РЕШЕНИЕ
№ 868
град Пловдив,26.04.2021
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, XXVIII състав,
в открито заседание на осмнадесети март през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и участието на прокурор РОСЕН
КАМЕНОВ като
разгледа административно дело № 3349 описа за 2020
година,
докладвано от председателя, взе предвид следното:
Производство по Глава ХI от АПК, вр. чл. 285,
ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба, предявена от А.Д.К., ЕГН **********,***,
чрез адв.Г.М., със съдебен адрес ***3, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”.
Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение в размер на 10 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в обида, възмущение, стрес, болки и страдания за периода от 01.07.2017г.
до 29.12.2020г. в Затвора-Пловдив, ведно със законовата лихва от 29.12.2020г. /датата
на предявяване на исковата молба/, до окончателното ѝ изплащане, изразяващи
се в липса на достатъчно
жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на
човек“); във всички килии, които е обитавал е липсвала вентилация, което допълнително
утежнявало положението на затворниците; санитарните възли са в изключително
тежко състояние (неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи
чешми), освен това тоалетната не е шумоизолирана и липсва уединение; лоши
условия в баните и липса на достатъчно душове, от които тече или ледено студена
вода, или гореща; храната, предоставяна в Затвора-Пловдив е с лошо качество и
не съдържа достатъчно калории, не му се осигурява и подходяща диета, свързана
със заболяването му от хепатит „Ц“; килиите са без достатъчен достъп на
естествена светлина и чист въздух; липсва външна изолация на стените на затвора,
поради което
зимата е много студено, а не са му предоставяни
достатъчно дебели завивки; липсват достатъчно шкафове за затворниците, поради
което са принудени да ползват общи, в които прибират бельото и посудата си; в
килиите има дървеници, хлебарки и гризачи; образува се мухъл и плесен; на ищеца
не е предоставяна психологическа помощ, най-вече поради проблемите му с
наркотиците, които е употребявал в миналото; с него не е водена индивидуална и
корекционна работа, не му е давана възможност да участва в програми за
въздействие, което е довело до поведенческа и личностна криза; здравето му е
било поставено в риск, тъй като с него контактувал надзирател с видимо влошено
здравословно състояние, който по-късно бил диагностициран с коронавирус;
отказвана му е медицинска помощ във връзка със заболяването му от хепатит „Ц“,
не са му осигурявани лекарства и той е принуденда си ги набавя сам. Ищецът
счита, че с горното са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция
за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Редовно призован, в съдебно
заседание се представлява от адв.М., който опддържа иска и ангажира
доказателства. По същество на спора счита, че иска е доказан по основание и
размер и моли да бъде уважен изцяло. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва предявените искови
претенции по основание и размер. По същество счита, че иска не е доказан, не е
обоснован и следва да бъде изцяло отхвърлен. Не претендира разноски.
Контролиращата страна чрез участвалия прокурор при
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на предявения
иск и счита, че същият следва да бъде изцяло отхвърлен.
Съдът установи следното от фактическа страна:
От събраните писмени доказателства, касаещи становище и
таблица рег.№ 6763/03.08.2020г. от Затвора-Пловдив се установява, че за престоя
на ищеца във времето от 18.08.2017г. до 31.12.2017г., подробна информация по
изложените в исковата молба обстоятелства не е налична. Информация е налична за
периода от 01.01.2017г. до датата на депозиране на исковата молба. Така от
събраните по делото доказателства, касаещи становище от 17.02.2021г. /л.39-41/, се установява, че А.Д.К.
изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора-Пловдив за времето от 18.08.2017г.
до датата на предявяване на исковата молба 29.12.2020г. вкл.. Приложената справка
съдържа информация за времето на пребиваване в затвора на К., спалните
помещения, в които е пребивавал, тяхната площ, битовите условия и броя
настанени лишени от свобода. При постъпването в Затвора-Пловдив, в периода от 18.08.2017г.
до 22.08.2017г., ищецът е бил настанен в приемно отделение ОП-2; квадратура без
санитарен възел 26,28 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,70 кв.м.; прозорци
в спалното помещение 2 броя с размери 0,44х1,18/0,98х1,18; 1 брой прозорец в
санитарния възел с размери 0,35х1,18; Със Заповед № 1309/22.08.2017г. е
преместен в 5-та група, стая №59; квадратура без санитарен възел 26,64 кв.м.;
квадратура на санитарен възел 2,56 кв.м.; прозорци в спалното помещение 2 броя с размери 0,45х1,15/0,98х1,15; 1 брой
прозорец в санитарния възел с размери 0,35х1,15; Със Заповед № 1514/06.10.2017г.
е преместен в 6-та група, стая №10; квадратура без санитарен възел 28,51 кв.м.;
квадратура на санитарен възел 2,60кв.м.; прозорци в спалното помещение 2 броя с
размери 0,50х1,15/1,00х1,15; 1 брой прозорец в санитарния възел с размери 0,30х1,15;
Със Заповед № 1817/27.11.2017г. е преместен в 6-та група, стая №15; квадратура
без санитарен възел 28,18 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,69кв.м.;
прозорци в спалното помещение 2 броя с размери 0,99х1,15/0,45х1,15; 1 брой
прозорец в санитарния възел с размери 0,33х1,15; капацитет за настаняване на
л.св. – 7; Със Заповед № 361/07.03.2018г.
е преместен в стая №10 на пост 6; квадратура без санитарен възел 28,51 кв.м.;
квадратура на санитарен възел 2,60кв.м.; прозорци в спалното помещение 2 броя с
размери 0,50х1,15/1,00х1,15; 1 брой прозорец в санитарния възел с размери 0,30х1,15;
капацитет за настаняване на л.св. – 7; С протокол № 150/18.01.2019г. е
преместен в 3-та група, стая №23; квадратура без санитарен възел 27,45 кв.м.;
квадратура на санитарен възел 2,63кв.м.; прозорци в спалното помещение 2 броя с
размери 1,20х1,20/1,20х1,20; 1 брой прозорец в санитарния възел с размери 1,15х1,20;
капацитет за настаняване на л.св. – 6; С протокол № 2840/13.08.2019г. е
преместен в 3-та група, стая №26; квадратура без санитарен възел 27,80 кв.м.;
квадратура на санитарен възел 3,76кв.м.; прозорци в спалното помещение 2 броя с
размери 0,92х1,17/1,11х1,00; 1 брой прозорец в санитарния възел с размери
0,50х0,50; капацитет за настаняване на л.св. – 6; С протокол № 4020/24,07.2020г.
е преместен в 3-та група, стая №33; квадратура без санитарен възел 29,60 кв.м.;
квадратура на санитарен възел 3,96кв.м.; прозорци в спалното помещение 2 броя с
размери 1,20х1,20/1,20х1,20; 1 брой прозорец в санитарния възел с размери 1,20х1,20;
капацитет за настаняване на л.св. – 7 лица. В справката се посочва, че във
всички спални помещения, през периода на пребиваване в Затвора гр. Пловдив, К.
е имал постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода. Къпането на
лишените от свобода се извършва по предварително утвърден график. К., като
работещ е имал възможност да използва банята ежедневно. Затворът-Пловдив се
отоплява с централно парно отопление. Проветряването на стаите става по желяние
на настанените в тях, чрез отваряеми прозорци. Тоалетните във всяко спално
помещение са обособени помещения с отделен вход. Хигиената в помещенията се
поддържа от лишените от свобода, за което им се осигуряват почистващи
материали, а при нужда такива могат да бъдат допълнително закупени от лафката
на затвора или да бъдат донесени от близките на лиш.св.. При постъпване в
Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява спално бельо и завивки.
Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е два пъти
седмично. При захабяване на бельото по преценка на лишения от свобода, същият
има право бельото му да бъде заменено, като оформи молба до Началника на
Затвора-Пловдив. За поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит
работен обект, на който е назначен лишен от свобода. На всички е осигурена
възможност да използват банята по предварително утвърден график. Топлата вода
се осигурява ежедневно, посредством котел, работещ на въглища, закупен през 2017г.
По времето на престоя му в Затвора-Пловдив, К. е включван
в групови форми и специализирани програми за въздействие, както следва: Образователна
програма за времето от 13.04.2018г. до 01.05.20118г.; Образователна програма
„Аз уча английски” от 01.11.2019г. до 05.12.2019г.; Образователна програма „Образователен
курс по история” от 15.01.2020г. до 19.02.2020г.. Ищецът е устройван на работа
трикратно в „Обособено производство” към ДП ФЗД-ТП Пловдив, като за времето на
изтърпяване на наказанието си има отработени 326 работни дни. Той е награждаван
с писмена похвала за активно участие в проведената групова работа с външни
специалисти по проект „Изкуството на живота чрез живота на изкуството”.
Наказван е неколкократно за притежание и употреба на упойващи вещества. По
делото са приложени план/препланиране на присъдата, договор сключен мужду ГД
„ИН“ и фирма „ДДД“ ЕООД гр.София за обработки за дезинфекция, дезинсекция и
дератизация, и протоколи по месеци за тяхното извършване. По делото е постъпила
справка /към/ рег. № 1308/19.02.2021г. от Р.Д., лекар ординатор МЦ Затвора-Пловдив,
ведно с наличната медицинска документация, а именно амбулаторни листи от
извършени прегледи на К..
В съдебно заседание, проведено на 18.03.2021г. в
качеството на свидетели чрез видео-конферентна връзка са разпитани Л.Х.К. и Н.Г.П..
И двамата познават ищеца. Потвърждават, че килите в Затвора-Пловдив са
пренаселени, липсва достатъчно светлина и е студено. И двамата не знаят К. да
има здравословни проблеми, в частност хепатит „Ц”. Свидетелите твърдят, че в
затвора има дървеници и хлебарки, както и че няма достатъчно мебели в килите.
При така установената фактическа обстановка, съобразно
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие следното от
правна страна:
Ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени
вреди в от 01.07.2017г. до 29.12.2020г. в Затвора-Пловдив, ведно със законовата
лихва от 29.12.2020г. /датата на депозиране на исковата молба/, до
окончателното ѝ изплащане, пряка последица от допуснатото от страна на
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата
на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно
чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът
за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е
юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на
наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в
системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това
положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има
както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по
предявения иск.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че
установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за
успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или
бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с
административен или съдебен акт.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно
основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на
нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага
до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284
ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се
ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или
„задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на
затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца
неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното,
независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова
регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение от
10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата претенция
като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода
като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху
благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент
при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява
неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както
изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би
могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе
си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би
могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било
преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига
прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата
на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.25 от
2009г., в сила от 1.06.2009г./ осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В ал.2 на същата разпоредба е
указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1./всяко
умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или
страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила,
помощни средства или оръжие; 2./умишлено поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3./унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат действията или бездействията по ал.2, извършени
от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или подпомогнато от
длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е
указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 /предишна
ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда
в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния
период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен
иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е
реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът
изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43
ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и
уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017г./ е установено
изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална
дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по
общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните
вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази
жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и
да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане,
обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на
книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от
2017г., в сила от 7.02.2017г./, количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се
определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Относима към спора е и материалноправната разпоредба на
чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и
има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и
противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от
Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“. По казуси
като процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища/решение
№10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение №6667 от
15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от 20.02.2009г. на
ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. №
1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г./, в която
се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен
възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в
местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за
осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите
от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от
свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за
лишаване от свобода. При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има
предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по
дела, заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е
твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу
България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение
от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007г. на
ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К.срещу
България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу
България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм,
уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment
приложим при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на
Съвета на Европа. Така например, в пилотното решение от 27 Януари 2015г. за
условията в българските затвори „Н. и други против България“, жалба №36925/10,
Съдът прие, че провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници
за обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите
условия в българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би
поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при
разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата
молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете,
оценката на доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане
на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в
посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
На първо място и с оглед събраните писмени доказателства
по делото и възведеното в обстоятелствената част на исковата молба, следва да
се отбележи, че искът следва да бъде разгледан по същество за периодите от 18.08.2017г.
до към 29.12.2020г. /датата на депозиране на исковата молба/ за Затвора-Пловдив.
За посоченият исков период при престоя в Затвора-Пловдив, от събраните и
описани по-горе доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в помещения, в които
жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети
от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4
кв.м. Изключение правят периодите от 01.01.2018г. до 07.03.2018г., от 09.03.2018г.
до 03.09.2018г., от 21.082018г. до 05.10.2018г., от 23.10.2018г. до
29.10.2018г., от 05.11.2018г. до 05.11.2018г., от 18.01.2019г. до 20.01.2019г.,
от 30.01.2019г. до 07.02.2019г., от 30.03.2019г. до 02.04.2019г., от 24.07.2020
до 10.12.2020г. и от 23.12.2020г. до 29.12.2020г.. Тези обстоятелства, съгласно
практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение „Н. и
други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се
приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС. В тази насока са и показанията на разпитания по
делото свидетел. Съдът приема за основателна претенцията на ищеца за
нискокалорична храна с лошо качество. От страна на ответника не са представени
седмични менюта за хранене, от които да е видно каква храна е осигурявана на
лишените от свобода. Основателна е претенцията на ищеца за липса на достатъчно
шкафове за лишените от свобода, доколкото по делото, от стрна на ответника не
са представени доказателства за обратното. В тази насока са и събраните
свидетелски показания.
През исковия период не се установява нарушение на чл.20
ал.2 ППЗИНЗС, тъй като във всяко едно спално помещение в Затвора-Пловдив е
осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване. Осигурена е възможност за естествена вентилация и пряк достъп до
естетствена светлина, посредством прозорци, чиито брой е съобразен с големината
на помещението. Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички
помещения в Затвора-Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Видно от приложените по делото докладни записки,
всички помещения, в които е пребивавал К. са разполагали със санитарен възел и
постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в
приложеното от ответника становище, се сочи, че в Затвора – гр.Пловдив на л.св.
е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на
лишените от свобода от съответната група. Ищецът, като работещ е имал ежедневна
възможност за използване на банята. Неоснователни и недоказани са и твърденията
в исковата молба за неработещи казанчета в санитарните възли на обитаваните от К.
помещения, за липса на на работещи чешми и умивалници. Видно от приложената по
делото докладна записка, във всяка тоалетна в Затвора - гр. Пловдив водата тече
постоянно. Неоснователни са твърденията по отношение на липсата на уединение в
санитерните възли, от страна на ответника се представиха доказателства, че тоалетните
във всяко спално помещение на Затвора-Пловдив са обособени помещения с отделен
вход. Тук е мястото да се посочи, че неосигуряването на шумоизолация в
тоалетната, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение,
доколкото поставянето на шумоизолация е над средното ниво на битови условия. Неоснователно
е възражението на К. във връзка с липса на подходяща хренителна диета за
заболяването му от хепатит „Ц”, както и за липсата на медицински грижи и
лечение. В представената от Затвора-Пловдив медицинска документация са
представи доказателства за провеждани медицински прегледи на К.. В
представените амбулаторни листи липсват доказателства за това на К. да е била
поставена такава диагноза. Оплакването на ищеца относно липсата на изолация на
външните стени на затвора и преживени от него неблагоприятни усещания на студ,
и непредоставянето на достатъчно дебели завивки от администрацията на Затвора-Пловдив,
също са неоснователни. На първо място, установява се от представеното от ответника
становище, че в затвора отоплението през отоплителния сезон се осъществява
посредством централно-локално парно. В действителност ответника не е ангажирал
никакви доказателства в тази насока, но следва да се има предвид, че
поставянето на такава не е нормативно установено задължение на ответника.
Недоказани са твърденията на ищеца, че не са му били предоставени завивки и
поради това е изпитвал студ, предвид факта, че не са налице данни същият изобщо
да е депозирал такива молби до администрацията на затвора, съгласно утвърдения
за това ред и съответно да му е било отказвано, както и установената възможност
всеки лишен от свобода да разполага и ползва собствени завивки, предоставени му
от негови близки. Неоснователни са оплакванията за наличие на дървеници и
хлебарки през разглеждания тук исков период. Това е така, защото от страна на
ответника са изложени твърдения за извършени ДДД обработки, като за това са
представени доказателства, че такива дейности са били договорени, съответно
изпълнени. Съдът счита за неоснователни и твърденията досежно липсата на
индивидуална и корекционна работа с ищеца. Това е така, защото съгласно чл.152
ал.1 ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за
ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на
личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за
законосъобразен начин на живот в обществото. А съгласно ал.2 социалната дейност
и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват: 1.диагностична
и индивидуална корекционна дейност; 2.програми за въздействие, за намаляване на
риска от рецидив и риска от вреди; 3.образование, обучение и квалификация на
лишените от свобода; 4.творчески, културни и спортни дейности и религиозна
подкрепа. Според ал.3 на същата разпоредба с лишените от свобода се осъществява
групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа. Видно от
становището по делото, ищеца е включван в групова работа по образователна
програма за времето от 13.04.2018г. до 01.05.20118г., образователна програма
„Аз уча английски” от 01.11.2019г. до 05.12.2019г. и образователна програма
„Образователен курс по история” от 15.01.2020г. до 19.02.2020г. Отделно от това
по време на престоя му в Затвора-Пловдив, К. е устройван на работа в
обособеното производство и в ДП ФЗД-ТП-Пловдив. Поради посоченото не може да се
приеме, че ищецът е бил лишен от социални дейности и в този смисъл от
възможности за ресоциализация и личностна промяна. Предвид всичко изложено
съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установените факти по делото, а именно: относно пренаселеността на
помещенията в Затвора гр.Пловдив за
периода от 18.08.2017г. до 31.12.2017г., от 08.03.2018г. до 08.03.2018г., от
04.09.2018г. до 20.09.2018г., от 06.10.2018г. до 22.10.2018г., от 30.10.2018г.
до 04.11.2018г., от 06.11.2018г. до 17.01.2019г., от 21.01.2019г. до
29.01.2019г., от 08.02.2019г. до 29.03.2019г., от 03.04.2019г. до 23.07.2020г.
и от 11.12.2020г. до 22.12.2020г., както и относно изложените обстоятелства за
нискокалорична храна с лошо качество и за липса на достатъчно шкафове за
лишените от свобода за престоя на лицето в Затвора гр.Пловдив за периода от 18.08.2017г.
до към 29.12.2020г.. Горното, води до извода, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на
наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото, които
водят до извода, че битовите условия създават предпоставки за увреждане на
психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване на
човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до
унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за
заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни стандарти за
живот. С оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че
ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на
ищеца за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ през посочените
по-горе периоди, в които ищецът е пребивавал в това заведение. Отговорността на
държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава
ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният
характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните
органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които
са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без
значение дали са причинени виновно от тях. В случаят безспорно се установява,
че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, защото
негови длъжностни лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и
контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са
изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива
условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно
– минимална жилищна площ от 4 кв.м. в спалните помещения, в които е бил
настанен, необходима за спокойното му биологично съществуване, в т.ч. без наличието
на инсекти в тях, адекватно медицинско обслужване и подходяща за здравословното
му състояние хранителна диета, които да не създават предпоставки за увреждане
на физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната,
установена в чл.3 ЕКПЧ. Недостатъчното жизнено пространство поради
пренаселеността в спалните помещения, в което е бил настанен ищецът са
предизвикали такова ниво на страдание за К., което надвишава това, присъщо на
лишаването от свобода. Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на
наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание,
които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в
затвора. В пилотното решение на ЕСПЧ по делото Н. и други срещу България се
сочи, че крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при
оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ.
Неблагоприятните ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни
условия на задържане. Ако затворниците имат на разположение по-малко от три
квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова
тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение
на чл.3 от Конвенцията. В този смисъл са решенията по делото Н. и др. срещу
България, делото Т., делото Ч. срещу България и други. При това положение,
правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се приеме, че К. е
претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния. Така, съгласно чл.52 ЗЗД,
обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост,
като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и от продължителността
на периода, през който са били претърпени. С оглед характера на деянието,
естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през
който е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „Лишаване
от свобода“ в Затвора-Пловдив, според настоящия състав, обезщетението, което е
най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 2 600 /две
хиляди и шестстотин/ лева при съобразяване на съдебната практика по идентични
дела. Според този съд, именно посоченият размер най-точно и съответно ще
овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно
съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените
по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. Съответно,
спрямо този размер на главния иск /в размер на 2 600 лева/, ще следва да бъде
уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено
плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 29.12.2020г. датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.В останалата част за разликата над 2 600 лева лева до
пълния предявен размер от 10 000 лева, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в
Затвор-Пловдив, искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286
ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената
част от иска. В представения договор за правна защита и съдействие /л.7/,
сключен с ищеца и неговия правоприемник, е вписана уговорка за осъществяване на
безплатно представителство за него на конкретно основание – чл.38 ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата, което безспорно се установява, че е налице. В тази
връзка и на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и чл.8
ал.1 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в приложимата редакция/, възнаграждението за пълномощника на
ищеца съразмерно уважената част от иска, възлиза на 215,80 лева.
Водим от изложеното, на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул.
”Н. Столетов” № 21, да заплати на А.Д.К., ЕГН **********,***, обезщетение в
размер на 2600.00 /две хиляди и шестотин/ лева за претърпени неимуществени
вреди за периода от 28.02.2020г. до към 03.11.2020г. в Затвора-Пловдив, в едно
със законната лихва от 29.12.2020г. -датата на постъпване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част като неоснователен
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул.
”Н. Столетов” № 21, да заплати в полза на адвокат Г.М.,***, сумата от 215,80
лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда
на АПК пред тричленен състав на Административен съд гр.Пловдив в четиринадесетдневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: