен документ да издава и фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на лицата в случаите на извършено плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. От своя страна ал.3 /сега ал.4 на чл.25 от Наредба № Н-18/2006 на МФ установява правилото, че фискалната касова бележка се издава в момент на извършване на плащането, както и задължението за лицата по чл. 3 едновременно с получаването на плащането да предоставят на клиента въпросната фискална касова бележка.

Съгласно чл.187 ал.1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".

В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена на „П. 2019“ЕООД за нарушение на чл. 25 ал.1 и ал.3 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, поради неизпълнение на задължението да издава фискална касова бележка от ФУ при извършено и получено плащане в брой. По делото е безспорно установено/а и това не се оспорва от жалбоподателя/, вкл. и от събраните по преписката доказателства, че при извършена контролна покупка от страна на органите по приходите на 12.10.2020г. на стойност 0,50 лева от дружеството, не е издадена фискална касова бележка при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

Възприемайки извършеното нарушение на чл.118 ал.1 ЗДДС във вр. с чл. 25 ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 на МФ като източник на правомощието по чл.186 ал.3 във вр. с ал.1, т.1, б."а" ЗДДС, ответният административен орган, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение.

Или законосъобразно – обосновано и в съответствие с материалния закон е стореният от ответника извод в тази насока.

На следващо място този състав на съда намира, че не е нарушено изискването на чл.59 ал.2, т.4 от АПК за мотивираност на административния акт досежно срока, за който е предприета мярката, с оглед спазване принципа за съразмерност по чл.6 от АПК и целта на закона, в конкретиката на казуса.

Следва да се посочи, че при упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон.

В съответствие с нормата на чл.6 ал.5 АПК, разкриваща част от съдържанието на основния принцип на съразмерност в административното производство, нормативно регламентираната цел на прилагането на принудителни административни мерки следва да бъде съобразена с необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел.

Според настоящия състав, административният орган е издал индивидуален административен акт, като е съобразил точно установените, релевантни за тази си преценка факти като: размера на неотчетената единична продажба – 0,50 лева(който не е значителен), но най-вече наличието на значителна положителна касова разлика от 80,19 лева, посочена като близо 50% от дневния оборот(всъщност около 45%).

Според съда именно последната величина обосновава законосъобразността на извода на приходната администрация, а и мотивира до голяма степен размера на прилаганата ПАМ, при упражняване на признатата на органа оперативна самостоятелност – да определи конкретния срок на запечатване.

Както самата продавачка(служителят на търговеца К.) собственоръчно е написала в Описа на л.30 от делото, в случая разликата се дължи на „не издадени касови бележки“, а не на други причини, впоследствие излагани с жалбата до съда.

С оглед на това точна е мярата при извършената преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси. Или в случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, не се явява нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането и(около средата) се явява напълно обоснован, като не се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Именно този размер е съответен на установената положителна касова разлика от около 45%, съотнесени към максималния срок за запечатване от 30 дни.

Не се установиха сочените в жалбата до съда нарушения, сочещи на несъобразяване на акта с новелата на чл.146 АПК, неговата необоснованост и допуснато съществено нарушение на производствените правила при издаването му.

Същевременно не е налице възможност за прилагане на сочената от защитата на оспорващото дружество норма на чл.186а ЗДДС(в сила от 12.12. 2020г.), не само тъй като същата не е била приложима към датата на издаване на оспорения акт(а съдът преценя законосъобразността му към този момент – така чл.142 ал.1 АПК), но и защото от представените допълнително писмени доказателства въобще не се установява, че за управление на продажбите си в този магазин за хранителни стоки търговецът е избрал и използва само софтуер, включен в списъка по чл.118 ал.16 ЗДДС, т.н. СУПТО(софтуер за управление на продажби в търговските обекти). Освен това дори и пълномощникът отбелязва в защитата си при устните прения, че сочената новела всъщност „…не е пряко приложима…“.

Ето защо, като издадена от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, оспорената в настоящето производство заповед е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава след бъде отхвърлена.

            На НАП се дължат разноски в размер на 100 лева за осъществената по делото защита от юрисконсулт.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „П. 2019“ЕООД със седалище и адрес на управление село Крумово, обл.Пловдив против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-644-0077785 от 20.10.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение №ГДФК-173 от 13.11.2020г. на Директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка - “Запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки“, находящ се в гр.Пловдив, ЖР „Тракия“, ул.“Григорий Цамблак“№3, стопанисван от ЕООД-то и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186 ал.1,т.1 б.“а“ и чл.187 ал.1 от ЗДДС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА „П. 2019“ЕООД със седалище и адрес на управление село Крумово, обл.Пловдив да заплати на НАП с адрес гр.София, бул.„Княз Ал. Дондуков“№52 сумата от 100/сто/ лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :